Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?

  • 5 097
  • 133
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 2 508
Най-големият ми и ирационален страх беше ТОКСОПЛАЗМОЗАТА. Беше ми станало фикс идея. Като пипнех сурово месо или ме заболеше гърлото, изпадах в паника и веднага тичах да се изследвам. Сигурно имам към 10 изследвания за токсоплазмоза.

Иначе ме беше страх от ужасно много неща: бактерии в урината, висока захар, пъпната връв, резус фактор, ниска плацента, дефекти, листероза, самото раждане, даже в един момент си мислех, че са му парализирани краката, защото не риташе много! Joy ooooh! ooooh! Rolling Eyes

Бях кълбо от страхове и непрекъснато се изследвах. ooooh! Tired

# 106
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 328
През  първата си бременност не се странувах от нищо  ,защото не знаех какво ме чака.
Сега имам страшно много страхове ,дали всичко ще е наред с бебчето,лесно ли ще мине раждането ,ще мога ли да се справя  с две деца,ще мога ли да им дам нужното внимание и т.н.   

# 107
  • Мнения: 2 015
Не помня страховете си.Мисля, че едно от нещата беше, дали ще мога да го къпя сама newsm78.Първата вечер, като се прибрахме, казах на свекърва ми, че ще го изкъпя сама.Справих се много добре Peace.Инстинкта си идва след раждането Hug.

# 108
  • Мнения: 2 011
Най-много се притеснявах,дали бебето е наред,да няма някакви аномалии.

# 109
  • Мнения: 9 460
Постоянно се притеснявах дали всичко с бебчето ми ще е наред!

# 110
  • Мнения: 136
Първоначално ме беше страх от спонтанен аборт.
Когато най-големият риск премина, започнах да се притеснявам за бързо качените килограми.
След това чух разни истории и за мъртъв плод, та и това си бях втълпила и ми се е случвало всяка седмица да ходя на ехограф през 4-я месец.
Сега (23 г.с.), когато вече усещам отчетливо ритниците, започвам да се притеснявам дали всичко е наред с бебето, когато пък не го усещам повече от ден.
Страхът да не загубя бебето все още съществува, но гледам да го потискам.
Въпреки че е рано, понякога, преди да заспя, се замислям и за раждането и доста се притеснявам.
Сигурна съм, че и живот и здраве и след раждането ще имам хиляди притеснения от съвсем друг вид.

# 111
  • Мнения: 668
Първият път за нищо не се притеснявах, а вторият се притеснявах дали всичко с бебо ще е наред и да не започна да раждам по рано, незнам защо постоянно си мислех за това  Thinking

# 112
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Сигурно ще прозвучи нагло и кощунствено, но бях 100 % сигурна, че всичко с детето ми ще бъде наред. Знаех, че той е ОК и ще се роди дори, когато лежах 3 дни за задържане в 8 месец.
Ужасявах се от секцио и това беше най-големият ми страх около техническата част на нещата. Той се и сбъдна, де.

Извън това, най-много се боях, че майчинството може да не се окаже "моето нещо" и - най-просто казано, да не ми хареса. Случва се на немалко жени. Слава Богу, точно моето нещо си се оказа  Laughing

# 113
  • Мнения: 422
Аз първона4ално се страхувах от спонтанен аборт,после от преждевременно раждане,но да си призная такива притеснения не съм имала преди през живота си не знам защо така постоянно се вглъбявах в нещо и не можах да се отпусна докато не се роди малката.Живот и здраве като решим да си имаме второ ще се отдам изцяло на удоволствието да си бременна.

# 114
  • Мнения: 1 477
Единственият ми страх беше дали ще се справя с грижите за бебо.За самото раждане не съм се притеснявала толкова.Но отговорността,която ми предстоеше ме плашеше малко...

# 115
  • Мнения: 130
Отначало много ме беше страх от спонтанен аборт. След това (като премина рисковия период) започнах да си мисля дали всичко с бебето ще е ок, дали няма да има увреждания. В седмия месец като прокървих и направо оркачих. Като излязох от WC-то от рев чак не можах да кажа на мъжа ми ooooh!. А най- накрая ме беше страх да не му се усучи пъпната връв.

# 116
  • Мнения: 11 607
Всякакви са били страховете ми.......С първата и втората бременност въобще не изпитах щастието от това да носиш Животът в себе си!

# 117
  • София
  • Мнения: 1 235
Най-големия ми страх както предполагам и на всички бъдещи майки беше дали детенцето ще е здраво и дали раждането ще мине леко и без усложнения. Пожелавам ти при теб да е така.  Simple Smile

# 118
  • Сливен
  • Мнения: 197
     Винаги съм се притеснявала от аномалии на плода,а най накрая за самото раждане.Желая ти леко раждане  Hug

# 119
  • Мнения: 3 929
Много се страхувах за аномалии в плода, но се стараех да не мисля за подобни неща. Накрая се страхувах от сдамото раждане и по-скоро от това, че не знам, как протича, т.е. от неизвестността.

Общи условия

Активация на акаунт