Публикувана: 27 март 2009, 00:38 ч.
Последно мнение: 28 март 2009, 19:12 ч.

Как се справяте с болестта "МАЙЧИНА ТРЕВОГА"

2 367
59
1

# 15 27 март 2009, 09:21 ч.

Мнения: 1 046

Страх ме е и ще се страхувам цял живот, на моменти повече, на моменти не. Майка ми има една приказка "Господ да ви пази" и се старая и аз да си я повтарям по-често и да не се психирам. Неизбежно е, но се свиква да живееш с вечни притеснения и страхове, просто не им отдаваш такова голямо значение. Опитваш се да живееш въпреки тях и с тях.
Но страховете, които ти описваш са напълно нормални особено, ако бебето е малко.
Вчера присъствах на една лекция и дамата каза, че ако страха е водещ няма да има човечество,а инстинкта за продължение на рода е по-силен от страха. Така че нас винаги ще ни е страх, но пък и никога няма да се откажем да се размножаваме и да даваме още деца на света.

# 16 27 март 2009, 10:52 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Единствения недостатък на майчинството за мен е тревогата.Никога и за никого не ме е било толкова страх като за детето ми.Да не се случи нещо лошо с най-скъпото ми.И това никога няма да се промени.Даже напротив.А и хората са го казали "Малки деца, малки ядове.."

# 17 27 март 2009, 11:18 ч.

София
Мнения: 607

В началото и аз бях доста притеснена с първото ми дете ,но после се отпуснах и се наслаждавам на миговете с децата.
Тревогите около тяхното израстване са неизбежни ,но не ги превръщай в параноя. bouquet

# 18 27 март 2009, 11:19 ч.

Мнения: 3 695

Няма излекуване от тази "болест" никога. Въпросът е да се контролира и да не се стига до крайности. Peace

# 19 27 март 2009, 11:24 ч.

Мнения: 22 865

Никога не съм била от този тип майки,които треперят над всяко движение или кихване на децата си.Но тревогата за бъдещето,за света,в който им се налага да живеят,от обществото,което ги обгражда е голяма и се засилва все повече с порастването на детето ми.

# 20 27 март 2009, 11:26 ч.

Мнения: 660

Страхе ме ,постоянно слагам диагнози сама,като видя,че не прави нещо точно като другите деца,тревогата ме обзема много силно мен,особенно в началото бях като куку,сега вече посвикнах и поне леко се поуспокоих,но пак на моменти съм много тревожна.Няма как ,когато имаш дете,вече то е най важно и на 1 во място....

# 21 27 март 2009, 11:30 ч.

Мнения: 168

Цитат на: tini-mini в пт, 27 мар 2009, 11:19

Няма излекуване от тази "болест" никога. Въпросът е да се контролира и да не се стига до крайности. Peace

и според мен е така

# 22 27 март 2009, 11:34 ч.

Мнения: 2 960

Разбира се ,че всеки се тревожи за децата си.Обаче тези "тревоги"трябва да са овладяни и да не допускаме да те превземат .
Децата имат страхотен усет към майчината тревога и тя се предава и на тях.Ако има тревога /било оправдана или не8тя трябва да остава невидима за детенцето.
Лично аз винаги съм гледала позитивно на нещата.Не съм се шашкала нито от температури ,нито от кашлица с часове или гнойни ангини......Мобилизирам се и се стремя дъщеря ми да не усеща ,че нещата биха могли да станат сериозни.Като видя как очичките и "търсат" в лицето ми отговора :дали да се страхува/тревожи или не-как да не се стегна.
Сещам се един лаф от доктор към пациент:"Щом сам си слагаш диагноза- твоята диагноза ми е напълно ясна" Mr. Green

# 23 27 март 2009, 11:56 ч.

Мнения: 1 155

В началото и аз бях така, но вече се поуспокоих. Винаги има за какво да се тревожиш, просто трябва по-спокойно да гледаш на нещата...аз поне се опитвам Peace

Децата много усещат, когато си напрегнат и започнат да се изнервят.

# 24 27 март 2009, 11:58 ч.

София
Мнения: 3 752

Така е мила.Първия път е така.При второто нещата вече са съвсем различни.

# 25 27 март 2009, 12:51 ч.

Мнения: 197

Цитат на: gianna2008 в пт, 27 мар 2009, 00:38

Мамета,от раждането до ден днешен съм непракъснато под пара......защо плаче??,каква е тази пъпчица??, да не говорим ,че през нощта я проверявам сто пъти дали диша.Винаги ли е така,а какво ли правят мамите с повече деца?

Това все едно аз съм го писала Laughing

същата паника съм, една пъпка да излезе аз започвам да си мисля куп глупости Crazy

не е хубаво това но има някои като нас паникьосани мами ,дано отшуми като поотраснат bouquet

# 26 27 март 2009, 13:06 ч.

Мнения: 182

Аз съм много притеснителна и от всяко нещо което й се случва ми настръхва косата,ето снощи си блъсна главата в спалнята и като стана една цицина аз направо си умрях от притеснение,ставах посред нощ я гледах и само си въобразявам разни неща и се притеснявам!Може би трябва да го даваме по спокойно,но аз не мога!

# 27 27 март 2009, 13:12 ч.

Неизживени спомени
Мнения: 488

Майка и майчина тревога,вървят ръка за ръка.За винаги е,само,че когато е още бебче,се притесняваш, защото не знаеш какво му е Peace

# 28 27 март 2009, 13:14 ч.

Мнения: 134

Моето момиченце е на пет месеца и я гледам сама.Добре,че ги има вашите форуми,винаги намирам по нещо успокояващо,за което ви благодаря.Особено първите месеци беше страшно.И баща и е един нежен,бетер мама.....ревне момата,ревне бащата.По думите ви ми става ясно,че няма да е лесно......никак не е лесно да си майка. ooooh!

# 29 27 март 2009, 13:18 ч.

Мнения: 567

Ох, тревогите си започват с забременяването и ще са до.....И аз за всяко нещо се шашкам,а и съм сама.Таткото работи в друг град и си идва на 15 дни. Няма кой дума да ми каже. Добре че Ви има вас че незнам какво щях да правя. Сега като че ли се поуспокоих, но докога ли.....

Препоръчани теми

Подготовка за малкия човек - тема 25

598
Бъдещи майки

След раждане

За секциото с любов ♡

4 151
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

348
Бъдещи майки

Причина:

Причина: