Не ви познавам момичета.За първи път пиша тук......Но ви чуствам близки.Татко почина вчера внезапно.Просто паднал на улицата и умрял.Миличкия само след 10 дни е абитуренски бал на децата ми-неговите внуци.Толкова искаше да ги види абитуренти и все за това си говореше,че е щастлив че го е доживял.....Но не успя,отиде си.Кажете ми момичета как да се справя с болката.Когато се разведох децата ми(близнаци са)бяха 6 годишни.Баща им не ги е търсил оттогава.Татко им беше като баща.Утре е матурата на децата а те не спират да плачат.Как да ги утеша,като аз самата искам да умра.Останахме сами с мама и децата.Как се преживява това,помогнете ми .... - Публикувана: 21 фев. 2009, 07:18 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2009, 09:01 ч.
След смъртта на родител
Не ви познавам момичета.За първи път пиша тук......Но ви чуствам близки.Татко почина вчера внезапно.Просто паднал на улицата и умрял.Миличкия само след 10 дни е абитуренски бал на децата ми-неговите внуци.Толкова искаше да ги види абитуренти и все за това си говореше,че е щастлив че го е доживял.....Но не успя,отиде си.Кажете ми момичета как да се справя с болката.Когато се разведох децата ми(близнаци са)бяха 6 годишни.Баща им не ги е търсил оттогава.Татко им беше като баща.Утре е матурата на децата а те не спират да плачат.Как да ги утеша,като аз самата искам да умра.Останахме сами с мама и децата.Как се преживява това,помогнете ми ....
Момичета,не говорете така!.Разбира се,че се преживява,миличка.Болката не остава цял живот толкова остра-в момента за теб е кошмар,ад и ти не виждаш смисъл в живота,в нищо...Но с времето свикваш,дори има моменти,в които се чувстваш щастлива.Обещавам ти,че ще се почувстваш отново жива!Не,никога няма да спреш да го обичаш,да ще ти лиспва цял живот,но няма да е толкова страшно.Ще има много моменти,в които ще го усещаш и ще знаеш,че е дошъл да те види.Аз днес усещам мама,знам,че е тук.Липсва ми,боли ме-ужасно.Но вече не ме е страх от живота без нея.Просто знам,че ще продължа.Не е нужно да успокояваш децата си-нека се наплачат.Аз бях бременна с малката ми дъщеря и бях сама с татко в България/живея в Англия/.Трябваше да бъда утеха за него,да се грижа за по-голямото си дете-беше само на 2 годинки.После се прибрах,пак сама по цял ден с нея...и не успях да изплача сълзите си.Не можах да жаля открито за нея,толкова,толкова ми тежи.Искам просто да имам ден за себе си,за нея.Да гледам снимки,касети и да плача,да плача...Изливай мъката си,в момента имаш нужда от това.Кураж,миличка! 
Много добре ви разбирам за какво става въпрос,вчера загубих баща си след 7 години страдане от мозъчен инсулт,беше доста зле!!!Той получи инсулта точно преди Нова година ( 2001 - 2002 г. ) и почина точно преди празниците ( 2009 г. ) .Много си го обичах и имам чувството,че една част от мен остана с него...
Настина ви разбирам и много съжалявам за това което сте изживяли...
Утре ще е най-тежкият ден в живота ми!!!
Почивай в мир ТАТЕ!!!
Настина ви разбирам и много съжалявам за това което сте изживяли...
Утре ще е най-тежкият ден в живота ми!!!
Почивай в мир ТАТЕ!!!
Моята майка се разболя от рак когато бях на 19 години, след година и половина почина, след страшни мъки и болки, ето това не се преживява, и сега 10 години по късно, имам най-голяма нужда от нея, защото никой не може да замени майката и нейната любов и подкрепа.
Искрени съболезнования за всички които са загубили родител.
Искрени съболезнования за всички които са загубили родител.
Моите най-искренни съболезнования, колкото и глупаво да звучи. В такъв момент май е по-добре човек да замълчи. Преди година и половина загубих моят татко. Най- добрият !!! Беше с весел характер до преди 15 години. Тогава изгубихме големия син. Отрак. На 10 години. И татко се промени. Плачеше всеки ден.През всичките тези години. Докато се разболя от рак на белия дроб и тихо угасна. Мъката не избледнява момичета, с времето ставапо-страшно. Домът е празен без него. Няма го човека, който ми даваше напътствия и ме посрещаше с усмивка та макар и измъчена. Липсва ми и в късните вечери, когато си лягам се чувствам виновна за това, че вече го няма. Не вярвам, че някога ще ми стане по-леко. Не вярвам... 
Прегръщам ви, момичета!Плаках докато четох шестте страници. Плаках за всяка от вас, плаках и за себе си. Загубих баща си преди 8 години и беше кошмарно, но когато преди 4 години си отиде и майка ми, разбрах, че е несравнимо да ги няма и двамата. Като дърво без корен. Остарях завинаги. Изпитвах злоба към всички и към всичко. Разбрах, че душата може да боли наистина. Това е физическа болка. Ужасно е и нищо вече не е същото.
Просто свикнах с постоянната болка и пустота...
Моят брат почина преди 6 месеца! Моят батко го няма вече....
Той беше 10 години по-голям от мен, почина 1 ден след като аз навърших 28 години...
Няма думи на света, който да опишат мъката. Смъртта му бе шок за цялото ми семейство- почина с съня си, без да е боледувал от НИЩО сериозно. Внезапно спиране на сърцето...
Аз нямам един спомен без него, присъствал е във всички моменти през целият ми живот и ме е възпитавал несъзнателно за нещата от живота, не както мама и тати възпитават, а някак си като ментор, който го прави без да иска... не знам дали ме разбирате. Може би ще ме разберат хората, който имат по- големи братя или сестри. От него познавам и мъжа си дори- приятели големи бяха... Не мога да пиша повече
Съболезнования на всички!
П.С. Съжалявам, че така нахлух в темата, все пак е за загубата на родители, но така се разстроих!
Съжалявам още веднъж!
Той беше 10 години по-голям от мен, почина 1 ден след като аз навърших 28 години...
Няма думи на света, който да опишат мъката. Смъртта му бе шок за цялото ми семейство- почина с съня си, без да е боледувал от НИЩО сериозно. Внезапно спиране на сърцето...
Аз нямам един спомен без него, присъствал е във всички моменти през целият ми живот и ме е възпитавал несъзнателно за нещата от живота, не както мама и тати възпитават, а някак си като ментор, който го прави без да иска... не знам дали ме разбирате. Може би ще ме разберат хората, който имат по- големи братя или сестри. От него познавам и мъжа си дори- приятели големи бяха... Не мога да пиша повече
Съболезнования на всички!
П.С. Съжалявам, че така нахлух в темата, все пак е за загубата на родители, но така се разстроих!
Съжалявам още веднъж!
Съболезнования на всички, писали в темата и загубили близки. Не знам за другите, но аз не мога да преживея липсата на татко вече 11 години - болеше ме страшно, докато той блеше в болница и се грижехме за него, още повече ме болеше след като почина. За да оцелея, за да продължа напред и заради майка ми, която изпадна в депресия и не искаше дори да се храни, затворих завинаги тази страница в сърцето си, избягвам да мисля за него, изобщо нямам сила да си спомням, сякаш опаковах и качих на тавана цялото си детство. Само понякога идва в съня ми, на сутринта на възглавницата ми има сълзи.... и така вече 11 години. Най-тъжното е, че децата ми не го познават и никога няма да имат тази възможност. Като гледам как се радват на другия си дядо ми се къса сърцето, жал ми е и за него - знам колко много искаше внуци.
