Според мен не е толкова добре да си прекалено уверена. Това, че се интересуваш и четеш, а не си мислиш, че си последна инстанция по всички въпроси, свързани с отглеждането на деца е всъщност много добре.
- Публикувана: 22 ян. 2009, 12:47 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 10:49 ч.
Неуверена мама
Според мен не е толкова добре да си прекалено уверена. Това, че се интересуваш и четеш, а не си мислиш, че си последна инстанция по всички въпроси, свързани с отглеждането на деца е всъщност много добре.
Щом четеш и се интересуваш за всичко свързано с отглеждането на детенцето ти остава само това да бъдеш по уверена в себе си.Това което правиш за твоето детенце е най-доброто за него,защото ти си единствената и най-добра мама за него.Винаги има съмнение дали това което правим е най-доброто за нашите малки съкровища.
Разбира се, че съм била в много ситуации неуверена, особено с първото ми дете. Кой каквото ще да говори, всички сме така, вярвай ми. Защото обичаме децата си, защото искаме най-доброто за тях, защото си задаваме въпроси и притегляме различните варианти.
Да, ти си най-добрата майка за своето дете и винаги ще бъдеш. Но за да си такава, не е необходимо да придобиваш арогантната представа, че си безгрешна.
Да, ти си най-добрата майка за своето дете и винаги ще бъдеш. Но за да си такава, не е необходимо да придобиваш арогантната представа, че си безгрешна.
Никоя жена не се е родила готова да бъде майка.
Това не е професия все пак.
Това което правиш за своето дете е най-доброто.
Никой не може да се грижи за него по-добре отколкото ти.
Това не е професия все пак.
Това което правиш за своето дете е най-доброто.
Никой не може да се грижи за него по-добре отколкото ти.
Вярвай на майчиня си инстинкт!
Аз все още не съм родила,но като гледам колко много неща трябва да науча сега и впоследствие още колко много има,направо се плаша.Постоянно си преговарям как се къпе бебе,как се кърми,като че ли ще ходя на изпит.Много ме е страх,защото това малко,крехко същество най-вече на мен ще разчита в началото.Освен за грижите за физическото му състояние ме притеснява и дали ще го познавам достатъчно добре, за да откликвам и на другите му нужди,дали ще мога да го възпитам правилно и такива неща...Сигурно увереността идва с опита и времето,но засега съм гола вода....
Препоръчани теми