Желание за трето дете,имате ли го

Винаги съм искала три. Първото го искахме и двамата, за второто го навих. Той го искаше, но след още година-две. Много искам трето сега, но той не иска. Просто нямаме финансова възможност за три. Естествено, не става дума за храна и дрешки, за толкова ще се справим, но всички знаем от какво имат нужда децата. Онзи ден мъжото дори ми каза: Ако толкова искаш, ще си направим трето!  Той винаги ме е подкрепял, но сега вече аз се чудя. Знам, че ще го обичам колкото другите, че ще направя всичко за него, но...  Ще изчакам още някоя и друга година, и ако е рекъл Бог... Но иначе съм го предупредила, че стане ли случайно, няма да го махам  .

Да отговоря на Азаф, която много харесвам и уважавам:
А защо мислиш, че няма да имаш възможност да работиш? Питам от любопитство само, защото никога не съм спирала да работя...

Моите деца са вече в училищна възраст, имат много потребности, които изскочиха с времето - занимания по английски, спорт, логопед и писане на домашни, за които често ми искат помощ. А работата ми е такава, че съм в офиса 8 часа, завъртат се ангажиментите и денят отлита. Живеем извън София и пътуването всеки ден също отнема време. Поради тези причини в момента не мисля, че бих могла да работя и да отглеждам три деца. Аз и с двете се уморявам много, почти нямам време за почивка и хобита, но като пораснат двамата още може и да се замисля...

Момичета, точно това ми е идеята - броят на децата не е нещо, към което да се стремиш самоцелно - искам 5, примерно и край, без да ме интересува какво мога да им дам.

kalina@, ще те питат, когато никога не си работила или си имала дълъг период без работа. Ако в това време си се доказала като умеещ и отговорен човек, изобщо няма да имаш нужда да стигаш до интервюта.
Не мога да приема, че наличието на деца означава непременно единият от семейството да спре да работи, за да се грижи за тях. Градина, забавачки и т.н. не са само въпрос на късмет, а на желание да можеш да ги осигуриш на децата ти.

Огнена стихия, имам познати в малки градове и съм убедена, че там в това отношение има огромна помощ от баби, лели и т.н. роднини, които могат да поемат гледането на децата, а и няма проблем с яслите и градините. Иначе, далеч съм от Бояна и Симеоново /всъщност, те от години не са това, което бяха/, а и всичко, което сме постигнали с мъжа ми, е само резултат от нашите усилия, от работата ни /буквално по 20 ч. на ден в много случаи, защото и двамата работим по няколко неща/ и от желанието ни да дадем максималното на децата ни. И ми е ясно, че има хора, които не могат да постигнат същото и им е трудно, но и наистина в моята среда наличието на 3-4 деца е нормално и "достъпно" /дори да звучи цинично/. Точно затова е нормално човек да си прави преценка какво и на колко деца може да осигури. Правенето им е най-лесното в случая...
И понеже спомена провинцията, има разлика от провинция до провинция, понеже има разлика от човек до човек - мои близки станаха родители за 4-ти път преди дни и определено това няма да навреди на бюджета им. От малък град са, но и двамата имат професии, които им носят стабилни доходи /дори мъжът е колега на моя и работи по нета в международна фирма по специалността си - само неговите доходи са около 2-3 пъти по-високи от нашите семейни/...

Мечтица, разбирам те.
Ние точно с подобна идея планираме третото за след още няколко години, когато момичетата могат да са посамостоятелни.
Питах, защото останах с впечатление, че го свързаш с отглеждането и с това, че трябва да си с децата, а не във връзка със заниманията и ангажиментите им.
В подобен случай е от значение естеството на работата и гъвкавостта на работодателя. Примерно, моята работа е натоварена и не мога да излизам по-рано, но мъжът ми е този, който приключва по-рано ангажиментите си и поема децата за няколко часа след градината, за да мога аз да се прибера и той да си довърши работата. Или поема ангажименти през уикендите, когато аз съм с децата /в това време работя от вкъщи/, а той си освобождава сутрините /за воденето на градина/ и вечерите /когато аз имам ангажимент до късно през нощта/. Пък и нашите деца са на една възраст и са перфектна компания, та ми остава време за почивка, докато играят или за разни хобита, докато спят, примерно.

Правенето и оставянето на децата за отглеждане по детегледачки и детски заведения от най-ранна възраст са най-лесното. Та за мен да можеш да си позволиш дете е не само да можеш да си позволиш да го издържаш, но да го правиш така, че да имаш достатъчно време да общуваш с него. Недейте да акцентирате само върху парите. С пари наистина не може да се купи всичко

Има го и при двамата, и за второ, и за трето, но няма кой да го износи и роди, с желание само не става

Според мен нещата са на кантар от страна на вниманието и финансиите.Това да можеш да му предоставиш повече внимание,но същевременно в днешния материален свят,свят на изобилието с всичките шарени и най невероятни играчки да не можеш да зарадваш детето си,мисля че ще тежи на един родител.Как тогава да му обясниш защо той не може да има а другите деца имат.И от другата страна погледнато да имаш страшно много пари и пари да го обсипваш с купища подаръци ,но да нямаш време да му се зарадваш и да поиграеш с него,също ще тежи.И тук важи правилото за златната среда,която за съжаление е някъде там....но май само по филмите.

Умеещи, отговорни - това в нашия филм го няма. Навярно таксите за частна детска градина в София е в пъти по-голяма от заплатата ми. Повечето ми познати са с едно дете и се ужасяват при мисълта за второ, защото това обрича семейството на почти буквално гладуване. А всички са на работа...
 Най-прекрасното занимание за мен е гледането на деца. И май го мога добре, но ...

Петруш, позволи ми да се съмнявам, че Азаф имаше предвид купища играчки. Това важи и за мен.
Под "материална обезпеченост", аз не визирам Лапин хаус за гардероба на дъщеря си, нито милион Барбита. На мен това ми е последния проблем.
Най-малкото, обаче, детето е редно да има собствена стая, възможност да се образова и да спортува.
Наистина, времето и вниманието, което родителя отделя на детето си, също е фундаментален въпрос, но аз не смятам, че ако родителите работят, децата им са лишени от тяхното внимание.

Вижте сега, зависи кой каква представа има за минимума като стандарт на живот. Ако искам дете (второ, трето или -айсто) ще го направя, независимо дали то ще има самостоятелна стая или ще имам пари да му плащам частните уроци. За мен общо взето нещата трябва да са справедливи за всички деца от семейството - ако има за едното пари за уроци, значи трябва да има и за другого/гите. В малката възраст на децата им е нужно да имат легло, храна, дрехи и играчки. Без значение дали дрехите и играчките са н-та употреба и дали има своя стая. Мен повече би ме притеснявало дали ще имам времето, нервите и здравето да му обръщам толкова внимание, колкото на другите си деца, а не бих искала да превръщам по-големите деца в детегледачки.

Във всеки етап от детето ни има нужда от нещо. Купища играчки споменах тъй като децата ми са малки и просто за момента това е проблема при нас ...камиони и колички.Далеч съм от мисълта че дори и да имаш трябва да се угажда всичко на детето,а най малко безмислени играчки.

Именно затова, Андариел, хората са различни.
За теб няма значение дали ще имаш възможност да осигуриш уроци и стая, за мен има.
Аз не споделям теорията за оптимистичното бъдеще и права подобна преценка трезво и с днешна дата.

Петруш, радвам се, че ме разбра.

За всеки родител е фикс идея според мен ,да може да осигури добро образование на децата си и да им се радва гледайки как се реализират.По голяма наградо от това няма.

 
Абсолютно точно си ме разбрала.

Andariel, нямах предвид дрехи, играчки и глезотии. Говорих за достатъчно жизнено пространство (дори не самостоятелна стая, но достатъчно място за самостоятелно легло, собствен шкаф за дрешки, кътче за игра и др.), качествено образование, качествена храна, лекарства при нужда (писала съм за това, че моите момичета се родиха недоносени и се хранеха със специално АМ, което тогава струваше 30-35 лв. кутията, а една кутия изяждаха за 2-3 дни - т.е. без предвиждането на всякакви подобни ситуации не бих се решила да забременея отново), дори и споменатите от мен почивки (просто не става да отглеждаш едно дете само между 4 стени и на пейката пред блока - добре е да излиза на чист въздух, да сменя обстановката). А вниманието и времето, които родителите отделят на децата е най-важното - за мен то е водещо, но работещите родители не са равнозначни на незаинтересовани родители, без време за децата си - въпрос е времето с децата да бъде качествено прекарано, защото имам неработещи познати, чиито деца общуват повече с телевизора, отколкото с майките си, а с бащите им общуването се свежда до съвместното пребиваване на едно и също помещение вечер...
Аз искам момичетата ми да поотраснат - не с цел да бъдат детегледачки на братчето или сестричката си, а да бъдат самите те по-самостоятелни (т.е. физически да не се нуждаят от грижите ми в такава степен), за да мога аз да дам на следващото ми дете това, което сега давам на тях.

И двамата с мъжа ми искаме 3 деца. Но тук бих казала "Човек предполага, Господ разполага". Междувременно, обаче, правим всичко по силите си да можем да отгледаме 3 деца.

Никога не съм дълбала толкова дълбоко в тези въпроси, сигурно и затова съм се навила да родя трето дете. Във всеки случай аз самата съм израсла в една обща със сестра ми стая и си живеехме страхотно, не ни е пречело нито на учене, нито на нещо друго. Дори и да се наложи две от децата да делят стая за по-дълъг период не мисля да правя от това трагедии (е, надявам се всеки да си има стая откъм 10 год, възраст нататък поне) Определено смятам да ползвам детегледачка, защото и работя все пак. Не виждам как би ми било възможно да се справям с 3 деца, домакинство и работа почти сама (мъжът ми е доволно натоварен, за да очаквам от него да пере, готви и чисти, освен че работи нон стоп). От него мога да разчитам на всякаква помощ с децата и грижите по тях. Но не правя планове отсега в кои Университети ще учат децата и кои професии ще усвоят. Всяко от тях ще си поеме пътя и ще се реализира като му дойде времето. Ще имат пълната ни подкрепа. Но да седна да пресмятам отсега дали няма  да ощетя едното за сметка на другите - не е за мен това.