На какво се дължеше изборът ви за секцио по НЕмедицински причини?

Аз раждах секцио   по медецински показания .Смело мога да кажа , че всичко мина чудесно, а възстановяването беше бързо.
Едва ли вече  ще искам да родя по друг начин
Уважавам мнението на всички ,които искат естествено  или секцио по някакви си причини 

Стига сте се възмущавали от този бото   Това, че той е щял да се чувства като идиот по време на раждането на собственото си дете, изобщо не означава, че всички са идиоти и раждането е глупост по принцип. Ако бях родила нормално, със сигурност нямаше да се чувствам идиотка. Всъщно не съм сигурна второто как ще го раждам, но при всички случаи ще се съобразя с лекарската преценка, защото не се чувствам компетентна и способна да взема решение на база прочетени статии точно по този въпрос.

М/у другото само да вметна, тъй като за момента страхът от родилните болки води с най-голям процент - това на практика е преодолимо с епидурлна анестезия. Аз бях с такава втория път и нищо не разбрах от контракциите.

Честно казано - страх от всичко, съпътстващо естественото раждане (болки, опасност за бебето, разкъсване на органи и т.н.). Този страх при мен беше се появил още от детеска възраст и въпреки че си мислех че с годините ще намалее, напротив страхът се засили и се превърна почти във фобия... Така че това беше естествен избор за мен, за който до момента не съжалявам. Може би ,след 3 или повече секцио - ще съжалявам...

страх от родилни болки- основно! В 8 или 9 клас ни пускаха документален филм за раждането и изпаднах в такъв шок, че още ме държи! 

По - принцип не съм лигла и търпя на болка, но страхът от неизвестното, че няма да се справя, че нещо толкова важно зависи от мен, ме караше да мисля през годините , че един ден ще раждам така  . Отделно, разкази на приятелки с естествено раждане затвърдиха решението ми. Въобще не се притеснявам да го кажа. Не съжалявам за решението си, напротив!

Тъй... Нямам право да се включвам в анкетата, защото раждах секцио в комбинация с друга доста сериозна коремна операция.

Но ако не беше това - пак щях да родя секцио, по собствено желание. Причините: всичките изброени в анкетата, плюс още трийсетина варианта на вероятни усложнения, които болният ми мозък предположи, че може да ми се случат. И въпреки изключително сложната операция, на третия ден въобще не ме болеше нищо. Така че и следващото, живот и здраве, пак секцио ще го родя. Не обичам да ме боли, а досега нито една от защитничките на естествено.ком не са успяли да ме убедят с какво моята болка по време на вагинално раждане ще спомогне да си заобичам детето повече, отколкото ако излезе бързо и лесно.

кати, абе май отговорите манипулират малко... може да не е страх водещата причина, ама повечето опции за отговори са такива. аз отговорих също, но причината беше по-скоро убеждението ми, че това е правилният избор, продиктувано от четене, информация и т.н.  как мислиш?

Защо? Не ми беше хрумвало, но сравнението май е удачно. И в двата типа пътуване има известен риск.
Рискът със самолет е значително по- малък, но пък обърка ли се нещо, има голяма вероятност да е фатално.
При автобуса има много по- голяма вероятност за някакви проблеми по пътя. Но все пак най- честите са досадни (примерно да висиш с часове пред някоя граница), неприятни (да се окаже, че тоалетната е... хм... запушена и на практика неизползваема), стряскащи (да ти изгърми гума под краката), плашещи (леки катастрофи), ужасни (по- тежки катастрофи), но... с по- голяма вероятност за оцеляване.
Със самолет пристигаш много по- бързо, лесно, комфортно.
С автобус виждаш прелестите на пейзажа, забавляваш се с гледките, спираш на разни места, всяко пътуване може да се окаже неповторимо, несравнимо с друго и прекрасно изживяване.

ПП
mishka_moja, права си, но това е много трудно формолируемо... в смисъл, ти си убедена, че това е правилния избор, след като си се информирала подробно... защото. И там трябва да са причините, но аз не успях да ги опиша по- добре. Ако имаш идея - давай, веднага ще включа. Може би "страх" не е най- точната дума, но... "това е по- безопасно" е по същество същото - страха не винаги е нещо като ... паника, по- често е свързан с проявата на здрав разум - не скачаме под движещо се превозно средство не понеже сме изпълнени с адреналин, но понеже сме се научили какво би последвало и че то вероятно ще е страшно...
Или...  Не ме е страх да изляза без чадър в проливен дъжд, примерно, есента, да си направя дъълга разходка и после да седна на някое проветриво място, недоизсушена, за да пийна една биричка. Да предположим, че времето не е студено - но не е и 35 градуса на сянка. Е... по всяка вероятност нищо особено няма да ми се случи, няма да е и особено неприятно приключение. Но има сериозен шанс все пак да се разболея. И не го правя, понеже не е разумно - просто не знам какво название би следвало да има този вид страх...
нещо такова ми се върти в главата.

И за мен това е странно като водещ мотив...

Желанието ми бе да родия секцио и не съм се и замисляла за нормално раждане. Нямах сериозна причина единствено тесен таз който не всеки лекар би приел за добър довод. Прекалено се бях наслушала и нагледала на фалове покрай мен и страха ми бе голям от нормалното раждане. А и усещането ми винаги е било,че норамлното раждане не е за мен.
 В последствие си изтърпях няколко часа  "неистински" а после и "истински" контракции но това поради ината ми да мине 12 часа заради датата /прсихясала бях с нумерологията/ и малшанс от спешно секцио преди мен,след като дадох съгласие да ме почват.
 Реално се оказа,че вътрешния ми страх си е основателен.  Малката се роди много голямо бебе за мойте размери / екипа при секциото беше учуден как може да съм толкова дребна с такъв бебок/. Не мога да си представя пораженията ако трябваше да я родя нормално.

Вандали....   (ама че глупост, та това са си деца още )

Избрах секцио,съзнавам,че е коремна операция и т.н. опасности.Сред мотивите ми на първо място - страх за бебето.Изживях ужаса с естественото раждане на сестра ми,мозъчният оток на бебето вследствие липса на кислород,заради забавеното изваждане на плода(за което лекарят бе виновен),мъчителните дни на чакане да кажат ще има ли трайни последици и т.н. неприятни емоции впоследствие.И това като завършек на една безпроблемна бременност и "леко" раждане в рамките на 3 часа."Тя не усети какво е раждане"-думите на лекаря,които няма да забравя.Т.е. малко я е боляло,трябвало е още    Ей така мислят повечето лекари в Б-я:Щом ще раждаш,редно е да се измъчиш.
Повлия ми и майка ми - раждала 2 пъти нормално,още и прилошава като се сети за подробностите.
Съгласна съм,че от естественото раждане по-хубаво няма.Но не и в България,не в нашите болници и при тези закостенели лекари и акушерки.

Така е. Трябва да си призная, добре, че нямахме интернет, когато бях бременна. Сега, след като съм се начела на какви ли не ужасии,  по-скоро бих направила аборт, отколкото да преживея това. Самата аз съм пример за рисковете от секциото - по време на операцията получих кошмарен кръвоизлив, лекарите съвсем видимо загубиха самообладание, докато бях във съзнание, защото не можеха да го овладеят. След това ми спря сърцето. Анестезиологът не беше преценил дозата на упойката и килограмите ми, на всичкото отгоре явно нещо някъде е объркал, в резултат на което освен сърцето, ми спря и дишането, а на всичкото отгоре ми е повредил и гръбначните нерви. Детето се роди полузадушено заради тройно увита и на възли пъпна връв, вследствие на преждевременните контракции два месеца преди раждането. Слава Богу, успяха да я спасят, а аз след операцията много-много усложнения не съм имала, ако изключим това, че възлите на конците бяха срязани, а самите конци бяха забравени да бъдат извадени, и от време на време получавах неприятни възпаления на раната.

И въпреки всичко, ако имам избор, пак ще предпочета секциото. Ама само ако нямам възможност да направя аборт преди това.

Да, и двата възможни избора се дължат на страх... от другия - или от нещо, което би могъл да предизвика.
Интресно ми беше кой страх е водещия...

Кати, не винаги мотива е страх. Аз имам 2 вагинални раждания, но честно казано и от секцио не ме е страх. Общо взето бих родила всякак, дори и да боли.
Избрах вагиналното раждане, защото отдавна имам много силно усещане че бебето трябва да си е непрекъснато с мен, от секундата в която се роди. За мен е изключително важно да имам достъп до бебето непрекъснато и да знам за всяко нещо, което му се прави предварително. И при двете раждания това беше нещото за което разпитвах.
Е, стана така, че и раждането беше както го исках, но за самото раждане бях готова и на компромиси. Т.е. ако вариантита са: 1. Вагинално раждане и ми дават бебето след 2 часа или 2. Секцио и бебето си е при мен веднага след раждането бих избрала секциото без да се колебая и секунда.