Публикувана: 23 март 2009, 21:36 ч.
Последно мнение: 14 дек. 2009, 19:59 ч.

Темпераментните деца - 7

10 471
198
1

# 165 27 юни 2009, 08:36 ч.

Мнения: 651

Спешен отговор Laughing

Докато още е в зародиш този начин на изразяване стоиш плътно до нея и при всяко посягане да удари хващаш ръчичката и и помагаш с насочващи въпроси сама да стигне до извода защо го е направила (иска да се включи в играта на другите деца; не иска да и пипат играчките; иска децата да я следват в играта и т.н.) Караш я да изрази всичко това с думи (прости думи, на които тя знае значението (не абстрактни); с кратки и прости изречения). Не викай, не се ядосвай, не я дави в многословие...
Не ползвай шаблона "Ако продължаваш...то", достатъчно е едно просто "Не се удря!"
И си отговори сама на въпроса откъде е видяла този лесен начин на справяне с проблем - шамара Thinking

аааа...като си я плеснала през ръката не се е хилила, за да ти се присмива, а защото я е заболяло (и в пряк и в преносен смисъл).

# 166 27 юни 2009, 09:09 ч.

Мнения: 7 803

аз лично настоявам да се извини, даже да цунка ако е ударила сестра си и или наказвам в стаята и. номера с пляскането по ръката ми даде резултат само с мен, т.е. спря да мен да удря, но сестра и го отнася все още, вече по-рядко защото и тя започна да си връща

# 167 28 юни 2009, 22:19 ч.

Мнения: 762

Също така научи детето да говори за проблемите си с връстниците си.Например ако някое дете го дразни-да го помоли да спре,ако някое му пречи,да гопомоли да се отмести,ако не му харесва играта-да се оттегли и да потърси алтернатива в друга група.Не е лошо да е настоятелно детето,а е лошо да не умее да го изразява.Това е проблем и при нас възрастните. Wink

# 168 30 юни 2009, 00:03 ч.

Мнения: 1 271

Благодаря ви милички, Мила от Марс, ще следвам съвета още по стриктно.Все повтарям, че другото дете го боли, също я карам да се извинява, ама то си е твърдоглаво...Казва, че не иска и не мога по никакъв начин да я накарам.С удрянето през ръката започна отскоро, защото тя увеличи шамарите и честотата им-предполагах, че като я заболи и като и обясня, че и другите ги боли, тя ще престане.
Димитриана, при нас е трудно това с преместването при друга групичка деца, защото обикновенно се събираме две-три майки с децата и няма с кои друг да играе, освен сама, а тя трудно се заиграва сама.Инач е общителна-пита-Може ли?Ще ми дадеш ли?...и т.н.Интересното при нея е, че като се сети примерно преди два дни, че въпросното дете не и е дало нещо и отива и го шамаросва...После обяснява де, защо е ударила.
Дъмпер, същата картинка е и в къщи Tired

# 169 3 юли 2009, 14:28 ч.

Мнения: 299

Здравейте , отдавна не съм влизала тук , но не защото се е кротнала дивотията . Гледам , че сте захванали темата с шамарите ( болна тема за мен ). Ние така и не можем да се справим с този проблем опитахме с добро и с лошо , не става. Дори с мъжът ми се шегуваме , че ще го дадем под съд за домашен тормоз . Mr. Green

Обяснения и приказки в моментите когато е разярен просто не помагат. Хващам му ръчичките и му говоря , че не е хубаво така да се прави защото ме боли и така стоим докато се укроти.

# 170 5 авг. 2009, 22:30 ч.

Мнения: 1 266

запис, че може да ми се наложи Joy

# 171 6 авг. 2009, 06:23 ч.

Мнения: 473

Синът ми вече не удря шамари, а направи с юмруци. Побъркали сме се вече да обясняваме, че децата не се бият, че не трябва така, но ефект няма засега. Мами, дайте ми моля ви съвет какво да правя, малтретира децата в яслите, а това е много неприятно за родителите им. Аз как да обясня, че му говоря и възпитавам постоянно?

# 172 6 авг. 2009, 08:52 ч.

Мнения: 3 216

Цитат на: Tristan77 в чт, 06 авг 2009, 06:23

Никак не можеш да обясниш. Човек , чието дете не е правило така трудно ще те разбере .

Аз по-скоро си мисля ,че при вас се е получило онова дето Додсън го е кръстил "омекналия картоф"- обрьщате му всеки път голямо внимание при такова поведение ,а в моментите ,когато Не удря не му обрьщате никакво. И сина ти по този начин си печели публика и изведньж всички сте покрай него да обяснявате как това не е редно и т.н. Т.е един вид се стимулира отрицателното поведение.

# 173 6 авг. 2009, 12:21 ч.

Мнения: 2 755

Цитат на: kremena в чт, 06 авг 2009, 08:52

Цитат на: Tristan77 в чт, 06 авг 2009, 06:23

Синът ми вече не удря шамари, а направи с юмруци. Побъркали сме се вече да обясняваме, че децата не се бият, че не трябва така, но ефект няма засега. Мами, дайте ми моля ви съвет какво да правя, малтретира децата в яслите, а това е много неприятно за родителите им. Аз как да обясня, че му говоря и възпитавам постоянно?

Никак не можеш да обясниш. Човек , чието дете не е правило така трудно ще те разбере .

Напълно вярно. От едната страна са родителите на другите деца, от другата учителките, които с удоволствие биха се оттървали от проблемното дете. Палавите деца не са сред любимците, защото те изискват повече внимание и повече професионализъм, който уви, все повече липсва в яслите и градините. И така, оказваш се между чука и наковалнята и само ти си знаеш, какво ти коства. Tired

За щастие, този период отминава, но трябва много внимание, говорене и търпение. Само изхабените нерви, няма кой да ти върне.

# 174 6 авг. 2009, 13:48 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Здравейте, гледам нови попълнения има - добре дошли!
При нас възниква следният проблем - вече не удря децата (или поне се старае), но пък е започнал да посяга на възрастните. Доста кофти, като понякога удря на шега, друг път като се ядоса за нещо. Обяснявам като идиот, че не е редно, но без резултат, игнорирам го - пак никакъв ефект, абе явно трябва да чакаме и това да премине.

# 175 6 авг. 2009, 15:22 ч.

Мнения: 7 803

моята се научи, че като е бясна трябва да си ходи в стаята докато се успокои или да излиза от стаята, ако е другаде. определено действа, успява по-бързо да се успокои и се връща

# 176 6 авг. 2009, 15:29 ч.

Мнения: 3 216

Цитат на: Дъмпер в чт, 06 авг 2009, 15:22

И тая техика я описва Додсън и според мен е полезна. Ако започне да се държи неприемливо примерно на площадката отвън с децата си тръгваме ,ако блъска или удря вкъщи го местя в друга стая.

" Как да приучим децата си към дисциплина" - ми се вижда полезна в подобни ситуации, за сега само изпробвам техниките ,но ще трябва време ,за да кажа има ли резултати.

Някой друг следвал ли е съветите на Додсън ? Споделете опит ?

# 177 6 авг. 2009, 23:53 ч.

Мнения: 1 328

Цитат на: kremena в чт, 06 авг 2009, 15:29

Някой друг следвал ли е съветите на Додсън ? Споделете опит ?

Аз. Има ефект, определено. Фен съм на Додсън (90%) и се радвам, че започнах още от бебе да прилагам методите.

Изчетох още поне 8-9 книги за възпитание. Мнението ми е, че във всички книги пише едно и също нещо, поднесено по различен начин. Основното навсякъде е положителното възпитание. Не само при американските автори, ами и при една руска го срещнах това, при един австралийски..

Цитат на: kremena в чт, 06 авг 2009, 15:29

Ако започне да се държи неприемливо примерно на площадката отвън с децата си тръгваме ,ако блъска или удря вкъщи го местя в друга стая.

За прибирането, когато сме навън споделям моя опит. По едно време имаше поредни дни, в които се прибирахме. И нямаше никакъв ефект, защото докато се приберем - сменяме обстановката и той забравя, т.е. не може да разбере за какво е наказанието и забравя дори случката. И започнах друго нещо - слагам го на пейка и го карам да си изтърпи там сам 2-те минутки ( на колкото години е, толкова минути). Така хем вижда, че другите деца си играят и той изпуска, хем осъзнава защо той не е при тях и стои наказан. След това само му казвам, че е свободен, без да му казвам ако искаш отивай.. просто обявявам, че е свършило наказанието. Ето това при нас има ефект.

# 178 8 авг. 2009, 21:02 ч.

Мнения: 1 266

Мен тръшкането на улицата тепърва ме чака, но имам ясни спомени от брат ми, който сядаше в локвите и биеше чело в земята Mr. Green

Та, прибирането за мен е метод само, когато истерията е неконтролируема, иначе методът с 2-те минути на пейка много ми допада Peace

# 179 9 авг. 2009, 00:13 ч.

Мнения: 1 098

Здравейте!
Веднъж писах вече в тази тема. Тогава някои от вас ме успокоиха, че е само период, че детето ми е твърде малко. Уви, мина година от тогава. Нещата продължават. Удря на посоки. Направо не се спира. Не си дава играчките, взима чуждите, ако се опиташ да ги вземеш от него, почват шамари и лягане по земята. И още много, много.
Чета много книги. Додсън ми е любим. Аз или излизам от стаята, когато ме удря или го пращам в неговата. Навън прилагам " напускане на играта", но него не го интересува изобщо. Никога не сме му посягали, така че този модел просто той някак сам си го наложи. Започна от годинка да го прави, та до ден днешен. Много му говорим, обесняваме. Той самият приказва доста добре, почти всичко. Умее да се изразява, така че не мисля, че е защото иска да ни каже нещо, което му е невъзможно. В много от случаите ме провокира, а в останалите наистина е ядосан.
Често тези ситуации ме изтощават. Срам от родителите, от хората около нас, безсилие. Те сякаш очакват да го набия, гледат ме в очакване и като не стане така усещам укор. Но изобщо не смятам да удовлетворявам техните желания. Винаги съм около него, но той е станал доста бърз и понякога не му смогвам Sad

Обичам малкият си немирник и искам да му помогна. Мъчно ми е за него. В един момент ще се окаже нежелан от децата.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: