как възпитавате децата си

По повод подчератаването на личния пример, аз мога да кажа, че дъщеря ми е постоянно целувана, прегръщана, но ето, факт - на вън бие децата, независимо, че замаскирано предварително ги прегръща, хапе, не дава нищо свое, взима от ръцете   и откакто проговори, използва доста  думички от типа "Махай се тука" или пък "Мое е няма го дам". Синът ми също го галя, целувам, прегръщам, но той не е нападателен, няма да е първи в боя, но няма и да остане длъжен, това последното го научи ДГ    За съжаление възпитанието се определя от няколко показателя - примерно 50% родителска намеса, 25% социално обкръжение и 25% личност, темперамент, характер на самото дете. Мен като малка вечно ме контролираха, напътстваха, спираха и се опитваха да ми налагат общественото мнение като базисна отправна точка на добро поведение, така трябвало, онака трябвало.... е после елате ме вижте в пубертета, на всички им излезе през носа, затова смятам, че детето трябва само да разбере кое за него  добро и зло, кое е красиво и грозно, кое е вкусно и кое горчиво... Докато следвах учих Жан-Жак Русо, препоръчвам ви да прочетете "Емил", успех във възпитанието !  

много интересно...какво можеш да систематизираш от посочената книга, че да си призная много време нямам,а и наготово е по-лесно

В творбата си "Емил" Русо излага тезата си за възпитание без насилие.. как човек е изначално добър и как да помогнем на детето си да поддържа този добродетел.. чрез позитивно възпитание..
Хубаво е да се прочете.. наготово няма да има същия ефект..

ох ,знам че е така ,но пусто време-все не ми достига
ще си позволя да сложа един цитат,с който съм напълно съгласна и се опитвам да следвам като верую
    от ´´     Медицинските открития на доктор Е.Бах´´- Нора Уийкс


Поначало, длъжността родител е привилегията (и наистина тя трябва да се счита като божествена привиле гия) да дадем възможност на една душа да влезе в контакт с този свят с цел еволюция. Ако бъде правилно разбрано, това е най-голямата възможност, която се предлага на човечеството, т.е. да бъде средството за физическото раждане на една душа и да се грижи за млада личност през първите няколко години от нейно то съществуване на земята.
.............
...........
Длъжността родител е божествена служба и трябва да бъде уважавана като такава, а дори и повече от кой и да е друг дълг, който ще ни се на-ложи през живота. Тъй като това е дълг на жертви, винаги трябва да се има предвид, че в замяна на тези грижи нищо не трябва да се изисква от детето, като целта е да се дава и само да се дава: нежна обич, закрила, ръководство, докато душата поеме сама грижата си за младата лич ност.
.........
..........
Родителството е служба в живота, която преминава от един към друг и по същина е временно даване на ръководство и закрила за кратък период, след което тези усилия трябва да се преустановят и да се остави обектът на вниманието свободен да напредва сам
.............
Родителите трябва специално да внимават да не искат да оформят младата личност според собствените им идеи и желания и трябва да се въздържат от всякакъв неподходящ контрол или изисквания в замяна на тех ния естествен дълг и божествена привилегия да бъдат средство за подпомагане младата душа да влиза в досег със света. Всяко желание за опека или желание да се оформя младия живот от лични мотиви, е ужас на форма на алчност и никога не трябва да се допуска, защото ако това се вкорени в младия баща и майка, в по-късни години то ще ги доведе дотам, че да станат истински вампири. Ако има и най-малкото желание за доминиране, то трябва да се премахне още в началото
..........



има още много,но вече стана прекалено дълго 

Халил Джубран го е казал много добре:

Твоите деца не са твои деца
Халил Джубран       

Твоите деца
не са твои деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа към живот за себе си.
Те идват чрез теб,
но не от тебе,
и макар, че са при тебе,
не ти принадлежат.

Ти можеш да ги дариш с твоята любов,
но не и с твоите мисли,
тъй като те имат собствени мисли.

Ти можеш да дадеш дом на тяхното тяло,
но не и на тяхната душа,
тъй като тяхната душа живее
в дома на утрешния ден,
който ти не можеш да посетиш дори и в своите сънища.

Ти можеш да опиташ
да бъдеш равен на тях,
но не опитвай да правиш тях
равни на себе си,
тъй като животът не върви назад
и не остава в миналото.

Ти си лъкът, от който
твоите деца се изстрелват
като живи стрели.

Остави лъка в ръцете на Стрелеца,
нека носи радост... 
 

много хубаво,наистина 

Опитвам се да я възпитавам най-вече с примера си. Окуражавам я да прави нещата, които са добри в моята ценностна система, а когато не одобрявам нещо давам кратко обяснение и минавам нататък. Звучи лесно, ама не е.

Имам много успехи - винаги казва "чаууу" когато излиза от магазин, асансьор или каквото и да е (аз казвам довиждане, тя използва по-лесната думичка), не къса цветята, защото от малка сме я учили, че това не се прави и трябва да е нежна към тях. Знае, че се пресича на светофари и пешеходни пътеки - доколкото това в София е възможно, не ме е виждала да пресичам извън позволените места. Понякога напук на всяка здрава логика сме трамбовали 100 м до най-близкото кръстовище и после още 100 наобратно...

Но има и много "пробиви", които ми покачват колко трудно е да даваш личен пример всъщност. Децата приемат нещата буквално, още не са достатъчно гъвкави да разглеждат дадено решение в целия контекст. Пресен пример - дъщеря ми посяга да вземе лаптопа ми и аз инстинктивно й казвам "не, това е на мама." Как после да я насърча да си споделя лопатките и кофичките на пясъчника?

Не е нужно точно чрез "настъпване" да я възпитаваш. Но трябва да я възпитаваш. Ако бие и хапе другите деца, родителите им няма да стоят безучастни и точно тя ще страда най-много от това. Защото е много по-добре мама да направи забележка и да обясни, че това е нередно, отколкото някой гневен родител.
Трябва сама да открива света, но е важно да й изградиш представа за това кое е добро и кое лошо. И когато направи нещо нередно трябва да поработиш с нея, докато разбере, че е нередно. Защото все пак живее сред хора и малко или повече е нужно да се съобразява с това.

Corset,    Това стихотворение го бях чула някога, от някой и ме беше впечатлило много силно. Толкова съм го търсила после (след като родих), но не знаех нито автора, нито името.

Японците,които за мен са с желязна култура ,имат следния способ на възпитание: До 7-мата година се държиш с детето ,като с господар. До 16-тата - като с роб, а от там нататък -като с равен.

Уча синьт ми/днес прави 3год/ да е внимателен, вьзпитан, сьобразителен с другите, но не винаги става това което искам аз- той е много буйно и палаво дете и доста често прави нарочно точно обратното на това, което му кажа

Вчера едно момченце, малко по-голямо от дъщеяр ми, я удари супер злобно, само защото тя се пусна по пързалката, която то считаше за своя. Майка му така ужасно го наби  Но не му обясни защо е лошо да бие...Но както и да е, аз се замислих как да постъпя-дали да обясня на дъщеря ми, че и тя трябва да удря или пък само да я успокоя. Накрая не издържах и много обстоятелсвено й обясних как да се пази 

Защо просто не й показа как са се отнесли с побойника?Обясняваш, че не се удрят другите и така не се решават проблеми.А това как да се пази, е просто задължително.Макар, когато някой просто реши да те нарани, е трудно да се предпазиш, особено за децата.

Имала съм много такива случаи.Моят син е от кротките,винаги го удрят.Има супер нахални деца и агресивни.Веднъж направих забележка на една майка,която си пиеше кафето с гръб към децката площадка и не се обърна нито веднъж.Направих забележка че нейното дете се опитва да удря другите и моето,а тя ми вика: "И аз к'во да напраа?" Аз и викам, ми ако моят син удари твоят,какво ще направиш? А тя "Ми нека го удари и ,ще видиш!"  Мале побеснях! И като я почнах "Ти за какво си го взела тва дете с теб като пиеш кафе ,пушиш и гледаш в небето!Ако отиде на пътя и го размаже кола?Какво ,ще кажеш? Ми к'во да направа ,смаза го неква си кола"  Аууууу направо ми иде да ги........ удуша такива пачи като тази! А на моята сестра сина е наистина опасен,много си го обичаме ,обаче.... това дете е способно да убие друго. И е толкова силен.......направо не знам .Взема метален прът и с лека усмивка се засилва да удря право в главата на друго дете,и ако него видиш.........   

Zuzu, дъщеря ми видя как майката на другото дете го бие. Но честно казано, просто гледаше с недоумение...