Нормално 
- Публикувана: 19 март 2009, 11:16 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2009, 22:31 ч.
По какъв начин родихте бебчетата си?
Родих със секцио с епидурална упойка.Така се наложи заради увита пъпна връв.
След като премина упойката имах наистина ужасни болки но ми дадоха успокояващи.
Запо4нах да ставам на следващия ден и след седмица ве4е можех да се движа нормално.
Разбира се без да се натоварвам.Мисля 4е е важно да станеш на крака колкото се може по бързо.
Леко и безпроблемно раждане
След като премина упойката имах наистина ужасни болки но ми дадоха успокояващи.
Запо4нах да ставам на следващия ден и след седмица ве4е можех да се движа нормално.
Разбира се без да се натоварвам.Мисля 4е е важно да станеш на крака колкото се може по бързо.
Леко и безпроблемно раждане
Родих със секцио.
За болката - такова нещо НЯМА. Въобще не боли. На мен ми биха и морфин с упойката, така че това предполагам доста е смекчило нещата първите няколко часа... После само две свещички Индометацин и това беше. Усещането е много лека, тъпа болка и то само като напрягаш коремните мускули. Ставането никак не е страшно. Аз очаквах сълзи, подкосени крака – нищо подобно! Просто малко те дърпа и това е. Аз започнах да си мърдам краката и да се обръщам, веднага като ме пусна упойката, може това да е помогнало. И изпих 3 литра вода... На втория ден си ходех и си вдигах бебето и си се навеждах, все едно не съм оперирана. Да ти кажа честно, като чух една родилка как крещеше, бях благодарна, че не съм минала през това. Тя пищеше все едно я колят...на живот и смърт.
Две седмици след секциото си изчистих къщата отгоре до долу, един месец след това все едно не бях оперирана. Всъщност още на първата седмица нищо ми нямаше.
За болката - такова нещо НЯМА. Въобще не боли. На мен ми биха и морфин с упойката, така че това предполагам доста е смекчило нещата първите няколко часа... После само две свещички Индометацин и това беше. Усещането е много лека, тъпа болка и то само като напрягаш коремните мускули. Ставането никак не е страшно. Аз очаквах сълзи, подкосени крака – нищо подобно! Просто малко те дърпа и това е. Аз започнах да си мърдам краката и да се обръщам, веднага като ме пусна упойката, може това да е помогнало. И изпих 3 литра вода... На втория ден си ходех и си вдигах бебето и си се навеждах, все едно не съм оперирана. Да ти кажа честно, като чух една родилка как крещеше, бях благодарна, че не съм минала през това. Тя пищеше все едно я колят...на живот и смърт.
Две седмици след секциото си изчистих къщата отгоре до долу, един месец след това все едно не бях оперирана. Всъщност още на първата седмица нищо ми нямаше.
