Образованието ви в чужбина

mystic благородно ти завиждам, че си учила история на изкуството. Ако спечеля от лотарията, ще се чупя от сегашната ми работа и ще се запиша да уча за лично удоволствие.

Да кажа за мен, нямах намерение да уча тук, но след време нещата се промениха и пак се вьрнах на студенския чин. Аз бях супер прилежен студент.

Аз лично противоречие м-у образоваността и висенето тук не виждам.Срещнах маса интересни и смислени хора из този форум,бая нещо научих или поне разбрах че не знам,изобщо=поучителност, абсол. в тон с моята доказана ученолюбивост, отвсякъде.

Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  Замислям се в момента за преквалификация ( лек завой за матистър) и просто ум не ми го побира как ще се оправя, при положение, че не мога да си позволя гледачка. Баби и подобни екстри нямаме.

Ние давахmе mалкия на градина, но си бе6е голяmо търчане, освен на у-ще, ходех и на работа. Трудно и сложно, но не и невъзmожно - една от ситуациите, за които после си казваШ, незнаm как сmе се справяли...

По теmата, завърШих университет и тук  в чужбината, не преквалификация, а нова специалност. Поmогна mи да mе наеmат на входяща позиция, а после постепенно изкатерих еШелоните. СегаШната mи  работа обаче, няmа mного общо със завърените mи образования.

На почасово отглеждане бяха в дома на една жена, колкото да мога аз да присъствам в час. За около 10 часа седмично. Гледах също да записвам повече вечерни часове.
Домашни и проекти правех вечер и в събота и неделя, когато таткото е у дома.
Целодневна детска градина за двама беше немислимо положение.
Последният семестър се наложи обаче да дойде майка ми, защото започнах и да работя почти на пълно работно време в името на практиката (иначе, само с диплома, не става).
Но се завършва в крайна сметка. Магистърските програми поне са кратки - за година-две се вземат.

Преди да започна да се доизяснявам, само искам да подчертая, че направо ми беше един малък ад, но пък аз и работех през това време, плюс че бях съвсем сама с детето (освен баби и дядовци си нямаме и татко).

Но, предимно с много готовност за някой саможертви, амбиция и организираност се получава !

В моя университет, за съжаление всички мастер и ПнД класове са само вечер. Дъщеря ми беше малка тогава (периода й от 3 до 5 години) и много, много не искаше да слуша, но аз срещнах голямо разбиране от преподавателите. Говорих с тях дали ще имат нещо против тя да седи в класа. Състудентите ми също нямаха нищо против, но все пак да подчертая тук става въпрос за малки, по брой на студенти (мастер ниво) класове, не за аудитории.
Аз и носех голямо количество (безшумни) играчки, някакъв снакс, неща за рисуване, общо взето неща, с които да мога да я ангажирам за цялото време.
Много често преподавателите и оставяха част от дъската, та от едната страна си пишеха те, а от другата тя : )
Никак не беше леко (пак да се повторя или потретя), но става. Плюс съм сигурна, че ще срещнеш абсолютното разбиране и подкрепа на хората тук.

И нещо друго да допиша - моето учене не изискваше часове в лаборатории, където деца не се допускат. Ако при тебе ще има такъв вариант, гореописаното от мен не е приложимо.

Блажка, аз ти писах на мейл да те питам разни работи

Минервата, благодаря ти за коментара!
Аз не съм от тези, които се шашкат от сложни графици, но в момента просто не мога да измисля начин, по който да го построим този график и това ме притеснява. Явно трябва да седна да умувам още варианти.

Дистант, с едно мога и да се опитам да направя такова нещо, обаче с две е просто немислимо, а и университета е голям и там са точно аудитории, не малки класове. Ще трябва да го измислим някак обаче, няма начин.
Благодаря ви на всички за коментарите, много ми беше интересно да чуя личен опит! Извинявам се, че разводних темата!

Същата работа - един ден сигурно ще се запиша да следвам цикъл лекции по история на изкуството - много ми харесва. 

Но като човек прагматик звърших нещо, с което да имам добра работа - молекулярна биология, че и докторат записах  . Висенето по лаборатории почти денонощно ми беше станало ежедневие.
Но тъж като въпросът отначало беше за валидността на дипломите ни - във Франция, юридически еквивалент на чуждестранни дипломи няма, та дори и фактът, че бях правила част от доктората си на местна почва, не ми помогна особено. Трябваше да или да седна да си доучвам до тукашна диплома (но, честно казано, беше ми писнало от изпити ), или да получа атестация за нивото ми на образование.
Изрбах второто - получих изискано писмо, в което се казваше, че съм изкарала 8 години в БГ образователна система, но това не отговаря на френски докторат и зависи от евентуалния работодател до каква степен ще вземе под внимание нивото ми на образование, а ако кандидаствам в университет - кои модули ще ми зачетат.
Та така - 4 години карах на стипендии по 2 проекта (т.нар. post-doc), за постоянно място и дума не можеше да става. А постоянният работен договор за Франция е Основен Препъникамък - искаш да наемеш апартамент - искат като гаранция постоянен трудов договор, искаш да вземеш заем от банката - същата гаранция... Затова и впоследствие се праквалифицирах - изкарах един интензивен курс преди 3 години (през това време, майка ми дойде за 2 месеца да гледа Камбанката) и сега работя по специалността от курса (бази данни при клинични проучвания)... и от време на време съжалявам за науката .

Tandoori давах малкия някъде по часово, повечето часове за доктората бяха вечер, а ученето  , вечер докато всички спят или докато сме на разходка по пейките малкото докато спи, но намирах някак начин
дори и в частния сектор нямам шанс, защото за да се впиша в адвокатска колегия отново изискването е исп. гражданство, това че доктората ми е завършен тук не ми помага особено много все едно го нямам, но дано един ден намеря някакъв изход от това положение

а като Юрист в 4астна фирма не можеШ ли да работиШ? в Италия специално едно от изисванията е да се отпиШеШ от адвокатската колегия (винаги можеШ да се регистрираШ отново, ако си платиШ таксата)

не, защото за да ми дадат достъп до съда, дори и да не влизам на дела отново искат да се впиша в колегия (на хесторите) тук поне така се води и пак стигаме до гражданство
въпреки приравняването на дипломата ми за висше, не ми помага особено много
но най странното при мен е че си приравних дипломата без проблем (с доста изпити разбира се), завърших си докторската степен и най накрая ми заявяват, ние не ти признаваме средното образование, без значение, че е испанска гимназия и призната от институто сервантес

Анетт, ама нали докторатът е за изследователска/преподавателска дейност? То е ясно че не ти дава правоспособност на юрист. А академичният трудов пазар е международен, т.е. трябва да търсиш работа в цял свят. Ако разбираме едно и също под "докторат" разбира се

Аз споменах, че не съм имала деца (и все още нямам...). Но няколко мои колежки родиха по време на следването, обикновено втората година на магистратурата и често през първата бяха учили по-интензивно (уж, за да могат да работят през втората, но в крайна сметка с друго се занимаваха  ).

Яслите, градините и училищата тук осигуряват занимания до обяд и се правят разни комбинации (да кажем - записват се курсове, които се четат в един ден или само сутрин и пр.) И с много активна помощ от другия родител 

Отглеждане на деца (т.е. на повече от едно и на предучилищна възраст) по време на следването съм наблюдавала предимно сред докторантите, като в хуманитарните науки няма подобни вредни лабораторни упражнения, идваха си със слинг  , а и университетът предлага нещо като забавачница за служителите си (докторантите са и служители, тъй като водят лекции  някои от мастер студентите също са заети като ТА )

Тандури, в университета, който те интересува, няма ли дейкеър сентър? Също може и да посещаваш вечерни часове. Много университети сега предлагат изцяло вечерни програми специално за хора, които работят и не са свободни през деня.

Точно това си мислех и аз- понеже имах доста състуденти с деца,на които нито родителите имаха време да се порадват,нито децата да имат истинска връзка с родителите си,че точно този контакт не бива да се жертва.И аз си мисля за нещо,което да мога в удобно за мен темпо да уча, или евентуално вечер.