Забелязала съм, че жени, които не си сменят фамилията са точно от т.нар. знатни родове. Известни, отъждествяват се с тях , дори и след като създадат собствено семейство. Показват принадлежност към фамилия, която смятат за по добра от тази на мъжа си.
Или просто искат да покажат голяма независимост и че го правят, защото могат и никой не може да ги принуди.
С една дума "да не изпускат края". Нещо, което е смешно като мисъл, все едно мъжа им им е дете, което трябва да държат изкъсо.
Аз съм от тези, които не са си сменили фамилията и тире дори нямам. Не съм от толкова чак знатен род и не смятам, че мъжът ми е от по-долен. Не съм искала и да "не изпускам края". Така съм чувствала нещата още на 15 години. За мен беше немислимо да си сменя името, нещо като издевателство над личността ми. За щастие никога не е имало и 1/2 дума казана по този повод от мъжа ми.
На мен пък са ми смешни твърдения, че ако не сме с една фамилия не сме "истинско" семейство.
А и е доста забавно когато разни непознати започнат да питат "ма що така, вие да не би да не сте официално женени"