За столчетата за кола,за предпазните колани...и за моите сбъднати кошмари!

Еми като не и растат зъби стои ли в стола закопчана?

Досега е стояла - никога преди не е имало проблем, но сега вече ме е страх да пробвам.

Котката Марта, аз един единствен път съм возила дете без столе- бяхме на гости в Панама и веднъж, на връщане към курорта нямаше място за столчето- возеха ни родителите на жената на брат ми, видяха че ми стана много неприятно, но трябваше да се наеме още една кола или да се връщат 50 км. заради един човек, скарахме се, не ми се вдигаше по-голям скандал. Сина ми беше на 1г. 7 м. возих го в скута ми, на задната седалка, закопчани двамата с колан.
Иначе съм имала и аз кошмарни пътувания- няма да забравя едно връщане от Благоевград, когато той беше на 4-5 месеца. Спирахме 6-7 пъти, всеки път за по 15-20 мин. с надеждата да се успокои, последните 10 минути вече рева и мъжа ми караше за да се приберем най- сетне... После 2-3 месеца не смеехме да мръднем никъде...
И моите деца никога не съм ги оставяла да плачат, прага ми на чувствителност към бебешки рев е мноооого нисък- издържам най-много колкото да се изпишкам ако съм много на зор, иначе тичам по най-бързия начин да гушкам бебе. Но в кола избора е- или го успокоявам в стола или търся място да спра и да успокоя.

Но аз и преди съм писала- возила съм се много пъти в катастрофираща кола и знам, че катастрофите стават когато най-малко очакваш. Напр. секунди след потеглянето или на най-правия и безопасен участък на пътя, на паркинга, на спокойна уличка (единствената катастрофа когато аз съм шофирала- виждам спряла кола на малка уличка, почти без движение. Спирам и се оглеждам защо е спрял. В същата секунда виждам как му светва лампата за задна и потегля бързо назад и ме блъска. Човека забравил да се огледа и ме светна ). Така че предпочитам 3 мин. или 10 мин. ревящо бебе пред възможността точно в тези 3 мин. да се случи непоправимото и после да живея с мисълта че съм погубила детето си.

този дзвер у дома съм аз    кошничката купихме преди да се роди синчето (не бяха задължителни, аз така реших), след това я сменихме със седалка и никога не е пътувал свободен в колата 

опита се да изнуди баща си веднъж  (той е по-податлив), но след катастрофата и загиналото дете  дойдоха пеша от градинката    никой от тях двамата не прояви желание да повтори номера

Изчакай да спрат зъбите и я натъпчи в стола, закопчай, дай сок/бисквитка/бонбон/друго любимо нещо, което не получава всеки ден.

И аз така разсъждавам - няма бебе умряло от 5-10минути рев, ама има много починали деца от без столчета.

и аз не качвам детето си никъде без столче. И всеки път когато пътуваме дълги разстояния се чудя, как по мое време не са ги измислили исе сещам колко пъти съм се возила в скутове на баб, мама или татко и какво неудобство е не само за датето, но и за останалите пътници. А това, че някои родители не слагат децата си на столчета, не мисля че е от безпаричие, защото сигурноста на детето им е преди всичко. Такива родители за мен са мързеливи и безотговорни. И аз често пъти съм искала да стана един полицай и да натръшкам солени глоби, не само на такива родители, но и на шофьори, които не спазват правилника за вижение по  пътищата.

със сигурност не е от безпаричие....безумно много хора с много скъпи и нови коли също си возят децата без столчета...често и на предната седалка...понякога дори в скута си и карат заедно от градината до вкъщи в натоварено движение при това.

И аз съм си мислила, как едно време не сме се возили в столчета, но едно време нямаше такива високи скорости и скъпи бързи коли, не че не са ставали катастрофи, но някак си не е било така изразено... знам ли...

Вчера видях следното пред детската градина - дете на около 2 и малко на предната седалка седнало мама го води с колан, който му минаваше през вратлето на това дете. Ако пу пу стане нещо какво става с вратленцето му?

Едно време не е имало столчета, ама нито движението е като днешното нито колите развиваха такива скорости като днешните,нито имаше такъв бум от неспазване на правилника беше просто различно. Не че не е било редно и тогава, но хората се учат с времето от грешките си. В случай като този от смърт уви.

янаст, разбирам те много добре, както и всички други, които настояват за стриктно спазване на правилата, но 10 минути ревящо бебе е едно, а 3 часа - съвсем друго. Дори да се спира на всяка отбивка/бензиностанция/капанче - успокоението е временно, а слагането обратно в столчето, съпроводено със страхотна истерия.
Както и да е. Просто се надявам да й стане навик.

За да и стане навик возенето в столче трябва дори за най-кратките разстояния да е вързана в него. За съжаление друг начин няма и трябва много упоритост или инат от страна на мама

винаги е вързан, бил е и ще бъде вързан. много често сама шофирам с него и нямам друг избор, но то не е за това, а защото съм си дала сметка, че е изключително важно. самата аз оцелях при катастрофа, защото бях с колан, имах счупени ребра където е бил колана и толкоз ... какво остава за детето ми.

изумена съм като виждам как родителите нехаят, дори едно детенце от детската пристига с баща си на АТВ-то ... а то е на 3г. и се хили от скоростта по витошките квартали ... не е истина. много случаи съм виждала, поставени столчета без да са затегнати с колани, или само детето седнало на столчето, защото плачело иначе, ама и да е на високо, за да вижда навън, просто съм шокирана. и то при родители, които са ми приятели, т.е. смятам ги за нормални хора

Навика се създава от рано.От бебе малкото е в столче.Противопоставя се понякога,особено напоследък,но независимо колко време ще ми реве на главата,стои там и точка.

ще реве и ще спре. това е. пътувала съм по 10 часа на ден без спиране и детето е било адски изнервено - вече свикна да си намира занимания, да си разглежда книжка и т.н. и на мен ми е чоглаво толкова дълъг път, но сигурността е по-важна. трайни увреждания ще има само ако се удари (не дай Боже), а не ако се поизнерви и пореве известно време.

синът ми сега е на 3г. и едва сега посвикна малко с возенето в кола. до сега всяко пътуване е било с писъци, ревове и т.н., но ние продължаваме, пътуваме много и не никога не ми е било вариант нито да не пътувам, защото самият път е изнервящ, нито да се вози без да е в столчето си, за да му е по-весело. е, вече го разбра.