Здравейте, от 9 месеца сме разделени със бившия ми съпруг а вече и официално сме разведени. Още не мога да го преодолея много ми е трудно да гледам др. двойки да гледам как бащите водят и прибират децата си от градина и училища направо ми се къса сърцето. Помъчих се да излизам с др. мъже но не се получава. Просто незнам какво да правя. Кофти ми е комшиите да ме приказват и да ме сочат с пръст сякаш аз съм виновна че оня тръгна след една фуста, мъча се де им обръщам внимание но не мога.
- Публикувана: 31 март 2009, 17:18 ч.
- Последно мнение: 6 май 2009, 11:46 ч.
Как се чувствате като разведени/самотни родители сред женените?
Конкретно на въпроса как се чувствах - ами първия път като попаднах сред приятели - двойки на един рожден ден, плаках. Точно след като рожденика духна свещичките, пуснаха песента на Мая Нешкова, всеки спонтанно си хвана половинката и се запъти към дансинга..Помислих си, че след няколко месеца и аз имам р.ден, а няма да има кой да ме целуне, да танцува с мен (не говоря за приятел или родител).. Не плаках конкретно за бившата половинка, а за самия факт...Това беше единствения момент на слабост...
Относно приятелите - не съм почувствала някой да си е променил държанието, заради това, че съм разделена със съпруга си, даже и семейните приятели...да уточня, че аз го напуснах... Наистина много ми помагат, но аз това не го възприемам като съжаление от тяхна страна и се възползвам максимално.
Да, и се примиряват като по този начин губят себеуважението си....
Относно приятелите - не съм почувствала някой да си е променил държанието, заради това, че съм разделена със съпруга си, даже и семейните приятели...да уточня, че аз го напуснах... Наистина много ми помагат, но аз това не го възприемам като съжаление от тяхна страна и се възползвам максимално.
имам нормален живот, пълен с приятели - семейни и несемейни
и определено семейните не са нито по-щастливи нито по-нещастни от мен
това в добрият случай де
има и такива, дето хем са нещастни, хем ги е страх да се разделят с половинките си
е това ми става тъжно, като гледам
и определено семейните не са нито по-щастливи нито по-нещастни от мен
това в добрият случай де
има и такива, дето хем са нещастни, хем ги е страх да се разделят с половинките си
е това ми става тъжно, като гледам
Да, и се примиряват като по този начин губят себеуважението си....
По-облекчено не съм се чувствала никога през живота ми и за секунда не се почувствах самотно.Имах подкрепата на майка ми и приятелите и това ми беше напълно достатъчно.Съжаление никой не е изпитвал към мен,защото не съм го и предизвиквала,по-скоро аз изпитвам съжаление към тези,които от овчедушие не си признават ,че са нещастни с половинките си и не смеят да ги напуснат
Моля ви споделете, вие как се чувствате, наистина искам да се чувствам "в кожата си", ама как да стане?
Аз си признавам, че не се чувствам комфортно всред женените ми приятели.
И не е въпрос толкова на това, как те самата гледат на мен, нямам забележки за това.
А повече, че някак вече сме разделени в проблемите си. Аз не мога да разбера достатъчно техните (признавам си, че понякога са ми меко казано странни и несъществуващи), както пък и те не могат достатъчно добре да разберат моите.
Определено най-добре се чувствам с хора, имащи подобна на моята съдба. От тях получавам най-много разбиране и емоционална подкрепа, те са тези на чието рамо бих отишла и поплакала при нужда, защото знам че ще бъда приета напълно непредубедено и с открито сърце и знам, че там ще бъда напълно разбрана даже и без думи.
Съзнавам, че така сама поставям някой прегради, но предпочитам да се "чувствам изцяло в кожата си" - както си се изразила - отколкото да си създавам допълнително напрежение, което така или иначе си имам предостатъчно.
имах една неомъжена много добра приятелка
още ми е приятелка, ама не е неомъжена
та живее под нас и общо мзето все едно имахме едно домакинство
тя прави сладкиши, че мен ич не ме бива
аз мъкна и кълцам салати
такива ми ти работи
като си намери мъж, аха да изпадна в депресия
на всичкото отгоре е с над 20 години по-възрастен от мен
викам си - край
ама си допаднахме с него много, приел ме е като член на семейството
колко пъти сме пили бира и люпили сечки двамата като тя е до късно на работя
а сина ми ходи у тях да гледат мачовете и да викат на воля
ПП
Ся има го и момента, че аз когато се оказах разведена и с дете, повечето ми познати още нямаха сериозни връзки
повечето още нямат де
та момента със себеподобни просто не стоеше на дневен ред...
та поуката е - не е задължително да са по-лоши нещата, просто ще са по-различни
номера е вие да се напаснете в тях без да се притеснявате, за да не предадете притесненията и на околните
още ми е приятелка, ама не е неомъжена
та живее под нас и общо мзето все едно имахме едно домакинство
тя прави сладкиши, че мен ич не ме бива
аз мъкна и кълцам салати
такива ми ти работи
като си намери мъж, аха да изпадна в депресия
на всичкото отгоре е с над 20 години по-възрастен от мен
викам си - край
ама си допаднахме с него много, приел ме е като член на семейството
колко пъти сме пили бира и люпили сечки двамата като тя е до късно на работя
а сина ми ходи у тях да гледат мачовете и да викат на воля
ПП
Ся има го и момента, че аз когато се оказах разведена и с дете, повечето ми познати още нямаха сериозни връзки
повечето още нямат де
та момента със себеподобни просто не стоеше на дневен ред...
та поуката е - не е задължително да са по-лоши нещата, просто ще са по-различни
номера е вие да се напаснете в тях без да се притеснявате, за да не предадете притесненията и на околните
Нямам никакви проблеми с приятелите ми, които са двайки - женени или просто заедно. Достатъчно дължо съм живяли и сама и с двойка, за да ми прави впечатление при другите как е. Имам приятели, които от сравнително скоро са семейство и много им се радвам като ги видя и сме заедно. Най-хубавото при миоте приятели е, че никога не питат защо и докога смятам да съм single просто защото това си е моя работа! А още по-малко да ме поставят в положението от Дневникът на Бриджит Джоунс ако се сещате онази сцена на голямо парти и всички по двойки и жестоко бъзикаха Бриджит, че е сама. Така, че живота продължава! 
Как се чувствате като разведени/самотни родители сред женените?
Може и да ви стори извратено ,ама аз се чувствах ГОРДА!
Все още се чувствам горда.
Боли ме,страдам,че нямам упора,че нямам мъжко рамо- физически ,имам предвид...
Но никога не съм показвала на света,че ме боли...
Изключително съм се дразнила на репликата -"Горкичката,сигурно ти е много тежко без мъж"
или на : "Ти си невероятно силна жена" Честно,нито се смятам за Горкичката ,нито за силна
Приемам съдбата си.Боли ме,чувствам се слаба-понякога-пиша по форумите,за да намеря някой,който виртуално да ми избърше сополите,но като цяло успявам да седя на повърхността.
Но все пак избягвам компанията на женените двойки.е няма против да пия кафе с Госпожата или с Господина..но по отделно...
Но ако ТЕ са в комплект са чувствам тъжна....
При първата раздяла с БНД-като ,че ли беше по-лесно...Болеше ме от това,че НИ изостави,но се пръсках от гордост,че само на 22 години сам сама си гледах детето-Чисто физически!!! Финансово родителите ми даваха едно рамо!
Сега имам друга връзка,в която сме на КРЪСТОПЪТ-сега ми е много по-болезнено.Сега детето вече е голямо и задава въпроси.Аз все още се гордея,че се справям без да мрънкам,ама незнам-от годините ли е,от патилата ли...малко по-голям ми дизкомфорта в компанията на женени двойки-т.е на семейните ни приятели...от неговата страна
пп..В началото бях ОБЕКТ на сплетни...бях често обсъждана тема между клюк-кома
чувах се като звезда..
С времето престана да им бъде интересен семейният ми статус...
И да е жива и здрава най-добрата ми приятелка-също самотна майка- с нея си бяхме упора през годините
Може и да ви стори извратено ,ама аз се чувствах ГОРДА!
Все още се чувствам горда.
Боли ме,страдам,че нямам упора,че нямам мъжко рамо- физически ,имам предвид...
Но никога не съм показвала на света,че ме боли...
Изключително съм се дразнила на репликата -"Горкичката,сигурно ти е много тежко без мъж"
или на : "Ти си невероятно силна жена" Честно,нито се смятам за Горкичката ,нито за силна
Приемам съдбата си.Боли ме,чувствам се слаба-понякога-пиша по форумите,за да намеря някой,който виртуално да ми избърше сополите,но като цяло успявам да седя на повърхността.
Но все пак избягвам компанията на женените двойки.е няма против да пия кафе с Госпожата или с Господина..но по отделно...
Но ако ТЕ са в комплект са чувствам тъжна....
При първата раздяла с БНД-като ,че ли беше по-лесно...Болеше ме от това,че НИ изостави,но се пръсках от гордост,че само на 22 години сам сама си гледах детето-Чисто физически!!! Финансово родителите ми даваха едно рамо!
Сега имам друга връзка,в която сме на КРЪСТОПЪТ-сега ми е много по-болезнено.Сега детето вече е голямо и задава въпроси.Аз все още се гордея,че се справям без да мрънкам,ама незнам-от годините ли е,от патилата ли...малко по-голям ми дизкомфорта в компанията на женени двойки-т.е на семейните ни приятели...от неговата страна
пп..В началото бях ОБЕКТ на сплетни...бях често обсъждана тема между клюк-кома
чувах се като звезда..
С времето престана да им бъде интересен семейният ми статус...И да е жива и здрава най-добрата ми приятелка-също самотна майка- с нея си бяхме упора през годините
Ardea alba
Тъжно ми е разбира се сред двойки, но не винаги...има хора, които са дискретни и внимателни и удоволствието да общувам с тях не дава на тъгата ми да се надигне
Има и такива, които се стремят (уж нехайно) да ти наврат любовния си роман в очите - тогава по-скоро ми става смешно, защото неискреното и преувеличеното се забелязва
Но да..има и моменти в които ми е тъжно..макар че онази силната болка я преодолях, приех какво ми се е случило и съм благодарна на бог за това.
И в мен се прокрадва едно хубаво чуство на гордост, а понякога и едно такова на свобода и лекота, което имам чуството че е само мое и това ме опиянява
Тъжно ми е разбира се сред двойки, но не винаги...има хора, които са дискретни и внимателни и удоволствието да общувам с тях не дава на тъгата ми да се надигне
Има и такива, които се стремят (уж нехайно) да ти наврат любовния си роман в очите - тогава по-скоро ми става смешно, защото неискреното и преувеличеното се забелязва
Но да..има и моменти в които ми е тъжно..макар че онази силната болка я преодолях, приех какво ми се е случило и съм благодарна на бог за това.
И в мен се прокрадва едно хубаво чуство на гордост, а понякога и едно такова на свобода и лекота, което имам чуството че е само мое и това ме опиянява
Има и такива, които се стремят (уж нехайно) да ти наврат любовния си роман в очите - тогава по-скоро ми става смешно, защото неискреното и преувеличеното се забелязва
Уф, да! А пък подмятанията, айде време ти е и на теб за второ детенце, направо ми бъркат в червата!
Уф, да! А пък подмятанията, айде време ти е и на теб за второ детенце, направо ми бъркат в червата!
На теб ли ти подмятат за второ дете, с 10 месечното бебе и без мъж
Извинявай, ама или приятелите ти са пълни нещастници, или ти преувеличаваш
Уф, да! А пък подмятанията, айде време ти е и на теб за второ детенце, направо ми бъркат в червата!
На теб ли ти подмятат за второ дете, с 10 месечното бебе и без мъж
Извинявай, ама или приятелите ти са пълни нещастници, или ти преувеличаваш
Дребния беше около година-тъкмо проходил-"Великите" съвети получавах от бивши колежки ,съседки...
Що се учудвш?
Няма начин да не си попадала на свраки,умиращи от кеф да те клъвнат....
Аз в началото се им ядосвах ,после започна да ми става забавно
аз пък някак го изпуснах този момент
или не ми е пукало и затова не съм забелязвала
вярно, че бях на 18 и вече сама с дете, но определено не са ме гледали странно съседите
а после някак естествено подминаха момента със съветите и подсещането за съпруг и дете
а когато някой се пак се присети, все обяснявам, че ще родя второто като порасне първото
още 4-5 години имам
или не ми е пукало и затова не съм забелязвала
вярно, че бях на 18 и вече сама с дете, но определено не са ме гледали странно съседите
а после някак естествено подминаха момента със съветите и подсещането за съпруг и дете
а когато някой се пак се присети, все обяснявам, че ще родя второто като порасне първото
още 4-5 години имам
Уф, да! А пък подмятанията, айде време ти е и на теб за второ детенце, направо ми бъркат в червата!
На теб ли ти подмятат за второ дете, с 10 месечното бебе и без мъж
Извинявай, ама или приятелите ти са пълни нещастници, или ти преувеличаваш
Мхм, като са малки се гледали най-добре... Абе нямам думи...