По прочетох повечето от постингите. Споделям с вас вместо да отговарям на една или друга от вас. Всички сме различни хора и по различен начин възприемаме нещата, дори самата аз през различни периоди съм била в различни крайности.
До 30 годишнината си не исках деца - имах си поставени други цели, и всякакви въпроси - кога, как, защо още не, ги приемах по един начин. След като станах на 30 и вече по план беше дошло времето за бебе - не става. Започнах въпросите да ги възприемам по друг начин. Ставах все по-нервна и заядлива, ранима... като видех майка с дете и веднага ме жегваше, че няма да изпитам това блаженство. Забременях, родих, радвам се на дъщеря си. Започнаха въпросите за второто. Писхо тормоз от баща ми, кога ще забременея за да родя момче и да се кръсти на него. хем знае за проблемите ми, но явно не може да осъзнае последствията. Дори навиваше Лили да ме разпитва и натяква. Много добре е информиран какви проблеми имам. Миналата година правих лапароскопия и ин-витро. Отново бях полудяла в надеждата си, че ей сега ще стане. но от инвитрото само една яйцеклетка - просто яйчниците нямат капацитет. Опитвам се от много време да му обясня, че дори и както той иска да правя ин-витро докато "не хвана" - е просто загуба на време.
Опитвам се да не изпадам в крайни настроения. В един момент фокусът за второ дете толкова ме дестабилизира, че невротията се изливаше върху Лили. Работя, опитвам са да гледам детето си, да му отдавам внимание и любов, опитвам се да намирам баланс между работа, дете, лични интереси и хобита, семейство. Трудно е. Някога ми се иска да съм си отново свободна птица.
Някой път и аз съм казвала - "като имаш дете, ще видиш" - но това е по-скоро от яд на собственото ми положение, отколкото нещо друго - това е в повечето случаи, когато щерката е сложила дяволските рога, или изнемогвам между работа и домакинско-семейни задължения и съжалявам по времето "преди".
Иначе, на подобни въпроси имала съм си стратегии - или мълчание, или нападение, или майтап, или арогантност...Но никога не оставах длъжна. Но истината е, че в повечето случаи се дразня от въпроси с контекст бебе.
Това беше от мен момичета, набръзо
До 30 годишнината си не исках деца - имах си поставени други цели, и всякакви въпроси - кога, как, защо още не, ги приемах по един начин. След като станах на 30 и вече по план беше дошло времето за бебе - не става. Започнах въпросите да ги възприемам по друг начин. Ставах все по-нервна и заядлива, ранима... като видех майка с дете и веднага ме жегваше, че няма да изпитам това блаженство. Забременях, родих, радвам се на дъщеря си. Започнаха въпросите за второто. Писхо тормоз от баща ми, кога ще забременея за да родя момче и да се кръсти на него. хем знае за проблемите ми, но явно не може да осъзнае последствията. Дори навиваше Лили да ме разпитва и натяква. Много добре е информиран какви проблеми имам. Миналата година правих лапароскопия и ин-витро. Отново бях полудяла в надеждата си, че ей сега ще стане. но от инвитрото само една яйцеклетка - просто яйчниците нямат капацитет. Опитвам се от много време да му обясня, че дори и както той иска да правя ин-витро докато "не хвана" - е просто загуба на време.
Опитвам се да не изпадам в крайни настроения. В един момент фокусът за второ дете толкова ме дестабилизира, че невротията се изливаше върху Лили. Работя, опитвам са да гледам детето си, да му отдавам внимание и любов, опитвам се да намирам баланс между работа, дете, лични интереси и хобита, семейство. Трудно е. Някога ми се иска да съм си отново свободна птица.
Някой път и аз съм казвала - "като имаш дете, ще видиш" - но това е по-скоро от яд на собственото ми положение, отколкото нещо друго - това е в повечето случаи, когато щерката е сложила дяволските рога, или изнемогвам между работа и домакинско-семейни задължения и съжалявам по времето "преди".
Иначе, на подобни въпроси имала съм си стратегии - или мълчание, или нападение, или майтап, или арогантност...Но никога не оставах длъжна. Но истината е, че в повечето случаи се дразня от въпроси с контекст бебе.
Това беше от мен момичета, набръзо
. Вярно е че хората изразяват и некомпетентно и простащо и злобно мнение, но това означава че все пак моя проблем е чут. Убидна ми е тишината !