ми май не, не се страхувах. Това не ме прави герой, а може би по- безотговорна... - Публикувана: 24 апр. 2009, 12:57 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2009, 18:43 ч.
страх ли ви е от промените?
Само това са ми страховете... за сега. 
Когато забременях с първото ми дете се чувствах така объркана.Не бях сигурна в себе си дали ще мога да се справя с отглеждането.Но с раждането на бебето нещата се променят.Ще осъзнаеш, че ти си целия свят за това безпомощно мъниче, а то пък се превръща в смисъла на твоя живот.Бъди спокойна и уверена, нещата се нареждат полека 
.
Аз бях повече объркана отколкото уплашена . Моята бременност беше планирана, но към края аз самата бях в голяма чуденка дали ще бъда добра майка, дали ще се справя. Но като дойде момента си възвърнах увереността и сигурността в мен със самото раждане, и най вече когато видях дъщеря си.
Не ме е страх от грижите за бебето. Вярвам че си го обичам и ще си се грижа за него винаги, и все пак ще гледам да не го обсебвам че като знам какви има..
Страх ме е как ще се справям и с бебето и с мъжа. Той има нужда от 3 дни юркане един боклук само да изхвърли, седяли сме без брави, без лампи, само защото го мързи да свърши нещо. Ако не трябваше и за него да се грижа като за болен щях да съм спокойна, но уви.. А имаме и куче, което нямаше да е проблем, ако поне понякога мъжа я му чистеше, я го хранеше, я го извеждаше.. С тримата не мога да се оправям, а той твърдо отказва да махнем кучето, понякога имам чувството, че съм му чистачка и по милост живея тук.
Страх ме е как ще се справям и с бебето и с мъжа. Той има нужда от 3 дни юркане един боклук само да изхвърли, седяли сме без брави, без лампи, само защото го мързи да свърши нещо. Ако не трябваше и за него да се грижа като за болен щях да съм спокойна, но уви.. А имаме и куче, което нямаше да е проблем, ако поне понякога мъжа я му чистеше, я го хранеше, я го извеждаше.. С тримата не мога да се оправям, а той твърдо отказва да махнем кучето, понякога имам чувството, че съм му чистачка и по милост живея тук.
Никога не съм изпитвала страх от раждането, по-скоро се страхувах как ще се справям с грижите по бебето. А то се оказа доста по-лесно от колкото си мислех, при положение, че почти сама го обгрижвах. Сега се притеснявам как го възпитавам, къде греша, кой е най-добрият подход, достатъна ли е само любов и т. н.
За страх не може и да става дума.През двете си бременности бях смела ,изпълнена с оптимизъм ,трепетно очакване ...летях в облаците.Явно при мен така се отразява хаосът от гонещи се хормони.След раждането ,грижите ,безсънието-следва стъписване ,което слава богу е за кратко.
Има го обаче едно леко /или по силно/ притеснение дали всичко ще се нареди ,според очакванията ,дали ще достаги времето и силите за всичко.Следват тревоги около израстването,оформянето на характера ,насоките -правилно ли постъпвам ,къде съм права ,къде не.
Има го обаче едно леко /или по силно/ притеснение дали всичко ще се нареди ,според очакванията ,дали ще достаги времето и силите за всичко.Следват тревоги около израстването,оформянето на характера ,насоките -правилно ли постъпвам ,къде съм права ,къде не.
Страх не съм изпитвала.......Но съм си задавала нормални въпроси.....По принцип с каквото и ново човек да се сблъска - винаги има въпроси в главата си. Като не е задължително те да са от страх продиктувани...А какво остава, когато се отнася за дете.......Въпроси, притеснения - това са нормални неща, както и радостта, щастието, любовта от появата на нов член на семейството......Вярвай,че с любов всяко предизвикателство ще преодолеете......
Притеснено ми е, трудно е още да си го представя. Това е друго човешко същество, 
нашия живот ще се промени коренно...все пак ние сме си свикнали двамата, но вече го чакаме с нетърпение, за да си го гушкаме бебчо Първите промени при нас започнаха, ето изнесохме телевизора от спалнята
нашия живот ще се промени коренно...все пак ние сме си свикнали двамата, но вече го чакаме с нетърпение, за да си го гушкаме бебчо Първите промени при нас започнаха, ето изнесохме телевизора от спалнята 
, че и с пет деца ще се оправя...