Не открих подобна тема във форума,затова мамчета, моля споделете 
П.П. Е,ако искате може да пишете и за някои по-малки страхове...
П.П. Е,ако искате може да пишете и за някои по-малки страхове...
- Публикувана: 9 фев. 2009, 17:01 ч.
- Последно мнение: 5 март 2009, 12:33 ч.
Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
Колкото повече наближава раждането,толкова повече се плаша. Не от самото раждане, а от престоя в болницата и от неизвестността. Всички тези неща които трябва да имам - лигнин,превръзки за родилки,памперси,подлоги дори не знам дали някой ще ми каже как трябва да ги използвам 
Може на някой да му се стори дори смешно.
Може на някой да му се стори дори смешно. 
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
И на мен това ми беше най-големия страх!
Ще ги степенувам:
1. Дали детенце ще е здраво
2. Дали няма да се наложи операция
3. Дали няма да кача прекалено много килограми
4. Дали ще се справим с две деца сами в чужбина
5. Дали няма майчинството да се отрази негативно на работата ми
.... и мноооого други подобни дреболии
За сега първите 3 са ОК. За 4 и 5 ще поживеем и ще видим!
1. Дали детенце ще е здраво
2. Дали няма да се наложи операция
3. Дали няма да кача прекалено много килограми
4. Дали ще се справим с две деца сами в чужбина
5. Дали няма майчинството да се отрази негативно на работата ми
.... и мноооого други подобни дреболии
За сега първите 3 са ОК. За 4 и 5 ще поживеем и ще видим!
1. Ще се закрепи ли бременността през първите 3-4 месеца
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
Безпокоях се, дали ще бъде здраво бебенцето, да не му навредя със силните емоции, които често изпитвах, как ще живеем с бебе, ще издържим ли психически на многото промени в живота ни с дете и други сигурно е имало. Сега се безпокоя малко за раждането и пак за здравето на бебчо.
За аномалии не се страхувах, тъй като и двата пъти направих амниоцентеза за евентуални генетични увреждания. Не се страхувах и от самите раждания. По-скоро се притеснявах (отвреме-навреме ми минаваха и такива мисли, не постоянно) да не се случи нещо непредвидено с децата по време на самите бременности. Иначе при първата си бременност най-много от всичко се притеснявах дали баща ми, който беше на смъртно легло, ще доживее да види първата си внучка. Но това е нещо съвсем друго. На никого не пожелавам да преживее този страх. 
Най-големият ми страх беше от евентуални аномалии. Въпреки че бях направила всички изследвания, за които ми казаха, все пак до края се притеснявах.
Освен това четях много във форума, а тук освен многото полезна информация има и разкази за доста тежки, проблемни случаи, трагични понякога, и това ме натоварваше много.
Спасяваше ме многото работа, която имах през цялото време.
Като цяло ако не бяха страховете и притесненията, бременността ми сигурно щеше да бъде един от най-щастливите периоди в живота ми.
Освен това четях много във форума, а тук освен многото полезна информация има и разкази за доста тежки, проблемни случаи, трагични понякога, и това ме натоварваше много.
Спасяваше ме многото работа, която имах през цялото време.
Като цяло ако не бяха страховете и притесненията, бременността ми сигурно щеше да бъде един от най-щастливите периоди в живота ми.
Че те са много- отначало дали ще задържа бебето, после дали няма да има някакви аномалии (то това и до сега продължава), накрая дали всичко ще е наред при раждането.............явно тия притеснения ни подготвят за майчинството.
Страховете за бебето ми отпаднаха, щом посетих 3Д. Останаха само страховете от раждането - дали ще оцелеем - и аз, и детето ми. За щастие докторът ми не беше склонен да рискува и реши, че щом няма естествена родова дейност почти 24 часа след изтичането на водите, няма какво да се колебае и да насилва нещата и ме сряза. В момента, в който разбрах, че ще раждам със секцио, отпаднаха и последните ми притеснения.
но най-вече дали ще е здраво детето и дали всичко с раждането ще мине нормално.
Притеснявах се дали всичко ще е наред с бебето ми. Но най-голям ужас изживях една неделя вечер, някъде 8 месец бях и тя се скъса да рита в корема. Зарових се във форума и бях убедена, че се е увила около пъпната връв и страда. В понеделник сутринта бях оърва пред кабинета на доктора. Всичко, разбира се, беше плод на бременния ми мозък. 
В понеделник сутринта бях оърва пред кабинета на доктора. Всичко, разбира се, беше плод на бременния ми мозък. 
Първият път най-много ме беше страх от раждането,не съм се замисляла дълбоко за други неща 
Сега страховете ми са повече,най-големите:
Второто секцио ме плаши повече от първото
Сега страховете ми са повече,най-големите:
Че бебето може да има някакво увреждане.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
Най-много се страхувах от аномалии на плода и естествено от самото раждане.
Страховете ми бяха свързани основно с бебето.Дали няма да има аномалии, дали няма да има антитела(аз съм Б-, а таткото Б+), беше ме страх как ще протече секциото (имах сериозни заболявания и се водех рискова бременност) За моя радост повечето неща си останаха само страхове, всичко завърши добре 
От раждането никога не съм се страхувала...
Беше ме страх дали всичко с бебетата ще е наред...
Е, всичко си беше О.К., та за това както казват хората - "Дано ми се случи това, което ми мислят съседите, а не това, което ми мисли майка ми"...
Споко - всичко с бебето ти ще бъде наред...
Беше ме страх дали всичко с бебетата ще е наред...
Е, всичко си беше О.К., та за това както казват хората - "Дано ми се случи това, което ми мислят съседите, а не това, което ми мисли майка ми"...
Споко - всичко с бебето ти ще бъде наред...
Най-много ме беше страх да не го загубя по някаква причина, беше ме страх и от аномалии въпреки че направих всички възможни изседвания, беше ме страх дали ще му се развият всички органи правилно изобщо всичко ми минаваше през главата. От раждането изобщо не ме беше страх.
И при мен беше така
Това бяха най-големите ми страхове, като и от раждането ме беше страх и то много.. И то не от самото раждане, а от това дали ще ми поставят правилно упойката
Доста страхове имах през бременността
1. Дали ще мога да задържа бебето първите месеци
2. Разболях се от шарка и до последно ме беше много страх, дали на нея и се е отразила
3. Да не родя по рано както имаше вероятност
4. Всичко с раждането да мине добре и детето да е добре без никакви аномалии и проблеми
Мога да напиша още сигурно 10-на, но това бяха едни от най големите ми страхове.
1. Дали ще мога да задържа бебето първите месеци
2. Разболях се от шарка и до последно ме беше много страх, дали на нея и се е отразила
3. Да не родя по рано както имаше вероятност
4. Всичко с раждането да мине добре и детето да е добре без никакви аномалии и проблеми
Мога да напиша още сигурно 10-на, но това бяха едни от най големите ми страхове.
Честно ще споделя, че нямах никакви страхове през първите 8 месеца, иначе съм супер емоционална, но тогава просто наблюдавах събитията от страни и не се вълнувах, просто бях много щастлива и много здрава.
Сега съм възнаградена с най-спокойното и здраво бебе на света (чукам на дърво).
Накрая само се притесних леко, че трябва да летя, исках да съм сигурна, че няма да родя в самолета
Опитай се да се настроиш най-положително и всичко ще бъде наред 
Успех
Сега съм възнаградена с най-спокойното и здраво бебе на света (чукам на дърво).
Накрая само се притесних леко, че трябва да летя, исках да съм сигурна, че няма да родя в самолета
Опитай се да се настроиш най-положително и всичко ще бъде наред Успех 
Започна се със страхът дали бременността ще продължи; след това - дали бебето ще бъде добре и без аномалии; ще се върна ли у дома с живо и здраво дете; ще го възпитам ли като добър човек; ще успея ли да го предпазя от всички гадости в живота.
Знам, че страхът, който изпитах, когато видях положителния тест няма да ме напусне цял живот! Но знам също, че това дете ще бъде най-голямото ми щастие!
Знам, че страхът, който изпитах, когато видях положителния тест няма да ме напусне цял живот! Но знам също, че това дете ще бъде най-голямото ми щастие
! 
Първите месеци най-големия ми страх беше дали ще задържа бебето.Преди мен две колежки имаха аборти с първите си деца и все ме беше страх,че и на мен ще се случи.Отделно и чаканата с години бременност,та после започнах да чета за бебета оцелели 6,после 7,после 8-ми месец.През 9-тия се чудих пък дали ще устискам до секциото.
Първият път нямах особени страхове, защото ен знаех какво ме чака. Мислех си че ще родя лесно, даже по пъта. а то се оказа че имах доста трудно раждане.
Сега имам повече страхове, дали ще има пулс, дали всичко ще е наред с бебенцето, как ще родя пак,
пак ли ще кача толкоз кила, а като се роди, как ще се справя, каката как ще реагира, и подобни.
Сега имам повече страхове, дали ще има пулс, дали всичко ще е наред с бебенцето, как ще родя пак,
пак ли ще кача толкоз кила, а като се роди, как ще се справя, каката как ще реагира, и подобни.
Колкото и странно да е през първата бременност не се страхувах за нищо. Бях млада и малко неща знаех и съответно не се страхувах.
През втората обаче ,когато взех да се ровя в разни страшни истории и форуми така се наплаших, от какво ли не.....от аномалии, от процеса на раждането,много ме бе страх от раждане с форцепс,, от моето състояние след това....
През втората обаче ,когато взех да се ровя в разни страшни истории и форуми така се наплаших, от какво ли не.....от аномалии, от процеса на раждането,много ме бе страх от раждане с форцепс,, от моето състояние след това....
Дали всичко ще е наред с бебето и как ще мине раждането.
Първата ми бременност мина леко,спокойно,весело -без никакви страхове.
Втората започна също много леко,ведро.Единственото ,което ме поуплаши беше леко учестения пулс на бебето ми /оказа се ,че покрай моите притеснение се вдига неговия сърдечен ритъм/.Бързо отмина и този страх.
Но пък чак"най големите ви страхове"-само прочетено така ми звучи доста тревожно.
Бременната жена трябва да мисли повече позитивно и да не се взира толкова какво би молго/не би могло.
Ако бремеността е рискова-е друг въпрос ...но и тук по важно е да се спазват препоръките на лекарите ,а не да броим "най-големите си страхове"...а да очакваме-най-голямата си радост.
Втората започна също много леко,ведро.Единственото ,което ме поуплаши беше леко учестения пулс на бебето ми /оказа се ,че покрай моите притеснение се вдига неговия сърдечен ритъм/.Бързо отмина и този страх.
Но пък чак"най големите ви страхове"-само прочетено така ми звучи доста тревожно.
Бременната жена трябва да мисли повече позитивно и да не се взира толкова какво би молго/не би могло.
Ако бремеността е рискова-е друг въпрос ...но и тук по важно е да се спазват препоръките на лекарите ,а не да броим "най-големите си страхове"...а да очакваме-най-голямата си радост.
Колко много смели мами!!!Аз май бия класацията по страхове 
Освен изброените до тук-аномалии на плода,трудности при задържане и страхът от самото раждане разбира се,мога да включа и:
1.да не се заразя с токсоплазмоза-бях свидетел на това,как две мои познати загубиха бебетата си в 6 и 7 месец от това. А и аз много обичам котки (доколкото се считат за един от виновниците за тази болест) и се боях,че ще ми излезне през носа това,че галя всяка срещната.
2.да не хвана каквато и да е друга болест,която ще наложи аборт-не съм хипохондричка,но през бременността дори и настинката и грипът ми изглеждат страшни.За щастие не съм боледувала от нищо,откакто разбрах,че съм бременна
3.да не се случи нещо на съпруга ми-мисълта да остана сама...не искам дори да продължавам...
4.финансовата част...но за нея като че ли мъжът ми се притеснява повече
5.често си мисля и за това дали ще имам кърма,дали бебето ще иска да суче
6. и още много други неща,които са свързани с периода след като родя....
Освен изброените до тук-аномалии на плода,трудности при задържане и страхът от самото раждане разбира се,мога да включа и:
1.да не се заразя с токсоплазмоза-бях свидетел на това,как две мои познати загубиха бебетата си в 6 и 7 месец от това. А и аз много обичам котки (доколкото се считат за един от виновниците за тази болест) и се боях,че ще ми излезне през носа това,че галя всяка срещната.
2.да не хвана каквато и да е друга болест,която ще наложи аборт-не съм хипохондричка,но през бременността дори и настинката и грипът ми изглеждат страшни.За щастие не съм боледувала от нищо,откакто разбрах,че съм бременна
3.да не се случи нещо на съпруга ми-мисълта да остана сама...не искам дори да продължавам...
4.финансовата част...но за нея като че ли мъжът ми се притеснява повече
5.често си мисля и за това дали ще имам кърма,дали бебето ще иска да суче
6. и още много други неща,които са свързани с периода след като родя....
1. Ще се закрепи ли бременността през първите 3-4 месеца
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
ХИЛЯДИ СТРАХОВЕ, АЗ СЪМ СИ ПАНИКА ПО ПРИНЦИП - ЗАЩО СЕ ДВИЖИ ТОЛКОВА ДА НЕ БИ ДА НЕ МУ Е ДОБРЕ НЕЩО, ЗАЩО НЕ СЕ ДВИЖИ ТОЛКОВА ДА НЕ Е СТАНАЛО НЕЩО, ДА НЕ СЕ РОДИ С АНОМАЛИИ - ФИЗЗИЧЕСКИ ИЛИ НЯКОИ АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ДА НЕ ВЗЕМА ДА НАСТИНА ТА ДА МУ Е ГАДНО И НА ДЕТЕТО И МН. ДРУГИ ГЛУПОСТИ, СЕГА СА ГЛУПОСТИ ЗА МЕН НО ТОГАВА СИ БЯХА ИСТИНСКИ СТРАХОВЕ....
Първият път най-много ме беше страх от раждането (затова избрах секцио). А също имах известен проблем със задържането и естествено ужасно ме беше страх да не загубя бебето.
Сега втория път, най-много ме е страх от аномалии (може би защото вече съм чела прекалено много литература).
Сега втория път, най-много ме е страх от аномалии (може би защото вече съм чела прекалено много литература).
Моята бременност започна с кървене и до началото на третия месец не се знаеше дали бебчо ще се задържи или не....затова от тогава до края, най-големия ми страх беше дали с бебчо всичко ще е наред и да не го загубя 
От раждането също някъде дълбоко в мен ме беше малко страх, но си казвах, че ако бебчо е жив и здрав, ще издържа и раждане, и болка, и какво и да се наложи....
От раждането също някъде дълбоко в мен ме беше малко страх, но си казвах, че ако бебчо е жив и здрав, ще издържа и раждане, и болка, и какво и да се наложи....
От много неща ме беше страх,в началните месеци едно,после друго...,но най-вече в 7 месец,когато бях контактна с дете,болно от Варицела,а не знаех дали съм я карала Тогава и лекарят ми допълнително ме стресира с разни ужасии 
и докато минат поне 21 дни инкубационен период(докато се убедя,че всичко е наред)не бях на себе си.
Страхът от раждането го подтисках и гледах да не мисля за това.А самото то протече толкова бързо и по-раничко от очакваното,че даже не разбрах какво стана
Тогава и лекарят ми допълнително ме стресира с разни ужасии и докато минат поне 21 дни инкубационен период(докато се убедя,че всичко е наред)не бях на себе си.Страхът от раждането го подтисках и гледах да не мисля за това.А самото то протече толкова бързо и по-раничко от очакваното,че даже не разбрах какво стана
В началото бременността ми започна с едно кафеникафо зацапване,след ходене на лекар ми изкараха акъла,че нищо не се знаело и естествения подбор ще се каже думата и аз се пъбърквах от притеснение да не го загубя,един месец бях в болнични и за няколко дена влязох в болница,след това слава богу всичко завърши добре
Нямах страхове просто не позволявах никакви черни мисли да се въртят в главата ми.Гледах и на двете си бременности като един красив период от живота ми който ще има щастлив завършек.За моя радост нямах нет по това време и си спестих и четенето на много ненужна и противоречива информация.
1. В този момент голям страх от преждевременно раждане/поради случаи с познати родили в 20-24 седмицаи- не оцелели бебчета/
2. СТрах от аномалии, или не точно аномалии- ходих до момента на 3 ФМ при двама известни специалисти, които отхвърлат такива и все пак страха си остава, че и на 4-та ФМ съм се записала, за по-късен етап!
3. Страх от естествено раждане, да не би случайно да се заклещи бебето
2. СТрах от аномалии, или не точно аномалии- ходих до момента на 3 ФМ при двама известни специалисти, които отхвърлат такива и все пак страха си остава, че и на 4-та ФМ съм се записала, за по-късен етап!
3. Страх от естествено раждане, да не би случайно да се заклещи бебето
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
И на мен това ми беше най-големия страх!
Мисля, Че това е страха на повеЧето бъдещи мами. Беше и мой страх. И също така страх дали ще се справя със самото раждане.
1.Страх от преждевременно раждане.
2.Страх да не би да не издържа на раждането и да не успея да си видя бебето.(най-големия)
после се нареждаше всичко останало
- дали ще ми се запушат каналчетата...
- ако се задави дали ще реагирам адекватно...
- ще се науча ли кое как се прави...
Неоснователни страхове,които за съжаление винаги тревожат повечето бременни.
2.Страх да не би да не издържа на раждането и да не успея да си видя бебето.(най-големия)
после се нареждаше всичко останало
- дали ще ми се запушат каналчетата...
- ако се задави дали ще реагирам адекватно...
- ще се науча ли кое как се прави...
Неоснователни страхове,които за съжаление винаги тревожат повечето бременни.
А аз много се страхувах пъпната връв да не се увие около бебето, и то да остане без кислород.
1. Ще се закрепи ли бременността през първите 3-4 месеца
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
Не позволявах на никакви страхове да ме завладеят.Бях щастлива бременна и до последно,въпреки здравословните проблеми,които ме споходиха се чувствах прекрасно.Знаех,че всичко с мен и бебето ще е наред и мислих много позитивно
Сега най-големият ми страх,е да не разочаровам дъщеря си.
Сега най-големият ми страх,е да не разочаровам дъщеря си.
Най-големият ми и ирационален страх беше ТОКСОПЛАЗМОЗАТА. Беше ми станало фикс идея. Като пипнех сурово месо или ме заболеше гърлото, изпадах в паника и веднага тичах да се изследвам. Сигурно имам към 10 изследвания за токсоплазмоза.
Иначе ме беше страх от ужасно много неща: бактерии в урината, висока захар, пъпната връв, резус фактор, ниска плацента, дефекти, листероза, самото раждане, даже в един момент си мислех, че са му парализирани краката, защото не риташе много!
Бях кълбо от страхове и непрекъснато се изследвах. 
Иначе ме беше страх от ужасно много неща: бактерии в урината, висока захар, пъпната връв, резус фактор, ниска плацента, дефекти, листероза, самото раждане, даже в един момент си мислех, че са му парализирани краката, защото не риташе много!
Бях кълбо от страхове и непрекъснато се изследвах.
.Първата вечер, като се прибрахме, казах на свекърва ми, че ще го изкъпя сама.Справих се много добре 
Първоначално ме беше страх от спонтанен аборт.
Когато най-големият риск премина, започнах да се притеснявам за бързо качените килограми.
След това чух разни истории и за мъртъв плод, та и това си бях втълпила и ми се е случвало всяка седмица да ходя на ехограф през 4-я месец.
Сега (23 г.с.), когато вече усещам отчетливо ритниците, започвам да се притеснявам дали всичко е наред с бебето, когато пък не го усещам повече от ден.
Страхът да не загубя бебето все още съществува, но гледам да го потискам.
Въпреки че е рано, понякога, преди да заспя, се замислям и за раждането и доста се притеснявам.
Сигурна съм, че и живот и здраве и след раждането ще имам хиляди притеснения от съвсем друг вид.
Когато най-големият риск премина, започнах да се притеснявам за бързо качените килограми.
След това чух разни истории и за мъртъв плод, та и това си бях втълпила и ми се е случвало всяка седмица да ходя на ехограф през 4-я месец.
Сега (23 г.с.), когато вече усещам отчетливо ритниците, започвам да се притеснявам дали всичко е наред с бебето, когато пък не го усещам повече от ден.
Страхът да не загубя бебето все още съществува, но гледам да го потискам.
Въпреки че е рано, понякога, преди да заспя, се замислям и за раждането и доста се притеснявам.
Сигурна съм, че и живот и здраве и след раждането ще имам хиляди притеснения от съвсем друг вид.
Сигурно ще прозвучи нагло и кощунствено, но бях 100 % сигурна, че всичко с детето ми ще бъде наред. Знаех, че той е ОК и ще се роди дори, когато лежах 3 дни за задържане в 8 месец.
Ужасявах се от секцио и това беше най-големият ми страх около техническата част на нещата. Той се и сбъдна, де.
Извън това, най-много се боях, че майчинството може да не се окаже "моето нещо" и - най-просто казано, да не ми хареса. Случва се на немалко жени. Слава Богу, точно моето нещо си се оказа
Ужасявах се от секцио и това беше най-големият ми страх около техническата част на нещата. Той се и сбъдна, де.
Извън това, най-много се боях, че майчинството може да не се окаже "моето нещо" и - най-просто казано, да не ми хареса. Случва се на немалко жени. Слава Богу, точно моето нещо си се оказа
Аз първона4ално се страхувах от спонтанен аборт,после от преждевременно раждане,но да си призная такива притеснения не съм имала преди през живота си не знам защо така постоянно се вглъбявах в нещо и не можах да се отпусна докато не се роди малката.Живот и здраве като решим да си имаме второ ще се отдам изцяло на удоволствието да си бременна.
Отначало много ме беше страх от спонтанен аборт. След това (като премина рисковия период) започнах да си мисля дали всичко с бебето ще е ок, дали няма да има увреждания. В седмия месец като прокървих и направо оркачих. Като излязох от WC-то от рев чак не можах да кажа на мъжа ми . А най- накрая ме беше страх да не му се усучи пъпната връв.
. А най- накрая ме беше страх да не му се усучи пъпната връв. 
Никога и през ум не ми е минавало да се страхувам за качени килограми или за самото раждане. От първия ден, в който видях положителния тест, до момента в който му чих гласчето единственото ми притеснение и страх е дали ще родя здраво дете...
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
Ех, тези майчини тревоги. Във всеки етап на бременността си измислях нови неща за притеснение.
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава
9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
Чувствах се много самотна, понеже бащата на Настя не беше никак съпричастен, затова ме беше страх как ще се справям сама с почти всичко. Другото, за което се страхувах, бе да износя нормално детето до края, не че съм имала причини да се съмнявам, но си имах фалшиви контракции през цялото време, особено при някакви физически натоварвания, а и ми беше внушено, че не съм в първа младост, така че да очаквам проблеми. 
Това е към съответните "внушители".
Това е към съответните "внушители". 
Бях сигурна че ще пренося бебето по примера на майка ми, така и стана. Единственият ми страх беше да не се случи нещо вътре с бебето, а аз да не разбера. Последните седмици се ослушвах доста нервно за подритванията и се притеснявах ако не го усещах по-дълго време. Много ми се искаше да родя малко по-рано за да си отдъхна от тази огромна отговорност. За щастие чакахме само два дни след термина и предизвикаха раждането по медицински причини.
Препоръчани теми