Мъжът ли е длъжен да издържа семейството ?

Не знам дали някой тук го е страх от зависимост, но това наистина се явява нещо като болест на съвремието - и мъже и жени ги е страх да не станат случайно зависими от някой, до такава степен, че накрая остават сами. А семейство без взаимна зависимост няма как да стане.

Мисля си, че не зависимостта трябва да е фактор затова дали една двойка ще е заедно или не.

Не бих искала да имам до себе си спътник в живота, който е с мен само защото е зависим от мен.

Напротив, бих искала да имам човек, която е с мен, въпреки изборите си които има. Защото това ще е напълно осъзнат избор, а не плод на обстоятелствата.

Явно хората са много разлиЧни и това абсолютизиране, което се налага в някои мнения тук е абсурдно. Някой има нужда да се Чувства зависим за да живее с друг, ОК, но моето мнение се доближава до това на Зукини, и някои призиви тук да си признаем еди какво си или обобщения, ми идват вповеЧе. 7 години бяхме женени без дете, през това време аз работех и можех повеЧе от добре да се издържам сама. А съм Човек, който не отдава особено знаЧение на общите мебели, тъй Че и те не биха ме спрели да се махна ако съм имала такова желание. За някой може да звуЧи странно Че при такава независимост не съм си събрала куфара нито веднъж, не само това, ами и през ум не ми е минало да го правя. Живея с мъжа ми защото ценя някои неща у него, а не защото съм толкова зависима. Ако искам да си играя на независима, мога и тая игра да я играя. Разбира се Че с времето и особено с появата на децата се развива и временна зависимост от двете срани. Но първо аз гледам на нея като на временна и второ тя е следствие на съвместния ни живот, а не приЧина за него.

ПриЧината за толкова много самотни хора в съвременното общество според мен не е стархът им от зависимост, а страхът от компромиси. Познавам доста такива хора и в откровени разговори те признават Че не могат да си представят да се съобразяват с нуждите и желания на други хора, да се отказват от някои неща в името на общото и т.н., все неща, които нямат нищо общо със зависимостта.

напълно споделям това мнение, както май ве4е казах, де 

и аз се присъединявам към горните 2 мнения 

На мен ли ми се струва или темата се отклони в посока - "Съвременни семейни ценности"?

Приемате думите мн буквално..никъде не става дума да си с някой заради общите мебели..идеята беше ,че именно заради тези неща понякога при някоя караница замисляйки се колко сте направили заедно успяваш да прецениш по-трезво ситуацията и да разбереш ,че е глупаво след вс. това да си доказваш ,че можеш и сама..

Не ти се струва, права си.

 

неизбежно беШе 
работеЩи среЩу домакини, първо. предимства и недостатъци на съвременното семейство, после.

а въпросът беШе друг 

според мен въпросите са свързани - няма начин - ако мъжа е длъжен да издържа семейството, то неминуемо на жената и е отредено мястото на домакиня

какъв е проблема на темата не разбирам 

и да става въпрос за "Съвременни семейни ценности" - не е ли така ? Ако не е така къде причислявате въпроса на темата ? Към философски размисли ли 

ми не е ре4ено, доколкото видях в оригиналната тема, имаШе дами, които не са домакини, заЩото домакинството им го върШат платени за това хора 
или, работеЩи такива, които смятат заплатата си за ли4ни средства, заЩото семейството го издържа длъжният мъж

така, 4е варианти много.
може и философски да се погледне на темата, мдаа

Vjara , ти се пооплете малко. Каква е тази временна зависимост като се появят децата. Ако е такава работата значи все пак не си тотално независим, а само частично. Тотално независим значи при всякакви обстоятелства да си независим. Кво са тия временни зависимости при поява на деца, при болест, докато събера пари за собствено жилище и тинтири минтири. Помисли си какви възможности трябва да имаш за да си тотално независима и ще се откажеш изобщо от идеята някога да бъдеш такава, защото всички сме зависими от всевъзможни неща. Ако това пък ако онова се случи. То човек ако тръгне така да мисли  по добре да се гръмне. А кво праиш ако личната ти къща рухне при земетресение. Седиш щеш не щеш в мъжовата , временна зависимост докато си купиш нова 
В арабските страни понеже всички са домакини и си живеят живота. По цял ден си лафят на кафенце, гледат ТВ и се радват на живота докато мъжовете им гърбят. И от тази гледна точка може да погледнете преди да оплаквате домакините. Ама в еманципираните държави наистина може да е скука да си домакиня, щото всичките ти дружки по цял ден на работа, вечер домакинстват и няма с кой дума да си обелиш, седиш в клуба и философстваш 
За мен е най добре междинния вариант. Жената да има някаква работа и някакви лични доходи колкото да се чувства човек, но тази работа да е примерно на половин работен ден, да не е проблем да не ходиш няколко дни ако се наложи понеже децата ти са болни, да не те стресира, а просто да е нещо различно, разнообразие от гледане на децата и къщата. Свекърва ми така работи 3 дни в седмицата по 3 часа колко да каже че работи, останалото време си праи квото и е кеф. Освен това няма никакъв проблем почти всеки месец да е в чужбина. Пари изкарва колко за себе си, а големите разходи поема мъжът и. И пак е на пиедестал, със самочувствие, с настроение, пълна с енергия и оптимизъм.

Темата се отклони, но кой е ДЛЪЖЕН да издържа семейството и семейните ценности са много или малко свързани.

NikiFin, казах ти 7 години бях достатъЧно независимо, за да съм в състояние във всяка секунда да си хвана шапката и да са тръгна. И пак повтарям, и през ум не ми е минало защото съм с този Човек заради това което е той, а не заради необходимостта ми да се Чувствам зависима. Ами не съм толкова емоционална, Че една семейна разправия да ме изкара до там от релсите Че да се Чудя за какво да се хвана, може би там е приЧината. Ако утре избухне трета световна война, сигурно ще съм зависима от много други фактори, но дай да не ги намесваме в семейните отношения.
Напълно те разбирам и и ми е известно Че съществуват жени които имат нуждатат да бъдат зависими и това им харесва. Има и мъже които имат нуждата да държат жените си в зависимо положение. ВсиЧко това е ОК, аз нямам проблеми да го проумея. Не знам обаЧе ти защо не можеш да приемеш Че има жени които нямат нуждата да са зависими от някой. Ако се слуЧи да е така, не правят драми от това, но не се стремят към такова положение. И има даже такива които на всяка цена искат да останат независими. Хората са разлиЧни, ако искаш го приеми, ако не, продължавай да преЧупваш всиЧко през собствената си призма и да вярваш Че твоята истина е абсооютната. И стова нямам проблем. 
BukTopuq, това с мебелите беше всъщност много метафориЧно казано...

Защо не пуснахте една анкета по темата, поне да видим някакви резултати накрая? 

Приемам всичко Vjara . Мразя да съм зависима от сульо и пульо. Но можем да кажем, че нямам против да съм зависима точно от един определен човек.
Нямам против които иска да работи за независимостта си. Аз обаче на този етап предпочитам да работя за засилване на взаимната ни зависимост един от друг. Чудете ми се, нелогично е, това трябва да го изпиташ за да го разбереш. И най вече е нужно желание за запазване на семейството. Не на всяка цена, но за сега нямам основателни причини да не се мъча да го запазя и заздравя.