Публикувана: 17 ян. 2009, 23:15 ч.
Последно мнение: 26 ян. 2009, 01:55 ч.

Духове

17 328
128
1

# 90 24 ян. 2009, 12:53 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 850

Цитат на: Зорка80 в пн, 19 яну 2009, 20:45

Аз вярвам в невидимия свят,който ни заобикаля,вярвам,че нашите близки мъртви са там някъде горе и ни наблюдават. Много често ги срещам на сън и винаги в момент,който е труден за мен. Но най-фрапиращият случай е следния. Имам 2 спонтанни аборта,първия в 4 месец а втория още в началото на бременноста. Първият аборт го преживях изключително тежко,страдах много,това беше преди около 2.5 години,това лято сънувах прабаба ми,с моето бебе на ръце,дойде да ми я покаже и да ме увери,че някой се грижи за нея там горе,бебето,което носеше в ръце беше едно малко копие на мъжа ми,очите му,косата му,всичко,даже и бяха сложили златни обички. Когато се събудих,плаках много и след това ме обзе страхотно спокойствие,защото много пъти молех Бог да я пази и ето ти ми показаха,че момиченцето ми е добре и за нея се грижат,един ден ще я видя и ще я гушна,това,което не можах да направя на земята ще го направя там горе,тя ще ме чака.

Да, ще те чака.

Тази история съм я разказвала вече веднъж във форума. Бях на 15 години, когато моята прабаба почина. Около седмица след смъртта й я сънувах в нейната къща, заобиколена от всички нас, едно огромно семейство, и тя в средата ... с две хубави, бели, красиви бебета, по едно във всяка ръка, повити в бяло и с бели шапчици - както са ги повивали едно време. Прабаба ми се усмихва и радва, бебетата вървят от ръце на ръце и всички им се радват и ги гушкат... Събуждам се после и озадачена разказах съня на баба ми (дъщерята на прабаба ми). А тя като се разплака... И ми разказа нещо, което не знаех (!) до този момент: първата бременност на прабаба ми завършва с раждането на близнаци - момче и момиче, които обаче живеят само 1 нощ... умират в следващите 24 часа. След тях прабаба ражда 2 момичета, родени през 4 години. Баба каза, че никога не говорела за починалите си деца, само на Задушница винаги ходела сама на гроба им. "Най-после е при децата си, след 70 години без тях..." въздъхна баба ми накрая...
Това никога няма да го забравя.

# 91 24 ян. 2009, 14:03 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Julie в сб, 24 яну 2009, 11:34

Цитат на: Зорка80 в сб, 24 яну 2009, 11:33

И не е нужно да имаш такава среща,достатъчно е да знаеш,че те са там някъде и са добре.

Не знам кой къде е. Не знам дали е добре. Надявам се някой ден да го срещна някъде, но не съм убедена, че това ще стане.

Аз се чувствам по същия начин.
Много ми се иска, но съм скептична.

# 92 24 ян. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 20

Джоли,ужасно е да загубиш дете! Дано Бог пази родителите от такива страшни неща. но ти трябва все някак да намериш сили и да продължиш на пред,това не означава,че ще забравиш някога рожбата си,а просто,че ще приемеш,че някой друг вместо теб е решил така и в името на семейството ти,на децата ти,не само ще продължиш,а пак ще се научиш да си щастлива,защото само майката може да дари светлина,топлина и щастие в дома си. ние всички ще пазам изгубените се деца в сърцата,винаги ще се сещаме за тях,защото сме ги носили и те са били част от нас,а тази връзка е вечна. Но помисли за живите около теб,колко много се нуждаят от усмивката ти и от нежната грижа,помисли,че не можеш да върнеш времето и да промениш нещата,можеш да промениш единствено бъдещето и това на семейството ти,към по-добро. В името на тях!

# 93 25 ян. 2009, 13:49 ч.

София
Мнения: 2 840

Зорка, да се съсредоточим върху духовете!
Такава е темата.

Излишно е да се дават съвети на хора, претърпели загуби. Всеки изживява нещата според собствената си емоционалност и култура.

# 94 25 ян. 2009, 14:11 ч.

Мнения: 6 029

Зорке, ако аз съм Джоли, то не съм уточнила дали съм загубила дете. Моля те, не гадай.

# 95 25 ян. 2009, 14:15 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Julie в нд, 25 яну 2009, 14:11

Зорке, ако аз съм Джоли, то не съм уточнила дали съм загубила дете. Моля те, не гадай.

Не гадая,просто не съм разбрала правилно,извинявай.

# 96 25 ян. 2009, 14:40 ч.

София-Лагера
Мнения: 2 662

Вярвам.
Моята най-добра приятелка беше сънувала погребението си.
Тогава й се смяхме. Cry

Почина от рак на 18г.
Сънят който тя ми разказа
Сънувах ,че аз лежа и около мен много хора плачат и ми носят бели рози.
Погребението и беше на рождения ден.

Дъщеря ми беше на около 3 г когато каза на масата.
-Дядо Васо е тук.

Това е моя дядо който почина ,преди тя да се роди.
Не сме говорили пред нея,просто го изтърси ей така.

# 97 25 ян. 2009, 15:01 ч.

София
Мнения: 2 840

Е, то и моят син твърди, че преди да се роди в "това семейство", се бил раждал "много пъти" в други, където мен ту ме имало, ту ме нямало. И категорично заявява, че имало хиляди негови разновидности по земята Mr. Green

Ту мъч телевизия и Звездни рейнджъри, викам аз. Laughing

# 98 25 ян. 2009, 15:14 ч.

Мнения: 20

Здравейте,много сте прави за децата,колкото и невероятно да ви звучи,но те са напълно способни да видят дух или да си спомнят моменти от предишен живот. Така е,защото те са духовно много по-извисени от нас и психически необременени. Също както тибетските монаси,някои от шаманите или духовните водачи в източните страни. Посредством живота им,който е отдаден на молитви,напълно природосъобразен,не се ръководещт от плътски и материални облаги,те достигат до едно по-високо духовно развитие,пречистване от всичко порочно. Именно това ги прави способни да общуват с душите на мъртвите или същества с по-висш разум. Т.е-общуване с "Боговете".

# 99 25 ян. 2009, 15:19 ч.

София
Мнения: 2 840

Децата крайно използват фантазията си, просто казано.
Детето на приятелката ми, кръстено на починалата й майка, твърди понякога странни неща. Разказва за ритуали, които са били извършвани от баба му с майка му, ама от свое име. Може да се каже, че е наистина леко интригуващо, но за мен си е чиста фантазия.
Моят син ми обясни един ден, че ме познавал от времето, когато сме били на небето Joy

Чиста проба фантасмагории. Така се ражда Хари Потър.

# 100 25 ян. 2009, 18:05 ч.

Мнения: 20

Така е,в повечето случаи фантазията на децата работи много добре и е нормално,като се има в прадвид,какви неща дават по телевизията. Но има много интригуващи неща,както казваш ти КЛОНКА. Прасто да се чудиш от къде им идва на ум нещо такова. За вещици и духове,както и да е,но е много странно,когато детето говори за някакви ритуали,нещо,чието значение,те едва ли осъзнават.

# 101 25 ян. 2009, 19:25 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Моите деца не говорят за ритуали. Фантазират с пълна сила. На детската обменят опит също и вкъщи "донасят".
Зорка80, говориш така, сякаш само твоето възприемане за тези неща е правилното и истинското. Даваш съвети дори как да тъгуват хората преживели загуба. Никога ли не си допускала, че е възможно да има друг вариант на тълкуване или че твоите убеждения е напълно възможно да са си чисти фантасмагории?
Прави ми впечатление силното ти присъствие в темата.

# 102 25 ян. 2009, 19:51 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Lilqna в нд, 25 яну 2009, 19:25

Никога не съм давала мнение за това,кой как да изживява мъката си,единствено,да не се оставяме,та да е ръководна в живота ни. Какво значи силно присъствие? Споделям неща,които съм научила през годините,в които вярвам,които са ми помагали,не натрапвам на никого мнението си,далеч съм от тази мисъл. А Ако на теб Лиляна,ти се струват фантасмагории,просто не чети постингите ми,пиша тук,защото тези неща ме вълнуват,интересно ми е да прочета какво се е случвало на момичетата и дори кой вярва или не. Не виждам проблем в това,ако ти го правиш,посочи ми го.

# 103 25 ян. 2009, 20:11 ч.

София
Мнения: 2 840

Като казах "ритуали", да не вземете да си помислите нещо различно от къпане, сресване на коса и пеене на приспивна песничка?
За това иде реч, не за някакви магически или религиозни изпъления.
Детето твърди, че е къпало майка си като малка по същия начин, по който тя го къпе сега. А така е правила и нейната майка, затова убеждението е сякаш това е спомен на "стара" душа в ново тяло. Всъщност, детето просто играе роля и си фантазира, без изобщо да му минават такива мисли. Много деца имат реплики от сорта "ти помниш ли, като ти пеех песничка за лека нощ, когато беше малка като мен?". И майката се втрещява. Ако има починала майка, веднага решава, че тя се е "завърнала". Ако няма - решава, че това е спомен от някакъв минал живот, в който с детето са имали същата връзка.
Което е интересна хипотеза, но честотата, с която малките деца говорят подобни неща, ме кара да вярвам, че това просто си е част от техния свят, в който реално времето е изключително мъглява категория и понятието за време е сред последните, които човекът осъзнава, както и че фантазия и действителност при малките деца често се преплитат.

# 104 25 ян. 2009, 20:38 ч.

Мнения: 20

права си КЛОНКА,случвало ли ти се е,да бъдеш на едно място за пръв път и да имаш странното чувство,че си била там и преди или да видиш някого пак за пръв път и да се чудиш от къде ти е толкова познат? Винаги съм се опитвала да си обясня тези странни усещания и не изключвам,че това е останало от предишен свят или живот.

Препоръчани теми

Виждали ли сте духове?

Документи за започване на градина след лятната ваканция

необходими документи за прием в детската градина

Никой не иска да ми помага с бебето

Причина:

Причина: