Темпераментните деца - 7

  • 10 467
  • 198
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 234
  bouquet Здравейте и от мен. Попрочетох из темата и си мисля, че и ние май сме за тук. Дъщеря ми която е само на 11,5 месеца вече се проявява като доста чепато и превъзбудено дете. Не е постоянно такава, но изразява доста шумно радоста си и понякога когато се радва на децата в парка крещи, дори разплака няколко веднъж. Мен вече ме е страх да се доближаваме до по мъничките и видимо стеснителни дечица. Освен това понеже и аз съм по емоционална, когато много ме ядоса и се карам, не със злоба, но се случва да и повиша малко тон Blush и тя започна да ми отговаря, крещи ми и се ядосва и маха нервно, изобщо не дава да я "командват". Наскоро дори ми посегна с ръчичка и ме ухапа, само защото се опитах да я спра да къса хартия и и казвах спри и я взех в мен.
Ще започна да ви слея по обстойно и да видя как да се справя с тази част от характера й.

# 151
  • Мнения: 762
Ох и ние сме така.Аз уж не викам,уж не казвам "не" за щяло и нещяло вече,но все оставах ухапана,ударена...изобщо рабостта и е една...особена.А с другите деца да не коментирам-все гледа да ступя някое близостоящо...добре че не срещаме деца всеки ден.

# 152
  • Мнения: 1 243
Помооощщщ! Помагайте, че съм на ръба на силите си  PraynigКак да се справя с този Ивчо-кривчо? Айде , вече се научих как да преодоляваме истеричните кризи през деня, но през нощта? Има моменти, в които така се върти в леглото си и  се блъска в страниците, че се чудя как няма цицини на сутринта. И всяка сутрин се събужда кисел и с рев, крясък и все не знае какво иска. "Мамооо стани, маммооо легни, излез от стаята, неее влеззз,", следва командорене към баща му и всичко това е придружено с голя доза рев и крясък. А какво усмихното бебе беше. ?!Точно тази сутрин си говорихме с баща му как се събуждаше усмихнат и винаги, през целия ден се хилише. А сега? Rolling Eyes Някой сблъсквал ли се е с това и как го решихте? Всяка сутрин е кошмарна, а като ни започне така деня.....ми се скапва всичко. В началото мислех, че не се е наспал, но не е това. Дори и след 12 часа сън пак се повтаря същото. Опитвам се да го гушна, да го помилвам или да му говоря мило-а той само крещи и не иска да ме чуе, казва, че иска да се махам, а като изляза от стаята надава рев да се върна и това се повтаря десетина пъти....

# 153
  • Варна
  • Мнения: 159
Ивчо-кривчо май опитва докъде му се простират силичките. Достатъчно е голям за да знае чудесно какъв ще е резултата от плаченето, блъскането, иди си-върни се и всякакви подобни екстри.
Аз смятам, че на децата трябва ясно да се обясни и покаже къде е границата, която не бива да прекрачват. Нежно, мило, но категорично да се определи - това може, това не може. Колкото и да е странно, когато има ясни правила, които не се нарушават и от възрастните, децата се съобразяват с тях. Вярвам, че една отговорностите ни като родители е да ги определим, а не да играем по правила, наложени ни от 3-годишни Simple Smile
Естествено в битката влизат и всякакви малки хитринки. Спомням си например какъв невероятен ефект имаше един мъничък трик при кривчовците на същата възраст в детската градина. Открих го случайно. Пристига един кривчо и 2 часа рев, удряне, ритане и крясъци. Отиваме теглейки се за ръка в банята да измием част от сълзите, а насреща ни огледало. И го попитах дали се харесва как изглежда като е ревящ и сърдит... Човечето се загледа в "образа си мил" и ревът постепенно утихна. Пробвала съм го това на доста сърдитковци и в повечето случаи е действало безотказно  Mr. Green Човек се стряска ако се погледне отстрани пък бил той и 3-годишен човек.

# 154
  • Мнения: 1 243
ili_yordanova  в това с огледалото има логика  newsm78 Мисля следващия път като ми спретне такъв цирк да го  пробвам.
А иначе (пу-пу да не чуе дяволът) от 2 сутрини се събужда тих и кротък. Чак не мога да повярвам. Мисля си че има някаква връзка с яслата. Така и не можа да свикне- ходи година и 3 месеца и всеки ден беше ужас- уговорки, молене, ревове, по цял ден стоеше гладен и почти не спеше. Сега си е вкъщи и  се поуспокои и може би това си оказа влияние. От юли е на градина- дано там поне му хареса  Praynig

# 155
  • Мнения: 7 803
психолозите препоръчват огледалното поведение, демек да се покаже на детето нагледно какво прави, зада може то само да види отстрани как изглеждат някои неща. аз обаче не успявам. сега им казвам, че като реват и им стават червени очите и те спират или като видим някое тръшкащо се дете им казвам, че те са същите като изпаднат в криза и за момента разбират какво имам предвид, но следващия път си е същото  Tired

# 156
  • В къщата на здравето, любовта и красотата!
  • Мнения: 307
Хайде и аз тук. На 2г и 7 месеца сме. Имам много будно и своенравно дете. Овреме навреме влизах в темата и ви попорочитах, но май сериозно трябва да работя по въпроса. Тъкмо си мислех, че имаме някакъв напредък и снощи се стигна до невероятна истерия. Напишка се и исках да го изкъпя, и като се започна едно тръшкане и бягане. Рев, рев..... защото ИСКАЛ ДА ГО СЪБЛЕКА В СПАЛНЯТА. Изпадна в такова безсилие от ситуацията, че чак трепереше и искаше да се удря сам себе си. Досега в такова крайно състояние не беше се проявявал. Почувствах се ужасно  безсилна. Не мога да го успокоя...
От скоро ходим на детска градина. Там е мило и добро дете. Rolling Eyes Аз лично свързвам обаче 2те състояния. Мисля, че контрола, който проявява за добро поведение в детската се отразява на поведението вкъщи.
Как да го овладявам обаче? Приемам всякакви съвети към вече опитните майчета!
Като цяло сме наистина голям характер. Непрекъснато иска да се налага. Прави важни заключения за нещата такива каквито ги вижда той самия. Обяснявам надълго и широко, че не е така, но той много трудно се съгласява да не кажа че не се. Аз също съм доста поизнервена и на моменти си мисля, че няма да се справя с този характер...
Вие сте   bouquet

# 157
  • Мнения: 1 243
А какво стана накрая? Как се успокои? Позволи ли му да се облече и да го съблечеш там, където иска?
Тази ситуация ми е до болка позната и честно казано не мисля, че съм намерила най-доброто решение, но нямам сили и нерви вече. Моят също се тръшка ако съм го съблякла за баня в коридора, а той в този момент е решил да се съблече в спалнята. В началото говорих, увещавах, когато се успокои или на следващия ден пак говорих, питах, обяснявах, но човекът реши ли да се тръшка, всичките ми приказаки и усилия отиват на вятъра. Та, накрая като ми се затръшка просто го обличам и го пращам да се съблича където иска. Усещам, че не е това правилния начин, но.... дано като поотрасне малко му изплува всичко онова, което му наливам в малката сладка главичка. Нека и другите майчета споделят как се справят  Praynig

# 158
  • Мнения: 762
Все едно за нас чета.Като тръгнахме на градина бяха същите 2 състояния-примерна в градината и вкъщи ден след ден все по-яростна автоагресия,напишкване и сцени от всякакъв характер.За сега пак се гледаме двете,но много се надявах докато станем на 3 да можем пак да тръгне на градина.
Иначе при нормални прояви на характер аз прилагам методи на приласкване и разтакаване-все има нещо,което би се харесало ако направи това,което искаме от децата.Например ако се съблече-ще можем да потанцуваме.Но в пристъпи на темперамент-гледам да говоря с нея по същество.Например "знам,че това не ти харесва,но ще свикнеш" или "е за твое добро".Също така се чудя има ли възможност да се чувстваш гузна и да не се сещаш как да реагираш,защото те е страх че си го разочаровала?Аз лично май бях много гузна и изнервена и това блокира всяка изобретателност.
Също така гледам да оставямкалина да е максимално самостоятелна и съотетно винаги богато я хваля за успехите и.

# 159
  • Мнения: 7 803
тоя ужас ми е до болка познат  Confused и аз не знам как да реагирам в такива ситуации, ако самата аз не съм нервна в момента я понасям да се тръшка, но ако и на мен ми е криво ....  Tired
аз си записах час при специалист, имат обучение за родители, та ще видя какво ще кажат за тези ситуации

# 160
  • В къщата на здравето, любовта и красотата!
  • Мнения: 307
Точно в тази ситуация беше абсолютно невъзможно да влезе в сила увещание говорене или каквото и да било. Обикновено ако съм спокойна и го гушна-той е спирал и постепенно се успокоява. Но в случая само повтаряше искам в спалнята, а той беше гол вече.
На помощ се притече баба му след като сцената продължи дълго и с всякакви безуспешни опити за успокояване от моя страна. И съответно го изкъпа.
Но притеснително беше първо напишкването, което се повтаря по един и същ начин няколко пъти /а доста отдавна сме махнали дневния памперс  и дори при тръгването на градина нямаше проблем или леко изпускане/. А сега си се изпишква докрай?! на стола на масата след като е седнал да яде.
Другото е тази автоагресия, която също проявява вече няколко пъти към себе си...
Много се притесних наистина. Просто не знаех какво да направя след като опитах с добро, с безразличие и с по сериозен тон... Embarassed Rolling Eyes
Иначе е много адаптивен, играе си с децата, не проявява агресия. При проявена към него такава гледа доста учудено детето срещу него и не прави нищо.

Последна редакция: вт, 23 юни 2009, 18:57 от Happy_mother

# 161
  • София
  • Мнения: 779
Здравейте,

записвам се и аз в темичката. Сина ми е на 1г. и 1м., но май се очертава голям палавник. Вече тича с пълна сила, катери се по катерушките с две думи не се спира за минутка.  Да не говорим как вика, умирам от срам, влизането в супермаркет е ужас, започва се едно пипане, викане.

Много ме притеснява тръшкането, от няколко месеца все повече се засилва Rolling Eyes. Днес изпадна в истерия, защото не исках да му дам шишето с вода докато се прибирахме от колата вкъщи. Така се ядоса - не искаше да го гушкам седна на земята и се тръшка.

Иначе е много усмихнато дете, ходи и закача всички, играе си с децата, но това викане и тръшкане много ме притеснява. Надявам се с ваша помощ да съумея да се справя с тези пристъпи

# 162
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Ехо! Здравейте, ето ни и нас след десетина дни на морето - изкарахме много добре, а и водата и свободата чудесно му се отразяват на моето дете. Минавам да ви споделя, че там дивотията се приема по-леко, а и не се усеща толкова. В общи линии имахме само един случай когато в едно капанче ми предложиха да ми услужат с каишка (аз им отговорих, че и намордник и усмирителна риза няма да помогнат  Mr. Green), иначе всичко беше в границите на нормалното (като за нас де).

Виждам доста нови попълнения, на които пожелавам търпение и здрави нерви! Само да ви кажа - свиква се, е малко другите родители ни гледат на криво, но пък кво ви пука!   bouquet

# 163
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
Не съм
Цитат
когато в едно капанче ми предложиха да ми услужат с каишка (аз им отговорих, че и намордник и усмирителна риза няма да помогнат  ),
искрено се смях, защото и аз често съм в подобна позиция. Вече дори не забелязвам погледите на околните, просто виждам само дечко и се опитвам да му помогна да излезе от гнева си, когато се тръшка на земята за нещо.  Философската гледна точка е просто наложителна в случая, ако искаме да сме полезни на децата си, не само сега, но и да се съхраним нормални ние докато те пораснат.   bouquet

# 164
  • Мнения: 1 271
Въпрос-Как се справяте с шамарите по другите деца?Спешно е!

Дребното започна да раздава шамари на кой де свари, особенно на други деца, решили да играят на нещо различно от нея!  Twisted Evil Обяснявам, че така другите ги боли и ще плачат, пробвах като удари тя, и аз да я ударя през ръката, ама то ми се хили все една ви съм му разказала...  Shocked

Утре ще дочитам темата, защото сега вече съм спяща ...

Общи условия

Активация на акаунт