С малки деца на кафе??

От скоро започнах да сядам с него на кафета, но само ако се оградени или пък има площадка и изобщо място за игра. На ресторанти и т.н. не сме ходили, но мисля, че скоро ще пробваме. В понеделник обаче ще ходим на концерт....та да видим там как ще се държи 

Andariel, не съм чела темата за площадките или поне не я помня, затова не мога да направя асоциация с нея.
Тук явно се делим на две категории родители - едните с кротки деца, другите с по-буйни, да речем. И в реалността е така, това е факт.
Не вярвам някоя от нас да не се съобразява с възрастовите особености, нуждите и темперамента на своето дете и насила да го кара да стои мирно където и да е. То е ясно, че като не иска да стои в заведение и родителите не могат да стоят спокойни и минута, е по-добре да не си го причиняват взаимно.
Така, както аз не мога да накарам моето дете да се държи буйно, да тича, да разсипва, да обикаля масите или да вика.
И за мен е съвсем в реда на нещата, след като детето ми е част от нашето семейство, да седнем да обядваме с него навън или да изпием по един сок на някое сенчесто кафене.
Да си оставям детето вкъщи, за да сядаме някъде сами, направо ми е противоестествено, аз не отглеждам някакво зверче, което да не може да стои с хората, сори.
И тук никоя от майките, с които сме на едно мнение не визираше "кръчми", дискотеки или други подобни задимени вечерни заведения, където е ясно, че се седи с часове, при това вечер. Не извъртайте така нещата.
Това е лично мнение, не ангажирам никого.

Би ли ми казала, какво неподходящо виждаш в пицария с чудесна вентилация /или градина/ за неделен обяд на цялото семейство например? Егоистично за мен би било да отидем с мъжа ми да се наобядваме сами, а детето да се пържи на площадката в пясъчника с детегледачката.

Специално моя син проявява интерес към такива места. Има доста неща, които го занимават и му привличат вниманието. При това обикновено има и други хора, а той много обича. Ако се налага и мирен стои на стола, все успявам да му намеря занимавка. И все пак не мисля, че там е въпроса.

А това сравнение с тролея си е направо абсурдно според мен! Най-малкото двете неща - заведенията и градския транспорт - са с различно предназначение и хората имат доста различни цели при използването на двете. Не се возя за кеф в трамвая (макар че сигурно има хора дето го правят)! Използвам го, защото ми се налага да се придвижа от точка А до точка Б и нямам други варианти. А в заведение отивам за удоволствие, ако мога така да се изразя. Съответно мога и да не отида или да избера място, където да не пречим, да не е задимено и да ни е приятно. Света няма да се свърши, ако не повися на някоя неудобна масичка в някое кафене.

 Ходим на кафе, където има детска площадка и градина за да сме отвън.
 Или ако са компания от няколко деца за да играят на двора.
 

Всъщност спора е доста безумен.....
Просто има различен тип деца....едните явно могат да седят мирно с часове...същите тези седят или спят в количките а мама изчита тонове книги и списания докато порастнат....
Други като моето не търпят секунда да са на едно място...искат постоянно движение...и то бурно движение...тичане, скачане, викане, търкаляне.....
С едните даже може да ти е приятно в кафе...с другите е пълен тормоз за мама, дете, останалите клиенти и персонал....
Както писах някой път съм сядала с него - ако и той реши да пие нещо може и да поседи 10-15 мин.....но не го насилвам.....единствено по принуда сядаме по заведения когато сме на почивка...няма как иначе ...все пак трябва да се храним....не е забавно...скоростно е.....рядко седи и играе с колички на масата например....случвало се е 1-2 пъти.....или да заспи в количката и да използваме.....

Така че не спорете има всякакви деца...и има много родители които наистина не се съобразяват особено.....
И аз не веднъж съм била свидетел на деца търчащи и крещящи из кафенето...бутащи и пипащи навсякъде.....а техните си седят на масата и пафкат и пияткафе.....и то по-големички деца.....и въобще, ама никак не ми е приятно....

Такива по подразбиране не се обаждат в подобни теми.
Двете ми деца за с различен темперамент.И да-едното успява само да си намира забавление с проста салфетка.Обожава да ходим на заведение и да си избира от менюто.Малкото е по-нетърпеливо, по-буйно, но наистина в заведение счдаме да се нахраним приятно, не на запой с часове и детето си търпи и даже и то започна зор да дава да ходим.И двете ми деца са възпитани, смея да твърдя и това няма общо с това, че едното е по-темпераментно.

И какво точно му причинявам на детето си да се разхожда около няколко маси за един час?  
След като нямам възможности никога, подчертавам никога да бъда с баща му без него, следователно ще се напасваме към обстоятелствата.Не можем да нямаме социален живот, след раждането на дете, а това е начин, който харесваме и двамата, НЕ обичаме каненето и ходенето по гости, срещаме се с приятели на вън.
Естествено, че не е било толкова спокойно , както ако съм сама, но човек се учи с това което му предлага живота.
И нещо, което тогава съм смятала за минус, че нямам на кого да го оставя, сега ми е в плюс, защото на 5 години да седна на каквото и да е заведение с него, нямам никакъв проблем.
А той изобщо не е бил  от кротките деца, които само седят и си чоплят нещо си.
А дали е с детски кът или без за деца на 1 - 2 години няма кой знае какво улеснение, дори напротив, да го тикна в детски кът с по големи деца е по трудно, отколкото ако няма никакъв.
Така, че заведенията с детските кътове ни станаха по лесни за посещение след третата година.
Другите малките и не толкова шумни и посещавани кафета и ресторанти ни бяха приоритет, когато беше по малък.
Разбира се, че съм се съобразявала с типа заведение, на което сядам, но да избягвам това и само да ходя да се нервя по градинките за мен е било по зле. Много повече нерви съм трошила сред 20 деца и майки по пейките, и нито на него му е било по добре, нито аз съм била по спокойна.
И да, егоист съм да си гледам рахата и спокойствието и безопасността на детето си, защото на детски кът с много деца в малка възраст беше по застрашен и повече са го удряли по големите.

Не съм ходила на кафе с малкият и когато беше на годинка и сега за съжаление също не мога да го направя  , просто детето ми е доста палаво и не може да седи на едно място и минута. Сядала съм в кафета с детски клуб към тях, на морето сме го водили и на ресторант, но престоят ни е ограничен само във време колкото да хапнем. Мисля, че всичко си е до детето, не виждам проблем ако някое детенце е по-кротко и не пречи на околните да седи с родителите си в заведение. От друга страна, когато аз оставя моето дете вкъщи и отида на заведение, за да си прекарам приятно и спокойно, определено няма да ми е приятно да слушам мрънкането или крясъците на чуждите деца.

Всеки ден ходя на кафе с децата. Тук няма детска площадка, която да е на достатъчно близко разстояние д стигнем пеш и да става за малко дете. Затова всички майки с деца се събират на пейките и кафетата в центъра. Взимам винаги някакви забавления (пластелин, топка, играчки) и като седнем на кафето му давам нещо да се занимава. Обикновено сядам с други майки с деца, често всички деца се събират покрай мен да си играем (обичам да се занимавам с деца). Бебето или спи, или го гушкам или суче, а големия мноооого обича да си поръчва, да плаща, да прибира рестото, знае как да се държи, не досажда на съседните маси, освен ако някой не го заговори. Но понеже съм го научила да поздравява и да се държи любезно всички го познават и обичат и си говорят с него.

На кафе ходим всеки ден на площадката зад блока,там е основното място за игра на децата ми.
Когато дъщеря ми беше около 1-2-3г. повече обикаляхме и ходехме повече и по кафенета,пицарии и други заведения.
Тогава имаше София Ленд  ,еех,супер беше!И двамата са доста буйни и темпераментни и не се заседяваме/застояваме за повече
от половин-един час някъде.Хапваме,пийваме си бирата/те-сока и кой от къде е...
Не сме се затворили вкъщи,защото децата ми са енергични,но винаги се съобразяват къде се намират,с моя помощ,естествено. Не толерирам децата да скачат, да викат и да пречат на хората  в заведенията.А и винаги избираме да има градина и сядаме навън.

На годинка точно още ходеше с количка и тогава можеше - на морето се хранехме на ресторант вечер... но малко по- късно си стана пълен абсурд.

Днеска седнахме в едно кафе точно за 5 минути, че видяхме едни познати. За петте минути - стоя 1 минута в мен, после тръгна из кафето, ходих и я взех, че беше пълно, и нямаше други деца, само възрастни, че заведението е нещо като кафене ама аха да стане на бар... После й дадох една бисквита, от тези дето ги дават за кафето щото я фиксира и протяга ръка, кротна се за още 2-3 минути и станахме. Ама направихме сефтето де! Имам предвид сефтето, откакто стана сложно, че сме ходили докато си спеше в количката.

От малко бебе е навсякъде с нас. Седи си на масата, поръчваме му нещо специално за него и си се занимава. Сега като е почти две си играе нещо кротко около масата. Най-голямото ни предизвикателство беше тази нова година, беше с нас на заведение до 2 часа и през цялото време се забавляваше, не ни създаде никакви проблеми, аз го отдавам на това, че е свикнал да бъде на такива места от малко бебе.

Не сядам на кафе, а си взимам чаша кафе от автомата и обикалям след сина ми  . В момента - на една година и четири месеца, основната му игра е да тича в тръст и да бръмчи, заглежда се по всякакъв вид превозни средства, като особено възхищение будят огромните такива  и ако градинката не е огромна се опитва и да стигне до тях, та затова гледам да съм до него. Ако сме в по- голям парк го оставям да тича , но не го изпускам от поглед, тъй като от време на време доста се отдалечава.