Критерии за избор на подходящ партньор !

Опитът, хитринките, осмислянето, подреждането - нищо не е гаранция за успех.

Преди години хората са се женили без никакъв опит, даже и без особено желание, а браковете са били "успешни" по критерии издържливост, натрупване на семейно състояние, отглеждане на деца, липса на развод.

Казах и настоявам на мнението си - нищо не може да се предвиди в един свят, в който има твърде много достъпни удоволствия и твърде много възможности за реализация на собствените ни комплекси и желания.

Да, точно така е! Няма гаранция никаква, че това, дето го гледаш да се случва сега на комшията, няма да ти се случи утре на теб.

Как са казали руснаците "стерпимся, слюбимся" 

100 % гаранция много ясно, че няма за нищо. Ние дори не знаем утре дали ще сме живи, но въпреки това си правим някакъв план за утрешния ден, нали?  
Всеки живее с някаква нагласа за нещо си, прави това, което е преценил, че трябва, а какво ще излезе на края, докато не го преминем, не можем да сме сигурни.

Тук идва проблема, че някои са с прекалено идеалистични или по-скоро нереалистични нагласи т.е. непостижими мечти, които в общи линии са обречени .. 

Съгласна съм....

Собственото Его стана центъра и критерия за добро и зло.......за почти всеки човек.....

Проблема с нагласите е само, ако смяташ, че някой друг ще ти ги сбъдне. И изобщо гледането на връзката като средство за сбъдване на мечти, а тя е просто споделяне. Споделяне на себе си, на това, което сме с някой друг.

Хората на времето са се събирали с една идея - да създадат дом, деца, да се развиват, да увеличат имането си, да изучат децата, да остареят заедно и да се изпратят, радвайки се на внуци. Семейството е било част от рода, в който всички участват. То не се е разпадало заради единия нагон или щото марчето имала по-хубави цици, а Гошо по-голямо достойнство в потурите.
Сега?!
Всички сме единаци. Всички работим, издържаме се. Животът на всеки от нас прекрасно съществува без другия. Навсякъде се навират в очите ни по-хубави жени, по-просперирали мъже. И вместо да се сполотяваме в целите си, къде по-лесно е да се метнем на някой нов, който сме пропуснали преди време. Що да се мъчим с един партньор, който не отговаря на порасналите ни изисквания, като можем да го сменим?
Все имаме усещането, че заслужаваме повече от това, което имаме, защото живеем в измислен, консуматорски свят. И защото твърде много ни е позволено.
А ако все пак решим да се борим да продължим живота си с този, когото сме избрали, то при положение, че все имаме чувството, че не е отговорил на очакванията ни, отчуждението, раздразнението, разпадът отвътре са много вероятни.

Хората, с които се събираме са точно това, което искаме в този момент. Единственото условие да продължим заедно така, както сме го мислили, е да запазим това усещане за избор. Любовта отшумява, страстта се тушира с времето, но при никакви обстоятелства не бива да позволяваме да ни завладее чувството за грешен избор. И да се радваме един на друг. Както в началото. Да сме доволни от компанията си. Двустранно.
Как човек може да предвиди дали партньорът му ще бъде щастлив от компанията му цял живот? Вече няма препятствия да сме заменими. Това си е късмет.

Клонка - вярно е това, което казваш......


Всичко се измести по посока собственото право, собственото моментно желание да имам това, което искам тук и сега. Способността да отлагаш във времето почти изчезна.

"Отчаяни съпруги" вече е ценност.

Почти всички мои приятелки от тинейджърските години се разведоха..........едни започнаха кариера, други се залепиха за децата си......и края на брака дойде.....Но преди това те самите се бяха променили.Сякаш тайни копнежи на сърцето, които бяха подтискани в един момент изплуваха и успяха да разрушат нещо, което е съграждано...или пък не е било...


Понякога ми е много тъжно от случващото се......

аз вече прибавих към понятието Нормален брак и такъв, в който партньорите, дори накрая разделили се, не се мразят, имат нормални и нечустващи родителска липса деца и предимно хубави спомени за миналото


и защо търсенето на това, което те прави пълноценен да е тъжно
прсто живот
какъвто ти се падне и каквото си направиш с това, което ти се падне

Хубави спомени можем да имаме и без да се разделим с партньорите си )) Според мен когато човек има стабилен брак и хубави отношения с партньора си, това го прави по-силен и в обществото. Може да се бори за професионална реализация и да решава проблеми извън семейството, вместо да е ангажиран в мислите си с проблемите с партньора си, или с търсене на нов. Убедена съм, че е по-лесно да успееш в каквато и да е област, когато зад гърба си имаш хубава връзка. Неслучайно за ключови мениджърски позиции обикновено се предпочита кандидатът, който има брак и деца. Изборът на подходящ партньор за мен е ключов не само в успеха на семейството, но и в професионалните и социални успехи. А и никой не може да ме убеди, че разпадналият се брак не оставя някаква горчивина и усещане за загуба и у двамата партньори, независимо, че единият може да е временно замаян от  трето лице или от собствената си значимост. Напълно те подкрепям, Мила, и на мен ми става тъжно, когато виждам да се рушат семейства не поради някакъв сериозен проблем, а защото двойката чувства, че другият не удовлетворява достатъчно потребностите. И вместо да се потърси начин да се удовлетворят тези потребности, просто се търси друг партньор. За мен това не е начинът. Но действително на приказки е едно, а животът понякога се развива съвсем различно.

Stella Maria както винаги намираш най-точните думи да изразиш мислите си .Напълно съм съгласна с твоята позиция и мислене.Аз не бих се изразила по- добре от теб,затова подкрепям мнението ти.

А защо въобще нищим брака? Обвързването в законен формат е толкова драстично нелепо в настоящия момент, че просто плаче за нова форма, облик, законова обосновка, ако щете. Клонка чудесно е нахвърляла мотивите ЗА брака, но и сами виждате, че те се отнасят за век назад.
Семейството като основна клетка на обществото няма да го бъде. Аз продължавам да твърдя, че 'семейното' бъдеще е от комунален тип, в по-широки общности, по интереси и с либерален характер на ..ъм, междуполовите отношения.

А върху кои исторически предпоставки ще обосновеш мнението си, Мюриъл, и защо това трябва да е естественото развитие на семейството? Защото семейната институция съществува откак свят светува. Единствено в общества, където екстремни ситуации налагат многоженството брачната институция е толерирала многоженство, да речем, но либералните отношения между половете винаги са били отхвърляни от обществото. Най-малкото, защото те не създават поколение.

А на мен ми се струва, че Клонка не е споменала никъде брак. А семейство. Има разлика- може да има семейство без брак, както и брак без семейство.