Как да се справя със страха на детето ми от кучета ?

 Наше съседче беше така,беше голям колкото сина ти,когато родителите му ,му взеха кученце.
 Сега малкото кученце е огроооооомно,но малчугана вече няма страх от кучета.При тях помогна,пробвайте! 

Съветваш ме да взема голямо куче ?!
Дали няма да се уплаши още повече?! Как ще съжителстват в началото ?!

Имаме две кучета в двора на къщата ни- едното е огромно, а другото малко "улична превъзходна". С тях детето ми си играе като с плюшени играчки- дърпа ги, язди голямото мачка малкото..., но от всички останали кучета изпитва панически страх. Пищи дори и от малките кученца- вчера като я взех от детска направо истеряса от едно бебе йоркширски териер, което и се изпречи на пътя.
Много пъти съм говорила с нея защо се страхува така от кучетата и отговорът винаги е бил:"Не ги познавам." Сякаш детския инстинкт за самосъхранение говори в нея. Особено се страхува и пази от уличните.
От една страна ме е яд, че е такава плашлива, но от друга се радвам че, умее да се пази и не е от тези деца, които прегръщат всяко изпречило се на пътя им четириного.

  Koгато взеха кученцето,беше малко сладко бебченце /кучето/.
  Сега-2 години по-късно вече е огромно,но детето няма страх,порасна пред очите му,играейки с него.

Благодаря ти  ,Фантичка !
Трябва да съм много убедена, че ще го гледаме животното и няма да му навредим. Все пак и то душичка носи.
Ще трябва да си помисля добре !

 Ще следя и моята дъщеря е със същия проблем,види ли куче и бяга през глава.

Не винаги съжителството с куче може да накара едно дете да преодолее страха си към четириногите.
Дадох примера с моето дете, за което кучетата на баба и дядо са играчки, а от всички останали бяга като попарена.

Включвам се в темата не защото знам какъв съвет да ти дам, а за да споделя, че аз самата изпитвам панически страх от кучета. Винаги е било така, от съвсем малка майка ми е казвала ,че много ме е страх от кучета. Обяснение за това няма - не съм имала някакъв случай , който да ме травмира или пък да съм плашена с кучета.
Та много вероятно е детето да има такава фобия и не съм съвсем убедена,че контакта с куче би помогнал да се превъзмогне този страх. Не смятам, че с говорене и убеждаване колко безобидни същества са кучетата, може да бъде премахнат ужаса. Аз лично изключително много се дразня,когато някои собственици на кучета,  които са ги пуснали да се разхождат свободно и забележат, че се страхувам да започнат да ме убеждават как всичко е наред и няма за какво да се притеснявам.

Пробвай с домашно куче, които е добро и приема деца. Да контактува  с кучето - първо само да го гледа, да види, че ти го галиш и няма страшно. Обясни му колко е кротко, козината е приятна за галене и това е един добър, четириног приятел. Идеята е детето да преодолее страха от докосване на друго същество, което не е човек.
Моята дъщеря е отраснала с куче, но  си спомням, че и тя в началото се страхуваше да го погали. Сега умира за животни, но аз винаги напомням, че непознати кучета не се пипат. Ако са домешни - пита се стопанина, а ако не са - обяснила съм как да се доближи до кучето и да разреши то само да я подуши, а тя да подаде ръка с дланта нагоре към носа му.
Дано имате успех, хубаво е децата да не се плашат от животните, с които малко или много сме заобиколени. Успех!

Най-сигурният начин е да си вземете кученце-бебе.

И аз бях така, докато е не си взехме куче.

Мисля, че ще го израсте. Както повечето страхове (отстъпват място на други).

Вярно е, и ние имаме куче на двора малкия го ползва за играчка, но навън като види куче се крие в мене.

Обяснявам, че кучето е добронамерено и няма да го нападне (но, при нас няма бездомни кучета, а всички останали са с каишки). Вече, дори се отпуска и отива да ги погали, макар че страха все още надделява. Но пък, не смятам че взимането на куче е решение. Ами, ако утре започне да се страхува от котки?

А защо е нужно да НЕ го е страх? В доста случаи е по-разумно да си предпазлив, отколкото да си прекалено доверчив към животните.

Аз също имах страх от кучета като дете и лекар посъветва майка ми да ми вземе кученце,за да преодолея страха си.Не е нужно да вземаш куче от едрите породи.Моят страх беше преодолян с пекинез който в самото начало се побираше в двете ми шепи.И аз го възприемах повече като играчка и вече с времето като растяхме заедно се научих,че кучетата не са толкова страшни колкото си ги представях.Сега нямам проблем,защото едно куче да те нападне трябва да усети страха ти.Така че по добре да се опиташ да помогнеш на детето си както майка ми помогна на мен тогава.Но все пак ти ще си прецениш възможностите имаш ли и възможност да го гледаш това куче.Успех.

Да, но е ужасно бреме да изпитваш панически страх постоянно (особено ако си в София  ).

Предпазлив и страхлив са две много различни неща.

Моят съвет е да разбереш ЗАЩО го е страх от кучетата. Ти или баба му да го дърпате в парка или да го плашите с куче? Когато разбереш причината ще намериш и решение. По мои наблюдения родителите или гледачките са виновните за това децата да имат неадекватно поведение спрямо кучетата, което е много опасно.

Страхът се овладява и се научаваш да си предпазлив.Не е нужно да се нагърбваш да отглеждаш куче, за Бога!В днешно време не е нужно и всеки да милее егати, извинете.Като го е страх-старай се, говори, учи на предпазливост и че показвайки страха си  не е по-добре.Толкова.Не го пречупвай детето.
Моята история:
аз освен, че бих се завряла в муцуната съм и спала на легло скуче и съм гледала и т.н.Голямата ми дъщеря обаче има страх.Предизвикан.От едно пършаво никакво нещо , живеещо във входа, но лаещо ужасно.Излизайки от входа, тогава детето беше малко, в количка, онова животинче се хвърли върху количката със скок и и залая в лицето, стъпило на преградата на количката отпред.От тогава-детето го е страх.Има хора, които до гроб не преодоляват, има хора, с тикове от това, има хора, напикаващи се от това.Моето дете се размина Само с това.Резултатът, при обожаваща животните майка-безумен страх на детето-повярвай, знам начините да я отпусна.И съм я водила при кучета и съм показвала и говорила и всичко необходимо.Към някои, които са и познати вече има напредък, но до оградата примерно, да му хвърли кокали.Категорично от другите, да не говорим за уличните е много зле положението.Случи се така, че видяла куче ми хуква през улицата от страх, без да се замисли, което е зле..много зле,,,бях побеляла от ужас, виждайки върхлитащата кола.Скоро, преди няколко месеца ни нападнаха улични кучета.Не ме питайте-малката в количка и се кефи, голямата, дето не мога да я повдигна ми се вкопчила и пищи, онова напада.Няма как да опазя и двете, абсурд.Зарязах по средата на улицата деца и удрях, удрях, удрях...с торбата с боклук...едва го прогоних.Ще ви кажа, че няма и особена разлика с малката, която няма страх за сега и се смее на ръмжене, дето се казва, че усещали малките деца...усещат нанайци пък аз ще ви кажа.Мдам.
Вадете очи на гърба и учете децата как да се пазят.Това е по-доброто решение.

Диана, моля те, ако жената плаши детето си с кучета няма да пита тук как да прескочи страха... Има хора, които ги е страх , без да са плашени и да са нападани.Така, както мен ме е страх от хлебарки, а повярвай, никой нито ме е плашил, нито хлебарката ми е казала Бау в тъмното

Доста по-ужасно е дете без страх да се затича към първото срещнато пършиво псе, за да го погали, а онова да му скочи и захапе. По-добре да се страхуваш и да ги заобикаляш отдалече, отколкото да те сръфат.
Мен лично ме е страх от кучета, никога не знам на кое какво ще му скимне. Страх ме е и от уличните, и от домашните. Нападана съм от домашно куче, при това беше вързано на каишка, но успя да се отскубне от стопанина си.
Моите деца нямат страх от нищо, но аз ги възпитавам упорито, че от някои неща е редно да се боят и да избягват неясни срещи - кучета, наркомани, извънземни...

Пенелопа, съвсем добронамерено се смях на част от поста ти.   Ама то по принцип не е за смях де  
Зори до преди няколко месеца проявяваше искрен интерес към всякакви животни. И как не...аз съм природолюбител до мозъка на костите си. И въпреки че ме е страх от кучета и имаме една уговорка с нашия тати - ако някой ден имаме къща и възможност да си вземем бебе куче от улицата. Та аз от малка насърчавах Зори да гледа животните, обяснявах й колко са добри, красиви, интересни - кучета, конете на полицаите и какво ли не. Естествено обяснявах, че кучето не го познаваме и затова не го галим, но можем да му се радваме отстрани.
Дааааа...обаче преди няколко месеца бяхме на гости в едни приятели с кокер шпаньол. И аз пак...."я виж какво сладко кученце, сега като ни опознае ще ни даде да го погалим....и все в тоя род". Обаче Зори застанала до паницата й за храна, а онова сладко ми ти плюшено куче е гладно. И като се излая едно хубаво в лицето на Зори...и тя като ревна....И сега като види куче започва да мрънка и да ми се вре в краката и ръцете да я гушна. И се самоуспокоява милата с "покойно-покойно" понеже аз така и казвам.
На този етап нито обяснения помагат нито нищо. Вярно че от количката или от разстояние се заглежда по кучетата, обаче доближат ли се до нас...милото ми дете.
Обаче не знам дали взимането на домашен любимец би помогнало. Гледам, че с едно друго познато куче като чели се чуства мааааалко по-спокойна. Дано с времето нещата да се пооправят. Аз на този етап освен да обяснявам и да успокоявам не виждам какво друго да направя  

Моят син много обича кучета, но явно само на картинка и по ТВ. Като доближи истинско куче, се изстрелва право в ръцете ми, без да се замисли, и го гледа от високо. Не го е плашило куче, няма стрес и т.н. Изобщо дори не съм се замисляла да се справям със страха му. За мен е нормално, засега. На 2г. е.

моето дете много се страхуваше от всякакви животни- и от охлюв дори. аз вдигам някой охлюв от земята, за да й го покажа, а тя се крие и я е страх.... леля ми пък имаше куче- дребна порода, но много гласовито- от него също изпадаше в паника. ами аз започнах да преодолявам страха й, като я карах да общува с различни животни- отглеждахме охлюви в саксии на балкона, купих декоративно зайче /за съжаление някой съсед го отрови/, мини хамстер в аквариум, бяла мишка, после взехме малко котенце /голям мерак беше и голямо бягане падна от това животинче, докато свикне с него- щяло да я одраска/, изкарвахме на разходка кучето на леля ми, в зоопарка я водех да храни животните... абе, търпение трябваше и въображение:-) сега вече почти не се страхува /след 5-6 години свикване с животните/, само от насекоми бяга, но и аз съм така- мен ме е страх от паяци и хлебарки, така че това е поносимо. според мен само чрез общуване с животните, от които се страхува, може да се преодолее страха.

Най-добре е да не те е страх, но да си имаш едно наум.  Защото аз съм с фобия от кучета, което е ужасно неприятно и е много различно от премерена предпазливост. За съжаление съм го предала този мой панически страх и на дъщеря ми, без да искам.

Живях три години с кучето на семейството на мъжа ми, немска овчарка. Към самото животно спрях бързо да изпитвам страх, но това не ми помогна в ни най-малка степен относно другите кучета. Сама не съм го разхождала никога, защото са ни нападали бездомни кучета.

Не плаша детето си с куче, с нищо. Никога не съм го плашила и заплашвала. Никога не съм му настоявала за нищо.
Единственото което намирам като обяснение/сега сигурно ще ми се смеете/, когато бях бременна с него в 8 месец едно куче много ме изплаши,ама много.

Сиси, само ти ли гледаш детенцето? Да не го е стреснало някое куче, докато сте минавали покрай някоя къща? Или пък да сте заобикаляли кучета и ти да си обяснявала че хапят или нещо такова. Може да е чуло и някоя майка/баба (по-често вторите) да обясняват същото...Или някой му е говорил (може и дете), или само се е стреснало, или е гледало някой филм..откъс...
Не казвам, че е изключено детето да си го е страх и без причина...възможно е, разбира се. Но много малко са тези случаи....винаги има причина детето да го е страх точно от нещо. Защо, напр не го е страх от муха или от врабче? Такава ми е логиката.

 Благодаря ти diana_t .
По принцип си много права. Винаги има нещо което да провокира този страх.
Говорила съм и ще продължавам да говоря с него,за да разбера каква е причината.Защото само тогава ще мога да се справя с проблема.
Намислила съм даже да посетя психо- терапевт с детето си ,няма да ни навреди. Може пък лекарят да разбере нещо повече от мен.

Ама хора, как от врабче или муха??? Кучетата често са ПО-големи от децата, нормално е и безпричинно децата, чисто интуитивно да се отдръпват.Напълно адекватно поведение на майките и бабите е да кажат,че кучето хапе, защото това е Истина.Казвам ви го като човек, гледал куче дълго време.Абсолютно адекватно е да се учи детето да не посяга към куче, независимо домашно, на повод или не.Независимо дали е добронамерено.Първо-чуждо куче е закон-не се пипа, не му се вика насреща, не  се закача.И пършава болонка да е/даже още-по-зле/КАкво остава за улично.Уличните не само се заобикалят, но и задължително се предупреждава, че хапят.Освен, ако не искате да си докарате противобесни ваксини на децата в пирогов от зор да ги научите да не се страхуват.

Пенелопа, бъркаш страх с предпазливост   


И моето дете знае, че кучетата хапят, ръмжат, че никога не се пипат, пази се от кучетата, обаче не го е страх.

          Ей,този въпрос стои и пред нас с пълна сила.Не знам дали ще помогне ако си вземете куче.Обяснявам защо! Ние винаги сме имали кучета даже и по 2-3 едновременно и никога децата ни не са се страхували.В момента имаме шелти /мини коли/ на 2 години и половина.Кученце чудо,миличко,гальовно и т.н. Тримата ми внуци /6г,4г ,1г 6 м / го тормозят нон стоп като се катерят по него,дърпат уши,опашки и т.н.Проблема ни къде е  четвъртото ни човече по точно човечка  на 2 г 3 м от един-два месеца изпитва див ужас от същото това куче,което преди тормозеше,яхваше го,хранеше го и искаше да стои все при него.Чудим се ние и накрая зацепваме какво става  Другата баба изпитва панически страх от кучета ,няма значение дали са колкото слон или мравка,като види куче и изпада в див ужас,пребледнява,трепери и ....трудно си представяш картината,ако не си я видял.Та тази баба гледа нашата принцеса една седмица,че мама и тате ги нямаше и .....явно тоя истеричен страх се е предал на детето.Сериозно се замислих дали ние не предаваме на децата си фобиите си  Сега се гърчим в нещастни опити да обясняваме и показваме,че кучето не е страшно,че не хапе и т.н. но удряме яко на камък.Нищооо!Резултат 0 и то голяма.Ето и сега бяхме на разходка появи се едно пале със собственик на каишке,куче-бебе и тя като писна "ицам къщи" и се прибрахме,при това не пожела да стъпи на земята докато кучето не изчезна в далечината.
            Ще следя с интерес мненията ви .Дано дадете някакъв съвет,че вече съм се видяла в чудо  при това работя с деца и претендирам за компетентност.Ама никога не е късно човек да стане за ......резил.

Предаваме със сигурност. На въпроса "Защо, маме, се страхуваш от кучето, то е добро, виж как ти се радва?" (става въпрос за определено куче) тя ми отговори "Тото мама стах.". Точка. А аз никога не съм си позволявала да показвам пред детето си, че ме е страх, уж  , или да го плаша с куче. Знам какво ужасно бреме е този постоянен страх. Ама децата са много интуиивни. И ето, на, две годишната ми дъщеря ме е усетила.

Ако съдя по себе си,едва ли ще можете да накарате детето си да превъзмогне страхът си от кучета.Аз все още не мога да го овладея.
Винаги съм изпитвала панически страх,но и ...майка ми също.РАзбира се,че фобиите на родителите се предават на децата им.
Мъжът ми има страх от затворени пространства,самолети,асансьори,кораби.Свекърва ми също.

дай по твоята логика да се спираме да гали, вска глутница, че да си и приберем куче дОма, с целебна цел. да гледаш куче е отговорност и грижи и пари, не е -да му мине на дететои страха, па после...итделно-обикновено детето спира да го е страх от домашното, взетото куче за няколко месеца, но НЕ и от другите, чужди или улични.Сдобиваш се с куче, но не се отърваваш от пищенето от чуждото куче.
Аз фобии нямам, гледала съм достатъчно кучета, спала съм на едно легло с тях и мама не я е страх, за да го предавам на децата.

И аз така си мисля.Аз откакто се помня имам панически страх от кучета.Взимали сме си и домашни и докато са още малки добре,но като пораснат само като излаят веднъж и всичко ми се свива.

Когато дъщеря ми беше на 2 годинки на входната врата кучето на един съсед и излая в лицето. Детето толкова се изплаши, че заекваше около една година. И мен ме посъветваха да я водя при домашни кучета за да се отпусне и да спре да се страхува. Играеше си с 2 домашни кучета и аз си мислех, че е преодоляла страха от кучета. Да ама не. Пред блока ни има много помияри( около 10-12), които са агресивни. Нападали са ни няколко пъти и детето се страхува. Мен също ме е страх, защото аз съм нападана и хапана от глутница кучета. Колкото и да се старая да съм смела пред детето ме е шубе и може би го предавам не знам.. Ще следя темата и аз.  Не зная кое е спасението от уличните кучета. Детето ще е в първи клас от септември и ми сподели следното: " Мамо, мисля, че с всичко ще се справя като стана ученичка, но не зная как ще се прибирам от училище от тези кучета. Страх ме е мамо да не ми наръфат крачето както се случи с Ина( дете от нашият блок)"

  Не съм съгласна да вземам у дома всичко, от което дъщеря ми се страхува, пък и в случая с куче, е по-добре да бяга от тях, а не да им се вре безстрашно.

Хич не си ми хванала логиката.
И къде точно видя да предлагам да си вземат куче?

Хайде първо да се чете какво е написал човека, а после да се пише? М?

не знам защо всички така се нападате.в крайна сметка всеки си има мнение и всеки си решава сам за себе си.който каквото иска да си пише ,той така смята че така може да се реши проблема.вие влизате в някакви безсмислени спорове от които въпроса със страха на детето няма да се реши.давайте мненията си и не се заяждайте една с друга.

Не се притеснявай, и това ще мине с времето.
Момиченцето на моята приятелка дълго време се страхуваше от кучета и котки. А ние имаме котка и всеки път, когато се събирахме вкъщи, трябваше да изкарвам котката в другата стая.  Колко й говорихме, че котката не е страшна, не хапе и т.н. - ефект никакъв. Но неусетно момиченцето преодоля страховете си. И ние не разбрахме как стана, просто стана!!!
Иначе, малко предпазливост от страна на детето никога не е излишна. Нека не се втурва към непознати кучета. Едно е да погалиш своето куче или кучето на някой приятел, съвсем друго е да налетиш към някое зло псе, защото има и такива.
За сведение, когато бях на 10  години, отидох с баща си в едни негови приятели (на село). Той влезе навътре, а аз останах да го чакам на двора. Там имаше едно вързано куче. Аз отидох да го погаля (детска му работа), а то скочи и ме ухапа по крака. Още имам белег! Е, то и баща ми е за бой, дето ме е оставил сама, ама това е друга тема...
Така че... страх лозе пази. Не се притеснявай.
Късмет!   

И аз имам страх от кучета, от собствен опит ти казвам: не го мъчи. Това е нещо което не се възпитава, може сам да го преодолее.

Малена зверски се страхуваше от кучета и котки /аз не обичам нито едните, нито другите/. Имаме на вилата 2 кучета, имаха бебета, имаме и котка - но тя се страхуваше.
Страхът й овладяхме с хомеопатия. Сега не се страхува, не мога да кажа че ги обича, това не е от значение. Но изведнъж спря да бяга , да пищи и да реве като види котка. Говори им, закача ги, но не изгаря от желание да ги докосва.
Изобщо не споделям мнението, че този страх се надраства.

Malenna, как с хомеопатия? Обясни, моля! 

Просто я заведох на хомеопат, разказах му и след по-малко от месец спря да се страхува. Не помня какво й даде, не е от голямо значение, защото при всеки е различно. Всъщност идеята да използвам хомеопатия ми хрумна, след като приятелка повече от 30г живееше с панически страх от котки и преодоля страха си с хомеопатия в Белгия /там живее/.

На твое място бих взела малко къченце,бебе.Самата аз много искам къче и ми време вече И смятам,че така децата свикват от малки с животните,а това е хубаво.

Защо давате такива съвети с лека ръка. Аз не бих взела куче или котка у дома. Имала съм кокер повече от 5г и освен с него, не свикнах с нито едно друго куче. Имаме в двора две - лабрадор и аляски маламут - ами никога не съм имала желание да ги галя или да си играя с тях. Любовта към животните е едно, а това да имаш животно, за което да е грижиш е съвсем друго.
За да се решиш да си вземеш куче, трябва да си много наясно с грижите, които трябва да полагаш и отговорността към животното, която поемаш. А не, дай сега да се пробваме, дали детето ще се страхува от това кученце......

Точно това щях да питам и аз.Защо да не го е страх от кучета?Какво ще стане?Даже е по-добре за детето,ще се пази.

Именно. Взимането на куче си е отговорност точно, както когато решавате да имате дете. То си иска грижи, внимание, любов, финанси и един куп други неща. Не може да се взима кученце заради преодоляване на страхът. Трябва да го искате, да знаете какво ви чака, а не да решите в един момент, че страхът е преодолян и ще го дадете на някой друг. Кучето буквално си е още един член на семейството и в емоционален, и в пряк смисъл.

Вярният път е да се разбере причината и от там да се започне по обратен ред: ако е говорено- пак да се говори, ако е точно определено куче- с него да се подходи и т.н. Това е най-бързият и правилен подход. И в никакъв случай да не се преиграва с безстрашието за да не се получи обратен ефект- да стане много смело и да пипа де що види.
 За хомеопатията не знам подробности, но съм чувала, че е възможно

Защото не е хубаво човек да изпитва панически страх всеки път, когато види куче. Да пресичаш на отсрещния тротоар, само защото на твоя има куче примерно, или да заобикаляш като луд и да не смееш да идеш до определени места, защото по пътя може да срещнеш кучета, да се парализираш от страх всеки път щом видиш няколко бездомни песа. Ужасно е. Имам приятелка с такъв страх, ами това й пречи да живее нормално. Всяка разходка из квартала е съпроводена с панически страх.

А по темата - ако вземеш куче, ще преодолее страха.

Ането-товане е вярно просто
Ще преодолее най-вероятно към тяхното си, към чуждите ще продължи... Доказано е и с факти.

Може, аз от опита на една позната го казвам.
Детето й имаше панически страх от всякакви кучета. Майка й един ден взе малко пекенезче и се прибра в къщи с него. Детето откачило от страх. Тогава майката оставила кученцето на една табуретка за малко, а то паднало и започнало да скимти. Детето й казало - мам овземи го, виж че го боли, а майката седи и не мърда, казва - вземи го ти. Престрашило се е без да се замисля и го гушнало, от тогава хлапето си живее с кучето, започна да проявява интерес към всички кучета и от страха й няма и следа. Просто се е пречупила за секунди. Разбира се, че е единичен случай. Може и да не стане така, но може и да стане. Аз бих опитала всичко, да помогна на детето си да преодолее страха.