С мойта сладурана на кафе? Абсурд. Тя е на две годинки, но откакто се е родила все за нещо мънка. Постоянно трябва да и се обръща внимание иначе прави бели. Дори вкъщи не смея пред нея да си направя кафе. Само като види кафяна чаша и почва да вика "Истам тафенце". Веднъж само, когато беше на година и няколко месеца/миналото лято/ ходихме на пицария. Но беше пълен ад. Тъкмо беше проходила. Ходеше измежду масите и искаше да яде от хорските чинии. Дори неможах да си изям пицата от ходене след нея. Когато почне да разбира от "спри, седни" тогава може би ще седна с нея някъде.
- Публикувана: 3 юни 2009, 21:42 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2009, 15:24 ч.
С малки деца на кафе??
Един от проблемите (наред, примерно, с пушенето) в българските кафенета, поне в нашия провинциален град, е липсата на столчета за малки деца. Детето се чувства изолирано, става му скучно и досадно много бързо. С високо столче на масата, наравно с възрастните, на едно ниво с тях, правейки каквото те правят, общувайки си с тях, дори и да не говори, занимавайки се с дребни играчки, може да направи един престой на кафе много приятен за всички. Естествено, родителите трябва да са ангажирани с детето си, да му обръщат внимание, но си стоят на масата, пият си кафето, хапват си закуската, а не търчат след малчугана, още по-малко оставят някой друг да търчи след него и естествено не излизат с нагласата да прекарат часове в заведението. На мен лично точно с деца под 1,5 - 2 години са ми били най-спокойните и продължителни сядания в заведения. Поотраснат ли малко, не им е достатъчно само родителското внимание.
Това, че едно нещо не е забранено не го прави добро. Който иска и на бунището да си заведе детето. Всичко е в разбиранията. За мен кафенетата и кръчмите не са подходящо място за деца. Поне не и във вида, в който се получава тук - родителите неднали на масата, ядат и пият с часова, за детето няма нищо друго, освен сок, омръзва му, доскучава му и започва да недоволства. По-малките реват, по-големите започват да мрънкат или да обикалят по другите маси. Няма детски кът, няма нищо........
Нека не ставаме груби! Не говорете така общо, уточнете, че става въпрос за вас и вашите деца, че така ще си помисля, че се опитвате да обиждате
Който иска да го води на бунището, аз слава богу за сега мога да я заведа на заведение. Дано и така да си остане 
. Освен в нашия град тя ходи на заведения доста често и извън него. На всякъде има деца в това число на чужденци от всякакви страни. Ходили сме и по- доста места извън Б.Г , хората и там си водят децата. Никой няма в предвид да се държи така както го описваш, да ги помъкне в 22ч. или в задимено заведение 
, но и нека не забравяме, че децата се учат в общуването. И на 15 г. ако го заведете за първи път за мен то пак няма да знае да се държи както едно 5-годишно което е свикнало. Който не иска да си държи детето в къщи, но моля спазвайте добрия тон.
Мира,
Моите деца не са единствените, които съм виждала през живота си. Описаното от мен са наблюдения в редките случаи, в които ходя по кафенета и кръчми и то преди 22 часа. Винаги има поне едно семейство с малко дете и се случва описаното от мен. В началото детето стои мирно и кротко. Поръчват му сок, то го изпива. Идва яденето и то яде. После вече нито му се яде, нито му се пие, а му се играе. А на родителите им се купонясва и детето им е последна грижа. И детето започва да мрънка, да се сърди, да става от масата, да обикаля и т.н.
Няма нужда да се правиш на ощипана булка, все е едно съм казала нещо конкретно за твоето дете. Твоето може да е изключение, но готова ли си да гарантираш, че другите деца не мрънкат, не тичат между масите и че техните родители не им подвикват постоянно?Не можеш! А децата нека си се учат в общуването, но не и по кръчмите, когато е очевидно, че не са способни да издържат повече от 20 минути.
Моите деца не са единствените, които съм виждала през живота си. Описаното от мен са наблюдения в редките случаи, в които ходя по кафенета и кръчми и то преди 22 часа. Винаги има поне едно семейство с малко дете и се случва описаното от мен. В началото детето стои мирно и кротко. Поръчват му сок, то го изпива. Идва яденето и то яде. После вече нито му се яде, нито му се пие, а му се играе. А на родителите им се купонясва и детето им е последна грижа. И детето започва да мрънка, да се сърди, да става от масата, да обикаля и т.н.
Няма нужда да се правиш на ощипана булка, все е едно съм казала нещо конкретно за твоето дете. Твоето може да е изключение, но готова ли си да гарантираш, че другите деца не мрънкат, не тичат между масите и че техните родители не им подвикват постоянно?Не можеш! А децата нека си се учат в общуването, но не и по кръчмите, когато е очевидно, че не са способни да издържат повече от 20 минути.
Adariel, напълно те подкрепям в казаното. Аз вече се изказах, че за мен е изгубено време както за майката, така и за детето да се ходи на кафе. Мъчение е и за двете страни, дори си мисля, че донякъде е доза егоизъм от страна на майката. Аз лично не желая да го причинявам на моето дете. По-добрия вариант е детето да се остави при някой, а аз да изляза на кафе с дружки.
Ако въпросното заведение има хубав детски кът, заграден бих отишла. Иначе никъде не ходим с него. Дори един хляб ми е трудно да купя като съм с него. Той се откопчава сам, или се измъква от количката. Нищо не представлява трудност за него. А скуката го обхваща на 2-рата минута. Даже и моретата са ни 2. Едното с него (отдадени само на него), другото без него..това вече си е почивка на море
Ами добре, че не всички са толкова изнервени от детското присъствие и такива хора като Andariel , които се дразнят от всяко ревнало дете са малко. Ето днес в тролея една майка с детска количка, детето на видима възраст година и нещо през цялото време рева от страх от звуците, които издава въпросното превозно средство, писък, ама писък. Е , по тази логика понеже пречи на възрастните направо да не ползва градския транспорт, а да излиза само без него или ако някой я вози с кола. Не било свикнало, жената се притесни, че пречи, ама кво толкоз, ще го вози по често и на петия път няма да реве.
Така и на заведения свикват, колкото по от рано, толкова по лесно.
При все, че моя беше проблемно дете, пак свикна с различния начин на прекарване на времето, какво остава за деца, за които родителите им твърдят, че на 2 години вече разбират какво им се говори.
Ако на всяко реване и искане да си тръгвам от тук от там съм му обръщала внимание на капризите, до къде ще я докарам, че той и на детска площадка може да ме разиграва, 10 мин тук 10 минути там и само да обикалям като луда. Да свиква да си търси интересни неща във всяка ситуация. Да се учи сам да се разнообразява, живота не предлага на готово само развлекателни неща. А малките могат да се заиграят и с нещо супер елементарно и да си развиват въображението, не са необходими винаги люлки и пързалки в пейзажа.
Не било свикнало, жената се притесни, че пречи, ама кво толкоз, ще го вози по често и на петия път няма да реве.Така и на заведения свикват, колкото по от рано, толкова по лесно.
При все, че моя беше проблемно дете, пак свикна с различния начин на прекарване на времето, какво остава за деца, за които родителите им твърдят, че на 2 години вече разбират какво им се говори.
Ако на всяко реване и искане да си тръгвам от тук от там съм му обръщала внимание на капризите, до къде ще я докарам, че той и на детска площадка може да ме разиграва, 10 мин тук 10 минути там и само да обикалям като луда. Да свиква да си търси интересни неща във всяка ситуация. Да се учи сам да се разнообразява, живота не предлага на готово само развлекателни неща. А малките могат да се заиграят и с нещо супер елементарно и да си развиват въображението, не са необходими винаги люлки и пързалки в пейзажа.
Да, да, изведнъж всичките деца са много възпитани и кротки. Чудя се чии ли са онези, ревящите по кръчмите и кафенетата?
Паси,
Едно дете малко трудничко ще успее да си намери начин да се разнообразява кротко на едно място, когато е на чуждо място. То не е възрастен човек и такива работи като "да свиква отрано" са пълни глупости. С какво да свиква, да виси по кафенетата и кръчмите, защото възрастните искат да ядат и да пият?
И когато не съм водила децата си на някакви места е било първо за техен комфорт и после за моя. Аз се съобразявам с тези "капризи", защото техните възрастови особености и нужди за мен са на първо място. А и като отида някъде предпочитам да седнем спокойно на масата, отколкото постоянно да се озъртам къде са и какво правят или да се чудя какви занимавки да им предложа. На децата мястото им не е по кафенетата и кръчмите (ресторанти), независимо какво им се иска на възрастните.
В общи линии тази тема стана като онази за детските площадки.
Паси,
Едно дете малко трудничко ще успее да си намери начин да се разнообразява кротко на едно място, когато е на чуждо място. То не е възрастен човек и такива работи като "да свиква отрано" са пълни глупости. С какво да свиква, да виси по кафенетата и кръчмите, защото възрастните искат да ядат и да пият?
И когато не съм водила децата си на някакви места е било първо за техен комфорт и после за моя. Аз се съобразявам с тези "капризи", защото техните възрастови особености и нужди за мен са на първо място. А и като отида някъде предпочитам да седнем спокойно на масата, отколкото постоянно да се озъртам къде са и какво правят или да се чудя какви занимавки да им предложа. На децата мястото им не е по кафенетата и кръчмите (ресторанти), независимо какво им се иска на възрастните.
В общи линии тази тема стана като онази за детските площадки.
Докато беше малка, всеки ден бяхме заедно на кафе. Детето в количката или играещо наоколо изобщо по никакъв начин не ми е пречело. Говоря предимно за лятно време, зимата много рядко и почти никога заради задимените заведения.
Сега вече си ходим съвсем нормално по заведения- пицарии, кафета, ресторанти.
Сега вече си ходим съвсем нормално по заведения- пицарии, кафета, ресторанти.