Работохолизъм и агресия

За каквото и да седиш - пари, лукс, страст към съпруга си, страхотен секс или някаква друга зависимост от него (да, да, не ми говори пак за обич и любов, чиста зависимост си е твоето, материална или емоционална, но е зависимост) - егоистично е. Защото не мислиш за децата си, за това, дали те биха искали да бъдат възпитавани от подобен човек и той да оформя заедно с теб представите им за живота. И още по-лошото е, че ти самата също нямаш желание да влезеш отново в света на "нормалните" отношения между двама души и виждаш проблемите основно в мъжа си. Ти също си с робска психика, която се възмущава, че съпругът ти не е простил отиването на хотел, при положение, че ти си му прощавала шамарите неколкократно. Твоят фокус, призмата, през която гледаш на нещата, е изкривена, не е като на психически здравите и стабилни хора.

На твое място може и да не съм била (дай Боже и никога да не допусна да бъда), но на мястото на децата ти донякъде да. И от тази си позиция имам наглостта да те обвиня в пълен егоизъм, зависимост и страх, прикрити под уж добрите намерения да спасиш семейството и мъжа си.


Не, не оправдавам майките, които си бият децата. Не виждам защо изобщо го даде за пример това... За да оправдаеш идеята, че всъщност да си побийваш жената е също толкова нормално и естествено, както да си пляскаш децата ли? Ами нито едното не е в реда на нещата. И двете увреждат психиката на детето. И да, голяма драма е да те удря мъжът ти. Ти си израснала в семейство, в което си получила изкривеното убеждение, че това е част от семейния живот. Но ще ти кажа, че не е. Това е точно така, както всеки си го направи и избере да си го търпи. И в случая няма силни и слаби, всички са слаби. Нищо, че в повечето случаи всички се изживяват като силни - единият, че може да бие, другият, че може да търпи и да носи, и да прощава.


Май любовта към работата е отключила негодуванието ти. Което пак свидетелства за кривата призма, през която виждаш света. Докато "само" беше агресивен (словесно и физически), а после на моменти отново мил и добър, и любящ и т.н., нещата ти харесваха. Един вид едното компенсираше другото. Сега тази компенсация липсва и започва да ти пречи. Тоест, ти би била склонна да търпиш пак шамарите от време на време, стига да се върне старият ви "тати", който пък в други моменти да те гушка и "обича". Или си въобразяваш, че той ще спре да те удря? Наистина ли го вярваш?

Мъжът ти не се е разболял психически. Той е бил болен още когато сте се взели и сте решили да градите семейство. Но тъй като, както споменах и по-горе, ти също си с увредена психика, това ти е попречило да видиш реално нещата. Аз ще го зарежа на секундата и ще се заема със собственото си спасение и това на децата си. Ти не можеш да го спасиш или да му помогнеш, защото самата ти имаш нужда от помощ. И няма да ти помогне това да се махнеш за известно време. Най-много да му дадеш възможност да те заблуди по-лесно после, да се промени за малко... Ти не можеш да го стреснеш. Ти си му се поставила в ролята на подлога от самото начало, която е показала, че няма против да бъде удряна. Ти в неговите очи си жена, която няма самоуважение. Как очакваш от него да те уважава?

Знам, че не ти харесва онова, което ти казвам. Но можеш да го използваш все пак като поглед отстрани, който да ти даде тласък на мислите и евентуално да решиш да се излекуваш от болестната си зависимост от него. И да заживееш здравословен живот, изпълнен с любов към себе си. Та ти сега себе си не обичаш... Защо държиш да помогнеш първо на него, а не на себе си. Ако успееш да помогнеш на себе си, ще видиш, че от самосебе си ще се получи така, че изобщо няма да искаш да си губиш времето за него. Защото всички един живот имаме и аз поне бих искала да направя най-доброто от времето, което имам на разположение. Какво ще правиш с твоето време на земята, си е твоя работа. Но ти си отговорна и за децата си, докато са малки и не могат да вземат собствени решения. Видно е, че си сбъркала, раждайки деца от подобен мъж. Но все още можеш да си поправиш грешките.

И докога този театър? И за чий? И като спре с театъра какво ще стане? И защо просто да не го зареже и да се постарае наистина да се превърне в самостоятелна, независима жена, която не трябва да си мери приказките, за да не разгневи милото...

напълно съм съгласна и на мен това с изнудването ми е познато, до момента в който и аз млъкнах....първия път си мълчахме сигурно имаше две седмици, сега години по-късно му минава веднага и знае ,че нищо не постига и ако пак се пробва да млъкне му казвам-хайде , пък като ти мине ела да го обсъдим и въобще не му обръщам внимание-ама няма ядене, няма пране-все едно не съществува , а когато стане нормален може да го обсъдите вече на трезва глава. не съм прочела до край още всичко, така че може и да се повторя , но си мисля , че има смисъл да се бориш за и с него. отидете на психолог, на дълга ваканция , прати децата за две-три седмици в България и отидете само двамата на неутрално място сами и говорете, мисля че слд това ще можеш да решиш заедно или не! успех ,дано го преодолеете

b^s  все едно си ми взела думите от устата за много неща  
сама, незнам кои в какъв паралелен свят живее,но опитвала ли си се да мислиш за всичките сметки които трябва да се платят, за всичките разходи по една къща, някои път приличен доход не е достатъчен / ами ако той си загуби работата, какво правите/ . до скоро, аз трябваше да се грижа за всичко това, ами да знаеш психиката на човек рухва. Мисля, че не само съпругът ти има трески за дялане, ами и ти имаш бая много , не се обиждай, Майка ми е като съпругът ти / изключвайки агресията/ , всички в къщи знаехме че тя е човекът който става в 5 и си ляга в 1, но знаехме че го прави за нас, за да имаме по - добър живот, за да не ни липсва нищо. Да не са се карали с баща ми , защото той непрекъснато пътуваше в чужбина, т.е. реално за 1 година да са били заедно около 1 месец.
Ако искаш да останеш с тоя човек това означава, че трябва да го подкрепяш в работата му, не да му се сърдиш че няма време за вас, ами ти ако знаеш колко семейства са така на " въртележката" и моляте не трявмирайте допълнително децата , вижда ми се много глупаво да оставиш малкото дете и ей така да излезеш за 10 минути без да кажеш нищо / следващия път ако решиш да излезеш, ама и те излязат и спат на хотел  
Извинявам се за грубия тон, надявам се да не съм те обидила и засегнала много
лек ден   и дано скоро всичко се оправи, по най добрия начин за децатат

venka10 съгласна съм  .  трябва и върху себе си да поработиш-да трудно е, но пък не е невъзможно, положи и ти старания-промени се , озадачи го, смени прическа, оправи се ноктите -излъчвай щастие сияй, нека да те преоткрие, защото и той като се е оженил за теб ти си била усмихната и разбиваща, но....вече не си , а само кълбо от нерви и наежена , поработи и върху себе си. извинявай, не искам да те обидя ,   но вече изчетох цялата тема и мисля, че има шанс, но усилията трябва да са взаимни! и не мисля ,че трябва да е театър, а наистина да се постараеш

Сама, аз няма да те критикувам, защото знам, че в семейства, в които мъжът е насилник , при съпругата се получава една психическа зависимост и необходимост да бъде с този мъж. Особено при теб, като жертва още от най-ранна детска възраст на вид насилие от дядо ти, мисля че просто в момента си се вкопчила в агресивния ти съпруг и си под негова власт. В никакъв случай не те обвинявам  за каквото и да било, напротив , смятам , че си в трудна ситуация и имаш нужда от помощ. Затова моят съвет е индивидуална консултация с психотерапевт, т.е. отиди сама, за да ти вдъхне кураж и след това дистанциране от съпруга ти. Потърси някакъв вариант да заживеете отделно за известен период от време, но дай на мъжа ти да разбере, че повече няма да търпиш, не показвай огъване или колебание, защото той веднага ще го усети и ще го използва да те пречупи. Не обръщай внимание на нападките на някои от потребителите във форума, винаги е по-лесно да критикуваш отстрани. Дано се справиш, стискам палци 

Напълно подкрепям мнението на venka10 .Хората се променят доста в чужбина.Имам доста познати ,който живеят там.Едното семейство се разведе.Мъжът се прибра в Б-я.По-негови думи не можел повече.Жена му си седяла в къщи и друго не вършела.Проблемите им се проточиха няколко години.Сега и праща пари.За толкова години не желаела да почне работа и т.н.нещо подобнона думите на твоя мъж. venka10 ти е дала доста добро мнение.Другия вариант е да се върнеш в  Б -я и какво ще правиш с твоите заболявания?Според мен недей да говориш повече за връщане в Б-я пред децата или мъжа си.Решението на проблема според мен си го знаеш.Успех.

..........

Аз съм за разговор. По принцип винаги съм за разговор, в този случай също. Темерутското наказание с мълчание само задълбочава проблема и натрупва гняв и озлобление.
Сама много е сложна ситуацията ти и ми е мъчно за това, което преживяваш. Друго едва ли бих могла да те посъветвам, защото аз на твое място отдавна да съм се махнала от този човек. Така че едва ли бих могла да съм ти полезна.
Пожелавам ти повече сила, търпение и мъдрост!

Писах в началото. После се отказах.
Може да ти се сторя рязка, но е защото виждам, че правиш грешките, които аз три години правих.
Напълно разбирам желанието да си спасиш семейството, да се бориш за него. Обаче трябва да си напълно наясно с това, че синът ти 99 % ще изкопира баща си като поведение, отношение към жени, живот, работа, приоритети. Ако си готова да платиш тази цена - ок, живей с този човек.
Аз не можах да разбера защо при евентуална раздяла ти трябва да се върнеш в Бг. Какъв е проблемът да си останеш в къщата?
Моите съвети към теб са няколко:
1. Не си позволявай да реагираш твърде емоционално при конфликти. Не взимай решения в моменти на афект или болка. Избягвай всички конфликти и сведи до минимум вероятността да се стига да физическа саморазправа.
2. Обмисли всички варианти за развитие. Много обстойно и реално.
3. Като си наясно с вариантите известяваш господина, че ако заедно не намерите решение на проблемите (че си готова да му подадеш ръка, но все пак и ти и човек) просто бракът приключва и всеки се спасява сам.
-даваш си разумен срок, в който нещата трябва да претърпят видима положителна промяна. Ако след това нещата са същите или назабележимо по добри  просто се отказваш.
Защото си губиш времето с този човек, разбиваш си нервите, а вероятността да повредиш емоционално децата си е огромна. Сега не можеш да го осъзнаеш реално, но е така. 
Всяко решение го взимай с разума, а не със сърцето и водена от чувства.
След година две ще възстановиш физиката си, ще си постигнала финансова независимост и ще си спокойна и ведра. Гарантирам. Щом имаш сили да понесеш всичко това имаш сили да се справиш без него. Просто решението е най - трудно.