Липсата на такт или реплики не на място, когато се опитваме да правим бебе

....... "Абе кво се оплакваш, колко жени раждат - да не си единствената!"
Нямам думи просто Ако бях аз, както напоследък съм станала избухлива........
Прити, и всички останали силни момичета  

А по темата: Като че ли разните му там реплики не ме впечатляват особено и не са ме изкарвали извън нерви-опитвам се уж да съм "над" тези неща. До съвсем скоро говорех съвсем открито за факта, че отдавна опитваме за бебе и не се получава Обаче в последно време много приятели и познати взеха да ми "пробутват" я някоя визитка на гинеколог, я някоя публикация от вестник, я някоя бабина рецепта, ей така без да ги питам. Предполагам, че го правят от добри чувства, но аз някак си се чувствам наранена от тези им действия. Сред приятелите ни има още 1 двойка, женени са от 7 години и едва сега, след 1 месец момичето ще ражда. За всички ни беше явно, че имаха проблем и че ходиха по изследвания, но така и никога нито момичето, нито момчето, не споделиха какво се случва с тях. Даже, когато някой ги попиташе нещо по въпроса, отговаряха, че са малки още и въобще не правели опити(в момента тя е на 33, а той на 34).Много им се чудих тогава как така устата им не се отвори на тази тема, нямат ли нужда да споделят, а и не на последно място да обменим опит с тях, понеже те знаеха, че ние се опитваме.Но разни хора-разни идеали......едни си мълчат, други пък, като мен,тръбят и смятат, че няма нищо лошо и срамно в това.Е да, ама не..... Сега вече дълбоко съжалявам, че съм била като отворена книга, всичко рефлектира върху мен и самочувствието ми...... и сега си казвам де да бях като горецитираното момиче(съвсем скоро се "изтърва" да каже, че е правила много изследвания, и лапароскопия, а мъжът й над 10 спермограми).Мълчеше си през цялото време, около 6 години са правили опити и изледвания, ама никой от компанията не разбра.Сега скоро ще ражда и официалната версия е , че е забременяла още 1-я път, когато не са се пазили и са отлагали толкова време, тъй като имала други приоритети и я било страх от секцио, което в нейния случай е задължително.
За добро или за лошо, напоследък си изградих като нейното поведение,когато някой ме попита, му отговарям-спряхме опитите, понеже в тази криза не сме сигурни какво ще стане с работата ни, може да се наложи да си търсим нова и т.н. и т.н.

Вчера едно нещо за пореден път ме изкара извън нерви и това е поредната n-та на брой колежка, която ме попита " Вие какво още чакате и се мотаете. На колко години си?" след моя отговор "На 23" последващата реплика е "Ооо аз на твоите години вече бях изгледала две деца". 

Хриска, тя баба ми се шегува, че вече съм "одъртяла" на 24  , иначе сред роднините никой не ни е питал "Айде, какво чакате?", въпреки "пределната" му Христова възраст, неговите хора никога не са ме потпитвали или пък да ме гледат въпросително. Ние така или иначе живеем далеч от тях, само баба му го пита дали да се стягат по-бързо с ремонта на къщата, ако решим да се пренесем там по какъвто и да е повод 

А за разни колеги и далечни познати, сигурно ще им тегля майната още отдалеч преди да са попитали каквото и да е 

ThracianLina, то има и роднини, които задават такива тъпи въпроси, но най-вече ме дразнят колеги, които се бъркат където не им е работа. То на никой това не е в работата, но на тях пък най-малко.

 И аз ще се включа в темата с няколко култови реплики:
 Моя позната, която също имаше проблеми със забременяването, след като разбра, че съм бременна - "И видя ли, а пък ти викаше, че не става и не може да забременееш". Две години не можех да забременея, правихме изследванията и установиха, след ЦС, че проблемът е в тръбите-една силно нагъната, другата трудно проходима, но какво да обясняваш на такъв човек.
 Същия човек, когато ме приеха първия път в болницата -" Е нали още от началото те предупредиха, че може да имаш проблеми", понеже бях бременна с близнаци.
 Когато загубих бебетата в 24 г.с. - "По-добре сега, отколкото по-късно" .
 И още едно "умно" изказване на друга позната в началото, когато разбрах, че съм бременна с близнаци  - "Ти сигурно няма да можеш да ги износиш и ще ги родиш по-рано. Една позната роди близнаци и едното умря."
 Ами това е тактичността на хората в наши дни.
 В сравнение с тези реплики другото, което чух просто няма смисъл да се коментира.

Теди само така добър подход ......... "кризата"

Искам да се включа, значи според мен това е типично българска черта, не мога да си дам отговори на абсурдните въпроси, които се задват, когато си 1 път си купих тест за овулация и казах на майка ми тя каза " и да нямате деца ще си осиновите" второто е, че вече съм изнервена, а никой и не иска да чете статийте които им пращам по въпроса, обидени са даже, едва ли не знам повече от тях, и постоянното'' Защо на нас" на баща ми с леко обвинителен тон аааа, и да децата не са живота ми е любимо, на фона на това , че постоянно ми се повтаря, че живеели за мен  ....е живота ли са или не, сега за енти път са сърдити, вече и аз не знам защо, може би защото отиват много пари за изследвания и лекрства, а не кат белите хора, секс и хоп 
прити потресена съм, направо не знам какво да кажа, без думи съм

момичета, а какво бихте ме посъветвали да отговарям на хора, които упорито разпитват защо мои близки нямат бебе още, правят ли опити, какво чакат, не искат ли деца
Семейството има проблеми, борят се и вървят бавно по трудния път към мечтата си, аз знам за това, другите сигурно се досещат.
Но защо ровят и разпитват така?

Не мога да кажа- Тяхна работа, Не знам и пр., з-то сме много близки и е изключено да не знам наистина, а и така потвърждавам съмненията им. Още по-малко мога да кажа истината.

Ужасно се чувствам и аз, иска ми се да ги предпаза някак от съжаление и подмятания.

Казваш им, че не е тяхна работа. Аз без да съм самата в положението на тези хора, бих сметнала на момента, че това е най-правилното, което да отговоря без да се замислям. Отдавна съм спряла да плащам данък обществено мнение Дори ако нахалстват можеш да ги навреш и в миша дупка. Точка.

Аз, може би съм от другата страна. Не ми се е случвало да загубя дете, но нашето го правихме няколко месеца и съм изпитвала разочарованието, че "и този път не е станало". Слава Богу никой не е очаквал, че правим бебе и не съм чувала обидни реплики. Но скоро моя приятелка загуби бебе (мисед аборт) и, честно казано, не знаех какво да и кажа. Истината е, че ако не си го преживял, не знаеш какво иска или не иска да чуе човека срещу теб. Случвало ми се е и да казвам на някоя приятелка: Хаиде, време ви е за бебе!. Разбира се, че не на някоя, която ми е споделила, че има проблеми, но това не значи и, че няма, нали?!? Позволявала съм си такива коментари, понеже повечето ми приятелки смятат, че им е рано за дете, но...знам ли...може да съм "бръкнала" в нечия рана....
Стана дълго.... Основното е, че човек не винаги знае за проблема на дадена двойка и е възможно без да иска да нарани. И на дали някой умишлено го прави... просто не знаеш какво да кажеш в такъв момент. 

Пожелавам на всички искащи  и здрави  !!!!!

Чета, чета и нямам думи... Описали сте абсурдни ситуации, но от собствен няколко годишен опит знам, че моменти, като тези, които описавате са горчивата реалност.

Аз съм попадала обаче и в точно противоположната ситуация - огромен слон в стаята и всички се правят, че не го виждат.
Имам предвид ситуации, в които приятели, близки, роднини, съседи "понадушват" за "някакъв проблем", но не обелват и дума... Напротив! Ако са с деца, едва ли не изпитват вина заради това и се започват едни оправдания и най-неприятното за мен - започват да ми "завиждат" как аз на видиш ли си гледам рахътлъка, а тя се е зачернила с дете на млади години още...
Това ми се е случвало 4 пъти...

Не знам вече и аз кое ме натъжава и ядосва повече "Успокой се и ще стане" или "Живот си живееш ти"... 

zar4e, имаш право, че понякога се случва неволно, но ако хората са от близкото ти обкръжение обикновено не е трудно да си направят изводи и да изпадат в едната или другата крайност.

И от мен пожелания за плодовитост, лека бременност и здрави деца! 

Здравейте и от мен!И ние се опитва ме от около половин година да бебеправим но уви неуспешно за сега! И въпреки че първият път забременях от раз,сега вече знам какво им е на тези при които не става веднага!Аз много мразя:Хайде още едно ,какво чакаш баба ли ще ти вика като порасне!!!Направо откачам и ми става още по-гадно като дойде скапаната лелка!!

Наистина е въпрос на малко природна и емоционална интелигентност, има хора, на които колкото и да им обясняваш как се чувстваш и т.н. не могат да проумеят правилния подход.

И както момичетата тук бяха споменавали, това отношение се наблюдава и от жени, които са го изпитали на свой гръб. И пак незнайно защо се държат като слон в стъкларски магазин.

Пресен пример за жената с проблеми в нашето семейство (която обаче не умее да се грижи за себе си и не е наясно наистина какво иска от живота). Брат й доведе от Япония годеницата си (японка) да я представи на семейството. Всичко наред, момичето чудесно, лъчезарно, двамата се обичат, личи си, че са сродни души и имат духовна връзка помежду си. Изпращаме ги за Япония и обсъждаме полетите. И тъй като няма директни между БГ и Япония, тя изведнъж се изцепва: "Е, като народиш на брат ми 10 деца, ще пуснат и чартъри, да ви обслужват челядта".  Няма да забравя изражението на японката, тя се чудеше дали е разбрала правилно.

Най-малкото е тъпо да го казваш. Особено пък на жена, която е на 35 и най-вероятно няма да има 10 деца. Без някой от двамата да е споделял искат ли деца, правят ли опити и т.н. т.н.

Такива ситуации (колкото и да взимаш навътре всичко, свързано с близката ти) те карат да се чувстваш объркан, засрамен.
И ако е някой по-първосигнален човек, ще си помисли, че едва ли не хората, които имат деца, трябва да се чувстват виновни за това.

И когато дойде моят момент да си износя детенцето, най-вероятно няма да й кажа, че съм бременна, защото винаги съм се пазила от отрицателната енергия, която някои хора излъчват. 

в интерес на истината,като се замисля-мнооого от репликите ме дразнят.Няма да изброявам,защото са изредени по-горе вече