Образованието ви в чужбина

от магистир инжинер, ми признаха бакалавър инжинер... което не е зле -  първите 2-3 години се опитах да  оползотворя дипломата си, после започнах да мсиля за преквалификация....
 сега искам да се занимавам с нещата наречени лични интереси, хобита и тн... 

та нищо, че съм инж., доста добре се  вписвам във форумското простолюдие, нали?

Като започнах  колежа Стела беше на 11 м. Ходех на работа, а вечер в колежа. мъжът ми работи и събота да обяд, тъй че учех събота вечер и неделя. Почти не си виждах семейството. бабите за 4 год дойдха 2 пъти и то за кратко. Да си призная без тях ми е по-добре. Детето си ходи на детегледачка през деня, а вечер тати си е в къщи. Живот и здраве през септември тръгва на у-ще

Последната година обаче минах дневен курс (1 ден в седмицата) - просто последното ниво си е доста трудно. работодателя ми се съгласи да работя само 4 дена, съответно и заплащането беще само за толкова. Като имаше ваканция, ходех по 5 дена на работа.

Като капак забременях и като дойдоха Юнските изпити изпратих мъжа и детето в бг, за да мога да уча. бая се натоварих, все ми се гадеше, а трябваше да уча. Но ги взех.

Тъй че може да се справи човек, не е да не може.

 
Холандското задочно (deeltijd) орбазование е много удобно. Ходи се на лекции вечер ( моите са от 16 до 20.30), един или два пъти седмично.
Ти с какво точно искаш да се занимаваш? Мога малко инфо да ти дам.

Точно това се опитвам да разбера! Писах им преди малко.
Иначе аз съм си завършила бакалавъра с Калин, но с едно, с по-малки деца и бебета е друго, когато обаче едното вече има някакви постоянни ангажименти, по които трябва да се бяга, а другото още не е на възраст за училище е малко по-различно.

Друг проблем, че съм на 40+ мин от университета път, което допълнително усложнява каквото и да било, защото ако вземам някой да гледа децата, час и половина съм загубила в най-добрия случай само в път.

А au pair не излиза ли по-евтино?

В никакъв случай не излиза по-евтино, дори напротив, а и аз съм предубедена към тази професия ( имам лични наблюдения) и това трябва да съм на смъртен одър, за да го взема въобще предвид като вариант.

Аз уча вечер след като си легне детето. Обикновено всеки ден не повече от час, но уча за професионална квалификация и не ми се налага да пътувам. Като наближат изпитите чета и уикенда-тогава всичко друго минава на заден план, мъж ми влиза в главната роля 
Днес ми излязоха резултатите от един изпит-взех го 

Tandoori, само като идея сега се сетих, че съм използвала също така и студентки да гледат детето, докато съм била в клас. Говоря за момичета, които я гледаха в самия кампус, много често в близка/съседна стая. Така, ако имаше нужда от мене, аз бях наблизо, а и аз бях спокойна. Взимаха ми само по 5 долара, беше много евтино, а и самите момичета бяха undergrad начална педагогика, (което всъщност не е било определящо за мене). Знам, че практиката я има и из други университети.

Като ви чета направо настръхвам. Не ви е било лесно. Аз бях абсолютна щастливка.
Моя позната, която е на около 60г. с осиновено детенце от Китай, (за което разбирате как се грижи) ми помагаше страшно много. Аз винаги бях на среща, когато тя имаше нужда от мен. Няма родители или роднини тук и само на мен има доверие да остави Ерин. Почти всеки петък тя и мъжа й излизат на вечеря и тяе с нас. Взимат я на следващия ден. Нито сме си плащали, нито сме си броили, кой колко.
Аз съм до тук с ученето.
Дъщеря ми има толкова много домашни, аз винаги имам да до свършвам служебни задължения, така че нямам много време за учене.
Всяко свободно време посвещавам на семейството ми. Винаги, всеки ден като се прибера първо говоря с дъщеря ми поне половин час. Тя е при-тиn и гледам да направя транзишъна по- лесен.
Много мислих и бях готова да се преквалифицирам, но за себе си прецених, че семейството ми е по- важно и децата имат нужда от мен. Особено на тази възраст. Не знам, уморих се и май остарявам 

Признаха ми дипломата много лесно тук, легализирах си я, ама си я държа в шкафа - кой знае каква полза от полска филология в Полша нямам. Изкарах един курс за лектори по полски език за чужденци, записах и един курс по цветарство за кеф и до там.
Но понеже съм ученолюбива, дадох стимул на мъжа ми да запише на стари години да учи . И то нещо съвсем различно от професията му.
Имаше период, когато работех на две места плюс работа, която вземах за в къщи (то беше нещо трето). В един момент обаче реших, че моите амбиции ми отнемат от времето за детето и постепенно намалих темпото. Сега си останах с едната работа и така ми е много по-спокойно.
Но живот и здраве, като завърши мъжа ми, може аз да запиша нещо.

Аз нямам кой знае какви наблюдения, но мислехме такъв вариант за няколко месеца, докато търся материали за тезиса. Не искаме да я пускаме на ясла, защото много боледува.
А иначе, когато живеехме в семейни общежития, имаше много обяви за взаимопомощ  за гледане на деца. Може да се комбинираш с няколко майки.

И аз съм от същата порода. 

След завършено висше хуманитарно образование в СУ се впуснах да уча второ - икономическо в Италия. 
МБА в САЩ, доста години работа във външнотърговски и финансови фирми в България, САЩ и Италия.

Сега работя като административен и финансов мениджър, което все още не е нивото, до което искам да стигна, но се надявам на бъдещо развитие . 

Доста съм се лутала, и между времето на обучение ми се е налагало да работя всякаква работа,  но не съжалявам, опита е много ценен, какъвто и да е . 

Много съм горда, че години наред съм се справяла сама с издръжката на мен и дъщеря ми, без това да ми е попречило на кариерата и обучението. 
  Сега, когато отново имам семейство и прекрасен съпруг, съм още по-стимулирана да вървя напред.   

Ох, Крисимами, историята на изкуството не е най-практичното следване. Със сигурност - интересно, но после си обикновено безработен. Или пък работен, ама не по специалността ти  Аз като бях на 20 години си въобразявах, че ще надмина Кенет Кларк, ама не само, че не, ами още по-не  Та малко се мразя, че съм била такъв идеалист. И не прост идеалист, ами наивен идеалист.
Особено, че години по-късно открих, че имам виталната нужда да работя в социалната сфера, с хора на които да мога да помагам.  Обаче как да започна да уча отново, със семейство + дете, на 30 години, като ученето е минимум 4 години. Аз чувствам, че няма да мога, а и желание да седна на скамейка нямам.
През последните 6 месеца премислях много сериозно такава алтернатива и стигнах до извода, че няма да го бъде.

Странно - точно днес имах среща със социален работник за преквалификация. Отидох всъщност за да питам как стоят нещата с място на половин работен ден като асистент по археология + две години още учене. Обаче на 10тата минута попитах кога е конкурсът за мед. сестри. Толкова съжалявам, че навремето не записах някакава медицинска професия. Та се оказа, че за тазгодишния конкурс всичко е вече пълно, остава за февруари 2010, а ако те приемат - още 4 години. Ееее, тръгнах оклюмана.

Едно от трите ми висши образования е история на изкуството и съвсем не съм безработна, а позицията ми е доста сериозна и свързана в не малка степен с тази ми диплома. Моята истина е, че ако си достатъчно упорит и амбициозен винаги можеш да постигнеш целта си. Винаги съм учила с децата си, без да прекъсвам. Първо бакалавърска и магистърска степен в България - с бебе, което родих във втори курс. Баби не са го гледали и ден, въпреки че живеехме близо и те са пенсионерки. Ходеше с мен на изпити и както някой по-горе написа, участваше активно в упражненията на групата. Даже накрая му издадоха диплома заедно с мен  После започнах докторат, изпитите си ги взех в 9 месец бременна с второто дете. После писахме заедно статии  А, следва имиграция, ново учене и нова магистърска степен в сходна дисциплина с предишните две, децата ми бяха на 2 и 6 години. Като завърших, съответно на 4 и 8 години - между детската градина и началното училище. Помощ съм видяла само от баща им, който естествено работи на пълен работен ден. Аз също поработвах, но контракти, стажове (един в друга държава, но платен), доброволен труд - стаж трябва да се трупа по специалността. Децата не сме ги оставяли на никой и към днешна дата се поздравяваме с доброто им възпитание и личностно развитие. Винаги се намира време да поиграеш и да излезеш някъде с тях, да им обърнеш внимание. Зависи как си представяш живота си и колко можеш да инвестираш в себе си, семейството си и свободното си време.

Мистик, струва ми се, че просто не знаеш какво искаш.  А дали сме високо извисени и одухотворени, това не е нещо, което се доказва с дипломи. Форумите са също и за разтоварване от ежедневието, за общуване с най-различни хора и споделяне на различни гледни точки, т.е. доста интересно 

Грийндрийм, освен да ти кажа браво, друго незнам 

Малко са тези, които знаят точно какво искат. Ако сега всички кажат, че знаят, няма да им повярвам.