Защо искате да имате 2 и повече деца? - или защо не искате?

Не, не прави по-голямото дете ощетено. Ако не бях родила второ, което да кърмя по-дълго време, това с какво щеше да промени факта, че първото съм го кърмила два месеца? Така по-малко ощетен ли щеше да е?
Нищо не компенсирам с второто, просто съм по-опитна. По-спокойна. По-осъзната.

т.е. не допускаш грешките, които си правила с 1вото - което съвсем го прави онеправдано  - защо си се "учила" на него - за да изгледаш перфектно сестра му.. Защо не ги гледаш по един и същи начин - това имам предвид!

Вярно е. Аз не посмях да го напиша. Но баба ти е права.

Искам да имам поне 2 деца,имам сестра...като малки само се дразнехме,а сега неможем една без друга.

Всеки иска домът му да е пълен с детски смях,и моите деца да изпитат това което аз съм

Важното е не колко деца ще родиш, а как ще ги отгледаш и възпиташ и на какви добродетели ще ги научиш.

 

Не духи-пухи, пак бъркаш. Едно е да "се учиш" съвсем друго е да минаваш по същия път.  
А за грешките... Грешки винаги се допускат. Какво значи да ги гледам по един и същ начин, като не мога да върна времето назад? Сега трябваше да допусна същите грешки, за да са равни нещата ли? Така както си го написала излиза, че съм родила сина си, за да родя дъщеря си..   Нещо като подготовка, като генерална репетиция. Надявам се разбираш колко абсурдно звучи?

Аз имам две прекрасни момиченца на 7 и 1годинки.Ако имам финансова възможност бих пробвала и трето да имам/може да е момченце/.Но няма изгледи това да стане.Въпреки всичко имам 2племеннички и един племенник,а и живот и здраве май месец очакваме второто детенце на сестра ми.Така че много дечица се събират и от това по-голямо щастие няма!!!

Живот и здраве, някой ден ще имаме второ дете, но разликата с първото ще е поне 4-5 години. Повече от две със сигурност не искам, тъй като съм егоист, собственото ми спокойствие и свободно време са от важно значение за мен.
Не съм съгласна с философията на Лилия. Това, че не искам много деца не означава, че не умея да се радвам на живота, а чуждото мнение никога не е било решаващо за членовете на нашето семейство.

Не искам да имам второ дете поради много (и прости, и сложни) причини  Така или иначе, причините са достатъчно, за да си остана само с едно дете!

Винаги съм знаела, че ще имам две деца с малка разлика. С брат ми имаме разлика от 7 години и докато той не стана на около 14-15 години, нямахме допирни точки. Много завиждах на приятелите ми, които имаха братя или сестри на тяхната възраст.
Сега имам две момчета с разлика от две години. Точно това, което исках. Не мисля, че има някаква коренна разлика в начина ми на отглеждане. Малкият може да износва част от дрехите, но това си има и предимства. Има много повече дрехи отколкото имаше брат му. Разполага вече с две стаи играчки. Не мисля, че баткото е ощетен. Все пак децата освен майка си имат баща, така че вечер всеки от нас може да се заеме с по едно дете. Като гледам и как се хилят един на друг и се закачат  . Просто няма такова щастие. Никой не е пренебрегван, обичаме си ги и двамата. Дори и да е само едно дете, да не би винаги да скачам на секундата да изпълнявам желания?

Ето тук споделям напълно вижданията на duhi_puhi. И аз имам подобни мисли и не знам кога ще съм готова за второ бебе, въпреки че моето още е съвсем малко и има време да си променя вижданията. Най-големият ми проблем е именно как по-голямото дете да не е пренебрегнато...и как ще си разделя любовта помежду им, ами ако пък се появят някакви предпочитания към някое би било ужасно.
Наистина, когато става въпрос за привързано родителство искаме да дадем най-доброто от себе си за децата и се страхуваме да няма пренебрегнати.
А по отношение на грешките - със сигурност колкото и да се старая може би сега правя неща, които след време ще квалифицирам като грешки по отношение на родителството и ще гледам да не допусна същите при следващото дете, така се получава, че първото дете е ощетено от неопитността ми...

Винаги съм искала да имам поне 2 деца! Аз имам сестра, знам какво е да можеш истински да разчиташ на някой, ама истински в хубави и лоши моменти. Благодарна съм на Бог, че я има! Не искам да лишавам детето си от такава връзка.

 
Извинявай, Духи, ама на мен например като ми се налага да ходя на работа и беба е на ясла, какво значи това - че не я гледам ли? Не съм й майка? Много странна логика имаш... Седмичната градина не е лошо нещо. Има майки, които са по-лошия вариант от яслата (визирам мои познати, които само и само гледат да бутнат детето пред телевизора или купуват поредната вафла само и само да има мир ).

Седмична градина е - водиш го понеделник и си го взимаш петък вечер.. - демек - само за уикенда сте заедно..
Предпочитам да го бутна за 1/2-1 час пред телевизора, за да свърша нещо и после целия ден да сме заедно, отколкото да го бутна за 5 дни на градина..
И след като нямам възможност да отделям време достатъчно за 1 дете.. защо ще правя 2ро, че първото съвсем да го забутам да го отглеждат точно лелките в градината..
Или смяташ, че в градините не ги бутат пред телевизора 

Нямам си и идея,че има такива ясли!

В нашата ясла - няма телевизор.

Нямах предвид да бутнеш детето за час пред телевизора и да свършиш нещо. Имам предвид майките, които злоупотребяват с това. Темата не е да се изкарваме "по-по-най" майки, нали? В крайна сметка всичко е до организация. Като имаш 1 дете, имаш една организация. Като имаш 2 - имаш друга.
Както и да е. Твой е изборът дали да имаш второ дете или не. Успех!

Много интересна тема!

Аз имам сестра с разлика 5 години, като малки много сме се карали и биели, вероятно заради голямата разлика или просто заради характерите ни, НО винаги родителите ни са се държали еднакво и с двете каквото за едната такова и за другата, ако за едната няма пари за кукла и за другата няма пари за мече това е. Да наистина някои имат братя/сестри с които не контактуват, но лично за мен голяма роля за това играе начина по който се възпитават и отношението на родителите към двете деца, ако ги "делят" и ощетяват едното за сметка на другото много ясно, че между тях ще има съревнования и няма да се разбират.

Искам още едно дете въпреки, че сина ми е още съвсем малък, въпреки че не е от най-кротките бебета, въпреки че не съм сигурна в момента дали бих се справила с две деца, за парите както по нагоре една мама каза млади сме, пари се изкарват това не би ме спряло и просто аз имам нужда да обичам още едно дете въпреки че Кристиан е всичко за което съм мечтала 

Отностно това дали първото е като за "обучение" не смятам, че може да се прави подобно сравнение просто с първото дете всичко е ново и ти се случва за първи път с второто, третото и т.н нещата просто се повтарят и вече имаш опит. Както с всяко друго нещо в живота. Съвсем не мисля че като съм осъзнала грешките с първото ще го ощетявам като няма да ги прилагам на второто, всъщност ако трябва да сме честни с първото дете повечете те е страх, трепериш за всяко нещо, с второто си по спокойна и оптина и нещата са по-лесни ама сега пък да не излезне, че второто се ощетява за сметка на първото защото не е първо 
Според всичко опира до желанието и вътрешното усещане.

Успех и много детски усмивки, това са цветята на живота