Ох, не знам какво искаш да спасяваш...
по-добре си спасявай децата, че този баща май не им се отразява добре.
по-добре си спасявай децата, че този баща май не им се отразява добре.
- Публикувана: 10 март 2009, 19:19 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 19:55 ч.
Работохолизъм и агресия
Ох, не знам какво искаш да спасяваш...
по-добре си спасявай децата, че този баща май не им се отразява добре.
по-добре си спасявай децата, че този баща май не им се отразява добре.
Честно-не знам как издържаш.
Да, детето страда и е объркано, но аз не искам да бягам преди да съм направила един сериозен опит да оправя нещата, ако видя, че спасение няма ще си тръгна.
Никога няма да си простя тръгване, без да опитам дори да спася брака си.
Както казах обаче не винаги е бил такъв, просто в последно време стана нетърпимо...
Но агресията я има още от самото начало.
Първият път от ревност, после съм се била държала глупаво пред техните, след това нещо не му харесало друго...Абе..Да, виновна съм си, че още първият път не се разкарах. Или не го стреснах, за да не си и помисли да ме докосне пак.
Аз мога да му простя 3 юмрука в главата, само защото му казах да е тих, че приспивам бебето, при това тя ми беше в ръцете.
Но, той няма да ми проговори 5 дни, защото съм отишла на хотел...знаете по какви причини.
Да, аз съм си виновна за всичко!!! Не, не искам децата ми да страдат!
Страх ме е от самотата, не ме бийте, но дори от това да се върна в България ме е страх. Аз не познавам това място вече...
Никога няма да си простя тръгване, без да опитам дори да спася брака си.
Както казах обаче не винаги е бил такъв, просто в последно време стана нетърпимо...
Но агресията я има още от самото начало.
Първият път от ревност, после съм се била държала глупаво пред техните, след това нещо не му харесало друго...Абе..Да, виновна съм си, че още първият път не се разкарах. Или не го стреснах, за да не си и помисли да ме докосне пак.
Аз мога да му простя 3 юмрука в главата, само защото му казах да е тих, че приспивам бебето, при това тя ми беше в ръцете.
Но, той няма да ми проговори 5 дни, защото съм отишла на хотел...знаете по какви причини.
Да, аз съм си виновна за всичко!!! Не, не искам децата ми да страдат!
Страх ме е от самотата, не ме бийте, но дори от това да се върна в България ме е страх. Аз не познавам това място вече...
И колко още смяташ да се опитваш да спасяваш подобен брак? Имаш ли дори и бегла представа какво ще причиниш на децата си, стоейки с мъж-насилник? Предполагам, ти самата си расла в семейство с домашно насилие и затова си склонна да прощаваш... Искаш ли един ден дъщеря ти да бъде побийвана от време на време, защото е приела за естествено подобен род поведение в семейството? А смачканото им самочувствие, което ще им пречи да вървят уверено през живота и да бъдат щастливи?
Да, ТИ си виновна. Виновна си, защото си безхарактерна глупачка, която вместо да помисли как да подреди живота си и да спаси децата си, се чуди как да "стресне" идиота до себе си, че да спаси псевдосемейството си. За да не ѝ се налага да се отказва от уредения начин на живот и високия стандарт... Грижа те е единствено за себе си. Не искаш децата ти да страдат, но май те е повече страх от собствената ти самота и от идеята, че без него няма да се справиш... Един ден децата ти ще те намразят за това, че си "спасила" брака си..., жертвайки тях.
Щом бие и обижда и то обижда собственото си дете 
мисля, че знаеш отговора сама. Иска се сила да започнеш отначало, но като мине време ще си горда , че си избавила себе си и децата от агресора. Още повече, че такива мъже, склонни към насилие и побой с годините се влошават. В противен случай не ми се мисли как ще израстнат децата в такава отровна среда. Съчувствам ти, ситуацията е много неприятна, но винаги има изход 
мисля, че знаеш отговора сама. Иска се сила да започнеш отначало, но като мине време ще си горда , че си избавила себе си и децата от агресора. Още повече, че такива мъже, склонни към насилие и побой с годините се влошават. В противен случай не ми се мисли как ще израстнат децата в такава отровна среда. Съчувствам ти, ситуацията е много неприятна, но винаги има изход
Сама моят съвет е да заминеш за известно време.В БЪлгария или не просто се махни за неопределен за него период.
Трябва да видиш какво значиш наистина за него. Според мен това,че не чистиш достатъчно не е повод чувствата му да охладнеят така,че само ако изчезнеш за малко от живота му ще разбереш дали наистина все още има нещо за спасяване.
Говори много на децата си и ги дръж колкото се може по надалеч от подобни сцени!
Според мен има много малък шанс да поправиш нещата но знай,че никога няма да е както е било!
По-добре да си тръгнеш сега отколкот след 10 години.Представяш ли си след 10 години още как ще се чувстваш при раздялата?
Трябва да видиш какво значиш наистина за него. Според мен това,че не чистиш достатъчно не е повод чувствата му да охладнеят така,че само ако изчезнеш за малко от живота му ще разбереш дали наистина все още има нещо за спасяване.
Говори много на децата си и ги дръж колкото се може по надалеч от подобни сцени!
Според мен има много малък шанс да поправиш нещата но знай,че никога няма да е както е било!
По-добре да си тръгнеш сега отколкот след 10 години.Представяш ли си след 10 години още как ще се чувстваш при раздялата?
Първия път когато прочетох дългия ти разказ си помислих нещо от сорта на това което е написала b^s, но тя се е изразила много грубо и брутално.
Няма нищо по-хубаво от свободата, от спокойствието, щастието може да живее дори и в една стая.
Мисля, че си силен човек, просто много дълго си била тъпкана и убеждавана в противното.
това е най-отвратиетелното нещо което съм чела....спри да прощаваш! Искаш да го стреснеш, спри да прощаваш и просто си тръгни. Много си изстрадала с този безчувствен изрод, направи крачката и едната стая ще ти се стори като палат.
Спокойствие, уважение, топлина, всеки ги заслужава, защо не и ти?
Няма нищо по-хубаво от свободата, от спокойствието, щастието може да живее дори и в една стая.
Мисля, че си силен човек, просто много дълго си била тъпкана и убеждавана в противното.
Цитат
Аз мога да му простя 3 юмрука в главата, само защото му казах да е тих, че приспивам бебето, при това тя ми беше в ръцете.
това е най-отвратиетелното нещо което съм чела....спри да прощаваш! Искаш да го стреснеш, спри да прощаваш и просто си тръгни. Много си изстрадала с този безчувствен изрод, направи крачката и едната стая ще ти се стори като палат.Спокойствие, уважение, топлина, всеки ги заслужава, защо не и ти?
Първия път когато прочетох дългия ти разказ си помислих нещо от сорта на това което е написала b^s, но тя се е изразила много грубо и брутално.
Грубо и брутално е именно защото е лично изстрадано. И не виждам смисъл да го каширам, за да звучи по-приятно на авторката. На фона на последствията от подобно "спасяване на семейството" желанията и амбициите ѝ изглеждат жалки и егоистични. Съжалявам, ако мнението ми не ѝ се харесва. Надявам се някой ден мненията на собствените ѝ деца да бъдат по-различни...
ЕГОИСТКА?
Защото избирам насилника, пред децата си? Това ли имаш предвид?
Очевидно имам много висок праг на поносимост, не знам. Може би моят баща не ме е научил какво е да се защитаваш...
Може би мъжът ми е направил достатъчно много неща за мен, за да сметна, че заслужава един последен шанс.
Много често от дървета, не можеш да видиш гората. Както казах има дълги периоди в които всичко е ОК.
Това което става в мен последните дни е много драматично и тъжно, за първи път се осмелявам да видя реално нещата както са.
Без да се опитвам да ги скрия от себе си.
Не знам...
Защото избирам насилника, пред децата си? Това ли имаш предвид?
Очевидно имам много висок праг на поносимост, не знам. Може би моят баща не ме е научил какво е да се защитаваш...
Може би мъжът ми е направил достатъчно много неща за мен, за да сметна, че заслужава един последен шанс.
Много често от дървета, не можеш да видиш гората. Както казах има дълги периоди в които всичко е ОК.
Това което става в мен последните дни е много драматично и тъжно, за първи път се осмелявам да видя реално нещата както са.
Без да се опитвам да ги скрия от себе си.
Не знам...
b^s , за някои неща си права, но за това, че седя за парите направо е смешно.
Аз съм вложила до стотинка всичко което съм изкарала през годините, за да купим и обзаведем къща.
Не ме е страх да започна от начало, инат съм и аз. Няма нещо с което съм се хванала да не съм го докарала до успешен край.
Имам къде да стъпя в България. Но освен ако не си била в моите обувки, и не си преживяла това което аз съм преживяла, не бъди толкова категорична.
Оправдаваш ли майките които си "побийват" децата?
Скоро бях попаднала на тема, в която повечето жени смятаха за нещо напълно нормално да "плясват" децата.
Каква е разликата в това една майка да "плясне" детето, и това мъжът да "плясне" жената.
Като ти удариш детето е ОК, ако мъжът те удари става голяма драма. Демек като си в ролята на силният е едно, а като минеш от страната на слабият става съвсем различно.
Това което искам да кажа е, че всеки съди от собствената си камбанария.
Очевидно, аз стигнах до момент на пречупване. не мога повече да понасям агресията, студа който лъха от него, и откачената му любов към работата...поне жена да беше!
Не мога да понасям това, че той предпочита да страда, че нещата са зле, но нищо да не прави по въпроса, като омагьосан е.
Може и да се оправдавам...Не можеш да кажеш, че едно семейство е "псевдо семейство", ние просто имаме "тати" който е тотално сбъркан, който е склонен към пристрастяване.
Ако мъжът ти се разболее психически, на секундата ли ще го зарежеш, или тогава когато се убедиш, че сама не можеш да се грижиш за него?
Аз съм вложила до стотинка всичко което съм изкарала през годините, за да купим и обзаведем къща.
Не ме е страх да започна от начало, инат съм и аз. Няма нещо с което съм се хванала да не съм го докарала до успешен край.
Имам къде да стъпя в България. Но освен ако не си била в моите обувки, и не си преживяла това което аз съм преживяла, не бъди толкова категорична.
Оправдаваш ли майките които си "побийват" децата?
Скоро бях попаднала на тема, в която повечето жени смятаха за нещо напълно нормално да "плясват" децата.
Каква е разликата в това една майка да "плясне" детето, и това мъжът да "плясне" жената.
Като ти удариш детето е ОК, ако мъжът те удари става голяма драма. Демек като си в ролята на силният е едно, а като минеш от страната на слабият става съвсем различно.
Това което искам да кажа е, че всеки съди от собствената си камбанария.
Очевидно, аз стигнах до момент на пречупване. не мога повече да понасям агресията, студа който лъха от него, и откачената му любов към работата...поне жена да беше!
Не мога да понасям това, че той предпочита да страда, че нещата са зле, но нищо да не прави по въпроса, като омагьосан е.
Може и да се оправдавам...Не можеш да кажеш, че едно семейство е "псевдо семейство", ние просто имаме "тати" който е тотално сбъркан, който е склонен към пристрастяване.
Ако мъжът ти се разболее психически, на секундата ли ще го зарежеш, или тогава когато се убедиш, че сама не можеш да се грижиш за него?
b^s е абсолютно права, ама на 100%.
Да, много си виновна и да ужасна егоистка си спрямо децата, за да ги караш да живеят в такава отвратителна среда.
Дано по-скоро разбереш каква ужасна травма им нанасяш като ги караш да живеят в такова студено, безчувствено семейство, с баща, който си позволява да насилва майка им вербално и физически.
Поставила си целия фокус върху това как ще останеш, за да спасиш него, което е безкрайно неправино. Фокусът ти трябва да бъде върху това как да избягаш, за да спасиш децата си, докато за тях все още има шанс.
И не е брутална b^s, по-мека е, отколкото трябва.
Да, много си виновна и да ужасна егоистка си спрямо децата, за да ги караш да живеят в такава отвратителна среда.
Дано по-скоро разбереш каква ужасна травма им нанасяш като ги караш да живеят в такова студено, безчувствено семейство, с баща, който си позволява да насилва майка им вербално и физически.
Поставила си целия фокус върху това как ще останеш, за да спасиш него, което е безкрайно неправино. Фокусът ти трябва да бъде върху това как да избягаш, за да спасиш децата си, докато за тях все още има шанс.
И не е брутална b^s, по-мека е, отколкото трябва.
Ох,сама-колкото повече те чета,толкова повече се съгласявам с Бяс. В началото мислех ,че прекалява,ама не...
Много е права даже.
Да шляпнеш дете ,което си играе с вилица примерно и може да се нарани е едно.
Да удариш дете ,защото плаче или иска да си играе с теб ,а ти не си в настроение е съвсем друго.
Да те удари,защото си го помолила да е по-тих докато приспиваш детето -стига де. До кога ще го оправдаваш? до кога ще му търсиш извинения?
КАто си толкова упорита-докажи го. Промени нещо в поведението си. Спри да се оправдаваш.
Но ми се струва ,че не търсиш съвет. Просто искаш да се съгласим,че има смисъл да се бориш за този брак. Че има смисъл да сте заедно. Че след толкова години ще намериш вълшебното хапче,което ще го промени.
И не-не съм била в твоето положение. И дано никога не бъда. Но си мисля ,че още в началото би ми светнала лампичката с този човек-да ме удари,защото не съм била на нивото му-хайде де. Да си хваща пътя и да си намери някой на нговото ниво.
Успех,каквото и да решиш. Все пак живота си е твой. Не забравяй децата си обаче.
Много е права даже.
Да шляпнеш дете ,което си играе с вилица примерно и може да се нарани е едно.
Да удариш дете ,защото плаче или иска да си играе с теб ,а ти не си в настроение е съвсем друго.
Да те удари,защото си го помолила да е по-тих докато приспиваш детето -стига де. До кога ще го оправдаваш? до кога ще му търсиш извинения?
КАто си толкова упорита-докажи го. Промени нещо в поведението си. Спри да се оправдаваш.
Но ми се струва ,че не търсиш съвет. Просто искаш да се съгласим,че има смисъл да се бориш за този брак. Че има смисъл да сте заедно. Че след толкова години ще намериш вълшебното хапче,което ще го промени.
И не-не съм била в твоето положение. И дано никога не бъда. Но си мисля ,че още в началото би ми светнала лампичката с този човек-да ме удари,защото не съм била на нивото му-хайде де. Да си хваща пътя и да си намери някой на нговото ниво.
Успех,каквото и да решиш. Все пак живота си е твой. Не забравяй децата си обаче.
Сама аз те разбирам,че милееш по всичко,което сте преживели и постигнали за толкова много години.Че не ти е лесно да загърбиш всичко това с лека ръка.Нормално е да е така.Всеки друг на твое място би се опитал да спаси нещата.
Но според мен единствения начин в момента да се опиташ да ги спасиш е да се махнеш за някакъв период.Писах ти по-горе,не знам дали го прочете или не искаш да го коментираш.Така не само децата ти няма да са при него ами и ти самата ще разбереш дали има за какво да се бориш и какво да спасяваш.След като казваш , че с говорене не става,след като не иска да предприеме нищо за да излезе от това състояние , след като не иска да посетите компетентен лекар значи единствения ти избор е да направиш това,което трябва и да стане това,което трябва.Махни се! И виж какво ще последва.....ако дори и тогава не се осъзнае и не направи нещо значи каузата е загубена......
Но според мен единствения начин в момента да се опиташ да ги спасиш е да се махнеш за някакъв период.Писах ти по-горе,не знам дали го прочете или не искаш да го коментираш.Така не само децата ти няма да са при него ами и ти самата ще разбереш дали има за какво да се бориш и какво да спасяваш.След като казваш , че с говорене не става,след като не иска да предприеме нищо за да излезе от това състояние , след като не иска да посетите компетентен лекар значи единствения ти избор е да направиш това,което трябва и да стане това,което трябва.Махни се! И виж какво ще последва.....ако дори и тогава не се осъзнае и не направи нещо значи каузата е загубена......
Здравей,
Толкова много момичета дават хубави съвети и мнения, че аз рядко пиша, това което мисля някой вече го е казал,
Сега пиша защото съм израснала в такава среда и ми се струва мн ясна картинката...
Според мен имаш няколко варианта (всъщност само 1)
1 Ако наистина искаш да не си грабнеш багажа сега и да му дадеш пореден шанс трябва да направиш следното (поне аз това бих направила като последен опит)
- ясно е че на човека му е писнало от теб (не го оправдавам) - той те вижда като една мързелива дебелана която не ходи на работа, т.е няма такъв "стрес" като него а и на всичкото отгоре вечно хленчеща, вечно недоволна, вечно искаща разговори и все да стане на нейното (ти го каза сама- че и ти си инат и ако се заiнатиш трябва да стане на твоето), дори и нищо да не му говориш САМИЯ ти поглед, държание му крещи -"обърни ми внимание, нека сме идеалното семейство",идеалното по твои разбирания това, не по негови. А той е уморен,да бачка толкоз много, да носи пари, стрес на работа и една "увиснала" му врата жена, дето само иска и иска и иска...(така ги вижда нещата той)
Пак казвам-не го оправдавам, но не мисля, че с още- каквито и да са досадни за него разговори ще постигнеш нещо, най-много съвсем да го вбесиш и сам да те изхвърли (и недей на почиваш на тая кълка че той много те е обичал едно време и никога няма да го направи,повечето хора се женят по любов, но разводите са факт)
Така, че това което се опитвам да кажа е че ТИ трябва да се вземеш в ръце - ТИ СПРИ ДА МУ ГОВОРИШ,не го поглеждай даже, не цели непременно да излизаш навън с децата защото и това е проява на слабост от твоя страна, ПРОСТО намери си твои интереси,и НАПРАВИ така че той да го усети- заведи децата на някое мн интересно място и после като знаеш че той е наоколо и слуша преразказвай с децата колко много сте се забавлявали , ЗАПОЧНИ ДА СЕ СМЕЕШ И ДА ИЗГЛЕЖДАШ ЩАСТЛИВА (дори от вътре да ти се плаче)
Нека той да усети че живее с 1 независима, силна жена, карай познати да ти звънят докато той е там-нека си мисли колко си търсена и колко добре се справяш в живота САМА !
Повярвай ми,не искам да те обиждам,но има нещо много непривлекателно в това някой да не ходи на работа и същевременно все да се оплаква все да иска нещо - той сам ти е казал "не може да пръдне без теб"!!! И знам какво ще ми кажеш- "ама аз съм болна,ама аз имам толкоз грижи покрай децата"- да,ама той не го разбира това, той те вижда като една мързелива хленчеща дебелана.и ще ми кажеш- "ама ние като сме скарани не си говорим"- да, ама той знае че само една лека усмивчица от негова страна и ти пак ще си забравила, полу-простила пак мърмореща, пак искаща нещо...
Ако успееш да го накараш да повярва че ти си самостоятелна,смела, търсена жена и той ще започне да те цени, но трябва да изиграеш ролята на независима жена пред него.
Ако не можеш, струва ми се че няма друг шанс за вас да сте щастливи...нещата ще стават по-зле.
Съжелявам милите ви дечица...
Пак казвам не те съдя и знам колко е трудно като изпаднеш в депресия да ставаш от леглото,да се усмихваш (когато ти се плаче)....
ПС И аз съм дебелана,живея в Англия да знеш колко свръх дебели (че и грозни) жени съм виждала с какви хубави мъже - защо ли са с тях? Ми защото им е приятно с тия жени,това са силни, забавни, вечно ухилени жени...така че проблема хич не е в теглото...от тях лъха една увереност и самочувствие (дори и да е без покритие).Никoй мъж, че и жена не иска да има партньор, които сякаш не може да диша без тях,и да го дърпат през живота ,увиснал им на врата....
Ти казваш, че имаш добра професия,че си това и онова ама той не го вижда така..
Толкова много момичета дават хубави съвети и мнения, че аз рядко пиша, това което мисля някой вече го е казал,
Сега пиша защото съм израснала в такава среда и ми се струва мн ясна картинката...
Според мен имаш няколко варианта (всъщност само 1)
1 Ако наистина искаш да не си грабнеш багажа сега и да му дадеш пореден шанс трябва да направиш следното (поне аз това бих направила като последен опит)
- ясно е че на човека му е писнало от теб (не го оправдавам) - той те вижда като една мързелива дебелана която не ходи на работа, т.е няма такъв "стрес" като него а и на всичкото отгоре вечно хленчеща, вечно недоволна, вечно искаща разговори и все да стане на нейното (ти го каза сама- че и ти си инат и ако се заiнатиш трябва да стане на твоето), дори и нищо да не му говориш САМИЯ ти поглед, държание му крещи -"обърни ми внимание, нека сме идеалното семейство",идеалното по твои разбирания това, не по негови. А той е уморен,да бачка толкоз много, да носи пари, стрес на работа и една "увиснала" му врата жена, дето само иска и иска и иска...(така ги вижда нещата той)
Пак казвам-не го оправдавам, но не мисля, че с още- каквито и да са досадни за него разговори ще постигнеш нещо, най-много съвсем да го вбесиш и сам да те изхвърли (и недей на почиваш на тая кълка че той много те е обичал едно време и никога няма да го направи,повечето хора се женят по любов, но разводите са факт)
Така, че това което се опитвам да кажа е че ТИ трябва да се вземеш в ръце - ТИ СПРИ ДА МУ ГОВОРИШ,не го поглеждай даже, не цели непременно да излизаш навън с децата защото и това е проява на слабост от твоя страна, ПРОСТО намери си твои интереси,и НАПРАВИ така че той да го усети- заведи децата на някое мн интересно място и после като знаеш че той е наоколо и слуша преразказвай с децата колко много сте се забавлявали , ЗАПОЧНИ ДА СЕ СМЕЕШ И ДА ИЗГЛЕЖДАШ ЩАСТЛИВА (дори от вътре да ти се плаче)
Нека той да усети че живее с 1 независима, силна жена, карай познати да ти звънят докато той е там-нека си мисли колко си търсена и колко добре се справяш в живота САМА !
Повярвай ми,не искам да те обиждам,но има нещо много непривлекателно в това някой да не ходи на работа и същевременно все да се оплаква все да иска нещо - той сам ти е казал "не може да пръдне без теб"!!! И знам какво ще ми кажеш- "ама аз съм болна,ама аз имам толкоз грижи покрай децата"- да,ама той не го разбира това, той те вижда като една мързелива хленчеща дебелана.и ще ми кажеш- "ама ние като сме скарани не си говорим"- да, ама той знае че само една лека усмивчица от негова страна и ти пак ще си забравила, полу-простила пак мърмореща, пак искаща нещо...
Ако успееш да го накараш да повярва че ти си самостоятелна,смела, търсена жена и той ще започне да те цени, но трябва да изиграеш ролята на независима жена пред него.
Ако не можеш, струва ми се че няма друг шанс за вас да сте щастливи...нещата ще стават по-зле.
Съжелявам милите ви дечица...
Пак казвам не те съдя и знам колко е трудно като изпаднеш в депресия да ставаш от леглото,да се усмихваш (когато ти се плаче)....
ПС И аз съм дебелана,живея в Англия да знеш колко свръх дебели (че и грозни) жени съм виждала с какви хубави мъже - защо ли са с тях? Ми защото им е приятно с тия жени,това са силни, забавни, вечно ухилени жени...така че проблема хич не е в теглото...от тях лъха една увереност и самочувствие (дори и да е без покритие).Никoй мъж, че и жена не иска да има партньор, които сякаш не може да диша без тях,и да го дърпат през живота ,увиснал им на врата....
Ти казваш, че имаш добра професия,че си това и онова ама той не го вижда така..
X
Реклама