The Unnecesarean - нужно ли беше секциото? Да поговорим.

Всъщност тази тема май е повече за Драма и Сълзи, голяма мъка - голямо чудо! 

Всеки е прав от своята камбанария, аз разбирам жените, които раждат секцио и са доволни от ражданията си, разбирам и мотивите им да изберат секциото, т.е. виждам малко по-далеч от носа си.
Но не мога да си представя как някой не разбира жените, които раждат по ествествен път. Няма как секциото да е нормалният начин за раждане на бебетата, защото природата е предопределила съвсем друг път, който те трябва да изминат, за да се родят.

Нека не отричаме нещата, които не разбираме сякаш те не съществуват или са нередни, това важи не само за раждането.

Мисля, че идеята на авторката на темата е не да бъде убеждавана, че преекспонира и преувеличава, такива мнения за излишни, неуместни и нетолерантни.


Lady Frost 



Имам молба именно такива мнения да не бъдат публикувани, проявете поне малко уважение и човечност. 

Аз бях убедена,че ще родя нормално.
Родих секцио,при пълно разкритие повече от час и бебе,стоящо си високо.Тесен таз.Бях на косъм точно от нормалното раждане.
Но не се тормозя от това.
Не си задавам въпроси от рода на "Какво би станало,ако...."Станалото,станало-така е трябвало.
Не можеш да върнеш времето назад.Предполагам наистина го преживяваш трудно,но в живота има хиляди други неща,за които си заслужава да отделиш време и внимание,отколкото да се връщаш към спомена от раждането си и така да затвърждаваш и поддържаш разочарованието си.
Радвай се на детето си и бъди убедена,че си му осигурила най-доброто раждане.

Не разбирам защо всички се опитват да ни убеждават, че всичко е наред? Защото не е наред! И ако на мен се е случило и съм страдала от това, то не искам да се случва на други и да страдат по същия начин. Защото е гадно! И в крайна сметка целта на тази тема е точно това! Да не се случват такива неща! Да може колкото се може по-малко жени да изпитват това, което изпитвам аз!

Ако темата не ви интересува и сте фенки на секциото по желание или това, че сте искали нормално, а сте родили секцио не ви притеснява - добре. Но моля, не ни обиждайте с подобно отношение!
Темата не е драма и сълзи. Вие я превръщате в такава. Едва ли не ни изкарвате някакви недоволни лигли. Не искам никой да ми оправдава чувствата или да ги извинява с хормоните. Чувствата са там, независимо от причините и това е факта който ме вълнува. Не искам да са там, нито пък искам да се повтори тази "драма". Не ме познавата в крайна сметка... Не занете какъв човек съм и колко точно съм "лигава" и "драматизираща"!

Уважаемата Биа, като смята, че за нея и детето й раждането със секцио е най-доброто - в правото си е. Както и всички останали, които са привърженици на секциото. Аз не одобрявам вашия начин и няма какво да си кривя душата за това. Имало е моменти, когато съм критикувала и съм се държала неподобаващо по въпроса, но в крайна сметка осъзнах някои неща и престанах да се трогвам особено...

Всеки си има виждане по въпроса и право на избор. Свои си идеи, ценности и разбирания.
Ако смятате, че да се ражда със секцио е най-доброто - добре, отивате, раждате си със секцио и всички са щастливи и доволни!
Но това не е моят правилен начин да си раждам децата.

Ако искате секцио и са ви насили да родите нормално дали нямаше да изпитвате същите гадни чувства, които изпитвам и аз? Кажете ми? Как бихте се почувствали?

Мили момичета прегръщам ви силно, истината е, че не знам как се чувствате... Аз самата родих нормално, така и исках, за щастие така и се получи. Понякога си мисля ако и на мен ми се беше наложило в последния момент операция... Особено ми е страшно, като знам че често се "налага", а после естесвено и съотвената такса. Другото е, както каза някой , че лекарите се презастраховат ...

Нека са честити рожбите ви, само здраве за тях и майчетата

Спокойно не скачай толкова.Ти също не познаваш "уважаемата Биа" така,че моля те малко по-спокойно,уважаемата също като вас искаше да ражда нормално повече от всичко-да,ама не,не стана и толкоз имах причини-родих секцио,не бях особено очарована,но после свикнах с това и сега нямам проблем,мисля,че това ви е проблема,просто трябва да свикнете с тая мисъл,не е дошъл края на света в крайна сметка.Ражда се дете-живо и здраво какво повече от това?Най-хубавото за една майка.Другото идва и отминава....остават само спомените,избледняващи във времето.......и детето независимо по какъв начин родено то.

Така е! Не те познавам! Ами в крайна сметка така и не разбрах какъв ти е проблема с нас?!
Щом си свикнала и мисълта не те притеснява, тогава какво?

Не съм те молила да се грижиш за душевното ми здраве!  И да е дошъл края на света за мен и да не е дошъл, теб точно какво те бърка това?!

Не ти харесва темата - не четеш! Толкова е простичко! 

Lady Frost ,дори това да не е ТВОЯТ ПРАВИЛЕН начин за раждане,той е факт вече.
Замисли се ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ да СЪЖАЛЯВАШ за нещо,което НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ!!!

Искрено ти пожелавам да успееш да изпиташ усещането да родиш нормално някой ден,за да намериш покой.Защото от всичко написано от теб в темата оставам с впечатление,че това би било единственото решение за теб!

Ако съм искала секцио,а са ме насилили да родя нормално щях да го приема по същия начин,по който приемам обратното стечение на нещата.Просто вярвам,че така ми било писано.

Не приемай поста ми като нападка.Пиша с най-добри чувства!

Лелеее още малко ще ме набиеш,я се успокой,че ще ти излезнат бръчки и ще сънуваш кошмари от толкова нерви,май все още те тресе хормона.
Аз проблем нямам,най-малкото с ограничени хора,които се заяждат по форуми все едно съм ти първа приятелка,че ще спориш с мен.Изказвам си мнението,то си е лично мое и аз не обвързвам никого с него.Ти не можеш да ми казваш дали ще го изказвам или не.
Последният ми проблем в момента е душевното ти здраве,то за това си има доктори.....,но ти вероятно вече знаеш.
И последно-ще чета и ще пиша каквото аз преценя,а не каквото ти ми кажеш и ще изказвам мнение където аз преценя....."толкова е простичко".

И на мен правото ми на избор беше отнето. Исках да родя със секцио, не ми мина номера. Човека до мен беше на моето мнение, но това не убеди доктора да родя, както искам. Убеждаваше ме да родя нормално. Беше доста убедителен...дали съм доволна, че родих нормално - хем не, хем не съм сигурна.

Което е по-важно: синът ми е на лице, аз макар и не много добре закърпена - му се радвам.

9 месеца знаех че ще родя нормално, учех дишане, за напъните, четях разкази за раждане, гледах филмчета и тн, но всичко това не ми се случи, родих секцио поради прееклампсия, подчертавам родих, защото за мен това раждане не беше провалено, за мен беше вълшебно и хубаво, нали тогава видях дъщеря си ! Не съжелявам!  Още искам да родя нормално и ще се надявам живот и здраве вторият път да е така Гледай по-позитивно на нещата и не съжелявай за нищо 

Не е добре човек да се взема толкова на сериозно.

Да, от позицията на всичко минало и зад гърба ни, всеки може да си каже - секциото не се налагаше. Ами ако се е налагало? Защо сте се съгласили? Секциото се прави само със съгласието на майката, защо не го отказахте пък да става, каквото ще?
Мисля, че сте за психолог, а темата за ключ, защото такива душевни терзания не са нормални. Хората по света ги лекуват. Лекувайте се и вие, да ревете по форумите - файда няма.

Относно това - на който не му харесва да не чете - ми то това е двустранен процес.

За мен раждането е просто един акт, чрез който най-после се срещаш с чаканото 9 месеца любимо същество. Не му отдавам никакво специално значение, важното за мен е накрая и аз, и детето да сме добре. Не съжалявам, че родих секцио, вярвах на доктора, че е избрал най-подходящия за нас двете метод. Не си мечтая за вагинално раждане, не се чувствам ощетена и защо да се чувствам така.....нали дъщеря ми е до мен?

Радвай се,че имаш живо и здраво детенце.Няма значение как се е появило на бял свят...Не разбирам защо е нужно толкова да се драматизира....