Имам няколко, страхотна семейна снимка на починалите ми баба и дядо, които много обичам и в чиято къща наследих и живея, на племенника ми като малък и който сега е далеч ... на баща ми ... от мойта свадба, от сватбата на сина ми, обичам къща с история и ми харесва да съм заобиколена от ликовете на хора, които обичам!
- Публикувана: 11 май 2009, 16:33 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 09:51 ч.
Семейните снимки в домовете ни?
в къщите си англичаните навсякъде държат семейни снимки сложени в рамки.
О, в новия брой на тукашно списание ( Италия) има един репортаж за един милански менаджер на Гучи, който в банята си е закачил куп снимки на прароднини.
В списанието много шик стои, обаче... да, трябва да имаш апартамент със специален дух, за да пасне такова нещо.
Не понасям прахосъбирачки и сувенирчета. Но, виж, снимки обожавам! Ама не такива нагласени и нарочно направени, примерно за празници или до разни забележителности. Харесват ми "ежедневни" снимки - примерно децата с приятелчета в градинката или в училищния двор. Така че като ги видя след година-две и да си кажа: Ей, помните ли тогава играехте на еди какво си. По-мили са ми някак си....По-истински...
ние си имаме снимки на определени места и както до скоро имах и по стените ба спалнята ни, сег а4акаме бебо 4е да сложим нови такива с него, както и скулптура на бременниат ми корем, на наще даже им подарихме дигитална рамка за снимки, а ние си въртим на плазменият телевизор скрин сейвър/слайд схоу от наши снимки- това са хубави спомени и не ни пре4и да се гледаме и на живо.
Имаме и то много...Когато се премесихме да живеем заедно с мъжа ми, тогава още гадже, апартамента ни беше като хотел, без общи спомени прахосъбирачки... Сега имаме много снимки, сувенири, пластики и т.н. все неща, които са подарявани, купувани с повод и които носят нашия семеен дух, поне така аз го усещам. Целият ми хладилник е със снимки, рисунки на детето - все мили неща, които ме карата да се усмихвам... 
2-3 сладки снимки 10х15 в елементарни стойки, стоят като подпряни реално, и не се натрапват. Още не съм извадила и една снимка от сватбата, която е достойна за конкурс и с радост бих сложила на стената. Даже картини нямаме - само една детска в детската. При все че има купища мои картини, които си харесвам и пасват.
.
На скрина в спалнята ни имаме три снимки в рамки- една от сватбата ни в страхотна сребърна рамка, подарък от приятелката ми италианка, една на мъжа ми и сина ми и една с мъжа ми отпреди 4-5 години. имаме и една огромна снимка в рамка за картина, подарък от фотографа, който ни снима сватбата ( и който наемаме за важни събития). нея ще закача един ден в дома ни, засега си чака реда, прибрана в дома на родителите ми, където живеем.
Имаме само една снимка в рамка - от сватбата. Но тя е забутана на края на една секция и почти не се и вижда. ) А и напоследък ме дразни, защото самата снимка вече не ми харесва.
Все се каня да купя рамка и да сложа една снимка на детето....и всеки път се отказвам с мисълта - "за какво ми е, нали го гледам всеки ден пред мен".
Все се каня да купя рамка и да сложа една снимка на детето....и всеки път се отказвам с мисълта - "за какво ми е, нали го гледам всеки ден пред мен".
