Приятелство и секс?

Определено си мисля че жените много не разграничават кой какъв е.

Никоя жена не може да ме убеди че заобикалящите я мъже имат приятелски чувства към нея.

Особено ми е смешно когато някой каже на противоположния пол че иска да са само приятели и другата страна се съгласи.

И според мен приятелство в чистата му форма между мъж и жена няма. Не че особено се среща и приятелство между две жени де  .
В едно такова приятелство наистина обикновено единия има тайни мераци или дори неосъзнати такива. Или пък и да не е имало в началото в един момент неизменно се стига до мисълта за секса. Не за друго, а защото като почувстваш човека достатъчно близък нормално идва и идеята за още по-голяма близост.

Аз сега имам приятели мъже,но след като попитах по много заобиколен начин(за да измъкна информация)и в подходящия момент,се оказа,че момчето (което питах) има такива мисли.

Окей,нищо ненормално,ама съм имала и такива "приятели",които не си казват и се правят на света вода ненапита.Това е подло дори.

Уентуърд , жена съм, но мисля точно, като теб.

Може да ги е срам или пък като виждат, че не срещат взаимност, предпочитат така уж приятели, отколкото съвсем да изгубят контакта си с теб...

Странно ми е друго обаче:
един пример - мъж и жена /не казвам най най приятели/, които се разбират отлично, единия почва изречението - другия го довършва дет се вика, споделят си всичко, прекарват ужасно много време заедно. В един момент жената усеща, че става нещо и при вида му се появяват пеперуди в стомаха й. Започва да флиртува леко, вижда че отсрещната страна с охота приема. Най-накрая жената му признава какво й се върти в главата, той потвърждава, че и при него има нещо повече от приятелство, но на другия ден си гълта езика и избягва 
Ха, Уенти - коментирай го, моля те, като представител на мъжката половина!

Ами как ще допусне жена такава грешка, тя да признава първа???

Май омесваме понятията. Както казах по-горе имам само няколко приятели. За приятел мога да броя човек, с който съм преживял много на който мога да разчитам и да се доверявам безрезервно, имаше нищо и за торби сол. Другото са познати. И моята бивша жена си мисли че сме приятели ама не сме. Вероятно си мисли така защото се разделихме цивилизовано и запазихме някакви нормални отношения, но с нея се чуваме няколко пъти в годината по празници а с приятелите си се виждам/чувам поне веднъж седмично. Ако говориме за това дали дали бих правил секс с познатите ми жени това вече е друг въпрос, но те не са ми приятели. Определено си мисля че жените много не разграничават кой какъв е. Преди няколко седмици се засекох с бивше гадже и ходихме на бира. След това тя ми каза че уведомила за това мъжа си а той съответно взе да ревнува. Тя ми вика какво толкова е станало че съм пила бира с приятел. Аз и казях че първо не сме приятели а сме бивши гаджета и второ че искам да правя секс с нея. Тя млъкна. Миналата седмица пак ходихме на бира и тя ми каза че искала дя прави секс с мен и след това ми налетя. Е питам аз приятели ли сме? Никоя жена не може да ме убеди че заобикалящите я мъже имат приятелски чувства към нея. А относно мисленето тази същатата позната ми каза нещо подобно, че нямала приятелки и че винаги се е разбирала много по-добре с мъжете. Има си хас. Тя по десетобалната е 8-ца или 9-ка и мъжете като я видят започват наистина да се разбират много добре с нея а жените обикновенно я намразват. И тя всичките тези мъже ги категоризира като приятели.

В такива приятелско - сексуални - пожелателни отношения, жената първа да сдаде фронта в повечето случаи завършват зле.