разрастването на семейството

Незнам дали ДИЛЯНКА не е ката нас в едностаен?
В една стая родители и 2 деца не може? Виш може и да бъркам незнам пък дали говори за от двустаен в тристаен?

Всичко ме плаши мене! И бременност, и раждане и после-ревове, колики, след това-лудницата. Най-вероятно ще пробвам, пък да видя дали е толкова страшно.  

Първият ми син беше много ревлив. Ужас беше-по 2-3 часа сме го разнасяли през нощта, коликите продължиха до 4-5 месец, почти не спеше през деня,чудо! Като бях бременна с малкия и само като се сетех за тази първа година и ми се ревеше. Роди се малкия-бре да му се невиди, аз не разбрах,че имам бебе! Да е ревал 2-3 нощи. Ама толкова лесно да се гледа това дете, чак ме е срам да кажа.   Мъжът ми твърди,че и третото ще е така, аз някак не съм особено сигурна, ще видим.  

Шегата настрана, решението да имаш 2 или 3 деца са твърде лични. Никой не може да те посъветва-прави или него прави. Всеки си знае положението и къде го стискат сандалите.

Ми две стаички и бокс имаме. В едната - свеки и свеко, в другата - ние тримката.
Много ни е гооот!
Някой ден ако имам детска стая, нямам нищо против две деца, ама сега... не ми се мисли.
А детето много по-често вика "искам стая". отколкото "искам бебе".

Винаги съм искала две деца и живот и здраве дано стане. За сега имам едно момиченце,но не искам да я оставям самичка на този свят когато нас ни няма.Аз имам брат и знам предимството.Не се виждаме мн. често вече,но ако ми потрябва винаги удря по едно рамо за каквото и да е...
Финансите и др. материални неща вечно ще са проблем,но това не ме отказва в никакъв случай.

Моите бяха същите- колкото първото беше трудно бебе, толкова второто- лесно.
Раждането не ме плаши- и аз като Tess раждам със секцио. Но докато дойде момента на раждането е цяла вечност

Определено апартамента е на преден план. И ние така решихме... пак живот и здраве като видим как вървят нещата може и за бебе пак да помислим.

Ние, от момента, в който решихме, че сме готови за дете, мечтаем за голямо семейство. Искахме поне две и още по-добре три деца. Съдба... Оказа се, че едва ли изобщо ще е възможно да имаме биологично наши, и на двамата, дори едничко...   Но ще направим всичко по силите си да имаме нашето мечтано семейство.
Аз съм "една на мама", че и на цял един клон от рода бях центъра на света за доста дълъг период от време  . Никога не ми е тежало, не съм се чувствала самотна, бях заобиколена от толкова много любов и внимание, че никога не ми е било трудно да давам и да получавам обич. Много пъти съм си мислела, че точно това е причината всички връзки, които съм имала в живота си да са били "успешни", така да се каже. Но пък по отношение на комуникацията с приятели и познати съм може би малко резервирана. Не знам доколко е въпрос на характер или на среда, дали това, че израстнах сама не ме е направило в някаква степен самодостатъчна и нямам нужда от много близки контакти с околните  ... Бих казала, че съм свръх любвеобилна към много ограничен кръг хора, а присъствието или отсъствието на останалите ми прави много бегло впечатление.
Мъжът ми са две деца (има брат близнак). Той е много социален, винаги е заобиколен от много познати, най-различни хора, и винаги съумява да поддържа контактите и приятелствата си живи. Никога не съм го питала каква е неговата мотивация да има повече деца, но моята определено не е това, че като дете съм се чувствала самотна. Просто искам да бъда майка, да виждам как моето бъдеще расте и се развива под грижите ми, искам да ме има дори когато си отида под няколко различни форми. Сигурно това  е доста егоистична причина да искаш деца, но така мисля. Мисля, че е прекрасно да откриваш себе си и любимия човек под най-различни проявления в една нова, уникална личност. Искам да го видя повече от веднъж.
Материалната страна на нещата не ни плаши, засега можем да си позволим едно, че и две деца и се надяваме бъдещето ни да е още по-добро. Ще ги отглеждаме сами, не можем да чакаме помощ от нашите родители, но пък със сигурност можем да разчитаме на подкрепата им. Един вид гръб...
Само бъдещето ще покаже...

roxanne25, дано желанието ви се сбъдне по-скоро!!

Мерси, Tess, чул те Господ! Ама кой знае каква песен ще пея тогава... 

Нашето пък вика "Не ви ща зелените тапети на овце, искам братче или сетричкааааа" 
Това в кръга на шегата, разбира се. Това дето описваш като жилищни условия си е гадно!

Уффф, дано не прозвучи много гадно, ама единствената мисъл , която ми идва е "Ами ако нещо, не дай си Боже, се случи с единственото ти дете, тази стая за какво ти е после?". Казвам това понеже познавам една жена, която е загубила единственото си дете и мъжа си в катастрофа, когато е била на 40. Останала съвсем сама, ужасна история. Слава Богу, тя е била много силна и скоро се омъжва и забременява вече на 40 и няколко. Аз не бих си останала с едно дете в никакъв случай.

Това не е аргумент. Ами ако и двете (трите, четирите...) й деца са били в колата? Много "ако" може да има, но по-добре да наблягаме на положителното. Децата са си богатство!

За Мене..пак казвам за мене родителите,които ясно и осъзнато вземат решение,че не искат второ дете са егоисти.
Може да звучи грубо,знам,но отстрани така го виждам като дете,което е израстнало само...
Никога няма да простя на майка ми,че е направила аборт след мен,сега щях да си имам братче...и нямаше да съм толкова сама.
Единствено ако има медицински причини и невъзможност да се износи второ дете-само тогава разбирам.
Нито финанси,нито простотии от сорта на ,,по-добре детето ми да има всичко,, за мен са оправдани .
Най-важното за едно дете е да не се чувства само....

Аз съм от егоистите, съвсем съзнателно мисля да си остана с едно дете и решението ми е взето от МЕН, мъжо е мераклия.
Никога не съм мечтала да съм булка и майка, просто не ми е призвание, ужасява ме мисълта да се затворя за половин година у дома.
Освен това имам някакъв панически страх, че всеки момент ще се тръшна /това е след като родих/ и няма да мога да отгледам дъщеря си. Като прибавим и несигурността в бъдещето - не мога да си причиня всички терзания умножени по 2 .
Аз имам брат, мъжа ми са 3 деца.