Образованието ви в чужбина

Правиш лирични отклонения, които не са по темата. Най-вече с използване на малки букви и 4 

Момичета,моля ви не се карайте.Няма смисъл да си създаваме излишни отрицателни емоции.
Лек ден от мен,аз отивам с детето в гората на разходка.

нямам ниЩо по темата да кажа, но я 4ета с удоволствие 

желая да напомня, 4е не вси4ки имаме цялата азбука на кирилица, или възможност да използваме програмки за кирилизация на работното място.
главните букви не са задължителни във форумното пространство, да не се впрягаме толкова, заЩото има постинги с такива, но без препинателни знаци, което ги прави абсолЮтно не4етливи.

Браво на всички, които са се реализирали извън България!

Образованието ми е висше икономическо, после 4 години работих като асистент на експерт счетоводител. Тук от 1 г работя долу горе това, което искам, но съм още далеч от счетоводството, но до колкото разбрах в този департамент влизат по кръвни групи, не по умения. За да стигна до тук първо много съм го мечтала, после съм се борила, макар хората покрай мен ми казваха, че, моята професия тук не мога да я практикувам.

Въпроса ми е, вие как се реализирахте, как работите по това, което сте завършили - направо сте дошли с договор от БГ или на место сте дерзали и сте постигнали всичко. Интересно ми е!

Гери_то в Испания няма ли по-малки практики (за одит и счетоводни услуги),където да започнеш с training contract и едновременно да придобиеш опит и местната квалификация-еквивалент на българската експерт-счетоводител? Или пък да потърсиш такива, в които съдружниците са англичани и биха те спонсорирали да учиш АССА примерно. Ти все пак си работила 4 години и сигурно имаш отлични познания по МСС.

Момичета, вижте дали някой не може да помогне с информация :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=368855.msg10053802#msg10053802

Тук имаше доста хора с арт образование, може да знаете нещо, все пак е за благотворителност за деца.

и аз съм от тези който няма кой зане какво да кажат, завършила съм в бг, и много за кратко работих по специалност тук, нямам намерение да я работя тази работа ... поне за сега... и нямам хъс за ново учение...
но пък чета с интерес кой какво 

И на мен ми е много интересно да чета за другите.
Честно казано и моите амбиции и хъс за работа са доста малки, но живота е толкова непредсказуем и не се знае дали няма да съжалявам, че малко / нищо не съм работила. Имам позната, която е на около 50 и миналата година я изостави съпругът й. Никога не е работила и сега е в ужасно положение: на неговата милост да я издържа.....Подобни истории ме карат да се замисля. Сега положението е розово, безоблачно, но изненадите в този живот са 1001.....

Аз работих доста кратко по специалността си, но при мен нещата се развиха доста нестандартно. Предложиха ми съвсем различна работа докато... се ровех в пясъка с детето. Майката на детето ровещо в съседство ме убеди че съм точно който трябва да я замести на работа (беше бременна). Аз въобще не я приех сериозно, но и дадох телефона си. На другата сутрин имах интервю и подписах веднага след това. Взеха ме заради безупречното ми владеене на език (не чешки за момента, чешкия научих в последствие).
По специалността си не работя по много причини, но това е съзнателен избор. Имах шанса, не че го нямах, просто се възползвах от доста по-добро заплащане.
За мен работа по специалността не е равностойно на реализация. Реализацията по-скоро е адекватно заплащане на труда ми.
Усещам, че звуча меркантилно, но отдавна се отърсих от нуждата да робувам на дипломата си.
Изненадващо за мен открих, че имам и други способности, бях оценена, но за мен това не е равностойно на успех в живота. Ходя на работа, е голяма изненада! Кой не ходи!

Не че не се заяждат с мен, че ех, не работя по специалността си, колко жалко. За мен не е. Имам време за семейството и хобитата си.
Ако работех по специалността си сигурно щяха да ми подмятат как ме няма по цял ден, горките ми деца.
Ммм-да. Адът, това са другите.
 
Какво означава "да постигнеш нещо в живота"? Не е ли това да живееш  щастливо според своите представи?
Аз не желая да живея живота на някой друг.
Затова изумявам когато някой започне да обсъжда чуждия избор.
Калинка, твоята позната да се вземе в ръце. На 50 не си бита карта, освен това не е ли длъжен мъжа и да я издържа според холандския закон?

длъжен е , 12 години след развода....
ама калинка не е писала точно каква е ситуацията...може да е саменвонен, или да са чужденци и двамата тук....

Обикновено в Холандия хората като се женят сключват договор ( предбрачен,но той не касае само брака и евентуалния развод).
В нашия договор с мъжа ми сме се разбрали той да плати образованието ми,имам разни свободи да ходя където искам и когато поискам и даже и ако се случи да се разведем няма да се налага да се надявам на подаяния,а ще мога да си живея както преди,само че без него.Ама ми харесва да си живея с него.

Слава Богу,имам страхотен съпруг,който нито физически нито емоционално прилича на холандец и за мой късмет няма опашка от предишен брак и бивши съпруги.

Калинка-на 50 години живота в Холандия става интересен,независимо със или без съпруг.Твойта позната просто трябва да си отвори очите и да се огледа в кой век живее.

забравила си клаузола с когото   ина4е не е зле договор4ето
а от твоя страна неЩо иска ли се 

Що бе интересно ми стана
пример: да му е разреШено да гледа вси4ки ма4ове или пък жена му да не си увели4и теглото с пове4е от 10% за определен брой години ....

gioia-мъжът ми не гледа мачове,не е фен на футбола.Виждал ме е всякаква,преди да се оженим ми идваше на всички репетиции и е съвсем наясно,че ако иска да изглеждам добре трябва да ми предостави съответното време за това-прави го и то много добре.Аз обичам да се грижа за външността си,да си угаждам,мога цял ден да прекарам пред огледалото у дома,за да се приготвя за вечерта.Това не зависи от факта дали съм омъжена или не,мисля аз.

От мен се иска(ше) да се оженя за него.То да не е малко?


Темата беше за образованието в чужбина,не за моя мъж.