Защо кърмите?

За ползите и лесното е ясно, исках да ми кажете от емоционалната страна на нещата... За това дали за вас е красива гледка кърмещата майка детето си, или самото чувство на зависимост към вас от страна на малката душица... Нещо ме е обхванала някаква романтична вълна... може би от предстоящия празник ( за мен е на майката, не на жената  )
Понякога се замислям защо преди стотици години жените са кърмели, когато е нямало АМ и не са чели форуми и не е имало дори педиатри, които да им казват дали им достига кърмата или не, това наистина си е било начин на живот, начин на хранене и отглеждане на детето. Зададох този въпрос, защото днес имаме прекалено голям избор и сме претрупани с информация... И някъде там между информацията се загубва понякога онази красота на кърменето, близостта, която ни дава... Та исках да "изкопча" от вас онези красиви моменти, които са ви накарали да кърмите, които ви карат и ще ви карат да кърмите сега детето си и следващите ви деца. 

Да,жалко,но истина.
Бременлийския ми корем си мислеше,че вечно ще бременее и рядко му приковаваха вниманието статии за кърмене,дохранване и т.н.
В болницата обаче след първото засукване разбрах,че това ще е то.Няма по-красиво и опияняващо нещо.

Иначе сега като се замисля споменът,който ще ми остане за кърменето(вече сме бивши кърмачета) е времето след къпане,когато всички се разотиваха,оставахме само аз и Алекс и се кърмехме докато заспи.Слагах го в креватчето и бях сигурна,че дори и да не съм направила нещо,както трябва,поне съм го нахранила качествено.

Кърмя и толкова. Не си задавам въпроси. Само докато бях бременна, знаех, че искам да го правя. Много се дразня обаче като стане въпрос за това и ми се зададе въпрос: "Още ли бе ?", т.е. още ли кърмя. Пресен пример от днес. А бебето е едва на 5 месеца.

Steli_Meli, писали сме заедно. Само ще допълня за зависимостта. Даже мислех да го напиша по-горе, но незнам как би се възприело. Но тъй и тъй съм почнала. Харесва ми от чист егоизъм може би, да знам, че бебето е зависимо от мен и имам оправдание да не го оставям на никой да го гледа за повече от половин час. Просто не ми се оставя. Да се чудиш. С дъщеря ми само редувах бабите, а сега...

polin_a, аз съм така и с двете си деца, не мога без тях, нищо че баткото не го кърмя  държа да в винаги край мен и братчето си... Наистина си има известна доза егоизъм в това да кърмиш, дава ти някакво самочувствие, че даваш само ТИ жизненоважната храна за детето 

Steli_Meli, не виждам нищо лошо в това, но като го изкажеш и прозвучава малко странно. Разбира се и към дъщеря ми проявявам този егоизъм, написаното в предният ми пост визираше бебешката и възраст, когато по-скоро се чувствах някак вързана в не толкова хубавия смисъл. Сега все ми се иска да са покрай мен и двамата.
И не става въпрос точно за жизненоважна храна , а за самото чувство. Че само ти си човека, с който бебето може да сподели тези моменти. Никой друг. Колкото и да го обичат всички около него, само на майката се полага тази привилегия. Факт.

И аз това имах предвид, няма по-хубаво чувство от това да си майка... 

Еех че хубава тема!
Интересното е, че преди да реша да имам дете не бях виждала кърмеща жена  и никога не се бях замисляла за кърменето като начин на хранене. Обаче след като забременях знаех, че това е начина по който ще храня детето си каквото и да ми струва. Радвам се, че се получи. Този форум също допринесе за това да кърмя дъщеря си вече 10 месеца и да искам да продължа докогато и на двете ни е приятно .

Защото така го е измислила природата.
Не успях да кърмя дъщеря ми и исках да си докажа, че с второто дете мога и нищо не може да ме спре.

Наистина усещането да кърмиш е приказно.
Аз не съм точно от тези, които са имали щастието да кърмят изключително децата си.
Моят малък мъж е само на три месеца, но от самото си раждане е на комбинирано хранене, а вече за съжаление на сериозно преобладаващо АМ.
Незнам точно къде беше проблема - дали защото никой в болницата не се трогна от това, че не успявам да кърмя, защото имам огромни гърди с вдлъбнати зърна, дали наистина нямах достатъчно кърма... Уж, бях изчела всичко. Но реалността се оказа различна от книгите.
Аз много се борих, а бебето още повече упорстваше. Накрая дори се научи да суче, поне от едната гърда. Наех професионална помпа за цедене от чужбина, пих всички известни на човечеството лактогонни средства, включително и билки, които предизвикват лактация у майки-осиновителки.
Не се получи... Поне не така както исках.
Но въпреки това съм щастлива, с всякак капка кърма, която успявам да дам на детето си.
Невероятно е да го гледам с какво усърдие суче от вече почти пресъхналата ми гърда и как сладко заспива, макар и ненахранен, но спокоен и сигурен, близо до сърцето на мама.

Кърмя, защото исках да си докажа, че и аз мога. 
С първото си дете не се справих много добре и благодарение да тогавашната й педиатърка, успях да я кърмя само 4 месеца.
Сега кърменето е най-естественото нещо на света, имам подкрепата на мъжа ми, на дъщеря ми, на педиатъра, на друг и не ми трябва.
Стели Мели, много красив спомен! 

Много исках да кърмя първия ми син, но не се получи. Пищеше когато го слагах на гърдата. Беше кошмарно. Цедях се и го хранех с шише, но всеки път му предлагах първо да суче. Засука на десетия ден. Явно неправилно. Нямаше кой да ми помогне или покаже, нито пък кой да попитам. Бях постоянно с дълбоки рагади. Борихме се 2м и половина, когато ми "спря" кърмата - беше силно намаляла, хранех предимно с изцедена, започнах да дохранвам с АМ, а се оказа и че съм отново бременна...
Чувствах се ужасно. Години наред живях с този горчив привкус, който ми остана.
Никога не съм мислила, че ще имам второ дете, втори шанс. Но пък когато разбрах за него, реших, че ще опитам всичко. Изчетох библиотеката. Намерих много отговори там. Обясних си и провала ми първия път. Въпреки страха в началото, кърменето потръгна Нищо общо с предния път. До сега не съм имала никакъв проблем, дано и така да продължим Това е уникално изживяване за мен и благодаря на Господ за този втори шанс!!!
Благодарна съм и на момичетата, от чийто труд тук черпим всички! Не е имало въпрос, на който да не съм намерила отговор в библиотеката или във вече пускани теми.
Благодаря от сърце на Бу, Хедра, Асенцето и всички останали, които помагат с компетентни съвети!!! 

Наистина причините, за да кърмим децата си са много и разнообразни, в зависимост от това, което чувстваме, от разума ни... но несъмнено информацията, която сме получили тук от форума и интернет като цяло е най-доброто дело, което е несъзнателно е извършил "създателят" на интернет 

Сега се сещам за още една причина, която ме кара да кърмя... Напоследък дребосъчето ми като си похапва сладко от мама и заспива блаженно върху гърдата ми  Спи до мен и като си сложи премляскващата все още устичка и мека бузка върху мен направо се разтапям, нищо че премръзвам малко 

Никога не съм се замисляла за друга опция

Никога не съм поставяла под въпрос това, изобщо не ми е минавало през акъла друго, освен че ще кърмя, просто не съм обмисляла вариант.

Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.

Единствено като бременна не знаех, че хората кърмят и над година, понеже най-дългият срок за кърмене, който чух от по-възрастна жена, беше 10 месеца (по-младите - по-кратък срок казваха), затова и аз казах, че щом е тъй, ще кърмя 10 месеца.
Вероятно от полза е бил и курсът за бременни, който посещавах (в Пловдив), защото той беше ориентиран към естествения подход към нещата - тясна връзка с бебето, възможно най-натурален подход... Не са ни казвали нещо особено за кърменето по онова време, но като цяло подходът към майчинството беше нещо съвършено различно за общоприетата представа, и беше много по-близък до инстинктивната ми нагласа за нещата.
Когато родих дъщеря си, вътрешното ми усещане се оказа абсолютно точно. Никога не ме е подвеждало, дори когато аз подвеждах него  С времето влязохме в крачка и за пореден път се убедих колко умна работа е това природата и човешките инстинкти.

Майка ми, която ни е кърмила сравнително малко (за тогава - нормално, 4 и 6 месеца) въпреки че не можеше да ми помогне с насоки, твърдо стоеше зад мен и ме подкрепяше за всяко решение, което ми беше от огромна полза. По-късно и мъжът ми полека преодоля неувереността, която може да е имал като нов баща, и също твърдо подкрепяше. Когато семейството активно дава подкрепа, това също е от много голяма важност и определено помага.

Изобщо не съм си задавала този въпрос. Просто съм знаела, че ще кърмя детето си. Още повече се амбицирах при раждането, тъй като беше доста преди термина (35 г.с.). А чуството, когато гушна моето мъниче е върховно блаженство! За нищо не бих пропуснала тези емоции.
А какво ще кажете за правенето на кариера и майчинството/кърменето? За повечето мои приятелки кариерата е на първо място. До скоро и аз мислех така. Вече се чудят до кога ще кърмя и няма ли да започвам отново работа!?!

И аз не съм си задавала този въпрос, при мен нещата станаха много лесно и естествено. Никога не съм си помисляла, че при толкова лесно засукване още в началото от бебето, при липса на почти всякакъв дискомфорт на зърната ми, при наличие на кърма, полезността на кърменето и удобството да кърмиш мога да храня бебето си по друг начин. Явно съм от късметлиите, с тази почти пълна липса на кърмачески проблеми 
Иначе емоционални спомени, свързани с кърменето, за каквито Стели Мели пита, нямам. Аз съм кърмена около 6 месеца, захранена съм на 2 1/2-3 месеца някъде. Не си спомням да съм виждала жена да кърми и да съм изпитвала кой знае какви емоции от това. Сестра ми кърмеше племенника ми около 6 месеца (също е захранен рано). Това беше преди 15 години и тогава изобщо не съм се вълнувала от деца и кърмене 
Кърменето е прекрасно, сега само повтарям на всичките си познати и приятелки как нищо не бива да ги спира да кърмят и как жените ИМАТ кърма, по правило. Тези приказки за нямането на кърма много се ширят все още