Публикувана: 13 фев. 2009, 09:28 ч.
Последно мнение: 17 март 2009, 00:40 ч.

Децата на града!

6 282
97
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 13 фев. 2009, 13:57 ч.

пак там
Мнения: 2 885

Цитат на: Mishel_ в пт, 13 фев 2009, 13:54

Цитат на: Рися в пт, 13 фев 2009, 13:45

Напротив, разпознах се в реакцията, която НЕ Е последвала и от двамата. За протокола - не едно и две дрипави хлапета съм нахранила, но не го правя на въпрос, и не ходя да се хваля на всеки ъгъл всеки път. Това си е личен избор, да. Но когато ти (в случая авторката) постъпваш по този начин (или по-скоро пасивно не постъпваш) - не виждам с какви очи оплюваш другите...

Това е вече прекалено, хайде цитирай ме, кого съм оплюла....Обоснови се!!!

Тогава с каква цел си описала в такива подробности реакцията на господина?

Да не говорим, че аз още не съм получила отговор на първия си пост:

Цитат на: Рися в пт, 13 фев 2009, 13:30

Странно... А защо тук, в началния си пост, не си написала колко си засрамена, че не си се сетила да извикаш детето да те изчака навън, например?

# 46 13 фев. 2009, 14:01 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Как`Сийка в пт, 13 фев 2009, 13:28

Цитат на: Дилянка в пт, 13 фев 2009, 11:37

Но родителите сами са си избрали този начин на живот, нали?

Мислиш ли, че изобщо са имали някакъв избор?

Не, никакъв избор са нямали и на децата си не предоставят такъв. И какво се прави по въпроса???
Нищо. Нищо. Нищо.

# 47 13 фев. 2009, 14:04 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Рися в пт, 13 фев 2009, 13:57

Тогава с каква цел си описала в такива подробности реакцията на господина?

Това ли е подробното описание:
-"Пускам темата, защото вчера станах свидетел на грозна сцена. Бях на опашката в един супермаркет, когато едно дрипаво дете застана срещу господина пред мен (той беше с най-пълна количка) и го гледаше втренчено. Онзи се ядоса и го изгони с думите - Ти баща и майка нямаш ли бе, изчезвай, те да те нахранят. "-Shocked newsm09

Направо е смешен коментара ти....

# 48 13 фев. 2009, 14:05 ч.

Мнения: X

Аз в момента си мисля само за едно нещо...като сме заговорили в този идеалистичен тон.
В колко хубаво място щеше да се превърне този разблуден град, ако се отнасяхме към хората като нас с поне половината от добрината, която изпитваме към въпросните Гаврошовци...
Ами старците, които нямат пари за сирене, не са ли и те гаврошовци? Ще ги видим ли да просят? Оня ден в една аптека толкова ужасно се отнесоха към един стар господин, че не криво да ти стане, ами да заревеш със глас, щото и нас това ни чака...явно.

# 49 13 фев. 2009, 14:09 ч.

Мнения: 712

Всъщност, точно толкова жално ми става и за старците, дори много повече. Те са единствените, на които давам помощ в пари (колкото и малко да са). Някак, жалко е да гледаш страданието на тези, на които живота е отнел всичко. Децата... те поне имат живота пред себе си, в повечето случаи имат и родители или поне някакви близки, които комай поне няма да ги оставят да умрат от глад. Пък и когато имаш всичкото време на света пред себе си е по-лесно да си оптимист и да запазиш надеждата.
А старците... те си нямат нищо. И е тежко и тъжно Sad

Но темата е за децата на града, все пак.

# 50 13 фев. 2009, 14:11 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: buttinsky в пт, 13 фев 2009, 14:05

Защото материализмът у нас все повече надделява.
Студенокръвни сме и не се трогваме лесно.
Браво на нас!
Железни сме.
Все по-рядко виждам у хората онази искрица, която може да те усмихне и да ти върне вярата в добротата, в човечността.
Алчността, завистта и злобата са днешните добродетели.

# 51 13 фев. 2009, 14:12 ч.

пак там
Мнения: 2 885

Цитат на: buttinsky в пт, 13 фев 2009, 14:05

В колко хубаво място щеше да се превърне този разблуден град, ако се отнасяхме към хората като нас с поне половината от добрината, която изпитваме към въпросните Гаврошовци...

Бих префразирала въпроса ти: В колко хубаво място щеше да се превърне този разблуден град, ако се отнасяхме към ВСЕКИ ДО НАС така, както бихме искали да се отнасят с нас?...

Само че, за съжаление, май това е в сферата на фантастиката.. или по-скоро на фентъзито...

# 52 13 фев. 2009, 14:16 ч.

София
Мнения: 62 595

И на мен ми е жал, но не мога да ги спася всичките. Защото се е случвало да стоя гладна посред зима в чужд град, но и не съм просила, а съм си търсила работа. Лошото е, че веднъж човек като мине някаква санитарна граница на на линията глад/достойнство няма връщане назад. Веднъж протегне ли се ръка за просия тя става начин на мислене и оттам начин на живот живот (също като с проституцията, наркоманията).
И не става въпрос само за децата или за старците. Пак казвам - има правителствени и неправителствени организации, на които работата им е да помагат на хора, изпаднали в това положение. Нали има агенция за закрила на детето? Да прибере децата от улицата, да лиши родителите от родителски права и да прати децата на училище. За възрастните да има социални старчески домове.
А повечето старци си имат роднини, които не ги поглеждат, а само ги чакат да умрат и да им вземат апартаментите.

# 53 13 фев. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 3 268

Не без чувство на вина споделям с вас,че напоследък старците ме дразнят.Не ги харесвам.

# 54 13 фев. 2009, 14:29 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: buttinsky в пт, 13 фев 2009, 14:05

Именно, точно това ни чака.

Вижте момичета, моля ви, не мислете, че децата като имат родители всичко е наред. Моя позната от детството, сега работи по програма от социални помощи към заетост. Социален асистент е и взима 250 лева, а има 2 момчета, извънбрачни, връстници на сина ми. Станахме по близки, когато бяхме заедно в детско отделение с децата, толкова гладни мъници не съм виждала, ядяха с такъв апетит блудкавата болнична храна, чак ушите им плющяха. Сега често ни навестява малкия й син, детето си е направо недохранено. На 9 години е, а тежи 18 килограма, яде буквално всичко, което му попадне. Давам им всички дрешки и обувки на сина ми, за да им остават повече пари за храна. Миналата година ги засякох отиват на училище в най-големия сняг с еспадрили....направо ми призля и оттогава им давам всичко умаляло на детето ми. 250 лева са нищо....едно нищо....а ток. вода....не ми се мисли. В най-големите студове се изтапанчих на входната им врата и им дадох зимни якета и гащеризон. От радост двамата правеха салта във въздуха. Сина ми, който все още не знае, какво е няма ги гледаше с широко отворени очи от изумление, когато си тръгвахме, той ми каза на ухото-мамо те май те обичат - малко ми стана неудобно, но сърцето ми се стопли.

# 55 13 фев. 2009, 14:32 ч.

Мнения: 12 677

Бастон, дебела шуба, пура - всичко на место,
а в замъглените очи
банкерската душа звучи
с единствената своя струна от злато.

Да допълня образа, като сме подхванали Смирненски.

# 56 13 фев. 2009, 14:36 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: stefani6 в пт, 13 фев 2009, 14:29

Не без чувство на вина споделям с вас,че напоследък старците ме дразнят.Не ги харесвам.

Има ги всякакви. Не се чувствай виновна. Мойта приятелка получи тази събота нервна криза. Бабка й (85г.) я приха в болница, точно в отделението, в което работи като медицинска сестра и тя отиде да и занесе храна. Върна се след 4 часа, защото я заплашвала, че ако не остане с нея щяла да каже на всички и колеги, че я е заразяла болна. А през това време малкия й 4 годишен син останал сам в къщи. И това ако не е егоизъм, здраве му кажи.

# 57 13 фев. 2009, 14:45 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Рися в пт, 13 фев 2009, 14:12

Цитат на: buttinsky в пт, 13 фев 2009, 14:05

Би било чудесно - "ако се отнасяхме към ВСЕКИ ДО НАС така, както бихме искали да се отнасят с нас?", но това наистина си е фантастика...за съжаление. В крайна сметка всеки отговаря само за своите постъпки.

# 58 13 фев. 2009, 14:52 ч.

Мнения: X

Като ще публикуваме пролетарска поезия, ето и моят принос /не знам актуално ли е или не е, всеки за себе си ще каже/:

Вапцаров - Дохождат дни...

Дохождат дни, такива мрачни дни,
че иде ти да виеш от ненавист.
Боли в гърдите, в мутрата горчи
и в гърлото ръжда се наслоява.
Дохождат дни... и питаш се защо
е тази болка, тази дива ярост,
така е скрито нейното ядро.

# 59 13 фев. 2009, 15:05 ч.

Мнения: 4 892

Хахах, а децата на селото?

Смирненски произнесъл ли се е? Не само е наивен, не е актуален!

Едно кебапче или кисело мялко не винаги е достатъчна храна. Давал съм на умиращ толумби и плодово мялко, а той имаше нужда от друга "храна". Проклинам се, че изобщо бях там - засилих глада му...не тоя за кльопачка.
Недостига на хляб за някои е породен от недостига на душа за други!

Хубава Ви е темата, Мишел, ама тоя Смирненски....

Ако има не разбрали ме - няма да ми е сефте!

Препоръчани теми

Фауната около нас

Големите загадки

Новите безумни условия за градски транспорт в София

Абитуриентски страсти 2024

Причина:

Причина: