С малки деца на кафе??

Миналото лято ходех. Дъщеря ми беше малка и използвах сутрешния й сън в количката, за да пийна на бързо едно кафенце. Това лято вече не мога. Тя е лудетина. Не иска да седи на едно място дори за 5 минутки. Мисля обаче, че всичко си е до дете. Има майки, които успяват да поседнат, а децата си мируват, или пък обикалят около масата. Аз дори да я сваля от количката, тя си избира посока и тръгва, без значение с мен, или сама, тъй че просто не става.

при мен не се получаваше много дълго, моят син от бебе си е дивчо...сега вече на 4 години и половина няма проблем

Ами избира се заградено заведение и проблеми няма.  А като се посещават по често едни и същи места и детето свиква с обстановката и не се опитва да се прави на изследовател всеки път, защото му е познато.

Ами да ходя и то много често.Преди естествено беше лесно бебето спи или се занимава в количката,после все се втурваше на някъде,сега вече си играе.Нооо винаги си избирам мястото да има някакво развлечение за деца/пързалки,коли с монети и др.без люлки от тях ми настръхва косата/На кръчма не ходим много,последно бяхме на кръщенето му ама беше ужасно току що проходил не се спираше на едно място.Според мен всеки си знае детето и си преценява кафе на крак или без кафе 

Трудна работа. Заседява се до мен за минутка-две и хуква. За сега съм на вариант с кафе от автомат в близкия парк.

Да, винаги ходя с нея на кафе и ресторанти, защото няма на кого да я оставям, а и никога не ми е дотежавало.
Когато беше на годинка живеехме в софия. Кварталното кафе в което се събирахме 3 майки с бебета на една възръст има детски кът и нямаше проблеми, а и сядахме на по кафе докато децата спинкат.
Сега ми е още по-лесно, защото е голяма, оправя се сама, и има прекрасно градинки с пързалки, люлки и ред другои забавления около кафетата.

Като цяло мисля, че и детето ако е по-буйно ще е малко по-сложно. Дъщеря ми е кротичка и разбрана.

Аз навсякъде ходя с детето и по-точно - където и да отида голямо тичане падане, защото е шило, но вече всичко мога и правя в движение. Избирам заведения на открито, с градина или някакъв кът с декорация и избирам най-близката маса до споменатите атракции, та да си тичам до кафето с минимум разход на енергия.

Аз трудно си позволявам да изляза на кафе с дъщеря си. Много е енергична и палава. Едва ли ще имам възможност да пия кафе.

Да, ходила съм и ходя. Но тя е кротко дете, което обича да е с възрастни и да си рови в чинийка със захар или да си играе със салфетки.

При нас мисията е невъзможна , не ходя вече по кафета . Спра ли количката и тя е готова за ставане , ако не я извадя веднага започва да вика. Когато я извадя ходи и обикаля по масите на хората и се закача с тях , не дай си Боже някой да хапва нещо , гледа го с такъв апетит все едно не е яла от дни .
И какво става в крайна сметка , поръчвам си нещо и само търча след нея , нито мога да си изпия кафето , нито на дъщеря ми и е добре , защото тя иска да обикаля , а аз не и давам.

Водили сме го няколко пъти на обяд да хапнем,но истината е,че при нас е голям тормоз и изхабени нерви,повече от 3 минути не се стои седнал на масата,почва се обикаляне или направо излизане от заведението тръгване директно улицата и колите.Ако пък има фонтан или водна площ в самото заведение,опити да се потопи и да скочи в него или да се надвеси и да гребе вода,не може да му се забрани и да го накараме по-никакъв начин да стои кротко,почват се истерии и тръшкане,което не е приятно нито за нас,нито за останалите клиенти Като беше на 1 година и не ходеше още сам,беше една идея по-добре,но сега е АД.Водихме го на море май месец е едвам не ми побеляха косите,в ресторанта се държеше ужасно,чупеше солници,хвърляше прибори,пипаше навсякъде,искаше да слиза от столчето за хранене,да се хвърля в басейна,абе само аз ли имам такова диво дете
Обещах си,че повече докато не стане човек,и на 5,6 години просто да забрави и ресторанти и пицарии и морета,както и ние,че го гледаме сами.
Последната случка от зоопарка миналия ден,двамата с него сме,обикаляме,стана време да хапнем нещо и седнахме на външно заведение там до мечките,е точно 3 минути стоя и се почна катерене на пейката ,пипане навсякъде,отиде отзад и иска да влиза в павилиона,взе им метлите да чисти,после се втурна да се качва на заграденото покрай мечките,абе лудница.Взех си кафето,картофите и сандвича на 15-тата минута и отидохме вкъщи,просто няма такъв стрес.Иначе на отсрещната маса дете на 2 години,колкото и е той почти, си стоеше  до майка си и ядеше сандвича и пиеше водичката со кротце,со благо .Има деца и деца,завиждам на родителите на кротки  и занимателни дечурлига

А, Паси, заградено, ама нали има врата.... Отваря я, и заминава.
Сега, предвид сезона, сядаме в някой ресторант на плажа, където му е забавно да бяга по пясъка, да играе и в същото време да хапва, без да препускам между масите 

Ами... Не, на кафе не ходя. Предпочитам да си взема кафето и да си го пия в парка, докато малката нещо си играе и се забавлява. Иначе й става скучно. Още докато не ходеше беше трудно да я задържия на едно място, а сега... Само един път поседяхме малко в една сладкарница и тя мируваше, защото й давах да яде сладолед

То и без това тук кафетата не са кой знае колко привлекателно място, особено през лятото. Понеже много голяма част от годината вали, почти няма заведения с хубави градинки и маси навън. Завираш се в едно кафе, където 5-6 души седят сами на маси и си говорят с... лаптопа си. Не, мерси.

ходила съм редовно, но само на открити кафенета- иначе е много задушно. търсех и места, където има някакъв детски кът или кафенето е оградено, а до едното, което сме посещавали с моя приятелка с дете на същата възраст, имаше празно мини езерце- там като ги пуснехме и си играеха с часове. естествено, пиенето на кафе в заведение си беше трудна мисия- очите на четири, постоянно надаване на викове и т.н., но си беше въпрос на желание и навик....

Сега вече можем да седнем с нея на кафе,но като бебе беше невъзможно,тъкмо седна и започва да писка нещо и се налагаше да си тръгваме,изобщо не искаше да стои на едно място в  количката.