Публикувана: 15 авг. 2005, 09:54 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2005, 10:06 ч.

Можем ли да бъдем приятели с бившите?

5 352
43
1

Отговори

# 15 16 авг. 2005, 17:52 ч.

Sofia
Мнения: 6 935

Цитат на: anidimova в вт, 16 авг 2005, 10:41

Но,нямаме си терен,за съжаление.

Уф

, той нали има кола? Идете на ресторант, като се поотпусне и тръгне да те изпраща ..... знаеш какво, пробваш с нежна целувка и според реакцията му спираш дотам или сваляте облегалката на седалката. Wink

А ти на колко години си?

# 16 16 авг. 2005, 18:19 ч.

София
Мнения: 1 752

Стига, де, мислиш ли наистина, че така лесно би се променило нещо?! Много ми се иска Ани да успее, защото явно много го обича тоя човек (друг е въпросът дали той заслужава), ама дали една гореща нощ ще изкорени синдрома "на мама синът"? Ако ще го атакува "психологически", защото там е проблемът според мен, трябва много по-детайлно да изработи стратегия, с която да убеди въпросното необходимо социално зло (мъжът Simple Smile

))) какво изпуска в нейно лице...

# 17 16 авг. 2005, 20:21 ч.

София
Мнения: 6 477

Придържам се към заглавието на темата...Имаше една песен - "Искаш със теб да останем добри познати, как да разбирам това? Длани, които до болка се биеха жадни, да се здрависват едва.....Бяхме най-близки, затуй от сега нататък ще сме най-чужди в света......."
Обаче, не винаги в живота е точно така! Wink

Ако наистина човек установи, че няма и не може да се върне миналото по никакъв начин, надмогнал е обидата, преживял е страданието от раздялата и е разбрал, че любовта в класическия й смисъл е безвъзвратно отлетяла, но бившия иска да помага за детето....тогава казвам - да, възможно е! Възможно е да станете приятели! И това го казвам от моя житейски опит! Но за целта се изисква време и наистина психотерапия - било помощ от приятели, било книги по въпроса!
А доколкото чета дискусията - мила Ани, виждам, че все още искаш да си върнеш съпруга и всякакви методи са позволени за целта! Пробваш всичко, за да не се тръшкаш едни ден, че си пропуснала някой шанс! Пожелавам ти успех, виждам, че другите мами дават креативни съвети! bouquet

# 18 16 авг. 2005, 20:50 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

ЗаЩо пьк след любов да не може да има приятелство newsm78

???????Ами на мен най-добрият ми приятел някога ми беше една от най -голямите любови.Вси4ко си е до 4овека и до на4ина по който са се разделили хората.
Например сьс сегашНият ми(ве4е бивш) мьж никога не мога да бьда приятел.Опитвала сьм доста пьти ,но той не е способен да бьде приятел.

# 19 16 авг. 2005, 22:23 ч.

Sofia
Мнения: 6 935

Цитат на: Milenita в вт, 16 авг 2005, 18:19

))) какво изпуска в нейно лице...

Нито ще е лесно, нито изведнъж. Все отнякъде трябва да започне, а "една гореща нощ" е доборо начало за стапяне на ледовете. Физическият контакт улеснява емоционалният - те. много по-лесно е да общуваш с човек, който те докосва, отколкото ако стои на дистанция. Физическото разстояние означава емоционално такова и обратното.

# 20 17 авг. 2005, 08:48 ч.

Мнения: 597

Карен,благодаря ти много си мила.Но едва ли всичко това ще се получи,той избягва всякакъв контакт с мен.В смисъл,вижда ме покрай детето,просто защото е още много малко и не може да го вижда сам.Иначе изчезва като попарен,все едно ще го ухапя или ожиля...Дали наистина бяга от нещо или му е неудобно да стои в обкръжението ми?
Аз съм на 25 години,с 8 години по-млада от него,ако това има някакво значение де.
Явно трябва да преживея някакси нещата и да свикна с мисълта,че можем да бъдем само приятели.Защото явно неговите чуства са изстинали вече и наистина е спрял да ме обича.
Стига съм мечтала за любовта му,ще започна да се настройвам за приятелството му!

# 21 17 авг. 2005, 10:37 ч.

София
Мнения: 1 752

Ей, та животът е пред теб! Т.е. можеш да срещнеш този, който ще те обича и заслужава истински, ако и това да не е бащата на детето. Времето ни учи да обичаме, да ценим себе си и да го правим мъдро. Така е и по-сладко, по-хубаво и по-трайно. Отколкото с младежкия див ентусиазъм и изпепеляващи чувства. Ани, имаш много повече от него. И като живот пред теб, и като шансове и възможности да се развиваш, обогатяваш живота си и изобщо...Пиша ти ги тези неща, защото и аз се борих за уж "голямата" (вярвах неистово, че това е така) си любов с нокти и зъби. Връщала съм си човека с въпросните горещи нощи. Той и досега твърди, че никой не го е познавал и разбирал като мен. И накрая...се разделих с него, когато осъзнах, че може да обича само заради себе си. Не заради детето или мен. В моите очи не може да обича. Защото любовта е да споделяш и да се раздаваш. Да обичаш другия, защото е прекрасен човек, а не защото е твой и на теб ти е добре с него или смяташ, че е най-доброто за теб. Та защото съжалявам за собственото си любовно заслепение, не ми се иска и други да страдат така и да губят безценните си млади години за кауза, която не си заслужава. Макар че, каквото и да ти пишем, гласът на сърцето и чувствата си е най-силен и убедителен за теб... bouquet

# 22 17 авг. 2005, 10:46 ч.

Мнения: 597

миленита,благодаря ти за отговора.
за съжаление имам лошото усещане,че съпругът ми наистина е спрял да ме обича и явно наистина трябва да приема този факт.сигурно е така,защо иначе ще се държи така резервирано и безразлично с мен?
приятели,приятели-ок тогава,дано поне приятелството ни издържи повече във времето.

# 23 17 авг. 2005, 10:58 ч.

София
Мнения: 1 752

Най-трудно ми (на всички ни е) бе да приема, че щом не ме иска, значи не е моят човек. Но обективно погледнато е така. Ани, колкото и да ти е болно сега, не ти е нужен човек, който не те обича и не може да те оцени. За съжаление, чак като си намериш някой (вярвам, че ще стане, макар и не утре), тогава ще успееш да погледнеш трезво на бившия и да си дадеш сметка колко много не ти е давал. Знам, че го обичаш много, но от всичко прочетено за него, смятам, че е слаба личност и не е способен да си преодолее вродения егоизъм. Писах вече по въпроса за раздаването. Има смисъл да сме с някой, на когото можем да разчитаме и в който вярваме, нали?

# 24 17 авг. 2005, 11:11 ч.

Мнения: 597

Така е,права си миленита и най-жалкото е,че започвам да осъзнавам,че не майка му е причината за раздялата ни,а че той самия е пожелал така.Явно съм му пречела нещо...а от това боли повече,уверявам те.
Няма страшно,ще се оправя,само да съм жива и здрава.
Аз съм гадна кучка и не се давам толкова лесно Wink

# 25 17 авг. 2005, 11:28 ч.

София
Мнения: 1 752

Няма за какво да те боли. На егоиста и недорасляка (за съжаление повечето мъже са такива) всичко, което не му улеснява живота, му пречи. Нали не се виждаш да си само в услуга на някого цял живот и да гледаш да не му пречиш Twisted Evil

Сигурна съм, че не си от тоя тип. Знам как разсъждавах преди пет години (когато бях колкото теб) и затова си мисля, че напълно те разбирам. Ама и знам, че със сигурност те чакат много по-добри дни. Вероятно и бившият ще дойде да ти реве да се събирате пак, но дано стане, след като вече си видяла, че може да имаш и много по-добро от него и това, което ти "дава". Mr. Green

# 26 17 авг. 2005, 12:19 ч.

Мнения: 597

Е това да го видя,няма да го повярвам.Той да дойде да се моли?Абсурд!
Ината му е доста по-голям от него.

# 27 17 авг. 2005, 13:52 ч.

София
Мнения: 1 752

Може, ти си го познаваш. Обаче, както се дискутира в друга тема, мъжете "се променят", като им се засегнат личните интереси, настъпано им е егото или са изпуснали "тяхното си" . Тъй че, не се заричай! Simple Smile

Не знаеш моят бившият какъв е дзвер, който ни се води, ни се кара и как ме изтормози навремето. Ама сега ми въздиша, че не можел да си намери жена, която да го разбира като мен. Била съм много му вдигнала критерия и други подобни "звезди". А човекът е в Щатите - там уж избор голям Simple Smile

)
Не знаеш какво ще ти поднесе животът, но едно е сигурно: всичко се връща!

# 28 17 авг. 2005, 14:01 ч.

Мнения: 597

Ами ако на мен ми се връща за нещо??? Embarassed

# 29 17 авг. 2005, 15:16 ч.

София
Мнения: 1 752

Ами ако Съдбата така иска да те отърве от него или да те научи нещо? newsm78

Когато моят бивш ми разказа играта и от психо тормоз за три месеца отслабнах с 14кг, си мислех, че цял живот ще си бъда нещастница и вечно губеща, обрекла детето си да расне без баща, сама, без ничия подкрепа и др.т. трагични елементи. Сега знам, че и страданието е послужило да стана по-силна и по-уверена в себе си и да не позволявам да ме нараняват. Мисля си, че без тези преживявания нямаше да съм такъв житейски мъдрец сега Laughing

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: