Поощрявате ли децата си да делят храна с други деца?

  • 4 320
  • 99
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21
Привет!

Интересно ми е да чуя как другите майки подхождат към ситуацията, в която Вашето дете яде нещо, а други познати деца в градината или на улицата го гледат- насърчавате ли го да им даде малко от храната си? Питам, защото аз живея вчужбина и винаги ми е трудно да преценя дали да реагирам както аз съм възпитана или както са местните порядки, но не знам дали не са се изменили порядките и у нас? Тази сутрин заведох големия син на градина и едно негово приятелче му даде да яде един голям бонбон-близалка, а останалите ги наобиколиха и ги разпитваха какво ядат... аз накарах сина ми да им даде малко да си отхапат (4-5 деца се изредиха), докато другото дете не им даваше от своята и се замислих дори дали персонала в градината са съгласни сина ми да дава на другите сладки неща - защото знам, че ако имаше родители наоколо, щяха да скочат и да протестират (някои от датските родители въобще не дават захарни неща на децата си и дори на рожденни дни носят плодова салата, вместо торта)    Слава Богу, размина ми се без забележка и честно казано съм доволна, че детето ми споделя храната си (не винаги де, вкъщи понякога трябва с уговорки и заплахи да го накараме да даде част на малкото братче , но вече му става навик да споделя), защото не само е добра черта от характера, но и му повишава статута в градината и сред останалите деца ( а той е малко срамежлив там)
При вас как е?  За или против сте, и имали ли сте ситуации, в които други родители или педагози са били против, и ви е било неудобно?

# 1
  • Мнения: 14 133
Да, винаги го подсещам да почерпи и останалите познати деца на площадката, на която обикновено играят. Не е честно той да хапва, а някое друго детенце да го гледа.  За тук е нещо нормално. На градината обикновено черпим с пакетирани шоколадови лакомства за рождените дни.  Wink

# 2
  • Мнения: 24 467
Не поощрявам децата ми да се хранят навън. Имаме си време за хранене и това става у нас. Навън не купувам и не давам храна и нехрана /близалки, дъвки и т.н./. Не защото съм "свидла", не го намирам за редно. Прави са и датските родители, според мен, в това отношение. Тук децата от ДГ са по зъболекари и имат наднормено тегло, заради постоянното ядене на пасти, бонбони и подсладени сокове. 
Неприятно ми е, когато други деца се хранят по люлки и в градинки по всяко време /честа гледка тук/ с какво ли не и някоя леля или баба завре дъвчащи бонбони, близалки или други неща, които аз не бих купила и дала на малко дете, на моето. Даже като им гледам ръцете на децата, току- що бъркали из пясъка, с които бъркат в пакет солети и вадят, като подават на моето дете ми става много неприятно.
Кофти е, докато се свикне с чуждите порядки. Пък на мен ми е кофти да свикна с някои наши си виждания, въпреки, че тук съм живяла винаги.
Традиция тук е в ДГ да се купи торта, сок- съобразявам се, но това е за рожден ден, не всеки ден и по всяко време.

# 3
  • София
  • Мнения: 3 679
По принцип я поощрявам да дава и на другите деца, но ако е нещо като сладолед или което трябва да отръбнат от нейното не и давам. Ако има начин да отчупи - да, но иначе не.

# 4
  • Мнения: 4 187
Да, ако яде нещо я подсещам да почерпи Grinning. Предполагам, че ако родителите на децата имат нещо против да си вземат, ще ги предупредят, и децата ще откажат.

# 5
  • Мнения: 2 803
Доколкото позволява храната да се дели гледам да я подтиквам или сама да се сеща.

# 6
  • Мнения: 4 187
Doro , много важно уточнение, до колкото позволява храната да се дели  Grinning

# 7
  • Мнения: 3 367
Не и ми е ужасно неприятно като някой "черпи" децата ни без да ме пита. Има алергии, мръсни ръце,неправилни навици и още 300 причини зад мнението ми. Има много други начини да се учи човек на споделяне,далеч по-хигиенични.

# 8
  • Мнения: 2 161
Поощрявам да дели хапката със сестра си.Защо да дели храната си с другите деца?Не желая непознати да черпят детето ми,аз също не изпитвам такива желания към чуждите деца.

# 9
  • Мнения: 9 814
Когато храната позволява да поощрявам.
Не виждам как ще дели парче торта или супа.

# 10
  • Мнения: 24 467
А близалка, която вече е облизало? Защото и такова са ни предлагали.

# 11
  • Мнения: 948
За бонбон-близалка: изключително неприятно щеще да ми стане, ако те бях видяла...Всички се изредиха да го оближат, 4-5 деца???

Винаги се пита; има алергични деца - бисквитки има с яйца, с фъстъци. Без да питам майката, нищо не давам.

# 12
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 Да, винаги съм го поощрявала.Не само с децата, но и с възръстните.Сега е толкова дащен, че всичко иска да слага в устата на брат си ConfusedНо тук в БГ е едно, в чужбина друго.По-резервирана съм.

# 13
  • София
  • Мнения: 545
Ако храната позволява поощрявам споделянето и. Навън обаче не ядем  Peace

# 14
  • Мнения: 2 609
По площадки и в градината никога не носим нещо за ядене. Stop Водя я там за да играе, не да яде. И много се дразня на такива родители дето си идват с кроасани и сладоледи. ooooh!
Друг е въпроса, ако сме на разходка например и тя яде солети, пуканки или нещо такова и срещнем някое познато дете. Тогава я подканвам и тя не се скънзи. В къщи също, като яде, дава и на нас. Peace

# 15
  • Мнения: 959
Да. Поощрявам да споделят с близки. В никакъв случай, обаче не им настоявам да черпят на ляво и на дясно, ако случайно хапват нещо навън. Пак разбира се, всичко е индивидуално. Ако се залепи, някое дете с жаден поглед, най естественото нещо за мен, е да ги подканя да почерпят(пак зависи какво похапват). Тук родителя, решава дали да стои, и да гледа безучастно, или да поощри детето си да си вземе или да откаже.

# 16
  • Мнения: 21
За бонбон-близалка: изключително неприятно щеще да ми стане, ако те бях видяла...Всички се изредиха да го оближат, 4-5 деца???
за бонбона-близалка- ами не знам как да го обясня- беше оформено като близалка на пръчка, но си беше бонбон от рода на "winegum" (желиран)..можеше да се отхапва, но няма значение, де- пак щеше да ти бъде неприятно да ме видиш, че разрешавам, но хигиената ми беше на заден план като съображение- в датските градини гледат децата laissez-faire, оставят ги да ядат пясък, развалени плодове в градината, да ядат паднали неща на пода, да се въргалят и т.н....не ги учат да си мият ръцете редовно, и ги оставят да ходят с памперси до 3 годишна възраст или докато децата сами решат че не искат-  така че аз отдавна съм се отказала да пазя моите като писани яца и хигиената и "о, да не се разболее" са последното нещо, за което се сещам в такива ситуации- - но това е друда тема, сигурна съм, че това, което описвам е "под стандарта" Simple Smile на много от пишещите във форума тук - особено ако вадите мокрите кърпички след като вашите деца пипнат нещо мръсно или ги гледате у дома/при баба до 3-4 годишна възраст и не ги пускате на ясла/градина, защото много се  разболяват-  но не искам да превръщаме темата в поредния спор за предимствата и недостатъците на един или друг начин на възпитание Simple Smile
мен ме интересуваше конкретно социалния аспект, както и отношението на родителите/преподавателите  към яденето на сладко- и виждам че има промяна и в БГ.... в моите детски спомени беше другояче, просто ми беше любопитно да чуя има ли промени

естествено, ако бях в БГ и имаше родител наоколо нямаше подканя сина преди да питам родителя, за да няма свъсени погледи... а ако съм в Дания и има датски родител, нямаше въобще да  подканям сина, щото първо- това със споделянето на храна не се прави като правило тук и второ, дори и родителите да нямат възражения за хигиената (щото и техните деца са прасенца като моите, и техните ги гледат така в градината), щяха да имат за захарта и зъбите... но прецених, че понеже сме в градината и едното дете вече яде сладко, че преподавалите там нямаше може би да възразят че още 5 да хапват по малко сладко и затова "рискувах"- прецених, че ползата за възпитанието на сина ми и за статута в градината му си заслужават риска от бацили (те пък от какво ли друго не могат да ги хванат) и риска от забележка (от това, че някои ще се похвали вкъщи че моя син го е черпил, и ще има забележка в градината да не се допускат такива неща за в бъдеще)

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 15:53 от staro-novo

# 17
  • Мнения: 14 133
На нашата площадка явно "не сме в час". Децата са израсли заедно от бебета. Естествено е да хапнат заедно, нещо което позволява разделяне. Не съм маниак на храненето по час. Купувам, когато поиска понякога и от т.нар. вредни храни - сладко, снаксове и подобни.  Wink

# 18
  • Мнения: 2 960
Ммммммм да ..най-вече със сестра си ,както и тя разделя всичко/което малкия може да хапва/с него.С познати и близки също.

# 19
  • Мнения: 8 999
За мен е редно да предложи. Но не да му гризат от лакомството. Само, ако е възможно да се отчупи или е в насипно състояние.
Не позволявам да взима олигавени храни или нещо от ръката на друго дете /имам предвид, ако вече е излязло от пакетчето и е опипано с мръсните пръстета/.

# 20
  • Мнения: 3 929
По приницип, старая се сина ми да се храни вкъщи и основните храни се ядат вкъщи. Като го извеждам на разходка или в кварталната градинка, не взимам храна. Случвало ми се е да взема, но много рядко, защото така са се стекли обстоятелствата. но в повечето от случаите другите деца хапват зрънчо или чипс и на сина ми му се дояжда, въпреки че иначе не яде, и, за да не изяде на останалите деца зрънчото, отивам и купувам и на него.
Когато знам, че на площадката или там, където отиваме, има други деца, не му позволявам да ходим с ядене, защото се чувствам много неудобно от другите родители, че едва ли не синът ми дразни децата им.
Във всички случаи го пощрявам да споделя храната си, но ако е такава храната, че позволява де се сподели.

# 21
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
Децата ми не се хранят по площадките. Ако се наложи да хапват навън, не е пред други деца.
Не ми е приятно непознати да ги черпят поради няколко причини, а най- важната е, че малкият ми син е алергичен към определени храни. Заради това и аз не бих си позволила да дам храна на малко детенце без разрешението на родителите му.
В яслата на сина ми всеки си носи обяд от вкъщи (а на него му приготвям всичката храна за деня) и за тях е нормално да ядат различни неща от приятелчетата им.

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен носенето на храна на детската площадка е липса на добро възпитание. Още от ранна възраст научих моите деца да не вземат храна от никого. В  ДГ, доколкото си спомням е забранено внасянето на храна. Или трябва да има за всички деца да се почерпят, или за никого. В училище е по-различно, защото няма как да се раздели един сандвич на няколко деца, а и всеки си носи нещо за закуска.

# 23
  • Мнения: 2 331
Рядко ядат нещо навън, но бих подканила да почерпят и другите деца, като преди това питам родителите дали дават въпросната храна на детето си.

# 24
  • Мнения: 934
Само неща, които лесно се дават. Отхапване и облизване - не!
И ако има майки, питам. Държа и мен да ме питат.





# 25
  • Мнения: 3 367
Za men съвсем не е"да не се разболее" на 1во място в случая, децата к ходят в 1 градина са си обменили бацилките много пъти преди да засмучат 1 близалка. Иде реч ,за мен,за други неща=алергии,навици за ядене по улиците и в движение, ядене на нещо подадено от човек който не е майка ти или оторизиран от нея и пр и пр и пррррр.  
Колкото до яденето на сладко-има доста теми тук,определено промяна има в сравнение с нашето детство,но това е неминуемо.

# 26
  • Мнения: 581
 Мразя яденето навън докато децата играят.Не купувам и не нося храна в градинките.В училище обаче няма как да не носи нещо за хапване.Не я поощрявам там да споделя сандвичите и плодовете си с другите, а пък и тя няма такива желания.Освен това е гнуслива и не обича да й пипат храната.

# 27
  • Мнения: 3 394
да, малката е научена да дели и храна и играчки. става въпрос примерно ако има нарязави парченца ябълка или грозде и друго дете иска няма нищо лошо да му даде.
Знае,че е хубаво да делиш с приятелчетата си, но сама преценява според ситуацията. Определено не дава да я муфтят Mr. Green

# 28
  • Мнения: 2 197
Да, но засега имам успех в много редки случаи. Просто детето ми е много лакомо и всичко веднага става "мое". Опитвам всякакви начини, но не. Само понякога става любезна и дава и на другите. Може би като попорасне ще спре да яде толкова много. Сега определено яде повече от мен. Не знам как го прави с тези си 16 кг.

# 29
  • Мнения: 613
Тъкмо в една такава дилема изпаднахме последните два месеца. Започнах да слагам за училищния снакс на дъщеря ми, по една вафла Мура. В началото никой не и обръщаше внимание, в последствие масово децата започнаха да я молят всеки ден да им отчупи по парченце. Тя ми вика, нали е добре да дам и на моите приятелчета от моята храна? Казвам и да.
Разбирам, че в примера вафлата е нещо различно и интересно за тях, но се е случвало и с друга храна. Има родители, които не дават почти нищо на децата си за училище.

Иначе, самата тя е научена да не взима храна от други и не го прави.

# 30
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Да поощрявам я разбира се, но все пак зависи и от храната( става въпрос за бинбини, солетки и от сорта). Въпреки, че много рядко купувам на детето такива неща, а навън почти не и давам да яде, но понякога се случва. Обаче лятото ако яде сладолед не и разрешавам да го споделя с другарчетата си. По добре да купя и на другите деца по един отколкото да се учат да ближат от един сладолед няколко деца.

# 31
  • Мнения: 21
много интересна дискусия се получи- явно този въпрос попада в категорията не само на културните различия, но и на различия за норми на възпитание между нас самите, дето сме по дефиниция от една култура ... много е интересно и да се види, че до голяма степен има значение дали коментиращите са отрасли или  живеят в провинцията или в София, защото социалния живот протича различно и връзките между децата в градината, на детската площадка или на улицата/пред блока са различни

може би забравих да уточня в първоначалния пост, че става въпрос за ситуация, в която другите деца си искат (питат какво е това, или сами сочат с пръст и питат вкусно ли е, или като видят едно дете, че отхапва, искат и те), а не просто, че съм тръгнала да черпя или насила карам другите- за да направя по-интересна дискусията- как реагирате, когато другите деца им текат лигите или гледат със завист вашето- и, за да бъде още по-сложно, обекта на завист не е даден от Вас самите на детето Ви, а то го е получило в подарък- т.е. да премахнем условността, че Вие сте могли да съобразите ако носите храна на детето навън и т.н.  как бихте реагирали в моята ситуация- бихте ги разпъдили, или бихте отнели подаръка на детето си, за да не дразни другите или бихте го разделили на малки парченца с ръка (ако може желиран бонбон да се раздели с пръст)... аз например, ако имаше родител наоколо или преподавателите възразяваха, щях да го увия и да накарам сина ми да го яде по-късно, или щях да му го запазя "за вкъщи", но щеше да бъде с големи протести и сигурно рев от негова страна... не мисля, че щеше да бъде честно да му го отнема, защото все пак беше хубав жест от страна на детето, което му го подари (и което не е датчанче) и не мога по никакъв начин да обясня на сина си, че не може да приема храна от приятелчета, след като вкъщи- и като имаме гости- го карам да дели храната и т.н.

това за сладоледа и близалки е интересна дилема... аз лично бих го разрешила, но на този етап е непрактично, защото като гледам само как са двата ми сина, ако има само един брой, всеки иска за себе си целия сладолед, шейк или близалка и става голяма борба, която завършва с изпускане на земята или разливане и след това рев,,,затова специално този тип лакомства трябва да са в няколко броя- иначе като порасне сам да си носи отговорност за него и щом не е гнуслив, може да си го дели с когото иска- сега например ако имаме приятелче на гости, може да пият от една бутилка или чаша, въпреки че съм им дала отделни- и аз лично не го уча, че е гнусно или нещо такова- показвам им отделните чаши/бутилки и те сами си ги взимат, но по скоро от териториални съображения (нали са все от мъжки пол), а не друго...

# 32
  • Мнения: 7 914
staro-novo
българка съм в чужбина, но ако видя , че даваш на детето ми захар, която аз съм изклюила от списъка му с храните, повярвай ще дойда ти кажа две думи през зъби Naughty

насърчавам детето си да си дели играчките с другите деца, но защо трябва и храната   Thinkingако е от кутийка -  да речем може.. ама да си чупи от залъка -  не го разбирам Rolling Eyes и не говоря за микроби.. това е най малкото нещо

# 33
  • Мнения: 21
staro-novo
българка съм в чужбина, но ако видя , че даваш на детето ми захар, която аз съм изклюила от списъка му с храните, повярвай ще дойда ти кажа две думи през зъби Naughty
тогава добре че не беше в Дания на БГ коледното парти Simple Smile- щеше лошо да ти стане колко сладки неща имаше (и аз бях шокирана, че всеки втори родител беше донесъл торта или бонбони&сладки, защото тук официалната датска кампания беше колко е вредна захарта и за възрастните и да внимаваме по Коледа, а за плакатите в градината и информационната кампания да не говорим) Laughing- но отново казвам- в ситуацията, в която има родител наблизо в Дания (независимо каква националност, защото и българките са повлияни от кампаниите тук и някои могат да дамгосват сладкото или junk food), нямаше да действам без да питам- но в градината се ръководя от политиката на градината.... знам, че преди време една малка група родители се бяха опитали да предложат политика да няма въобще сладки неща, даже на рождени дни, но мнозинството @отсвири@ това предложение и политиката си остана, че се дават сладки неща- даже често като прибирам сина и са останали малко деца, ги заварвам да ядат шоколадови топки с пълнеж като разтопен marshmellows  които са им дали от градината (на мен са ми тежки, но датчаните го обожават).... не знам дали от градината уважават индивидуалните предпочитания на родителите (предполагам не, стига някой да не е алергичен), и то поради простата причина, че не им се занимава- но все пак се огледах тази сутрин дали ще реагират, но нищо не казаха...така че освен ако децата не носят накакво обозначение като гривна за диабетици, или ако персонала в градината не реагира, аз не мога да знам кой родител какви лични предпочитания има .....и честно казано, социалния елемент за мен беше по-важен.... аз прецених, че въпреки, че това момченце, което даде бонбона на сина ми искаше да направи жест към него, от гледна точка на динамиката между децата в градината, останалите бяха изключени от тази комбинация и като почнаха да ги заобикалят, аз трябваше да реша дали да ги отпратя и да оставя сина да се наслаждава с приятелчето си на бонбона и на положението на ексклузивност, в която бяха, или да го поощря да сподели малко, и така да направи той жест към останалите деца и да му се вдигне реномето- защото той е срамежлив там и в големи групи не си играе ...аз избрах второто, като честно казано не знаех той самия дали няма да се дърпа от инат, срамежливост или лакомия, но бях приятно изненадана, че се съгласи и даде на всички, докато не се свърши- и му беше приятно- както и аз насърчавах децата, които си отхапваха, да му благодарят, и мисля че и това му хареса..... така че аз съм доволна и нямам нищо напротив да подкупвам другите деца по този начин, защото положението на детето ми в градината и социализацията му ни е проблем през последните 2 години и аз специално се опитвам да му дам тласък по различни начини и с помощния педагог дори се разбрахме преди време да работим за увеличаване на социалния статут на сина ми в градината- например, предложих на педагозите да хвалят на висок глас сина ми, независимо дали го заслужава, за да му повдигнем самочувстието и да искат другите деца да си играят с него- но ако оставим настрана тези конкретни проблеми, дори и с малкия син да беше ситуацията, който няма проблеми, пак така щях да постъпя и пак от тези съображения- защото аз смятам, че споделянето на храна има силна социална симболика и сближава децата....
мисля че в това са различията, които се изказват и тук в темата от различни родители- тези, които делят, гледат социалната страна (жал за другите деца, близост изградена от години, възпитаване на щедрост и учтивост у своето дете и т.н.), а тези родители, които отказват или се дразнят, ако на детето им се предлага храна, гледат здравето на детето (зъби, хигиенност, болести, лошо качество на някой тип храни и т.н.) или преценяват евентуални други затруднения (оцапване, разваляне на режима на хранене, промяна в настроението или други такива усложнения, с които родителите ще трябва да се затруднят).... аз лично съм склонна понякога когато сме сами вкъщи да давам значение на вторите съображения и не винаги угаждам на децата си да ядат каквото искат (като си помисля каква свинщина ще настъпи или че не трябва да ядат сладко скоро преди да си легнат, за да не им дойде внезапен прилив на енергия и да трябва да се гоним из къщи после)- но когато имаме гости или сме навън и друго дете или деца са в комбината, гледам социалния елемент- ако другите родители не искат, и аз отрязвам моите, за да не развалям дисциплината при другите- ако им дават, или няма родители наоколо, тегля на кантар и често взимам решение в полза на социалните аспекти- което не винаги е да им се даде конкретната храна, де- например, ако не е практично, ако няма  достатъчно за всички, не им давам това, което искат, но им давам друга алтернатива- пак храна, която им харесва- щом са се настроили да ядат заедно, що да им развалям кефа

# 34
  • Мнения: 7 914
темата стана за "родители в чужбина" май Rolling Eyes

рожденните дни и празниците са неизбежното зло... но в случая ставаше въпрос, за случайност, коятоможе да се окаже ежедневна... Rolling Eyes затова така се изказах Peace
но помня една съседка, която писа писма на кого ли не за да дават на детето и органични пюрета, които тя му купуваше и носеше в детската градина...трудно е да си различен и това е Joy

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Социално умение е да занесеш една кутия бонбони или една торба с ябълки и да почерпиш всички в градината, в класа. Но не и на детската площадка, където се появяват хора от къде ли не. Вие бихте ли взели храна от някакъв непознат? Защото аз не бих. Като става въпос за социалната страна на въпроса, хората трябва поне малко да се познават, че да споделят храната. Никой не взема храна ей така, защото някой му е предложил. А когато става въпрос за малки деца компромиси не трябва да се правят. Значи излиза, че като са до 3-4 годишна възраст може да вземат от всеки храна (всеки, който е решил да я сподели с тях), обаче като пораснат трябва да ги научим да са внимателни, защото всеки всичко може да им пробута. Е, къде е логиката?

# 36
  • Мнения: 2 448
Каква е тази храна в градината внесена от вън.  newsm78 При нас е забранена подобна практика.
Храна по детски площадки не нося, единствено, ако му купя нещо, когато сме на кафе с детски кът и сме с други майки с деца едно друго се черпят. Давала съм и на много малки бебета (1 - 2 години) , ако се завъртят край масата. Иначе, не. Нито лансирам моето да ходи и да проси по другите маси. Ако иска нещо му го купувам.

# 37
  • Мнения: 148
Не и ми е ужасно неприятно като някой "черпи" децата ни без да ме пита. Има алергии, мръсни ръце,неправилни навици и още 300 причини зад мнението ми. Има много други начини да се учи човек на споделяне,далеч по-хигиенични.
  smile3501

# 38
  • Мнения: 4 289
Да, винаги предлага. Не желая детето ми да е свидливо. И през ум не би ми минало обаче, да го оставя да предлага близалка или сладолед, примерно. Когато сме в парк или детско заведение, гледам да купувам солети, пръчки и други подобни, които може да дели с останали деца.
Аз също не поощрявам яденето навън, особено на сладки неща, но не се вманиачавам чак толкова. Къде да яде сладолед, например, вкъщи ли?  Rolling Eyes

# 39
  • Мнения: 2 448
Къде да яде сладолед, например, вкъщи ли?  Rolling Eyes


На 5 години все още не съм му дала сладолед.  Blush С проблемни сливици е, ще го държа на разстояние от това изкушение , колкото се може по дълго. Купувам кремчета на Данет като му казвам, че това също е сладолед и нямаме проблеми. Не че агитирам против сладоледа, но така реших от бебе като знам аз как съм страдала заради това и за сега удържам фронта.  Simple Smile

# 40
  • Мнения: 4 289
Ми то няма лошо, аз за първи път му дадох миналото лято, беше точно на пет. Преди това само е опитвал. Той и сега не яде много, дали защото късно го въведох,сладоледът не му е особено любим.

# 41
  • Мнения: 959
Купувам кремчета на Данет като му казвам, че това също е сладолед и нямаме проблеми.

Хахах...и при нас този номер още върви, но ще видим докога...

# 42
  • Мнения: 934
Тъкмо в една такава дилема изпаднахме последните два месеца. Започнах да слагам за училищния снакс на дъщеря ми, по една вафла Мура. В началото никой не и обръщаше внимание, в последствие масово децата започнаха да я молят всеки ден да им отчупи по парченце. Тя ми вика, нали е добре да дам и на моите приятелчета от моята храна? Казвам и да.
Мен би ме притеснил фактът, че някое може да е алергично - я към фъстъци, към шоколад.

# 43
  • Мнения: 3 367
Сладолед ядем в къщи,да. Навън също,но седнали на пейка/маса,не позволявам да се ходи и яде,каквото и да е,което отново ме връща на навиците и пр. 
*
Алергиите не са майтап,виждала съм дете задушаващо се точно от подадена от любезна чужда баба вафла с фъстък,линейки,чудеса. Както и друго с рана зловеща и полузибит зъб от тичане и падане с близалка в устата "споделена" от майката на приятелче
*
Колкото до социализацията описана от авторката-има редица начини според мен за това и без близане на 1 близалка, но всеки си избира.
*
Подкрепям казаното от Andariel   за 2ния стандарт,ако помислите го има в редица сфери на дете-гледането (пр.истерично мерим 2гр морков на 8м бебе по 3 пъти да не сбъркаме нещо,1 година по-късно същото дете яде пържено и мазно полято с 1/2 фабрикатен сос и никой не се тръшка  и др. )аз много го боря лично,не съвсем успешно

# 44
  • Мнения: 4 204
В общи линии -Да,уча го да предлага у дома,навън с децата.Като доуточнявам, че предпочитам да не яде по улиците и площадките, но когато се случи-Черпи.
по същия начин и него го черпят ,той си взима по веднъж.Знае, че не е възпитано след като са го почерпили да се нахвърли върху яденето колкото и да му се яде.
Родом съм от София и живеем тук, в центъра.Пиша го ,защото спомена, че вероятно има значение произходът .Според мен вече няма значение,предвид информиранността ни от интернет!

# 45
  • Мнения: 3 997
 Не, не бих поощрявала. Не бих давала като правило храна навън, а също така бих се дразнила някой да предлага храна на детето ми.

# 46
  • Мнения: 2 375
Зависи каква е храната. Ако са бисквитки, солетки или нещо от сорта, да разбира се. Ако забележа, че някое дете гледа упорито и му се хапва, как да не му даде. Е, не да тръгне да черпи всичко живо наред, но пък и да не е такава егоистка, че една бисквитка да не може да даде.

# 47
  • Мнения: 3 715
Детето рядко яде навън или ако го прави, то сядаме някъде на пейка отделно и хапва, в повечето случаи плод. И това не е от свидливост, а точно, защото децата са различни и може някое да има проблем. Не приемам и храна от други майки и деца, ако види нещо и поиска, отиваме и купуваме.
По този повод много се издразних есента на една майка в зоопарка, която носеше пуканки, детето ми видя и поиска, казах, че ще купим, отказах й, но тя си навря пакета с пуканки под носа на малкия, да си вземе.

# 48
  • Мнения: 9 973
солети,бисквити-да,но от сладолед от неговата лъжичка-не

# 49
  • Мнения: 1 817
Винаги съм гледала да не яде на вън.  Особено пред деца. Дразня се когато видя майки да тъпчат децата си с разни лакомства на детската площадка.
А това от близалка няколко деца Shocked направо е недопустимо.
Знам, че в уч-ще големият ни син си купува солети и почти целите ги раздава.Давателен е. Даже ме пита: Мамо, защо другите деца грабят с пълни шепи? Rolling Eyes

# 50
  • Мнения: 11 861
Когато сме заедно с познати деца, след като взема разрешение от майките за вида храна, с който искам да почерпя, черпя винаги.
На детски площадки не си носим храна, не ми е приятно детето да яде с мръсни ръце.Пък и той не е много ящен.
Ако купя сладолед сядаме някъде да си го изяде.

Но когато е у дома, независимо дали сме сами или имаме гости ,винаги го уча да споделя храната с другите./Става въпрос за лакомства, които се ядат по изключение/ Мисля, че е правилно и мене така са ме учили.В този жест намирам нещо повече от споделяне на храна, за мен това е -макар и на елементарно ниво възпитание на съпричастие у дететето, което да проявява от най-ранна възраст.Така съм сигурна, че ако утре, когато е вече голям, към него се обърне гладен човек с молба за помощ, той няма да го отмине

През лятото имах една неприятна случка.Аз не купувам зрънчовци и не ядем.Но на площадката едно момиченце, много по-голямо дойде точно под носа на сина ми да яде.Моят син протегна ръчичка, а дамата си вдигна високо пакетчето, обаче стоеше до него.Аз тръгнах да си прибирам сина, той взе да се тегли/които го познават знаят колко е трудно понякога да го прибера/, момиченцето тръгна да бяга със смях, а от една пейка се хилеше и баща и.В случая нямах нищо против да му се даде една хапка, но детето,възпитано да не споделя храна явно се забавляваше с надмощието си.Тръгнахме си бързо от градината,няма да ви кажа как реагирах, че заради думите ми може и нова тема да се отвори-

Но идеята ми беше, че тези които дават храна на децата си на площадки и люлки е добре да ги учат да я споделят с другите.Или най-малко да не дразнят децата.



# 51
  • Мнения: 1 817
Когато сме заедно с познати деца, след като взема разрешение от майките за вида храна, с който искам да почерпя, черпя винаги.
На детски площадки не си носим храна, не ми е приятно детето да яде с мръсни ръце.Пък и той не е много ящен.
Ако купя сладолед сядаме някъде да си го изяде...................

 Мисля, че е правилно и мене така са ме учили.В този жест намирам нещо повече от споделяне на храна, за мен това е -макар и на елементарно ниво възпитание на съпричастие у дететето, което да проявява от най-ранна възраст.Така съм сигурна, че ако утре, когато е вече голям, към него се обърне гладен човек с молба за помощ, той няма да го отмине

....................


Споделям твоето мнение. И аз съм имала такава случка  на детска площадка с чипс. Но и аз  гледам да не купувам такива храни. Много деца обаче дъвчат подобни по детските площадки./като чели е закусвалня/ Казвам на сина ми, че тези храни са много вредни и той ме разбира, понеже не ме е виждал да ям такива. Пък и не е от лакомите. Предпочитам да не го черпят с такива.

# 52
  • Мнения: 21
А това от близалка няколко деца Shocked направо е недопустимо.
Да, ние сме прасета просто Laughing Дадох подробно описание на случката отчасти да провокирам някои от вас защото знам че сме много различни.... и много ми харесва категоричността, с които някои се изкават,  съжалявам само че не мога да видя израза на лицето ви Simple Smile

... детето,възпитано да не споделя храна явно се забавляваше с надмощието си....тези които дават храна на децата си на площадки и люлки е добре да ги учат да я споделят с другите. Или най-малко да не дразнят децата.

Много поучителна случка- в такъв случай не обясняваш ли на детето си, че другото дете и родителите му са скръндзи? Аз лично така съм възпитана и така ми е обяснявана разликата между даващите и недаващите (макар че сега съм в друга култура и недаващите са преобладаващи, така че не знам как ще го обясня на синовете си) и си спомням, че както вкъщи ни учеха да споделяме с брат ми с  "Недей да се скръндзиш", така и в училище имаше голям натиск между децата да споделят и "скръндза" беше голяма обида ... Не знам дали се е изменило, но в социалистическото ни детство се очакваше всичко да делим, и залъка си  Simple Smile Някой има ли опит как е с децата в училище сега?

Знам, че всички от недаващите тук не смятат, че го правят защото храната им се свиди, а имат куп други съображения, но ми е интересно какво ли си мислят даващите, като срещнат недаващи или неприемащи подадена храна или пакет ? Дали си мислят  "О, разбирам ги", или "Тяхна им работа" или ги смятат за невъзпитани и егоистични? Аз бих си помислила различни неща в Дания и България, като признавам, че в българския контекст бих си помислила второто....Май е неизбежно да негативизираш дадена реакция като се опитваш да възпитаваш обратното като правилния тип поведение, нали?

# 53
  • София
  • Мнения: 62 595
Според моя опит и наблюдения в БГ все още се очаква това споделяне. По-лошото е, че ако откажеш предложеното го смятат за обида. Но на мен не ми пука и така съм научила децата си - да не вземат и че ще им купя това, което искат. Отклоняват поканата с "благодаря, не мога да приема". Едно е някой да занесе почерпка за всички от класа или курса, друго е всеки да тика в ръцете на детето храна. Най-неприятното е, че такива случки с малките деца има най-вече от непознати на площадката или полупознати. Но такава е културата в момента.

# 54
  • Мнения: 3 367
Какво мислят околните ми е много не-съществено като става дума за здравето и навиците на децата ни.
Много голямо значение има как се отказва и как са научени да реагират децата-ако е факт като факт,не ям предложена навън храна така както нося каска винаги като карам колело или държа мама за ръка като пресичам-няма колебания,драми,емоции и пр.
Не бих учила децата си да споделят храна извън дома,обясних защо по-горе. Не живеем в 19в и за жалост "споделянето на залъка" днес има съвсем друг контекст.

# 55
  • Мнения: 4 433
Ако друго дете гледа как яде,ще предложа разбира се..не да тръгнем да раздаваме..

..иначе с едно приятелче редовно си тикат в устенцата пуканки Mr. Green

# 56
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 902
Аз винаги поощрявам децата си да дават от храната си. Друг е въпроса, ако детето отсреща откаже или майката каже: Не! Но така са научени и двамата - да дават. Аз така бях научена. И сега не мога да си представя да имам в ръцете си блокче шоколад да речем, и да не го разделя на всички вкъщи поравно. Естествено, това не се отнася за храните, които по правило са неподходящи за деца.

# 57
  • Мнения: 3 695
Бих поощрила детето ми да почерпи друго дете, ако храната е подходяща и майката е разрешила.
Моите родителите така ме бяха възпитали, че когато ме почерпеха с нещо, винаги първата ми мисъл беше "Ами за батко?". Не искам детето ми да расте егоист и да мисли само за себе си, искам да мисли и за другите, дори и когато става дума за храна. Е, няма нужда да облизват една и съща близалка, в този случай бих потърсила друго решение. Peace

# 58
  • Мнения: 1 820
По принцип я поощрявам да дава и на другите деца, но ако е нещо като сладолед или което трябва да отръбнат от нейното не и давам. Ако има начин да отчупи - да, но иначе не.
Peace

# 59
  • Мнения: 4 629
"ЗА" съм с разрешение на родителите. Не бих си позволила да давам каквото и да било без да попитам. Още повече, ако знам, че не разрешават сладко, а  има и алергии и  др. причини  Peace

# 60
  • София
  • Мнения: 17 591
Мисля, че ако някой родител страда от някаква мания, негова работа е да се погрижи детето му да се съобразява с нея - ако може, не на целия останал свят. Визирам тези, дето не давали сладко... и н'ам си к'во.

Когато става въпрос за алергии или болести (диабет примерно), децата обикновено са много сериозно  подковани по въпроса какво могат да ядат и какво не - и най- вече, защо.

# 61
  • Мнения: 613
Мисля, че ако някой родител страда от някаква мания, негова работа е да се погрижи детето му да се съобразява с нея - ако може, не на целия останал свят. Визирам тези, дето не давали сладко... и н'ам си к'во.

Когато става въпрос за алергии или болести (диабет примерно), децата обикновено са много сериозно  подковани по въпроса какво могат да ядат и какво не - и най- вече, защо.

 Simple Smile - колко съм съгласна! Аз, лично бях с "мания" против сладкото, докато дъщеря ми беше много малка, вече няма нужда от моите "грижи" по този въпрос, тя самата си знае какво и до колко.

За алергиите (болестите) -също. Аз се включих в тази тема с наблюдения при малко по-големи деца (6-7годишни).  Има доста алергични деца в училището на дъщеря ми, истината е че наистина са "подковани", както си се изразила и ти.

@ старо-ново - тъй като повдигна въпрос за културите -- една интересна разлика/тенденция забелязах, между тук и там, а именно яденето по детските площадки. Не съм забелязала такова масово явление и (съответно проблем) тук, сякаш някак не е прието   newsm78

# 62
  • Мнения: 3 367
Момченцето което откараха в болница пред очите ми беше на по-малко от 2 години,за "подкованост" и дума не може да става. Да не се случва само мога да пожелая на "черпещите".

# 63
  • Мнения: 1 147
Близането от обща близалка като знак на дащност е толкова абсурдно, че чак е смешно.
Не поощрявам, да не кажа, че ужасно се дразня. Детето е още малко, не реагира изобщо, ако и подадат нещо и го иска, взима веднага.. оттам нататък, за мен следва драмата при опитите да го взема от ръцете й. Навиците да се тикат вафли и бисквити в ръцете на невръстни деца са ми странни и не го намирам за редно, правилно или заслужаващо поощрение. Да не говорим, че не гледам на храната като на награда, която да бъде споделяна с другите.. Има деца със специфични хранителни предпочитания, изисквания, диети, алергии.  Не бих могла да си представя какво е да си мястото на тези родители..

# 64
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
Да, ние сме прасета просто Laughing Дадох подробно описание на случката отчасти да провокирам някои от вас защото знам че сме много различни.... и много ми харесва категоричността, с които някои се изкават,  съжалявам само че не мога да видя израза на лицето ви Simple Smile
Значи за да повдигнеш реномето на детето си, ти си готова да застрашиш здравето на моето- не знам защо съжаляваш, че не можеш да видиш израза на лицето ми....
Госпожата, която почерпи малкия ми син с две бисквитки, си замина от градината на следващата седмица, а срещу името й в национален мащаб за седем години ще бъде записан този инцидент. Мен обаче това нито ме топли, нито ме интересува особено- на нас ни остана стреса от линейката и спешната помощ, а на детето ми- последствията и от лекарствата.
А за каква подкованост говорят някои при 2 годишни деца, не ми е ясно. Да, той е научен да не взима чужда храна, да не търси от никого нищо за ядене- само от мама и госпожите. Но все пак е две години. И като споменавате подкованост и с това, че свикват като са по- големи,  не мислите ли, че все пак не им е приятно всеки път да гледат отстрани, когато в класа някой черпи с торта или нещо друго.
Когато хората се познават, е съвсем различно, склонна съм да разбера защо по- възрастните хора го правят, но твоите мотиви са ми най- малкото странни.

Последна редакция: пн, 26 яну 2009, 08:33 от pirinka

# 65
  • Мнения: 21
Близането от обща близалка като знак на дащност е толкова абсурдно, че чак е смешно.
[Значи за да повдигнеш реномето на детето си, ти си готова да застрашиш здравето на моето.... Когато хората се познават, е съвсем различно, склонна съм да разбера защо по- възрастните хора го правят, но твоите мотиви са ми най- малкото странни.

май стана малко руски телефон- нека да приемем че е е било отхапване от бонбон, а не облизване от близалка- просто го описах първоначално като близалка, но после уточнх че е като голям желиран бонбон (и децата си отхапваха със зъби, съвсем малко,без напътствия- и знаеха че има и други желаещи )
по въпроса за застрашеното здраве- уточних какъв е контекста и как се гледат децата в детските градини тук, яденето на сладко е последното нещо, от което човек може да се притесни, като знам какво друго са опитвали и знам отношението на преподавателите като се оплачеш че детето ти е яло пясък и едва ли не пило вода от локвата- казват ти че децата трябва да опитат веднъж и после сами няма да искат повече...) както и че става въпрос за детска градина, където не спират децата да ядат сладко или не изпълняват инструкциите на родителите, защото не им се занимава да полицайстват кое дете какви забрани има- а не площадка, където възрастните присъстват ... твоето дете предполагам си го гледаш вкъщи и може би имаш чувството че можеш да контролираш всичко което го касае и да го защитиш от опасности- но пуснеш ли го навън, в джунглата, претенциите ти ще се свият- не знам в колко детски градини могат да гледат децата според изискванията на родителите и особено форумките тук- и затова разбирам ако си ги гледате вкъщи и ги пазите като орлици по площадките и парковете  Laughing...за останалите, които трябва да разчитаме на други да гледат децата ни, се сблъскваме с други проблеми като социализация на децата, динамика в групи, статут в  градината и т.н.- които може би са неразбираеми за тези от вас, които не са в това положение.... затова, може би трябва да насочим дискусията по отношение на детски градини и училищата, т.е. след като са излезли извън пълния контрол и грижа на семейството....  интересува ме как е общата култура в момента и как се чувстват децата в групи и при натиск от други деца

# 66
  • Мнения: 2 421
Въпросът е зададен общо. Моите деца са научени да си делят храната помежду си.
В компанията ни децата също понякога си споделят разни храни. Например - отиваме на барче с детски кът. Минаваме през магазин, купуваме солети, бисквитки, чипс, слагаме го на масата. Децата отиват да си поиграят, като дойдат да си изпият сокчетата си измиват ръцете и започват да консумират. Случва се да дойде детенце от съседна маса, майката седи и пуши с друга майка, не е сетила сок или айрян да му вземе. Децата са научени да не черпят такова дете, а да му кажат "кажи на майка ти да ти купи."

# 67
  • София
  • Мнения: 62 595
Това за социализацията, груповата динамика и сатута ми е любимо. Дрън-дрън.

Старо-ново,

Само дето пропускаш една малка подробност - нивото на хигиена "там" и "тук". Сигурно при твоето "там" човек може спокойно да седне на пътя и да си сложи закуска. "Тук" е минирано от кучешки лайна, а улиците се мият точно веднъж годишно и то с маркуча и водоноската, пясъкът и лугата си стоят, а боклуците са на всеки метър, а не километър. Сигурно ако живеех в Копенхаген нямаше да се притеснявам, че детето ми е опитало от пясъка, защото едва ли всички квартални кучета са го ползвали за тоалетна.

# 68
  • Мнения: 21
става въпрос за пясъчника в градините или на детските плошадки- да, те са относително чисти...иначе  в нашия двор на кооперацията има пясъчник, но котките на едни от съседите го опикават, така че гледам моите да не си играят там.... иначе и улиците на Копенхаген са пълни с кучешки бомбички, даже понякога се шегуваме с майките тук дали и това не са опитвали децата ни- просто не знаем....
 Laughing но въпроса е не толкова до нивото на замърсяване, колкото до отношението, че децата трябва да се каляват, че трябва да опитат, да се разболеят и т.н. в още ранна възраст (тука никoй не ги гледа след 1,5 години вкъщи- може да са в частна забавачница където са 3 деца, но трябва да са с други деца, извън дома, друг да се грижи за тях и да минат по целия път от болести, и pr)... така че аргумента за застрашаване на здравето на децата тук няма да мине- тук се пускат целенасочено срещу течението, с убеждението, че като минат през обичайните настинки, вируси, разстроени стомаси защото са пробвали това и онова, след това стават калени и дълготрайния ефект за здравето им е полезен

за социализацията и дрън-дрън- и аз докато големия не се премести от ясла на градина не съм и мислела че може да има проблем или е толкова важно (защото беше много популярен в яслата и центъра на вниманието), но...така се обърнаха нещата, че сега знам, че тези неща не трябва да се подценяват

# 69
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако детето е имало проблеми с общуването, то те са щели да се проявят така или иначе. Тук голяма част от площадките в градините и яслите са неоградени или с толкова широки пролуки в оградата, че кучетата спокойно си минават.

А за каляването - мерси, нямам намерение да ги калявам с кучешка тения или хепатит. Тук не става въпрос за обикновена настинка. Едно е да се рови в нормална почва, друго е в лайната.

# 70
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
не знам как е руският телефон- може и така да стана
не здравето му само- животът на моето дете е застрашен при такива ситуации
и не съм се занимавала аз  с госпожата, ако това си мислиш- дежурният лекар в спешното отделние докладва на съответните служби, а те санкционираха госпожата и градината.
аз работя и не мога да го гледам сама, а и за съжаление, моето дете не е единственото с такъв проблем
И ако мислиш, че от една хапка на никой нищо няма да му стане- пак си в грешка, има за съжаление хора, за които и една хапка от неправилната храна може да е фатална. И в твоя случай не става въпрос само за сладко, бонбоните и близалките са правят и с млечни извлеци, имат следи от фъстъци, бои и консерванти.
Само едно мога да ти кажа- да не ти се налага да знаеш.

# 71
  • Мнения: 817
Ако се случи да хапва нещо и някое детенце да я загледа по упорито, винаги, абсолютно винаги искам съгласието на родителите и тогава предлагам на детето. Но принципно избягвам да се храним навън.

# 72
  • Мнения: 4 629
Момченцето което откараха в болница пред очите ми беше на по-малко от 2 години,за "подкованост" и дума не може да става. Да не се случва само мога да пожелая на "черпещите".

  Peace Именно има и малки деца с алергии, които не могат да се "подковат"

# 73
  • Мнения: 868
Старо-ново,
Това е въпрос, чиито отговори много се влияят от културата (в едно общество) или съб-културата (на социална среда и семейство).

Като правило, където съм аз, храна по площадки не се разделя. Ако детето види на площадката, че нчкой яде бъргър или друго, което се случва от време на време, то знае, че това не е "наше."  Но това е приучено.  Аз не обичам да нося храна на площадката, защото се опитвам да спазвам режим, но това е друга тема. Понякога носим нарязани плодове (да утеша всички--винаги носим и сенитайзър за ръце), но не споделяме, а и никой не очаква.

С други думи, аз бих се ръководила от това какви са очакванията в твоята среда и, донякъде,  твоите собствени разбирания.  Ако си с детенце на приятели и твоето яде кракери, защо да не питаш "Мога ли да му дам?"  При всички случаи, бих очаквала да ме питат дали могат да дадат нещо на детето.

За съжаление, не винаги се получава така. Онзи ден водих детето на фризьор, и на излизане, касиерката просто и подаде близалка без даже да погледне към мене... 






# 74
  • София
  • Мнения: 2 298
Като правило не давам да се яде навън, най-вече заради хигиената и режима на хранене. Ако някой път случайно има солети или самостоятелно опаковани бомбони да речем, или въобще храна, която не е близна от нея и може да се подаде без ние да пипаме с ръце - винаги подсещам да почерпи другите, деца и големи. Но ако става въпрос за близалки - нито ще дам нейна на други деца (не, че купувам близалки) нито ще позволя тя да ближе чужди лиги ...че аз  у дома не й давам да използва лъжици и вилици, с които ние в момента се храним на масата ...

Последна редакция: пн, 26 яну 2009, 18:07 от nati_nat

# 75
  • Мнения: 19 245
Мен ми е адски неприятно да черпят детето ми без да ме попитат. По едно време трябваше да спазваме диета без глутен, а по детските площадки се ядат само солети и бисквити. Децата на 2год са твърде малки, за да знаят разликата между глутенов и безглутенов хляб.
Иначе поощрявам да дава. Когато й даваме бонбони, които обожава, винаги й казваме да почерпи нас или който е вкъщи.

# 76
  • Мнения: 1 217
Ако родителите не са против,поощрявам ги да дават на останалите деца и от храната си,и играчките си.Не им давам да ядат нещо пред други деца,ако не могат да ги почерпят.Така мисля,че е редно.От малки да се учат да са добри и вежливи към околните.

# 77
  • Мнения: 3 550
Точно близалка не бих поощрявала да споделя. Вижда ми се нехигиенично да ближат 5 деца едно и също нещо. Поощрявам да дава солети, парчета ябълка и др. Ако детето до него е малко, питам майка му за разрешение. Може да е алергично към нещо от храната и ние да не знаем. Когато синът ми беше по-малък, ми беше много неприятно някой да му навира нещо в ръцете без да се консултира с мен.

# 78
  • Мнения: 21
да споделя, през последните няколко дни големият син сам взе инициативата да сподели храна с други и на мен лично ми стана много приятно, че се е научил на това

онзи ден му дадох сутринта стафиди и той изяде само няколко и каза, че иска да занесе останалите на Емануел в градината- и аз му приготвих 3 малки пакетчета (за него самия, за Емануел и за още едно приятелче- онова, за което стана въпрос в началото и който му даде бонбона).. днес като го прибирах от градина и бяха останали той и това другото момче, му дадох нарочно две малки бонбончета, за да го видя дали ще предложи едното на момчето или ще си ги изяде и двете- и той предложи веднага едното на приятелчето, дори преди още да захапе своето....но най-показателния случай беше, че като си тръгвахме, си взехме сбогом с една от помощник-преподавателките, на която и беше последен ден на работа-  и вече навън от градината с малкия и големия син получихме два шоколадови сладкиша от една позната, чието дете има рожден ден утре - и синът ми  се залетя обратно в градината да даде единия на тази преподавателка .... знам, много сладки неща се събраха, но не го ограничавам (стига да не е преди лягане) и се убедих, че синът ми вече свързва храната с приятелски чувства и че не мисли само за себе си ....макар че много обича сладко, не се лакоми- може би защото знае, че ако ме помоли за още и имам, ще му дам- т.е. не трябва да избира между себе си и другите, защото има за всички ... ако свърши от даден вид, знае, че ще му предложа нещо друго подобно- т.е. знае, че не го мотая/лъжа или ограничавам да яде нещо определено.... казвам го, защото се замислих за тези от вас, които забраняват или ограничават (прекалено) децата си- дали си давате сметка, че децата усещат тези неща и дали им оставате поле за социална инициатива.... много от вас звучат доволни от факта, че децата ви са приели безусловно дадената им дадена забрана или са научили какво да казват на другите деца- но не си ли давате сметка, че децата не правят нещата по собствена инициатива и не контактуват с останалите както те самите биха искали, че не разбират сложните ви съображения за вредата от ядането на захар или бацилите и т.н. а просто си траят, не проявават интерес към дадена забранена храна или изпълняват наученото как да се държат в дадени ситуации, свързани с предлагането, искането и приемането на храна? знам, че доста могат да кажат, че децата просто трябва да ви слушат и че каквото вие кажете е закон, и че вие знаете най-добре, а не пикльото/пиклата... но не експериментирате ли с децата си? не ги ли наблюдавате, не ги ли анализирате- не смятате ли, че имат характер и личност, свои желания и решения?   Peace

# 79
  • Мнения: 7 914
staro-novo
 аз не налагам, а просто не предлагам Peace...на децата забележки в този случай няма да направя, а на теб както вече казах... децата са си деца, ако 2-3 години моето дете, поради моите съображения не яде сладко и прояде покрай някое друго дете( не майката на това дете), няма да хваля,ама няма и да критикувам... Peace
а аз не мисля, че социалността се свързва с храната.. това ми напомня на празничните трапези -  всеки празник трапези, яде се до припадък, а домакинята 99% от времето в кухнята

# 80
  • Мнения: 3 367
Абсол.наблюдавам децата ни и ги уважавам като личности от момента в който ги видях, но има неща, с които комромис не правим,1 и най-важното от тях е безопасността им.
За моите разбирания,описаното "споделяне" на храна не е безобидно и безопасно нито за нашите деца,нито за тези, с които те биха "споделили" на свой ред, обяснила съм по-нагоре защо (съвсем не защото е сладко или защото са с мръсни ръце),и изобщо не подлежи на обсъждане,така както карането на колело с каска,возенето в кола само в столче,не-пипането на запалки и кибрити, не-тичането по паркинг и пр.
Има много други начини за общуване,и 2те ни деца нямат проблем със "социалната инициатива" без посредничеството на храната.
Сладко децата ни ядат всеки ден.

Последна редакция: сб, 31 яну 2009, 03:31 от anette1104

# 81
  • Мнения: 3 695
Не поощрявам детето ми да яде сладко и  - о, чудо, това изобщо не пречи на социалните й контакти и инициативи, има свои желания, решения и право на избор.  Laughing

# 82
  • Мнения: 14 654
Не. Много грозна и вредна традиция, от която ще трябва постепенно да се отучат черпещите.
1. Научила съм детето си да отказва предложената му храна. Винаги съм мразела настоятелните, които се опитват да набутат в ръката на детето ми парче тутманик, зрънчо или покафенял резен ябълка, преседял половин ден в буркан  Sick Дори ми се е случвало да черпят детето ми, за да яде и нейното - егати нахалството! Или за да се научело нейното да черпи, моето трябва приеме скапания шит, който е взела на детето си, кубети например, е няма как да стане.
2. Много мразя като купя на детето си сладолед, да дойде някоя нахалница и да поиска да дам на внучето й да си близне. Как ще му дам да близне, откъде да знам какви бактерии мъкне това дете в устата си.
Единствено ако с някоя приятелка сме купили нещо на децата  - ядат заедно. Пуканки най-често.

# 83
  • Мнения: 21
Бих поощрила детето ми да почерпи друго дете, ако храната е подходяща и майката е разрешила. Моите родителите така ме бяха възпитали, ...Не искам детето ми да расте егоист и да мисли само за себе си, искам да мисли и за другите, дори и когато става дума за храна.
Не поощрявам детето ми да яде сладко и  - о, чудо, това изобщо не пречи на социалните й контакти и инициативи, има свои желания, решения и право на избор.  Laughing
значи нямаме спор- ти поощряваш детето си да споделя храна (не казвам, че трябва винаги да е сладка) и го учиш да не е егост...и резултата е, че тя е социална.... не знам дали за теб едното има връзка с другото- аз лично установявам за нашето семейство, че има... много е важно и как се възпитава човек да отказва учтиво- ние все още сме далеч от този момент, но днес имахме гости- едно приятелско семейство с момиче на около 8 години... големият ни син ми първо беше срамежлив и не контакуваше с нея, но след няколко часа го видях как взима инициативата и наля  кока-кола в две чаши от масата и каза, че едното е за нея, занесе чашите пред телевизора, където беше тя и й предложи едната... майка й установи, че чашата, която синът ми й предлага не е не дъщеря й (защотото нейната била вече до нея), но въпреки това поощри дъщеря си да му благодари- нищо, че тя не пипна чашата въобще...синът ми я подкани още веднъж и й показа къде я е оставил, и след това забрави ... на мен ми направи впечатление както, че той пак използва предлагането на нещо за консумация като средство за общуване, както и начина, по който датската майка възпитава детето си- не да отказва, не да го върне да й налее в нейната чаша или демонстративно да иде да си вземе сама кола, а просто да благодари за жеста и да остави нещата така, както са (пък ако й се допие кола, после незабелязано да иде да си налее, но за момента да си затрае) ... много ми хареса колко е елегантно, като възрастните биха реагирали- понякога като предлагаш на датчаните да опитат нещо, те си вземат в чинийката или ръката или в чашата, но не го изяждат/изпиват- и няма обидени домакини или подканвания от рода на *Ама, хайде, опитайте* или *Е, ама вие не искате да ми опитате специалитета* -  за тях е важен жеста- щом им е подадено, трябва да благодарят (на мел лично ми трябваше време да свикна с мисълта, че гостите не са си изяли храната въпреки, че я хвалеха- но е просто друг тип кулура на хранене) ... и аз се замислям, че трябва да почна да уча сина на това- дори и като не иска нещо, да благодари, че му се предлага или дори да си вземе, но да ми го даде аз да го държа, например, защото той не проявава интерес да го изяде, но за момента да изглежда за пред предлагащия, че си го запазва за по-късно .... знам, че звучи сложно, и като слушам коментарите тук и ситуациите, в които сте изпадали, трябва да се приготвя, че в БГ някои майки са навъсени, че на децата им се предлага храна, или децата им са научени да отрязват, нахокват или да се присмиват на децата, които си #просят# почерпка- и общо взето няма място за любезничене, ако нещо не е приятно или по вкуса на някой .... но пък предлагането на храна чувам, че е все още масово... докато ние сме в обратната ситуация в датската култура- предлагането е оскъдно и рядко, и етикета и социалните ритуали заемат голямо място при общуването ... а аз трябва да науча децата си и на двете култури, за да не са като #изпаднали германци# тук или в БГ .... сложно Rolling Eyes 

Последна редакция: нд, 01 фев 2009, 23:49 от staro-novo

# 84
  • Мнения: 743
Дъщеря ми е все още малка, за да обяснявам тези неща, но дори и след време не бих настоявала да споделя храната си. В днешно време всеки е достатъчно свободен да прави избор, какво иска да яде, как да го яде и с кого да го яде. И на мен не ми е приятно, когато някоя майка или баба поиска от храната на детето ми, готова съм да го дам цялото, отколкото да дам да си гризне или близне. Наблюденията върхо дъщеря ми за сега са, че не проявява интерес към чуждото, може да пожелае същото, но го иска ново от магазина.
staro-novo, това, което си описала ме впечатли. Тези хора не знам как успяват да възпитават децата си по този начин, но мога само да им кажа БРАВО! Надявам се да се поучим от техният опит и да опитаме и ние.

# 85
  • Мнения: 21
Тези хора не знам как успяват да възпитават децата си по този начин, но мога само да им кажа БРАВО! Надявам се да се поучим от техният опит и да опитаме и ние.
тук от малки ги учат като стават от масата, да благодарят за храната, както и за всяко подадено нещо да благодарят- ние с мъжа ми не държим на чак такива неща, но в градината/яслата ги учат и им става безусловен навик-   и големия и малкия син (който е малко над 1,5 год) вече казват #Так# (мерси) като им подадеш нещо и са ни много смешни, но така трябва, така че ги поощряваме- но не го изискваме/ иначе съм гледала други родители да тормозят децата си, като са ни на гости, да ни благодарят за храната, преди да станат от масата.....
както и е тук прието, ако си на гости и децата искат нещо за пиене, ядене, игра, гледане и т.н.,  че те трябва да питат домакинята/домакина, а не майка си/баща си - но с това честно казано още се борим, защото големия син е по самообслужването и е горд, че може сам да си отваря хладилника (даже и да сме на гости- а ако трябваше да пита за нещо, ще умре от срам), и изпадаме малко в сконфузена ситуация, като домакините оставят шашнати - но ще трябва да го научим на етикета, де- просто няма да е нормално да го прави след 5 год. възраст.... но има надежда, гледам че почна да пита #Може ли# за много неща, за които не питаше преди- явно закалката от градината си казва думата

# 86
  • Мнения: 2 142
Не прочетох мненията преди мен, но ще го направя., обещавам Simple Smile
Искам обаче да отговоря, какво мисля аз. Според мен ситуацията е малко деликатна. Аз лично не насърчавам децата ми да черпят с нещата които ядат, от друга страна се старая да не ги поставям в такава ситуация, някой да ги гледа как ядат, ако евентуално обаче се случи така питам родителите, дали може да почерпят даденото дете/деца. Така съм инструктирала всички в семейството и децата вече самички се сещат да попитат дали може да почерпят другарчето си. НЕ ДАВАМ на децата под никакъв предлог да взимат храна от когото и да било без изрично да съм уведомена, аз или възрастният, който е стях и в случая поема отговорност за постъпката си! Може да ви се струва крайно, но едното ми дете е с тежка алергия, другото с друго заболяване и трябва да го пазим още повече. Е, може да си кажете, абсолютна параноичка! Може и да е така, но отсреща може да стои друго такова дете, вашето дете... В края на краищата децата не ходят с табелки от какво страдат. Това не значи че децата ми са стиснати, напротив те винаги са готови да дадат, въпроса е че другите "родители" трябва също да са съгласни с това

# 87
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма за какво да се оправдаваш. Стопаните обучават кучетата си да не взета храна от други хора и не се оправдават. Защо децата трябва да са като просяци, а родителят да се оправдава за това, че не позволява детето му да взема чужда храна? Кое е по-важно - децата да се грижат за себе си и да слушат родителите си или да не изглеждат стиснати?

# 88
  • Мнения: 22 383
Ако се случи да яде нещо и има друго дете,го подканям,но той сам решава.Не одобрявам да се яде на площадките или там,където се събират повечко деца,както не одобрявам да черпят моето разни баби,лелички и майки с настоятелността си.Ако моето дете иска,ок,но ако няма желание се дразня да му бутат в ръцете.

# 89
  • Мнения: 21
Няма за какво да се оправдаваш. Стопаните обучават кучетата си да не взета храна от други хора и не се оправдават. Защо децата трябва да са като просяци, а родителят да се оправдава за това, че не позволява детето му да взема чужда храна? Кое е по-важно - децата да се грижат за себе си и да слушат родителите си или да не изглеждат стиснати?
аналогията с кучетата май ще предизвика реакции у пишещите:lol:

кое е по-важното между това да изглеждаш стиснат или да слушаш родителите си ли? ами зависи колко време си с мама и тати, и колко време прекарваш в друга социална среда, където имаш други стимули за действие или трябва да се впишеш в колектив- така че докато децата са малки и неотлъчно от вас или възрастен може едно да е важно, а като ги пуснеш навън и ги отделиш, започва друго да има значение- за самото дете говоря, защото получава друга обратна връзка кое е правилно и неправилно, и какво се очаква от него/нея... може ти самата да не усещаш разликата между домашната обстановка и живота в градината/училището, и да държиш на принципите на възпитание, но детето ти ще се почувства объркано- така че трябва или да го оборудваш (или подковеш, както казват някои тук) с много силни напътствия и да се надяваш, че ще те слуша безусловно, или да адаптираш инструкциите към новата обстановка и някои неща да се променят

а за това дали родителят трябва да се извинява за това, което е научил децата си- зависи от желанието да любезничиш или не.... аз ако имах някакви съображения за алергии и т.н. щях любезно да отказвам с усмивка наляво и надясно, без да се дразня какво правят другите, защото знам, че го правят от доброта/вежливост или в БГ-  разбиране за това, какво е културно и общоприето- така, че да, ще трябва да се оправдавам.... ако съм на обратната страна в ситуцията и предлагам, но ми се отказва, не че бих изисквала подобни извинения, но ще си направя извода по начина, по който ми се отказва за кулурата и възпитанието на отказващия (не че за някои от тях би имало значение, ако не се познаваме, а сме случайно на едно и също място, но дори и да са ми приятели, би ми направило лошо впечатление, ако са троснати, неутрални или надменни при отказа, а не се усмихнат или не обяснят защо)

# 90
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен децата първо трябва да слушат това, което им казват родителите, а после да преценяват дали другата социална среда е в подкрепа или противоречие с това, което са научили вкъщи. Едно дете попада във всякакви среди - добри и лоши, но ако основата от дома е здрава по-вероятно е да не се забърка в неприятности. В края на краищата родителите са най-заинтересовани от благополучието на детето си. Учителите се сменят, приятелите и те, но семейството си остава най-важно. Добри или лоши родителите са си родители и никой учител или приятел не може да им иззема авторитета. Това, което ме притеснява е, че много рано много родители сами се отказват от авторитета си, уж с идеята детето да се впише в групата в градината. А после, като порасне започва едно оплакване как повече слушало приятелите си, а не родителите си и започва обратното учене - да не се води по чужд акъл.

# 91
  • Мнения: 2 142
Абсолютно се съгласявам с мнението на Andariel.   bouquet
 Не ангажирам никого с мнението си. Това са моите принципи и разбирания. Отказвам учтиво и с усмивка, но и не давам обяснения на всеки защо, ако някой все пак е по-настоятелен или се опитва да не се съобрази с мнението ми съм и рязка.  Не плащам данък обществено мнение и не ме интересува, как изглеждам в очите на околните. Сега, когато децата ми са малки аз мога да ги предпазя от някои неща, когато порастнат, сами, ще могат да преценяват, кое е правилно и кое не. Тази борба съм я водила и я водя все още дори в собственото си семейство. Трябваше да мине много време на разговори, обяснения, примери, докато убедя родителите на мъжа ми, че децата преди 3г. възраст не ядат шоколад и че по принцип не давам на децата ми шоколад. (това не значи, че им забранявам, напълно; не значи, че не хапват, просто това не е ежедневие; ограничавам ги, не купувам такива неща за да не ги изкушавам и да не се чувстват, че ги лишавам от нещо "важно за развитието им", както казва свекър ми. Така сме решили ние със съпруга ми. Ние решаваме за възпитанието  и носим отговорност за развитието на децата ни, след като е така, другите, ще трябва да се съобразят с това, дори и това да е против техните разбирания!

# 92
  • София
  • Мнения: 7 097
Поощрявам я, да, макар че ако става въпрос за близалка не бих я насърчила да я облизват заедно с други деца. Не че ме е гнус от децата, но така се заразяват с разни вируси.

# 93
  • Мнения: 70
       Ще предложа и на другите деца, но ще питам първо родителите. Има деца, които не могат и не трябва да ядат някои храни. А й майките си имат свои съображения. И като цяло избягвам дъщеря ми да яде нещо на вън, както и всички онези боклучави храни.


 Ето и един пример: Гледам да не давам на дъщеря си зрънчо, без да се вманиачавам разбира се! Един ден в парка една жена и предложи и ме попита, аз и казах  ( учтиво) да не й дава, но тя настоя и малката си взе разбира се. Направо побеснях!  #2gunfire

Ако не предложиш - ще си лош, стиснат и може да те изгледат на криво.
Ако предложиш - пак ще си лош и може пак да те изгледат накриво. Така че нека децата си споделят други неща, като например играчките, а за това какво да яде детето нека питаме родителите!!!

# 94
  • Мнения: 1 820
И аз мразя да и бутат храна в ръцете.Особено не познати. ooooh!И на мен ми се е случвало да казвам  че тя шоколад не яде,а отсрещната бабичка да ми каже:"Е,ти пък и ти!Виж как гледа детето!От 2-3 парченца нищо няма да му стане!"Вие как бихте реагирали в такава ситуация?Защото аз тогава просто си хванах детето и си тръгнахме от детската площадка.Естественно минах през магазина,купих шоколад и това и беше първото хапване на такъв.Обясних защо не съм дала,до колко ме е разбрала не знам.Бях длъжна и да купя,и да обясня обаче или поне така мислех тогава.Но се чувствах кофти,защото едва ли не заради някоя бабка,аз си наруших принципите.Може би сега на този етап няма да го направя-няма да купя,и няма да ми е гузно.Но с една дума вие как излизате от такова положение?Поощрявам детето ми да черпи с храна в къщи или когато е деца на който познавам майките.И не разбирам защо изобщо трябва да се мъкнат купища храни по тия площадки!Нали отиваме да играят,не да се храним!Аз не купувам нищо за ядене,когато сме там.Ако трябва да и купя сладолед,ще го направя когато се прибираме към къщи.За да си го изяде сама,да не се налага да черпи и да няма деца който гледат,а не могат да си хапнат....

# 95
  • София
  • Мнения: 62 595
Сравнително лесно излизах от това положение като бяха малко. Още преди да излезем на разходка им напомнях да не вземат храна от други хора, и че ако им се яде нещо ще им го купя от магазина. Пробваха ме няколко пъти и винаги им купувах според уговорката. После просто спряха с искането.

# 96
  • Мнения: 1 820
Andariel  харесва ми това като идея,но тя е още малка.Не знам как ще стане това да се разберем,камо ли тя да го изпълни. ooooh!Надявам се до лятото обаче да успеем.Ще пробвам и аз с тази тактика,пък да видим. Grinning

# 97
  • Мнения: 2 142
vermar , аз съм си цапната в устата, но пък и не ми тежи после на душата. Ако някой все пак се опита да не се съобрази с моето мнение, той подронва авторитета ми пред децата. Дори и да прозвуча по-рязко, но все пак в рамките на добрия тон отказвам въпросното нещо (независимо за какво се отнася) Старая се да показвам авторитет пред детето си, но и все пак, нормално поведение. Дори и да се ядосам много, старая се да не го показвам външно, децата ми трябва да знаят, че съм уравновесен човек, на когото могат да разчитат, но и също така, че че НЕ, означава само и единствено НЕ! Нямам проблем засега с децата, както казва Andariel, обяснила съм им, че каквото им се яде или пие, ще им го купя аз от магазина. В магазина обикновено ги представям пред дилеmaта да изберат между "нещото", което така искат и примерно любимите им плодови млека. В началото се случваше да изберет желания артикул(близалка, зрънчо, гадни желирани бонбони, но после сами преценяват, че предпочитат млекцата, още повече, че ми имат доверие, че ако ги поискат не е проблем да ги получат.

Последна редакция: пн, 02 фев 2009, 16:18 от МИШЕЛ

# 98
  • Мнения: 2 475
Когато синът ми яде нещо навън-солети,бисквити винаги го поощрявам да почерпи приятелчетата си.
Но само тези,за които знам,че ядат въпросната храна.Ако почерпя непознато дете с нещо е винаги след разрешението на майката.
Моят син шоколад не е ял и не познава шоколадовите изделия.Но ако навън някоя майка му го навре в устата вече ще го разпознава и ще го търси.Затова винаги съм на една крачка след него Laughing

# 99
  • Мнения: 1 322
Когато яде солети например винаги го карам да почерпи.

Общи условия

Активация на акаунт