Публикувана: 21 фев. 2009, 07:18 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2009, 09:01 ч.

След смъртта на родител

40 679
87
1

# 45 24 фев. 2009, 19:38 ч.

Мнения: 932

Плаках,плаках,плаках-за всяка една от вас...И чувствах болката ви,думите ви са и мои...
Благодаря на всички за съчувствието и споделеното.
Жулиана,яд ме хвана на съдбата и гадния късмет-родители,дете...направо не знам какво да кажа...
Люта чушка,ти си в най-тежкия период-първия.Когато мислиш,че ще се пръснеш от мъка всеки път,когато си поемеш дъх.Миличка,тази първа страшна болка минава-тя е ужасът от случилото се,тя е шок и страх-как ще продължи животът без нея.
И аз се надявах-до последно...Идваха траурни коли,а ние чакахме до една чешма мама...знаех в коя е тя-бяла,в бял ковчег-защото тя имаше много светла душа.И чак тогава,като я видях да лежи,изчезна и глупавата ми надежда,че ще ми се обадят от моргата да кажат,че е помръднала.И аз до съвсем скоро сънувах,че я водя на лекар и...
Бианка,такива думи толкова ме обнадеждават-вярвам,че наистина го е видял!
Не мога да повярвам,не мога,не е истина,не е...

# 46 24 фев. 2009, 20:31 ч.

Мнения: 940

Много тъжна тема. Съжалявам за загубите Ви. Нека любимите Ви хора почиват в Мир.

# 47 24 фев. 2009, 22:04 ч.

Мнения: 112

За мен загубата на майка ми беше най-големия шок в живота ми.От тогава , вече 2г. не съм същата.Не мога да се зарадвам истински дори на успехите си.Нищо няма значение.Такава огромна празнота усещам.Отначало плачех постоянно.А сега даже на гроба й не искам да отида, не издържам да съм там.Такава вина ме обзема..Винаги се обвинявам, че не успях да й помогна.Изобщо не разбрах какво се случва, а можех да се разтичам. Стана така бързо и неочаквано, а имах толкова планове за нас...Тя внасяше толкова емоция, радваше се по детски на всеки празник.Сега не празнувам.Дори детето не ми е достатъчен стимул да го правя. Дано с времето се отърся от това състояние.

# 48 24 фев. 2009, 22:09 ч.

София
Мнения: 16 038

Загубата е необратима. Но както казваше баща ми/бог да го прости/ живота е за живите. Мисля, че родителите ни ни биха искали да сме тъжни. Все пак имаме деца и трябва да продължим живота - понякога ще ни е мъчно. Баба и дядо няма да видят как внучето прохожда, тръгва на у-ще или завършва и започва работа. Но казвам поне за себе си трябва да се живее с бъдещето. От време на време ще ни стане тъжно, но живота продължава.

# 49 24 фев. 2009, 22:10 ч.

Мнения: 2 471

Загубих баща си. Три години по-късно, почина големият ми брат... През шест месеца и зет ми.

Каквото и да кажа, ще е малко.

Приеми моите искренни съболезнования.

# 50 25 фев. 2009, 03:08 ч.

Мнения: 19

Мой те искрени съболезнования.
Преди 3години и половина баща ми почина в ръцете ми от рак.Още чуствам как ме галеше по ръката и ми казваше че ме обича.Той беше моя татко и моя най добър приятел.Не е вярно,че времето лекува..повече боли.Преди две години майка се разболя от рак и си казах,че света ще преобърна но няма да допусна и тя да си отиде.Слава богу при нея за сега всичко е наред.Имам прекрасен съпруг,добро момченце...опитвам се да живея по старому но немога..част от мен вече я няма....отиде си преди три години Cry

# 51 25 фев. 2009, 10:29 ч.

Мнения: 660

Колко много момичета сме останали сами в този полудял свят!
Със загубата на майка загубих най-верния си и прощаващ всичко приятел. Мисля, че с всички ни е така. Никой освен нея не се радва искрено и на най-дребните ни радости. Никой не го боли искрено за тревогите ни. Няма го човека, който е бил винаги пристанище в това безумие около нас.
Цяла година се лутам от родния ми град и този в който живея и никъде не намирам спокойствието, което ми е нужно..нея просто я няма никъде. И най-добре ми е като говоря за нея, сигурно и вие сте така.
Сега като ми кажат за някой, че е зле ми идва да кажа.."а моята майка почина в адски болки, аз занимавах ли те с това.." А бях състрадателна...

# 52 25 фев. 2009, 13:13 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 237

Не си отиват мъртвите от нас,
когато ги оставим под земята.
Едвам тогава истинската власт
на чувствата им врязва се в сърцата.

Защото тихата несъпротива
на дланите им, легнали в цветя,
огромна, страшна сила придобива,
опровергавайки смъртта.

Божидар Божилов

# 53 25 фев. 2009, 17:12 ч.

Мнения: 2 123

ЕЕЕеееех момичета, за съжаление и аз съм една от вас Cry

Татко си отиде преди 10 години, а не е минал и ден без да ме заболи от това...

Гледам как расте сина ми и си мисля колко горд и щастлив би бил татко с него. Колко хубаво щеше да е за Никола да има дядо като моя баща. Не видя сватбата ми... няма да види успехите на брат ми... Мама ще остарее сама...

Часовниците спрете, отскубнете телефоните
на кучето си кокъл подхвърлете за да не лае.
Рояла тихо притворете, и нека всеки знае -
Той мъртъв е! Ковчега изнесете !

И нека всички самолети във небето,
изпишат над главите с дим - "Той мъртъв е"
На уличните гълъби сложете черни ленти
да се превърнат
а езерата
с черен креп
да се загърнат

той беше моят север
моят юг
на запад
и на изток ме зовеше
неделите и ежедневният ми труд
той всеки миг
и всеки дъх ми беше

аз мислех си - без край е любовта -
о, как съм бил неправ! Затуй сега -
звездите всички угасете
луната затулете, покров над слънцето хвърлете
Горите изгорете, морета, океани , пресушете
той вече толкоз е далече ...
от нищо няма смисъл вече...

# 54 25 фев. 2009, 18:11 ч.

Здравейте.. ! Аз съм на 19г.
Бях на 17 години, когато майка ми почина , на 16 бях, когато влезе в градската болница и месец след това влезе в София. Беше там около 2 месеца, декември и януари, когато февруари почина, брат ми живееше тогава в чужбина, леля ми и тя, а родителите на мама (баба и дядо ) си отидоха 2005 и 2006, общо взето една след друга година бяха от по-трудни ,по-трудни. Наложи ми се да порастна, да бъде опора на баща ми, на брат ми, да поема много отговорности, които ме направиха човека, който съм сега. Мама за мен беше много интересен човек, пълен с изненади и усмивки, доброта и смях, най-добра приятелка, просто още се съвземам от шока, още не мога да заспивам, още търся някъде отдушник, но така и не го откривам. Мислех, че като влезна студентка ще ми се отрази добре промяната, но не. Още нощем си мисля как, когато отидох в София да я видя (беше кр. на януари) не можех да повярвам , че я виждам толкова зле, този жижнен човек, бе съсипан, разплаках се пред нея и тя започна да плаче, защото толкова много се обичахме , че знаехме , че това е края и се виждаме за последно, държах ръката й , говорех и, а тя ми се усмихваше и не искаше да показва колко е слаба, не и пред мен. Заминах си за вкъщи, в автобуса само мислех как не е реално. И един ден баща ми се прибра от София (той стоеше там постоянно при нея) и аз помислих, че са двамата, и супер се изненадах и някак зарадвах, но после видях, че е само той... не исках да повярвам .. та аз бях дете едно момиченце... един тежък удар и стрес, който ми се отрязава и до ден днешен, толкова я обичам, моето усмихнато мамче... Липсва ми всеки ден... много хора сме загубили майки, даже някой не са си познавали майките, благодарна съм, че успях да имам моята, че аз ще си остана за нея малкото момиченце...
Бих писала много, но просто някак си не искам да товаря вас и себе си повече.. Всеки носи своето бреме, което за мен не се лекува с време, просто "дупката" в сърцето е за цял живот.. ! ПРегръдки

# 55 25 фев. 2009, 23:36 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Да истина е ставаш друг човек, не толкова състрадателен ...отива си голяма част от теб или може би още си е там но няма кои да я види и оцени и "познае".
Не си дете или млад човек и няма къде да си отидеш у дома. Няма кои да те обича безрезервно, кой да ти се "възхищава" на съвсем дребни неща, кой да те познава изцяло и издълбоко
... няма я мама вече 5 години

# 56 26 фев. 2009, 12:52 ч.

Мнения: 2 123

много точно....
и вече няма за кого да си дете

# 57 30 март 2009, 15:57 ч.

Мнения: 2

Съжалявам за загубата на всяка от вас.Разбирам ви.До болка ми е позната тази последна искрица надежда,която пазим и кътаме ,докато гледаме как гасне любимия за нас човек с всяка минута...БОЛИ ме.Искам да изкрещя,да викам,но и в същото време съм токова слаба,че просто...И аз загубих моите двама родители.Никога не съм си и помисляла че само на 25г.ще съм сама-тях ще ги няма.Но уви...Няма на кои да се обадиш,да се похвалиш че в нещо си успял,няма кои да се гордее с теб.Няма кои да те прегърне,когато ти е тежко.А най-трудно е по празниците(нали?)Ще се пръсна,това ме убива.Това че нямам ТЯХ.Баща ми почина когато само месеци оставаха до навършването ми на 18г и завършването на у-ще.В един такъв момент сякаш се събуждаш...Толкова си озлобен-защо точно моя баща и още куп въпроси.Тогава живеех и се молех поне мама да е добре(спестявах и всичката си болка и сълзи,защото и беше толкова трудно)И ето че и тя се разболя..тежката диагноза РАК-години борба-толкова надежди,тревоги и накрая аз на 25г,брат ми на 22г.я гледаме как лежи в адски болки,как бълнува,не ни познава.Ще се пръсна..Дори да имам съпруг,които много ме подкрепя и аз самата да съм вече Мама , аз се чувствам ужасно самотна.Не мога да се примиря че аз нямам на кого да кажа "мамо","татко".
Поне като чета че и други са го преживели този кошмар,че някак си намират сили,преглъщам сълзите.
Не е минал и ден без да мисля за вас МАМО и ТАТКО! Sad

# 58 30 март 2009, 18:27 ч.

Мнения: 70

И моята мила майчица си отиде от този свят само преди 20 дни. Толкова силна и нестихваща болка не съм изпитвала никога. Ние с мама бяхме не само майка и дъщеря, но тя беше моята опора за всичко - от разговорите по телефона за най-дребните неща до единствената помощ при отглеждането на сина ми. Много ми липсва.........много ме боли. Отказвам да приема, че вече няма да я видя.........много ми е трудно без нейната усмивка, добра дума и поощрение за всяко мое решение. Изпитвам стягаща болка в гърдите сякаш се задушавам........много ме боли за нея. Мама обожаваше сина ми и искаше да го научи да пише, чете и да му помогне да опознава живота по най-прелестния начин. Мама си отиде внезапно на 65 години, а имахме толкова общи планове с нея.....
Чувствам, че се промених и времето е без значение за мен...