Защо толкова рядко казваме на родителите си че ги обичаме?

# 45 2 юни 2009, 14:15 ч.

Варна
Мнения: 728

Цитат на: temida в вт, 02 юни 2009, 12:27

Никога не са ми казвали, че ме обичат. А знам, че е така....
И аз никога не съм им го казвала...Веднъж го написах на баща ми в едно писмо. След няколко години видях писмото в портмонето му... Носи го до сърцето си...
На моите деца повтарям по 100 пъти на ден, че безкрайно ги обичам. И чувам същото от тях. Това ме прави толкова щастлива....

Понякога две думи може да значат толкова много, казани когато един човек най-малко е предполагал че ще ги чуе. Не оправдавам родителите, които не са казвали на децата си че са ги обичали, моите родители също са ми го казвали рядко, но може би в най-подходящия момент . Но поне сега знам стойността на тези думи.
А и не мисля че родителите ни, са ни длъжни за нещо. Те са тези които са ни дарили обич, дали са ни го казвали или не, важното е че ние сме я чувствали. Не те са тези които трябва да говорят, ние сме тези които трябва да им благодарят.

# 46 2 юни 2009, 14:18 ч.

Варна
Мнения: 728

Цитат на: Titina в вт, 02 юни 2009, 06:30

Страхотна тема. Забързани в ежедневието си, обкръжени с проблеми, забравя за тях, хората които са ни дарили с живот. Забравяме как едно "обичам те" кара очите им да светят. И аз като повечето от Вас бях затворила сърцето си, да обичах ги, но не им го показвах. Благодаря, че в живота си срещнах един мъж, което ми върна самата мен. Тогава започнах да им казвам колко ги обичам. Трябваха ми 30 години за да кажа на глас, че имам най-прекрасните родители, който винаги са ме подкрепяли и са ми дали свободата да летя.
Няма да забравя какво ми каза една приятелка първата година, когато се прибирах в България. Думите и бяха:"Запомни, наслаждавай се на всеки миг със семейството си с родителите си, защото в един момент няма да ги има, и ще рабереш колко си пропуснала". Благодаря ти Джулияна, наистина си права.

Това ме трогна много, това е истината. Защото тези които сега таят някаква обида от родителите си, един ден когато тези близки хора си отидат от тях, ще забравят за всичко, ще искат да им кажат че за всичко им прощават,но....ще е късно

# 47 2 юни 2009, 16:00 ч.

Мнения: 101

Все си мисля и се стремя към това да показвам (давам) обичта си отколкото гласно да я изкавам.
Мисля си, че делата са много по-силни от думите.
Дано не греша.

# 48 8 юни 2009, 12:52 ч.

Мнения: 0

Когато родих второто си детенце на 37години очахвах мама да ми каже"благодаря ти дъще че ме дари с такова хубаво внуче"а тя нищо не каза дори и не се зарадва.А сега превръща живота ми в ад.Никога не ме е обичала а имам брат който е починал.Мъча се да дам на децата си най доброто и най вече да знаят че са желани и много обичани.

# 49 8 юни 2009, 13:01 ч.

Мнения: 2 556

Моите ми звънят 2-3 пъти годишно и винаги ми казват, че ме обичат. Предполагам, че е така, в смисъл вярвам им, макар реално с нищо да не искат да го покажат. Самата аз също всеки път им казвам, че ги обичам, просто защото те това искат да чуят, за да са спокойни и доволни. Реално са ми супер далечни и не съм ги виждала от 3-4 години. Отстрани погледнато, ако някой слуша разговорите ни, ще каже, че сме супер близки и сърдечни Simple Smile

# 50 8 юни 2009, 13:39 ч.

Мнения: 180

На баща ми съм изпращала есемеси с "обичам те",както и той на мен.
Но иначе не си го казваме Thinking

А с майка ми постоянно си казваме.
Бях и подарила картичка с надпис:"кой те обича най-много?" и едно мече което държи плакат с надпис"АЗ".Тя мн се зарадва.
Иначе често се шегуваме.Казвам и:"аз съм ти любимото дете,знам"(имам по-голяма сестра) smile3533

Причина:

Причина: