Което е разбираемо,макар и неоправдано ,от скорошното раждане.
- Публикувана: 7 апр. 2009, 16:07 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 13:56 ч.
Пренебрежение от дете към бебе?!
Бебето било на осем месеца... Това не е много скорошно.
отношението на авторката към детето прозираше още от предните и постове.коментирайки в темата се връщах няколко пъти към тях да ги препрочитам да не би пък аз да съм останала с грешни впечатления и нито веднъж не усетих любов към детето в тази жена.всеки път тя ми звучеше като малко разглезено дете
Според мен темата е пързалка точно заради рязката промяна в отношението на авторката към положението.Или е просто емоционално нестабилна.Което е разбираемо,макар и неоправдано ,от скорошното раждане.
отношението на авторката към детето прозираше още от предните и постове.коментирайки в темата се връщах няколко пъти към тях да ги препрочитам да не би пък аз да съм останала с грешни впечатления и нито веднъж не усетих любов към детето в тази жена.всеки път тя ми звучеше като малко разглезено дете
Според мен темата е пързалка точно заради рязката промяна в отношението на авторката към положението.Или е просто емоционално нестабилна.Което е разбираемо,макар и неоправдано ,от скорошното раждане.
Беболинка,никакви шоколади и излишни покупки,събирай парите защото ще ти трябват за лечение.Надявам се да "убедиш"сама себе си по този въпрос.Там където живееш непременно има добри специалисти.
Всичко се лекува-стига само сърцето да не е "болното".
Което е разбираемо,макар и неоправдано ,от скорошното раждане.
О, на някои депресията си е пожизнено, само дето й намират различни оправдания- пуберитет, пред-, по-, след- родилна, менопауза, деца в пубертет и т.н.
Ей това много ме развесели
Но си е самата истина. И ако темата наистина не е пързалка /следя я от началото/, то авторката наистина има нужда от лечение. Ами и аз имам племенници, които са с по 6 - 8, 9 години по големи от дъщеря ми. Но не мога да си представя, че и за момент ще нарека някоя от тях "онова ненормалното" ... Тук вече останах без коментар ... Иначе и аз съм седяла неотлъчно до дъщеря си в тяхно присъствие, просто защото и на 6, 7, 8 и 9 години те са си ДЕЦА!!! Веднъж се случи да изляза за 2 минути от стаята /ама точно толкова -да налея сок/ и да я оставя с най голямата ми племенница и като се върнах дъщеря ми беше забита по нос на земята. Е стана ми неприятно, но се ядосах на себе си, не на каката. И затова ми се вижда доста болнава и егоцентрична позицията на авторката. 
Леле мила, недей така. И аз имам племенник, на който му беше доста трудно да приеме моето бебче, но при малките деца всичко се постига с много разговори. И е вярно и аз не смея да оставя малката сама с него и въпреки че се случва да я бутне или да и дръпне играчка от ръката, да и се скара и т.н. той я обича много.
След като успя да преодолее детската си ревност сега само я гушка и целува.
След като успя да преодолее детската си ревност сега само я гушка и целува.
Малко офф-Павлина,отдавна не те бях виждала. 
А бе, остави, през декември пуснах една обява за продажба на ЖП-билет в няколко подфорума и ме изхвърлиха временно.
Ама явно ме бяха забравили, та от няколко дни само пак мога да влизам тук.
Но ако продължавам така (в темата за кандидатстването в ОДЗ и ЦДГ за София тази година), скоро пак ще ме изхвърлят. Но въпреки че не можех да пиша, пак ви четях.
Тази тема станала много интересна.
П. С. Радвам се, че ме забеляза.
