В началото на март 1971г. в родилния дом на болницата в гр.Провадия една жена ражда момиче,на което дава името Десислава.Жената се казва Калинка Христова Иванова и оставя момичето за осиновяване.Може би е била учителка,в което не съм напълно сигурна,както и в това ,че съм трето дете.Искам да я намеря и просто да си поговорим за миналото.
- Публикувана: 30 май 2009, 22:06 ч.
- Последно мнение: 14 март 2010, 10:27 ч.
Може би я познавате?
Не слушай глупостите на хората. За теб е като дране на живо, а за тях е като раздвижване на въздуха просто.
Реално имаш не три, а две имена. Имаш в условието на задачата две имена, независимо, че знаеш три. Фамилията при жените доста често се сменя поне един път.
Сериозен факт и фактор за трудностите ти е това, че тогава и ти и тя не сте имали ЕГН.
А това математически означава, че към бройката ще ти се прибавят и жени с еднакви първи имена, но различни фамилии, т.е. и тези които по рождение са си имали друга фамилия, т.е. голям масив инфо.
По-лесно е ако си служител със съответните пароли да търсиш и отсяваш по определени критерии, но ти не си такъв. А някои няма нужда и да анализират, но не си такъв служител.
Писала съм подробно, ако искаш намери.
Хем искам да ти кажа, че има минали по този път и да ти дам малко подкрепа,
хем ставам бясна от мъка като си помисля, че масата хора и моите и твоите думи свъзрзват с черна неблагодарност.Не знам защо имаме тези пътища и уроци.
http://www.vbox7.com/play:c4535e34&al=1&vid=2905064
Малко музика за определени моменти.
Моля се да не бъде изтълкуван текста неправилно, но музиката ми допада много.
Мираета, уважавам те и те чета с интерс, но недей да слагаш всички под общ знаменател!Ако под глупости имаш предвид нещата, които сме писали тук!
Аз съм осиновена и не мисля, че пиша глупости или че чувствам нещо по-различно от теб, например. И наистина, ако бях на мястото на Хубавелка, щях да си измисля някакви начини да проверч по адрес или нещо подобно. Друг е въпросът, че на теб ти се струва глупаво!Не всички тук си чешат езиците и не всички гледат сеир.
Моите уважения
Аз съм осиновена и не мисля, че пиша глупости или че чувствам нещо по-различно от теб, например. И наистина, ако бях на мястото на Хубавелка, щях да си измисля някакви начини да проверч по адрес или нещо подобно. Друг е въпросът, че на теб ти се струва глупаво!Не всички тук си чешат езиците и не всички гледат сеир.
Моите уважения
Мила Вагабонд,
И през ум не ми минава теб и другите тук да споменявам като говорещи глупости, не знам откъде ги правиш тези заключения.
С цитираните две имена масивът би бил минимум 150-200 жени. Как без три актуални имена и ЕГН и в коя община предлагаш да се пита ... Няма да навлизам по-дълбоко. За който може да чете, е написано доста. Без актуални имена няма адрес, а без ЕГН няма сигурност в идентичността на лицата със стари и нови имена на майките.
Никой не ти дава имена и адреси на тепсия. Не става дума за пари, а за събиране на инфо, анализ и издръжливост.
А ако нямаш годините им не си в състояние да отсееш от бройката кои отпадат поради неподходяща възраст, други родени деца в период -+ 7-8 месеца и много други неща. Не че съм много умна да се сетя, а всеки, който се е сблъскал с тази стена, би се сетил.
А след отсяването да се намерят и актуални адреси си е друга тема.
Та, само ти нахвърлих елементарни жалони, а пътят (ако не си човек от службите, де ) е доста трънлив.
Та затова съвети, да ги обходи са тъжни, а дори не и смешни. Започнах с адресите когато стесних кръга до около 20 жени. С 200 е непосилно.
А когато започне нещо да прави, всеки втори я разпитва за всичко и после не и кава нищо. Обидите и конското не ги и споменяавам. Миналите през това си ги знаят.
Хората дори не схващат разликата между хората, получили ЕГН при раждането и родени от майки с ЕГН към момента на раждането, и тези като нас, които са получили едва след години, а майките им в документите за осиновавянето не са индивидуализрани с ЕГН.
Поради тази причина нещата, които тук си говорим, може би на някого изглеждат безсмислени, защото хората познават само настоящата действителност - с ЕГН-та, реалните имена в декларациите и съдебните решения и т.н.
Но има такива като нас - без самоличност, анонимни, без рожден ден, без, без ...
Та ако на тези не им кажа нищо смислено и да се пазят от безсмислието на хората, как да им помогна.....
Доста хора съветват от желание да демонстрират участие без да се замислят.
Откъде би намерила актуален адрес на лице, за което знаеш само двете му имена ????????
Данните от онези години не са на електронен носител, поне не тези, които са в държавния и окръжните архиви, а лицата не се индивидуализират с ЕГН на хартиените носители от онова време.
Наистина ли не разбираш абсурдността на разговора. Лицето не разполага с първичното си удостоверемние за раждане, а и да разполагаше с копие, там са само трите имена на жена, която сега най-вероятно има друга фамилия и със сигурност вече има ЕГН, ако не е починала преди въвеждането им. На декларациите за отказ (които са в делата в съда, а не в общините) има данни от старите паспорти (описвани са на ръка и няма гаранция, че нямат и грешки). В съвета би намерил само данни за първичния си акт, което не е малко, но не води директно до конкретно лице с адрес. А кой обикновен гражданин без съдебно удостоверение има достъп до сравнителен алгоритъм кой стар номер на документ за самоличност на кого е принадлежал преди 40-50 и повече години.
Пак казвам, това за ограничен кръг служители не важи, но ние не сме сред тях.
Ако някой е в епицентъра на циклона, то наистина няма нужда от неизпълними съвети, от които би се почуваствал още по-неспособен да се справи. А и сме възрастни хора - с отговорности и грижи за семейства, а имаме само 24 часа в денонощието за да подредим пъзела от онзи живот и да не разрушим пъзела от настоящия си.
А инфото, предоставено по съдебен ред, е друг разговор.
Сега есента ще видим това по административен ред, но май съдът е по-отговорен от администрацията, но времето ще покаже. Дано се опиташ да разбереш казаното от мен, за което се моля.
Тогава за никаква обида не би ти хрумнало да мислиш 
.
Шега: Е, освен ако не се казва Хубавелка Хвалипръцкова.... Тогава май би била единствена .
И през ум не ми минава теб и другите тук да споменявам като говорещи глупости, не знам откъде ги правиш тези заключения.
С цитираните две имена масивът би бил минимум 150-200 жени. Как без три актуални имена и ЕГН и в коя община предлагаш да се пита ... Няма да навлизам по-дълбоко. За който може да чете, е написано доста. Без актуални имена няма адрес, а без ЕГН няма сигурност в идентичността на лицата със стари и нови имена на майките.
Никой не ти дава имена и адреси на тепсия. Не става дума за пари, а за събиране на инфо, анализ и издръжливост.
А ако нямаш годините им не си в състояние да отсееш от бройката кои отпадат поради неподходяща възраст, други родени деца в период -+ 7-8 месеца и много други неща. Не че съм много умна да се сетя, а всеки, който се е сблъскал с тази стена, би се сетил.
А след отсяването да се намерят и актуални адреси си е друга тема.
Та, само ти нахвърлих елементарни жалони, а пътят (ако не си човек от службите, де ) е доста трънлив.
Та затова съвети, да ги обходи са тъжни, а дори не и смешни. Започнах с адресите когато стесних кръга до около 20 жени. С 200 е непосилно.
А когато започне нещо да прави, всеки втори я разпитва за всичко и после не и кава нищо. Обидите и конското не ги и споменяавам. Миналите през това си ги знаят.
Хората дори не схващат разликата между хората, получили ЕГН при раждането и родени от майки с ЕГН към момента на раждането, и тези като нас, които са получили едва след години, а майките им в документите за осиновавянето не са индивидуализрани с ЕГН.
Поради тази причина нещата, които тук си говорим, може би на някого изглеждат безсмислени, защото хората познават само настоящата действителност - с ЕГН-та, реалните имена в декларациите и съдебните решения и т.н.
Но има такива като нас - без самоличност, анонимни, без рожден ден, без, без ...
Та ако на тези не им кажа нищо смислено и да се пазят от безсмислието на хората, как да им помогна.....
Доста хора съветват от желание да демонстрират участие без да се замислят.
Откъде би намерила актуален адрес на лице, за което знаеш само двете му имена ????????
Данните от онези години не са на електронен носител, поне не тези, които са в държавния и окръжните архиви, а лицата не се индивидуализират с ЕГН на хартиените носители от онова време.
Наистина ли не разбираш абсурдността на разговора. Лицето не разполага с първичното си удостоверемние за раждане, а и да разполагаше с копие, там са само трите имена на жена, която сега най-вероятно има друга фамилия и със сигурност вече има ЕГН, ако не е починала преди въвеждането им. На декларациите за отказ (които са в делата в съда, а не в общините) има данни от старите паспорти (описвани са на ръка и няма гаранция, че нямат и грешки). В съвета би намерил само данни за първичния си акт, което не е малко, но не води директно до конкретно лице с адрес. А кой обикновен гражданин без съдебно удостоверение има достъп до сравнителен алгоритъм кой стар номер на документ за самоличност на кого е принадлежал преди 40-50 и повече години.
Пак казвам, това за ограничен кръг служители не важи, но ние не сме сред тях.
Ако някой е в епицентъра на циклона, то наистина няма нужда от неизпълними съвети, от които би се почуваствал още по-неспособен да се справи. А и сме възрастни хора - с отговорности и грижи за семейства, а имаме само 24 часа в денонощието за да подредим пъзела от онзи живот и да не разрушим пъзела от настоящия си.
А инфото, предоставено по съдебен ред, е друг разговор.
Сега есента ще видим това по административен ред, но май съдът е по-отговорен от администрацията, но времето ще покаже. Дано се опиташ да разбереш казаното от мен, за което се моля.
Тогава за никаква обида не би ти хрумнало да мислиш
.Шега: Е, освен ако не се казва Хубавелка Хвалипръцкова.... Тогава май би била единствена .
искам да кажа на Хубавелка и на всички който тепърва ще търсят всичко казано от Мираета е абсолютно точно.Когато аз реших да търся се обърнах към детективска агенция.Знаех само трите имена на БМ,който в последствие се оказаха две,понеже вече беше омъжена и със сменено име.Имах невероятният късмет с тези имена да ми излезнат само две жени.Едната беше тогава около 90 год и възрастта и я изключваше да ме е родила.Другата излезе че ме е родила на 17 г.Естествено отидох при нея.При много жени с еднакви имена просто нямам идея как да се постъпи.Ако се сетя нещо ще пиша.
В началото на март 1971г. в родилния дом на болницата в гр.Провадия една жена ражда момиче,на което дава името Десислава.Жената се казва Калинка Христова Иванова и оставя момичето за осиновяване.Може би е била учителка,в което не съм напълно сигурна,както и в това ,че съм трето дете.Искам да я намеря и просто да си поговорим за миналото.
Защо всичко е толкова сложно???
На мен ми хрумва да отидеш в Провадия и да потърсиш някоя пенсионирана акушерка от онова време. 70-те години не са толкова отдавна. Селските осведомителни агенции между сериалите също могат да ти свършат работа. Засядаш някъде и обясняваш, че леля ти калинка е работила някога тука и май е сгазила лука...
Ходих до там,но не се сетих за акушерката,стигнах само до ГРАО,където не получих никаква информация и направо съвсем се отчаях,че пропуснах другите варианти.Много съм далеч от Провадия.Ако има някой от там може да ми пише или да ме насочи към някоя акушерка работила през 70-те години.
Здравейте,
Нова съм в този форум, четох доста преди да се осмеля да пиша. Анонимността на форума ми дава сили да споделя нещо, което не съм споделила и с най-близките си хора. Имам основателни съмнения, че съм осиновена. Преди 4 години починаха родителите ми, отидоха си един след друг (през два дни) което за мен бе огромен шок. Подготвях едно погребение, след два дни погребенията станаха две. Дори и в момента не съм осъзнала че ги няма, или по-точно, отказвам да проумея този факт. Възрастовата разлика между мен и родителите ми беше 42 години, винаги майка ми е казвала, че децата на по-възрастните родители са много умни и интелигентни, така отговаряше на въпросите относно разликата в годините ни. Когато бях дете не се замислях особено за разликата в годините, гледах родителите на съучениците ми, виждах разликата, но не задълбавах нещата. Не се оплаквам, не се оплаквах и тогава, задавах си въпроси, но никога не съм била сигурна на 100%, бях обичано дете от роднини и близки, нямам брятя и сестри, или поне не знам да имам. Достатъчно съм помъдряла и поумняла, имам семейство и две прекрасни деца, но нещо не ми дава мира! Съвсем случайно, след смъртта на родителите ми един първи братовчед, неговите деца са ми връстници ми каза (уж небрежно), че "помнел като вчера деня в който са ме взели от родилния дом". Наша близка роднина, която е била сестра в същия родилен дом ме е взела за да ме даде на родителите ми, как ми е носила кърма за да ме хранят! Направо се продъни земята........... изгубих почвата под краката си, бях на друга планета и в друго измерение, думи нямам да опиша ужасът и шока който изпитах. Останах безмълвна, нямах, а и не знаех какво да кажа, как да реагирам, как да постъпя. Добре, че въпросния братовчед вече си тръгваше и не ми се налагаше да отговарям, бях останала без думи. От този момент до ден днешен тая тайната в душата си, не ме е срам от това, че съм осиновена, аз съм това което съм. Изградила съм се като характер и като личност, това дали съм отгледана от биологични родители, или от осиновители няма да промени нищо в личността ми. Има обаче безброй въпроси, които не ми дават мира, аз не занам коя съм! Какъв произход имам? Кой ме е родил и защо ме е изоставил? Коя съм аз? Имам ли братя и сестри? Въпросите са много, а отговори няма. Не искам да питам този братовчед, който ми хвърли думите за моя произход в лицето по най-неподходящия начин. Не знам дали има значение, не съм лош човек, състрадателна и милостива съм, но не чуствам близост с роднините, не ми липсват, не изпитвам нужда да поддържам контакти с тях. При нужда търся помощ от приятелите, а не от роднините. Получавам помощ от приятели и до известна степен лицемерие от роднините, почти нямам контакти с тях, не ме търсят, а и аз тях също. Това нормално ли е? Не е ли редно роднините да са твоята опора в случай на нужда? Дори да е така, при мен е различно. Единственото в което съм сигурна е, че не съм от ромски произход, друго нищо не е сигурно. Коя съм аз? Искам до получа отговори на всичките си въпроси, няма да търся контакт с биологичните си родители, дори и да ги открия един ден. Може би само бих ги зърнала тайно, поне да видя имам ли прилика с биологичната си майка, ако е жива. Няма да нахлувам в живота й, не я обвинявам, че ме е изоставила, болно ми е, че съм била нежалана, но това е живота, не винаги е справедлив и не се приемам за жертва. Доволна съм, че съм отгледана от тези хора, моите родители. Но има една горчивана..........., над 30 години съм живяла в лъжа!
Нямам никаква информация за биологична майка или баща, имам само моето удостоверение за раждане, издадено на основание акт за раждане ( датите са през 1 месец и 10 дни), родена съм в София. Казаха ми, че съм взета от бившата 3-та градска болница, в която е имало родилно отделение.
Извинявам се на всички на които съм досадила с моята история. Извинавам се, че пиша разпокъсано и несвързано и моля да бъда извинена за това.
Не е лесно да признаеш пред себе си, че си бил нежалан, че си изоставен, че си анонимен.
Нова съм в този форум, четох доста преди да се осмеля да пиша. Анонимността на форума ми дава сили да споделя нещо, което не съм споделила и с най-близките си хора. Имам основателни съмнения, че съм осиновена. Преди 4 години починаха родителите ми, отидоха си един след друг (през два дни) което за мен бе огромен шок. Подготвях едно погребение, след два дни погребенията станаха две. Дори и в момента не съм осъзнала че ги няма, или по-точно, отказвам да проумея този факт. Възрастовата разлика между мен и родителите ми беше 42 години, винаги майка ми е казвала, че децата на по-възрастните родители са много умни и интелигентни, така отговаряше на въпросите относно разликата в годините ни. Когато бях дете не се замислях особено за разликата в годините, гледах родителите на съучениците ми, виждах разликата, но не задълбавах нещата. Не се оплаквам, не се оплаквах и тогава, задавах си въпроси, но никога не съм била сигурна на 100%, бях обичано дете от роднини и близки, нямам брятя и сестри, или поне не знам да имам. Достатъчно съм помъдряла и поумняла, имам семейство и две прекрасни деца, но нещо не ми дава мира! Съвсем случайно, след смъртта на родителите ми един първи братовчед, неговите деца са ми връстници ми каза (уж небрежно), че "помнел като вчера деня в който са ме взели от родилния дом". Наша близка роднина, която е била сестра в същия родилен дом ме е взела за да ме даде на родителите ми, как ми е носила кърма за да ме хранят! Направо се продъни земята........... изгубих почвата под краката си, бях на друга планета и в друго измерение, думи нямам да опиша ужасът и шока който изпитах. Останах безмълвна, нямах, а и не знаех какво да кажа, как да реагирам, как да постъпя. Добре, че въпросния братовчед вече си тръгваше и не ми се налагаше да отговарям, бях останала без думи. От този момент до ден днешен тая тайната в душата си, не ме е срам от това, че съм осиновена, аз съм това което съм. Изградила съм се като характер и като личност, това дали съм отгледана от биологични родители, или от осиновители няма да промени нищо в личността ми. Има обаче безброй въпроси, които не ми дават мира, аз не занам коя съм! Какъв произход имам? Кой ме е родил и защо ме е изоставил? Коя съм аз? Имам ли братя и сестри? Въпросите са много, а отговори няма. Не искам да питам този братовчед, който ми хвърли думите за моя произход в лицето по най-неподходящия начин. Не знам дали има значение, не съм лош човек, състрадателна и милостива съм, но не чуствам близост с роднините, не ми липсват, не изпитвам нужда да поддържам контакти с тях. При нужда търся помощ от приятелите, а не от роднините. Получавам помощ от приятели и до известна степен лицемерие от роднините, почти нямам контакти с тях, не ме търсят, а и аз тях също. Това нормално ли е? Не е ли редно роднините да са твоята опора в случай на нужда? Дори да е така, при мен е различно. Единственото в което съм сигурна е, че не съм от ромски произход, друго нищо не е сигурно. Коя съм аз? Искам до получа отговори на всичките си въпроси, няма да търся контакт с биологичните си родители, дори и да ги открия един ден. Може би само бих ги зърнала тайно, поне да видя имам ли прилика с биологичната си майка, ако е жива. Няма да нахлувам в живота й, не я обвинявам, че ме е изоставила, болно ми е, че съм била нежалана, но това е живота, не винаги е справедлив и не се приемам за жертва. Доволна съм, че съм отгледана от тези хора, моите родители. Но има една горчивана..........., над 30 години съм живяла в лъжа!
Нямам никаква информация за биологична майка или баща, имам само моето удостоверение за раждане, издадено на основание акт за раждане ( датите са през 1 месец и 10 дни), родена съм в София. Казаха ми, че съм взета от бившата 3-та градска болница, в която е имало родилно отделение.
Извинявам се на всички на които съм досадила с моята история. Извинавам се, че пиша разпокъсано и несвързано и моля да бъда извинена за това.
Не е лесно да признаеш пред себе си, че си бил нежалан, че си изоставен, че си анонимен.
Здравей,омиротворен,много добре разбирам как се чувстваш.Тук всички сме преживели повечето неща.Моята майка също почина наскоро.В петък трябва да правим 40 дни.Ужасно ми е тъжно и ми липсва.След нейната смърт живота ми се промени тотално.След погребението питах кумата ми знае ли че съм осиновена.Нейният отговор беше:ЗНАМ ЧЕ СИ ДЪЩЕРЯ НА МАЙКА СИ.Кумата ми и майка ми са приятелки от деца и няма начин да не знае всичко за мен.Пиша ти всичко това защото отговора който ми дадоха ми допадна много.
Кристи, мойте събълезнования за майка ти, много е лошо да загубиш родител, но това е живота, не винаги е справедлив и не винаги ни се случва това, което искаме. След смъртта на моите родители се промених доста, колкото и де не ми се искаше да призная осъзнах, че човек предполага, но господ разполага. За съжаление това е самата истина и е адски трудно за човек като мен, свикнал вс. да си прави сам и да си мисли, че всичко да зависи от него. Това е живота, падаш, ставаш и продължаваш, болката винаги си я има, но ти трябва да продължиш, знаеш, "всичко което не ни убива ни прави по-силни". Предполагам имаш прекрасно семейство което да те подкрепи в този труден момент. Колкото и да ти е тежко семейството (съпруг и деца) са твоята сила.
Здравей, мило момиче! И мен ме връхлитат такива мисли и съмнения , но може би моментът не е дошъл да откриеш родната си майка, а и вероятно е някъде близо до теб, я някоя леля с 2-3 деца, които не е могла да отгледа от недоимък или някоя стринка на баща ти. До този извод стигнах и аз, след като животът ми мина във вечната борба на оцеляване , да мога да отгледам децата си сама и в един много тъжен за мен ден, когато загубих първата си братовчедка , разбрах, че бащата на моите деца, е бил осиновен. Винаги съм си задавала въпроса дали е роден от хората, които са го отгледали, но винаги стигах до задънена улица, вътрешното ми чуство ми подсказваше, че не е така. Винаги има едно зрънце на съмнение. От общината е трудно да се разбере, пуснах съобщение по интернет и създадох доста мисли и разсъждения на измислени дами с псевдоними с безполезни съвети как град Русе е 200 000 души и няма как да се разбере.Пак опираш до роднините, които са се изтървали и там е разковничето на цялата скрита и егоистично премълчана истина.България е малка страна и смятам, че не е толкова трудно да намериш това, което търсиш.Друг е въпросът дали ще ти се хареса, и дали съвпада с твоите очаквания. Поздрав
Препоръчани теми