Добро утро. Аз току що видях едно ново произведение и знам, че го искам. След малко ще науча цената. Знам къде ще застане, кой ще го вижда, кого ще радва. Искам тази картина, каквато и да е цената й! Понякога оставаш без думи, само чувства и щастие.
- Публикувана: 21 апр. 2009, 22:02 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2009, 21:53 ч.
Колко пари максимум бихте дали за картина?
Чета и плача,плача и чета.От възторг и умиление.
... кой ще го вижда, кого ще радва...
какво стана? научи ли цената? ще радва ли гости и посетители, или не?
Това е картината. Имаме цена, имаме и сделка, тъй като ситуацията беше специфична и не беше задължително авторът да се съгласи да ми я продаде на мен по конкретна лична причина. Няма изхвърляне, понякога има случаи, в които искаш нещо, а обстоятелствата го правят сложно за постигане. Оказа се, че максимата "when there is a will, there is a way" е 100% вярна.
И въобще, за какво са тия изхвърляния? 
Кремче, ти точно прекрасно знаеш, че когато човек е в определена сфера, не се възторгва лесно от "обектите", с които работи.
За него критериите са различни. Но понякога не ти ли се е случвало да срещнеш нещо, което е различно от останалото. Силни картини има, впечатляващи, добри, качествени, въздействащи също. Картини, които знаеш, че лесно ще продадеш, защото са "вървежни", картини, които имат нужда от конкретен тип купувач или ценител, защото имат специфичен характер.
Когато имаш бизнес отношение към изкуството, рядко си грабнат. Отчиташ качества да, но рядко ги приемаш лично. И за собствени цели купуваш произведения, които или те привличат, или добре допълват мястото, или са отлична инвестиция и позволяват лесна продажба на добра цена в бъдеще.
Но понякога срещаш нещо и тогава го искаш за себе си. И цената е от малко значение. Съгласна съм с теб, че "всяка" цена е силен израз, но това е и образно изказване. Нали така
Когато аз искам нещо за себе си в сферата на изкуството, цената играе малка роля.
Освен мои картини, в софия имам и една на Коевчинов- " Лебедово езеро " техниката е акварел + игла , много ми допада. Моите са пейзажи, нищо не струват но аз си ги харесвам защото са мои. Мъжът ми споделя пред приятели , че ги одаряваме. Мама разбира се ми е най- голямия фен. Има 5 ил 6 в къщата във .
А иначе по темата - харесвам Gustav Klimt , мога с часове да гледам картините в Белведере - Виена, е имам една репродукция на Аделе , но още не съм я сложила. Харесва ми и Картината Юдит ( но ще си ги гледам в музея).
А иначе по темата - харесвам Gustav Klimt , мога с часове да гледам картините в Белведере - Виена, е имам една репродукция на Аделе , но още не съм я сложила. Харесва ми и Картината Юдит ( но ще си ги гледам в музея).
Въпрос на вкус, освен на пари.
Преди всичко на вкус, по- малко на пари!
Картината наистина е много хубава! 
А кой е авторът?
А кой е авторът?Видях го кой е, Вили Николов. Непознат ми беше досега.
Напълно съм съгласна с вас - най-важно е едно произведение да отговаря на темперамента на човека, който го купува. Всичко друго е без значение. Чуждото мнение е ирелевантно.
За мое лично ползване експресивността е ключова. Произведенията тип нежни и ефирни, ми навяват меланхолия и са ми чужди като излъчване. Многопластовостта ме грабва за нашия дом.
Продавала съм много картини, които оценявам като стойност, но не са мой жанр, колорит или визия, защото в този случай значение има вкусът на клиента ми.
За мое лично ползване експресивността е ключова. Произведенията тип нежни и ефирни, ми навяват меланхолия и са ми чужди като излъчване. Многопластовостта ме грабва за нашия дом.
Продавала съм много картини, които оценявам като стойност, но не са мой жанр, колорит или визия, защото в този случай значение има вкусът на клиента ми.
Цитат
Бих определила този стил като "приложнически" с фолклорни елементи.
Хм,живописта сама по себе си изключва термина "приложнически" що се отнася до моето скромно мнение...аз не виждам никъде апликации или елементи,които да ме насочват към приложните изкуства (керамика,стъкло,колаж,худож.обработка на метали и т.н.) още повече,че фолклорния мотив е личностно усещане на автора,той не е характерен признак за стил...бих определила стила му като приказен,особено в цикъла "Сънища",където е показана една много богата и сложна палитра,въпреки преобладавщите студени те са обработени по начин,който определено ги кара да звучат топло...творбите разказват приказки силно подчетани от илюстративния маниер...някои неща определно ме впечатлиха и се откроиха в съзнанието ми ...
Препоръчани теми