Страховете на бъдещата майка- да стане МАЙКА

  • 4 142
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 785
Тук мога да се запиша и аз.Нова съм ,но от доста време ви чета! Аз съм на 23 и сме женени от година и половина,а времето си минава и тази тема все остава на заден план.Говориме по въпроса ,но за в бъдеще.И какво се оказва че мен наистина ме е страх, не от нещо определено, а от всичкоооо!Дали ще мога да се справя,няма кой да ми помага,мъж ми все работи .... и още 100 неща.Тук все казвате че не страшно, че е страхотно и т.н но от другата страна не изглежда така.Искам да съм майка,не казвам че неискам, но немога да преценя дали съм готова? ThinkingМъжа ми е вече на 30г и си дава зор, иска си,мисли си че ще остарее.А аз се чувствам много младаа. Охх незнам какво да правя. Дано не съм ви отекчила но наистина съм мн обърканаа. Rolling Eyes Тук някак си е друго да го кажешшш, има много други като теб и някак си се успокояваш като те подкрепят!! Много сте готинииии newsm51

# 46
  • Мнения: 52
аз се омъжих на 23 и на 25 родих,мъжът ми стана баща на 38 и хич не се чувстваше стар.аз не съжалявам че станах мама на 25.бях сигурна,че го искам.

# 47
  • Мнения: 180
Повярвай ми когато видиш и гушнеш бебчето ти, всички страхове и съмнения изчезват. Няма нищо по хубаво от това да си майка  txtloves

# 48
  • София
  • Мнения: 529
Никога не ме било страх да стана майка. Родих на 25 г първото си дете, планирано и много желано. Гледахме си го аз и мъжа ми без помощ от баби и дядовци и не знам на какво се дължи, но никога не съм имала притеснения дали ще се справя или не. Може би защото съм намерила подходящия човек. Сега имам две деца (а искам и трето  Heart Eyes ) и животът си тече все така, по стария познат начин. Единствената разлика е подредбата на приоритетите - "Аз" от първо място отиде на последно. Не съжалявам  Laughing

# 49
  • Мнения: 755
Точен момент няма за това да станеш рподител , това е по-скоро ,чувство, инстинкт...
Никой не се е родил научен как да възпитава или да обича... това вътрешен усет, който в хода на събитията се появява, защото няма определен модел за нищо  на този свят. Единствената закономерност може би, която съществува, е че с много любов се постигат чудеса/образно казано/. Heart Eyes
Не се притеснявай толкова, затова кое, как, нещата следват своя естествен ход и това което искаш да знаеш сега, ще го научиш , когато му е времето. Да, това не ти дава сигурност нито пък е по план, но децата са дар , те не се появяват по план... Hug Peace
Гмурвай се смело в "морето" вътрешният ти глас вече ти нашепва , че си готова , щом толкова много четеш и мисилш по темата. Peace Успех на бъдещата мама!!!  bouquet

Последна редакция: чт, 26 мар 2009, 21:14 от Fortune

# 50
  • Мнения: 785
Еййй страхотни стее,мн сте позитивнии.И на мен не ми остава друго освен да "скачам" hahahaМного ми е притеснено но сигурно ще отмине.Сега по скоро май трябва да си направя изследвания и да започна с ф.киселина и да действамеее.Колкото и да отлагам няма да избягам newsm78.Благодаря виииии  bouquet

# 51
  • Мнения: 297
И на мен ми минаваха какви ли не мисли,но след като бременността беше факт просто се наслаждавах.Радвах се много на корема  си както и мъжа ми и след като родих още не осъзнавах че съм майка,но с времето всичко си дойде на мястото.Имай вяра и доверие на човека до теб и се подкрепяйте и се радвайте много и стискам палци всичко да е наред. Hug Hug Hug

# 52
  • Мнения: 568
Според мен у всяка жена е заложен инстинкта да бъде майка.Може да не го осъзнава предварително ,но когато стане такава се справя.

# 53
  • Мнения: 349
Благодаря ви за подкрепата и споделения опит!днес стигнах до тук -
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=397483.0
надявам се скоро до усещането за бъдеща мама!до скоро!!!  bouquet

# 54
  • Мнения: 240
Щом толкова силно искаш да станеш майка, значи сигурно си готова за това, макар че според мен никога не сме напълно подготвени. Страхове винаги ще има още повече, когато забременееш, когато родиш... Нали само ако не обичаш някого не се тревожиш за него, а не знам какво може да бъде по- обичано от децата ни  Heart Eyes Пожелавам ти успех- дано да се случи точно това, което най- силно желаеш  Hug

# 55
  • Мнения: 998
Може би си прекалено взискателна към себе си.
Мисля ,че винаги има малко страх ,дори да си готова.
Щом наистина желаеш да си майка ,не се съмнявай ,че ще бъдеш добра майка.
И най-добрата за детето си Simple Smile

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 2 163
И тук поздравления и успех   bouquet

# 57
  • Мнения: 3 929
Имах страхове, но преди да забременея. Не се страхувах от бебето, а от това, че животът ми коренно ще се промени. Страхувах се, че може да изгубя работата си, а тя е толкова желана и едва успях да започна да я работя. Страхувах се, че нямаме собствено жилище, а живеем в такива конфликти с домашните, че...
Когато забременях, малко се стреснах, но беше моментно. Стреснах се по-скоро от това, че не знам със сигурност дали искам дете или не. В момента, в който реших, че ще запазя бебето и ще го родя, камък ми падна от сърцето. Инстинктивно се "настроих на вълна" бъдеща майка и животът ми тръгна в тази посока. Знаех, че ще бъда много добра майка и не се страхувах.

# 58
  • Мнения: 329
Здравейте!от доста време чета различни мнения по различни теми във форума,но чак сега се обезстраших да пиша. Rolling Eyes Grinning Аз съм на 22 години,щастливо омъжена съм от 6 месеца,студентка съм по психология...да не задълбавам Grinning...за мен това да стана майка е най-съкровеното,благословено и прекрасно нещо на света. желаем това с моя съпруг безумно, но от моя страна все още не се решавам на тази невероятна стъпка, обладана от страхове, притеснения за това каква майка ще бъда аз! чета много информация, интересувам се и научавам много неща от курсовете ми в университета,от безброй книгите и списания, които купувам,от статиите в интернет и от вас като майки. знам отлично, че тези стедства могат да ми помогнат много, но знам също, че рецепта за добър, разбиращ,подкрепящ родител- няма ...
Точно така -НЯМА.
Аз родих сина си на 23, вече съм на 24, също съм студентка вече не по психилогия, но и аз я изучих и бях изчела много книги преди това и сега чета и т.н. е повярвай ми-изкуството да бъдеш майка се гради постепенно в процеса на зачеване износване, раждане и отглеждане на твоето бебе-никоя книга или каквото и да е не може да те направи добра майка и никоя книга няма нищо общо с реалността-така че давай смело и повярвай ми от момента в който усетиш твоето бебче ще забравиш за много от старите си страхове, но ще се появят нови и т.н. и т.н. страхове винаги ще има  Hug
Успех  Hug

Общи условия

Активация на акаунт