Дали детето ще е здраво и раждането.
- Публикувана: 9 фев. 2009, 17:01 ч.
- Последно мнение: 5 март 2009, 12:33 ч.
Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?
Никога и през ум не ми е минавало да се страхувам за качени килограми или за самото раждане. От първия ден, в който видях положителния тест, до момента в който му чих гласчето единственото ми притеснение и страх е дали ще родя здраво дете...
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
Ех, тези майчини тревоги. Във всеки етап на бременността си измислях нови неща за притеснение.
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава
9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
Чувствах се много самотна, понеже бащата на Настя не беше никак съпричастен, затова ме беше страх как ще се справям сама с почти всичко. Другото, за което се страхувах, бе да износя нормално детето до края, не че съм имала причини да се съмнявам, но си имах фалшиви контракции през цялото време, особено при някакви физически натоварвания, а и ми беше внушено, че не съм в първа младост, така че да очаквам проблеми. 
Това е към съответните "внушители".
Това е към съответните "внушители". 
.
Бях сигурна че ще пренося бебето по примера на майка ми, така и стана. Единственият ми страх беше да не се случи нещо вътре с бебето, а аз да не разбера. Последните седмици се ослушвах доста нервно за подритванията и се притеснявах ако не го усещах по-дълго време. Много ми се искаше да родя малко по-рано за да си отдъхна от тази огромна отговорност. За щастие чакахме само два дни след термина и предизвикаха раждането по медицински причини.
Е, устисках една седмица и даже родих в нейната смяна 