Отговори
# 135
  • Варна
  • Мнения: 2 328
Месец след сватбата ни майка ми имаше рожден ден. Купихме й бял сватбен албум за снимки и го напълнихме със снимки от сватбата. На последната страничка обаче сложих 3 снимки от ехографа. Тогава бях вече в третия месец и се виждаше човече, а не точка Simple Smile. Подарихме й го, седна тя да разглежда (до тогава не беше гледала снимки от сватбата) и все пита: "А това кой е? А тука на Пламен чичо му ли беше?" И такаааа... През това време баща ми влезе да се къпе, после на спокойствие щял да разглежда ooooh!. Най-накрая стига майка ми до последната страница и вика: "Ами туй бебе какво е?" и ние и двамата с милото: "НАШЕ!" И като хвълри албума тая жена като заскача, като ни запрегръща!!! Радост голяма! И крещи из цялата къща, отиде до банята и тропа на вратата и вика: "Татенцеее, ще ставаш дядо!" А баща ми отвътре: "Милата година станах дядо, сега и баща ли ще ставам!" #Crazy Joy (сестра ми роди предната година).
И не мога да пропусна да разкажа реакцията на баба ми, която беше също в стаята, когато майка ми разбра, че съм бременна. Тя чула бебе, чула наше, разбрала каква е работата, обаче ми вика: "Ама как тъй ще го снимаш бе бабе туй бебе, ми ако му стане нещо!" hahaha
За протокола - бях на 26г и разбрах, че съм бременна точно 3 седмици преди сватбата!

# 136
  • София
  • Мнения: 5 079
На 24 бях първият път, сега на 27. Приеха го добре, нормално. Peace

# 137
  • Пловдив
  • Мнения: 585
Приеха го страхотно на 25 съм.

# 138
  • Мнения: 124
Имах приятел 3 години, учех в друг град от родния. Прибрах се за малко при родителите ми и ги запознах с момчето което познавам от 2 седмици и живеем заедно. Намекнахме им че мислим за сватба и деца.  Simple Smile След 1 месец им казахме че ще се женим и чакаме бебе.

# 139
  • Мнения: 387
с мъжа ми сме заедно от седем години и малко...и живеем заедно...повечето ни близки знаеха, че бебеправим...майка ми го прие съвсем нормално понеже знаеше за закъснението ми и т.н....майката на мъжа ми искаше веднага да се оженим...понеже не сме и нямаме намерение...останалите много се радваха...на 24г съм...

# 140
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Интересува ме имало ли е смешни и странни ситуации.. понеже на мен ми предстои!
Благодаря ви!  Hug
оженихме се, направихме бебето и им казахме, не е имало нищо кой знае колко странно. Бях на 24години.

# 141
  • Мнения: 629
Охх, не знам дали е нормално.Предстои ни да кажем новината, но страшно много се притеснявам. Аз съм на 25, а приятеля ми на 29. Заедно сме от доста време. Бебето е желано, но коремът ми е свит на топка само при мисълта, че трябва да го кажем Simple Smile Всъщност не знам какво ми става. Сигурно всички ще се зарадват.

# 142
  • Мнения: 406
Естествено че ще се зарадват  Simple Smile Честито!

# 143
  • Мнения: 239
Охх, не знам дали е нормално.Предстои ни да кажем новината, но страшно много се притеснявам. Аз съм на 25, а приятеля ми на 29. Заедно сме от доста време. Бебето е желано, но коремът ми е свит на топка само при мисълта, че трябва да го кажем Simple Smile Всъщност не знам какво ми става. Сигурно всички ще се зарадват.

Естествено, че ще се зарадват. Не го мисли ами казвай, за да ти се маха това притеснение от главата Peace И да си бременееш спокойно. Аз бях на 24, когато им съобщихме, мъжа ми на 31. Изобщо никой не го очакваше от нас, въпреки че бебето ни беше планирано. Ама бяхме решили преди да стане да не казваме на абсолютно никой, че си правим детенце. И аз бях притеснена как ще го приемат точно, защото никой не подозираше, обаче всички много се зарадваха. Казахме им чак , когато видяхме плодния сак на видеозона в 8 г.с. Успех Hug

# 144
  • Мнения: 453
Аз бях на 20, 2ри курс и хич не бях готова!
И майка ми и свекърите много се зарадваха, само баба ми каза: "А учението?"  Laughing Е, завърших го, за радост на пра- бабата  Laughing сега ми предстои да й сервирам за второто, а тя милата иска внучка й да прави кариера доживот  ooooh!

# 145
  • Мнения: 657
Аз бях на работа в чужбина, където срещнах и съпруга си. След 4 години заедно, когато забременях пак бях там и ми оставаха 3 месеца до края на договора, та реших да си ги изкарам. Wink Чак тогава се прибрахме, беше покрай Коледа. Бяхме седнали на празничната трапеза и като стана дума за подаръци, ние казахме, че имаме един много специален. Simple Smile Присъстваха всички освен баща ми, който е моряк. Той се обади на следващия ден и му казах, че семейството се увеличава с още един член. Heart Eyes Всички много се зарадваха и ни подкрепиха. Бях на 28 г. Peace

# 146
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 249
На нашите им каза моя мъж(макар и двамата да бяхме там някак си ме досрамя),тогава още не бяхме женени и ходехме така да се каже едва от 4 месеца и живеехме заедно от 2.Никак не одобриха,да не кажа бяха стресирани,не очаквах точно тази реакция.На свекърите им каза мъжа ми по телефона.Привидно се зарадваха,но съм сигурна,че биха дали мило и драго бебето да не беше от мен.Аз бях на 25 когато забременях,а мъжът ми на 19  Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт