Защо искате да имате 2 и повече деца? - или защо не искате?

Аз също искам второ и то възможно най-скоро. Бебка е трудно бебе и точно това ме кара да искам второ напук на всяка логика! Според мен ако има две деца в къщата, вниманието към двете се разделя, т.е. не можеш да обръщаш изцяло вниманието си към едното, просто едното и другото получават своето. Освен това ми се струва, че ако мине определен период от време, въобще няма да се навия на второ, пък камо ли на трето. Просто искам лудницата да минава наведнъж, ако ще и аз да лудна. 

А според мен пък третото трябва да се появи когато първите две са поотгледани вече - 5-6-7 годишна възраст минимум. Тогава гледането на третото било най-лесно разправят.

Защо искам второ - никога не съм си задавала такъв въпрос, просто знам, че искам повече от едно дете. Братовчедка ми е едно дете и някакси не ми е харесвало никога. Със сестра ми си дърдорехме по цели нощи, до малките часове, а пък винаги да си лягаш сам в стаята си не ми се струва никак приятно.

Баща ми също са 3ма братя.. Едния (средния) от малък е по изправителни домове и затвори..  (да не дава господ  ) .. Най-малкия има вече 2 развода..
Почти не комуникират помежду си. Дори на сватбата ми не се обадиха (аз съм ги виждала общо 3-4 пъти през живота си) ..
Това едно на ръка..

Още малко разсъждения:
Мислите ли, че искате да имате още едно дете, особено толкова скоро след първото, защото първото не ви е донесло нужното удовлетворение от майчинството и ви трябва още нещо, което се надявате да донесе вторто, за да се запълни тази празнина 
Това не прави ли първото дете "недостатъчно перфектно" за вас и вашите очаквания към него като дете и към вас като родител?
И като искате още едно дете - токлова ли бързо сте се нарадвали на първото, че искате още едно.. А каката/баткото? - на заден план - или бебето? - на заден план? Или?
Как решавате дали да сложите лепенка на коляното на баткото, който току що е паднал от много тичане (лошо няма) .. или да гушнете бебето, което се дере в количката? - кое е по-важно?!? И защо не другото? - бебето е малко, нека си реве, не разбира.. или бебето трябва да се гушне, защото е малко.. а баткото може да си поплаче, защото е голям и ще му мине..

Какво значи да не е сам в живота?
Аз не съм сама - въпреки, че нямам брат или сестра.. Винаги съмимала страшно много приятели.. Приятелки, които може би са ми били като сестри - вкл. са живели дори вкъщи с дни и нощи
Никога не съм била лишавана от нищо (нашите не са били с неограничени възможности), но не са ми казвали - не може да ти купя кукла, защото сестра ти иска плюшено мече, а тя е по-малка.. Ще си играете двете (примерно) .. -> давам само като пример, не казвам, че това се случва постоянно, но се случва.. И тогава защо да обичам сетра ми, след като постоянно ме лишават от нещо заради нея -> или обратното..

Мъж ми и брат му като малки са се трепели на поразия - ама буквално.. дори са мислили да скачат с парашут от 14тия етаж  Е това, ако е бил сам дали би имал смелостта да го направи  (разликата им е 2 г. -класика в жанра  )..

Къде изобщо отива детството на по-голямото дете, когато се роди бебето (ако разликата е по-голяма - да речем повече от 5г.)? .. И как живее по-малкото дете в "сянката" на батко/кака си - тук имам предвид амбициозността на родителите - да си като батко/кака си!

...
Чета ви отгвоорите и още повече въпроси си самозадавам 

Искам още едно дете. Исках да са с малка разлика, но не се получи. Надявам се все пак да успея да родя още едно дете  
Остана толкова много обич в мен, която не можах да дам на сина си, че имам за даване... Такава ми е нагласата- искам дъщеря ми да има някой до себе си. Искам да държа още едно свое дете в прегръдките си.

Ами за мен нищо не значи. Ако щеш да имаш 10 братя и сестри ти пак си сам реално. Но не си самотен. Моята кума ми е толкова близка, че ми е като сестра. С моя роден брат нямаме такава връзка. Не че не се обичаме, но сме коренно различни, с различни интереси, с различни компании и прочие. Виждаме се когато аз отида в нашите или той дойде по някаква причина. Така че това за мен не е причина да се роди второ дете.

nana, пфу.. отдъхнах си малко! Мислех, че нещо съм ненаред  .. с всичките тези "откровения" ..
 

Защо да не си наред? Това, че ти мислиш така, а други - по друг начин нищо не значи. Всеки си има виждане за нещата. Много обичам разни многознайковци да ме квалифицират като ненормална. Както и майки, които повече от едно дете да ме убеждават колко е хубаво да имаш две. Ок, съгласна съм, само че не за мен.
Затова светът е широк и хората различни. Единственото ненормално е, когато раждаш Н на брой деца без да имаш възможност да ги гледаш и след това разчиташ на държавата, съседите, приятелите и форума да ти помагат. Е, така не става.

духи, не можеш предварително да знаеш и да решиш кое как ще бъде. В ситуацията с дерящото се бебе и удареното коляно ще вземеш решение на момента кое да бъде първо. И не, няма ощетяване. Има изчакване, има допълване.
И ако ще се притесняваш да не би детето ти да се провали  генерално като човек- ще сложиш три презерватива...

и не можеш да родиш второ, защото си се нарадвал на първото, или пък защото първото не е оправдало очакванията ти и искаш поправителен. Всъщност някои може и така да правят, но си мисля, че ако си задаваш такива въпроси, просто не си готов за второ дете и в това няма лошо. Второто дете е повече радост, повече богатство, изобщо "повече" в дома ти.

Духи, аз лично смятам, че е по-добре детето да си има братче или сестриче. Настя, знаеш, е също много ревлива, палава, когато спи съм залепена за нея и денем и нощем, въобще трудно дете. Затова не съм се разбързала за второ, но се надявам някой ден на това. Сега ми се иска най-вече заради самата Настя, но после след като се роди, мисля, че ще го обикна на мига, може би дори още докато е в утробата. Нали казват, че с втора бременност това става много по-бързо. Не мога да си представя какво е да си само дете, аз имам брат. Струва ми се много самотно детство. По-важното, обаче, според мен, е, че като са две ще има един вид среда на конкуренция, още един като нас, с когото да се съобразяваме. Но, разбира се, на първо място е родителското възпитание (адекватно, умерено) - няма как друго дете в семейството да го замести, когато липсва.
От друга страна, обаче, израснали сами, които аз познавам, са много силни личности и/или поне някак по-добри, благородни. Сигурно е случайност, но се чудя, ако не е, каква може да е причината, само предполагам.
Мисля, че трябва да повярваш единствено и само на сърцето си. Не се поддавай на разума си, за тези неща се иска сърце!

Аз не го отричам за себе си като възможност! Да имам 2 иил дори 3 деца във времето..
Просто искам малко да си поразсъжавам на глас по темата и да видя различни мнения
Знам, че нещата не са само бели и черни 

 Аз винаги съм искала да имам повече от едно дете, но все отлагах, че нямам подходящи условия. Най-накрая се наканих, но ми се наложи да изчакам още няколко години за да хвана "последния влак". Сега имам дъщеря на почти 18години и син на 10 месеца. Вече съм спокойна, че някой ден те ще могат да разчитат един на друг, така както аз на брат си и той на мен. Животът ни поднася какви ли не ситуации и е хубаво да знаеш, че там някъде има някой на който може да разчиташверно че и приятелите са за това, но все си е по-друго да го споделиш с брат си или сестра си

Не съм съгласна с Лилия!
На първо място , защото и аз самата съм едно дете и не чувствам да съм проуснала нещо в този живот или да съм била лишена от някакво "богатство" докато съм била дете! Това е  решението на  родителите ми и не ги виня , те ме отгледаха и възпитаха като щастлив и добронамерен човек /скромна съм даже /, смея да твърдя , че и егоист не съм дори на пук на общо приетото битуващо мнение за самите деца. Защото съм с  такава психика , че винаги се поставям в "Кожата" на другият , мисля за околните , а за споделянето по-добре да не описвам , че ще излезе , че използвам поста да се самозтъквам.
 Не е това целта , целта е да обясня с думи прости ,че подобна философия , за която Лилия пише няма!
 А именно аргумента ми е следният , моят личен опит разсъждения и мисли по темата...
Преди около 2 години, когато сина ми беше на 3 години разсъждавах точно като  duhi_puhi , аз също мисля и все още съм на това мнение, че да се раждат децата едно след друго си е един вид безумие или своеобразно геройство! Но това е до нагласа , момент и хора, явно!
Наистина логиката показва , че няма лесно с две деца / ще поживея ще видя живот и здраве.../ , но някак сега ,когато сина ми порастна малко повече, сякаш ми се прииска да е по пълно в къщи и силното чувство за недовършено дело , което все ме преследваше ме подтикна да се реша на тази втора крачка. Говоря само за себе си , защото  съпруга ми винаги е бил на мнение , че две деца е добра идея!
Така че си мисля и аз на глас с вас, че това е до нагласа , вътрешна убеденост и усещане , че момента е дошъл и искаме това да се случи! Ако пък не се получи тази вътрешна убеденост за подобна пълнота , както при мен се получи , това не означава ,че сме по-малко хора или пък сме егоисти или тем подобни! Също си мисля , че не е правилно да се разсъждава , че трябва да създадеш второ дете само за да не е само първото ... Дете се създава , не защото ти трябва някаква реална причина  свързана с друга личност , дете се създава , защото има любов и ти се иска да дариш любов! Това е вътрешна потребност, тя се чувства , не може да се създават деца ей така , защото например си имаме план... или нещо друго!
Въпреки , че отново съм бременна и наистина този път е много по-осъзнато , така го чувствам , аз също имам колебания и размисли подобни на duhi_puhi  и не се смятам , че това е ненормално.
duhi_puhi , мисля си , че е най-добре да си обичаш малкия бандит с цялото си сърце , мила , а пък ако дойде моментът за още едно шушунце  ти ще го почувстваш , ако ли пък не , това не означава , че няма да си пълна с любов или пък нямаш нужната фолософия за живота!

Аз пък искам второ (и дори трето дете), защото първото много ми харесва и искам още такива сладури вкъщи 

П.П. Броят на децата може да влияе позитивно върху развитието им, но не замества възпитанието от родителите в първите 18 години т.е. не търсете причини за затвори, разводи и други подобни в броя деца 

О не, не търся в това причина Просто споделих, че както може да са "приятели" братя и сестри.. така може и да са си повече от чужди, различни и несвързани по никакъв "братски" начин

Още нещо.. В Кърмаческия все по-често виждам следното: "Кърмих баткото/каката само 3м. .. сега искам бебето поне 6" .. Това означава ли, че с второто дете се опитвате да компенсирате с нещо за това, което не сте успели с първото (не говоря само за кърменето и нека не се измества в таз посока темата.. просто там "обитавам" и такива мисли виждам ) .. И това не прави ли по-голямото дете още по-ощетено?

Eстествено, че точно това означава. И да първото дете е ощетено. Особено при малките разлики. Никой на този свят не може да ме убеди, че 2-годишно дете е голямо и осъзнава, че е батко/кака.

Духи според мен няма нищо ненормално в разсъжденията ти, просто си в такъв период, в такъв момент, изморена си емоционално, физически и всякак от безсънни нощи и повтаряне до посиняване - не удряй, не ритай и т.н. Аз също в моменти на безсъние първите месеци от раждането исках мъжа ми да доведе адвокат да се подписвам че второ дете няма да имаме никога през живота си  така че има и по-налудничави мисли от твоите. Обаче времето мина, научих малкия да заспива сам, спря да се буди нощем, е лудeeнето и биенето на всички ни наред още го борим, но и това ще премине с времето. Аз не искам дете за да не е сам сина ми. Братовчед ми е едно дете, но израстнахме заедно, имаме 9 месеца разлика и всички ни питаха дали не сме близнаци. И до ден днешен сме много близки и за мен той е като мой брат. Разделянето на вниманието ще си дойде от самосебе си. Просто трябва да се отделя индивидуално време и на двете деца. Това със сравнението не мисля че е правилно, не бих сравнявала едното дете с другото - не си като брат си или сестра ти е умна, а ти не учиш. Всяко дете е индивидуално, има различни качества и умения и трябва да го поощряваме да ги развива и да гледаме на децата си като отделни индивиди. А по повод на плачещото бебе и падналия батко - ами носиш бебето в слинг и слагаш лепенка докато то си кротува вътре. Така и бебето спокоино и баткото щастлив. Няма формула, преполагам че всеки действа според ситуацията. Но за едно нещо си много права, не трябва да имаш 2-3 деца само защото е обществено прието. Ако се чустваш щастлива така, то не виждам смисъл да се обвиняваш, правото е твое да решиш.