Иврит - да се опитаме да го научим он-лайн

   

Едно въведение за членуването в иврита:

Определителният член в иврита се нарича (х)ей а-йедия = ה' הידיעה.

Тъй като буквата (х)ей няма аналог в българския, я пиша в скоби - "х"-то е нямо, не се чува (виж на първа страница примерите с думата хамбургер на иврит, която на иврит започва с тази буква). В думите, в които (х)ей е определителен член, обикновено чуваме нещо като "а".

Няма пълен и кратък, членът е един  

- членът се поставя в началото на думата и се пише слято с нея, напр. къща - байт = בית -> къщата- (х)а'байт = הבית

 - когато има прилагателно и съществително, т.е. съществителното има някакво определение, членуваме и двете думи, напр. хубавата къща - (х)а'байт (х)а'яфе = הבית היפה
(когато пиша произношението, отделям определителния член с апостроф, но при писане на иврит няма отделяне)
Пример с повече от едно прилагетелно: голямата хубава къща - (х)а'байт (х)а'яфе (х)а'гадоль = הבית היפה הגדול (гадоль =  גדול озн. голям)

 - когато има словосъчетание, което в иврита се нарича смихут, т.е. 2 съществителни имена, определителен член се поставя на второто съществително, пр. с думата училище (на иврит казваме буквално "къща на книгата", като махаме "на", получава се - бейт сефер = בית ספר): училището - бейт (х)а'сефер = בית הספר. Тогава, ако искаме да кажем "доброто училище", се получава бейт (х)а'сефер (х)а'тов = בית הספר הטוב. (тов е добър, добро = טוב)

- трябва да умеем да различаваме значенията на дадени изречения според това кои думи са членувани, напр. ако казваме а'байт яфе=הבית יפה, това означава "къщата е хубава"; докато  а'байт а'яфе = הבית היפה означава "хубавата къща"
 
- притежателни местоимения - мой, твой, негов, не се членуват в иврита (т.е. ако искаш да кажеш "моята къща е хубава", това ще звучи като а'байт шели яфе = הבית שלי יפה, като в това изречение думата шели=שלי е мой)

 

запис!
Пък да видим дали ще ми остане време и този език да науча.

Много хубаво обяснение  мерси много 

 А защо "хубавата къща" става - (х)а'байт (х)а'яфе, а не (х)а'яфе (хубавата)  (х)а'байт (къща), както го казваме ?

Защото в иврита първо се казва съществителното, после прилагателното 

хубава къща - байт яфе - בית יפה
хубавата къща - а'байт а'яфе - הבית היפה

хубаво момиче - бахура яфа - בחורה יפה
хубавото момиче - а'бахура а'яфа - הבחורה היפה

стара къща - байт яшан - בית ישן
старата къща - а'байт а'яшан - הבית הישן

нова къща - байт хадаш - בית חדש
новата къща - а'байт а'хадаш - הבית החדש

малка къща - байт катан - בית קטן
малката къща - а'байт а'катан - הבית הקטן

голяма къща - байт гадоль - בית גדול
голямата къща - а'байт а'гадоль - הבית הגדול

      

Аз просто си чета тихичко  Ползвам ви като преговор на материала 
Най-гадното в иврита са съюзите и местоименията 

А глаголите ?!?!?!?! 

Глаголите се зубрят по мое мнение...Единствено трябва да знаеш как глагола се променя в бъдеще,минало и сегашно време  Не е лесно да се научи този език,аз все още бъркам формата на глагола защото ако искаш да кажеш аз искам да пуша(например) се използва една форма,но ако искаш да кажеш аз пуша се използва друга...За минало и бъдеще има схеми по които се учат 

В първия случай ползваш инфинитив, а във втория - спрежение на глагола, като в иврита инфинитивът не подлежи на спрягане (да пуша, да пушиш, да пуши - т.е. в това отношение българският език е по-труден  )

לְעָשֶן - да пуша (леашен) - инфинитив
Искам да пуша -> אני רוצה לעשן; Отивам да пуша -> אני הולכת לעשן (ани роца леашен И ани олехет леашен)
сег. вр.  Аз пуша ; Ти пушиш ; Тя/той пуши
ж.р.      מעשנת - меашенет
м.р.      מעשן - меашен
           Ние пушим; Вие пушите  ; Те пушат
ж.р.      מעשנות - меашнот
м.р.      מעשנים - меашним

Корен: .ע.ש.נ Група (биниян): פיעל (пиел) Други глаголи от същата група: да говоря (לדבר); да се грижа (לטפל); да готвя (לבשל)
Схема на инфинитива: ЛеХаХеХ, където всяко Х е буква от корена
Схема на спрежението за сегашно време -в ед.ч. ж.р.  МеХаХеХет; ед.ч. м.р. МеХаХеХ; мн.ч. ж.р. МеХаХХот; мн.ч. м.р. МеХаХХим
За да приложиш правилото за разл. глаголи, заместваш "х"-овете с трите букви на корена на другите глаголи, като схемите съм ги написала на кирилица, за да отбележа как се произнасят (иначе трябва да ги пиша с никуд, което чисто технически е трудно)


aqswdefr, за глаголите ти е нужно да имаш вече някакви познания по езика - речников запас, да знаеш как звучи езика и т.н. Иначе е зубрене - заучаването на принципите изисква някаква основа по иврит. А и те се учат месеци наред, като имаш предвид, че тук езиковите курсове са учене по 5 часа на ден... Упражнявай със сайта, който беше посочила, и постепенно ще вписваме и правилата тук   На този етап разпознаваш ли корените на глаголите? Това е една от най-важните начални стъпки, за да разбереш спреженията   Опитай се в горния пример да отделиш корените на изброените глаголи.

Или напр. - местоименията: аз, ти, той - за да не ги пиша при всяко спрежение, трябва да се знаят  

В предни постове също е ставало дума за спрежения, напр. тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381203.msg10646183#msg10646183 - разбираш ли написаното и ако не - къде срещаш трудност?

Няколко основни положения, свързани с глаголите и спреженията:
(в помощ за разбирането на предния пост)

- глаголите в иврита се спрягат и по род (т.е. не е както в българския, където казваме аз пиша, без разлика дали мъж или жена го казва)
- в сегашно време има 4 спрежения - в единствено и множествено число и в мъжки и женски род
- личните местоимения са 10 и в зависимост от това в различните времена има и различен брой спрежения (в сегашно - 4; в минало - 9; в бъдеще - 8;)

местоименията са:
аз - אני [ани]; ти (ж.р.)- את [ат]; ти (м.р.) - אתה [ата]; тя - היא[(х)и]; той - הוא[(х)у];
ние - אנחנו [анахну]; вие(ж.р.) - אתן [атен]; вие (м.р.)- אתם [атем]; те (ж.р.)- הן [(х)ен]; те (м.р.)- הם [(х)ем];

- в сегашно време задължително казваме местоимението преди глагола, напр. не можеш да кажем "пуша", трябва да кажем "аз пуша" - אני מעשן - [ани меашен], защото без лично местоимение не става ясно в кое лице се говори (І, ІІ или ІІІ)

Примерите в горния пост се отнасяха за глаголи пиел - פיעל, във файла с таблиците тези глаголи са в оранжеви таблици 
Бих препоръчала след даденото обяснение на български да се погледне таблицата и да се опита да се разбере написаното в нея  Ако има въпроси по съответната таблица, ще се постарая да отговоря 

  Мисля, че корените  ги разпознавам 

Схема на спрежението за сегашно време -в ед.ч. ж.р.  МеХаХеХет; ед.ч. м.р. МеХаХеХ; мн.ч. ж.р. МеХаХХот; мн.ч. м.р. МеХаХХим
За да приложиш правилото за разл. глаголи, заместваш "х"-овете с трите букви на корена на другите глаголи, като схемите съм ги написала на кирилица, за да отбележа как се произнасят (иначе трябва да ги пиша с никуд, което чисто технически е трудно)

Това за всички глаголи ли се отнася 

Не, всяка група (блок, биниян = בניין) си има собствена схема. По тази схема се образуват спреженията на глаголи като:

да разкажа = לספר =[лесапер]
да помоля = לבקש =[левакеш]
да посетя (също и да критикувам)= לבקר =[левакер]
да подредя = לסדר = [лесадер]
да (по)търся = לחפש = [лехапес]

Тях съм ги написала и в таблицата, в графа "други глаголи" - последната от дясно на ляво в съответната оранжева таблица.

Към същата група (пиел) принадлежи и една подгрупа на "квадратни" глаголи, т.е. глаголи с 4 букви в корена. Примерът във втората оранжева таблица е с глагола да звънна (по телефона напр.) - лецалцел = לצלצל; спреженията са мецалцел, мецалцелет, мецалцелим; мецалцелот >> מצלצל; מצלצלת; מצלצלים; מצלצלות; корен - צ.ל.צ.ל
Т.е. схемата е същата, но има още една буква в корена: инфинитив - леХаХХеХ; спрежения в сег. вр. - ед.ч. ж.р. меХаХХеХет; м.р.меХаХХеХ; мн.ч. ж.р. меХаХХеХот; мн.ч. м.р. меХаХХеХим

  - по принцип окончание с буквата "тав" (ת) в иврита е знак за женски род; (с малки изключения, но те са за по-напредналите)
в множественото число - окончание "-им" (ים) при глаголите е знак за мъжки род, мн.ч.; а окончание "-от" (ות) е знак за женски род, мн.ч. >> това важи и за съществителните, и за прилагателните имена, както и за глаголите в сегашно време

Смихут-шем ецем+шем ецем
Когато думата завършва на хей директно се замества с тет като уга шел шоколад-угат шоколат в мн.ч става угот шоколад-това в женски род в мъжки накрая се слага юд в мн.ч.  в ед.ч не се променя . При смихут се променя само първата дума.лено се разпознава смихут когато има хей между двете думи като например пкидат а банк,мисрад а пним...
Общо взето познанията ми стигат до тук...За самостоятелни думи сме учили само ишти,ахоти,бали-обяснението беше,че се използват в простата реч 

OK, със сигурност знаеш още нещо, а то е, че думите в мъжки род, които окончават на -им, в смихут променят формата си на -ей, напр. ган йеладим (детска градина-> גן ילדים) няма да е ганим йеладим, а ганей йеладим (גני ילדים).

Определителният член винаги се приема от второто съществително (за това хей е по средата), докато множественото число е на първата дума. Ган йеладим е в ед.ч., в мн. ч. е ганей йеладим (גני ילדים); бейт сефер - училище (בית ספר) в ед.ч. няма да стане бейт сфарим, а батей сефер (בתי ספרים) - училища.