Не,че не могат просто така са свикнали, първо е мамо каде са ми чорапите, а после това мамо става мило каде са ми чорапите?
- Публикувана: 10 юни 2009, 11:07 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2010, 14:43 ч.
Скъпа, къде са ми чорапите или кой ми с*а в гащите?
У нас всяко нещо си има място,но пак ме пита това къде е,онова къде е....А те нещата ще му изкарат комбалаците! 
..." Мишеее, абе виждала ли си ми парфюма?", който стои на едно и също място от 5 години...
..." Мишеее, абе виждала ли си ми парфюма?", който стои на едно и също място от 5 години...
'Що?!
У нас е същото.
Той " Беби, коя риза да облека" - стои пред отворения гардероб в който има само една изгладена риза.
Аз: "Бебо колко ризи има в гардероба?"
Той: "Ми една"
Аз: "Е коя риза да облечеш бе мило?!"
Е това не е ли навик?! Ей така да си попитаме, щото е по лесно...побърква ме това...всичко да се поднася сдъвкано и готово за консумация
Весела темичка 
и при нас е така. Като влезна в кухнята и ставам по-ниска от тревата. А той вече с високо самочувствие започва да нарежда...ама как незнаеш къде седи еди - какво си. Всеки си има територия и здраво я брани
Но за мен е нормално, защото прането и подреждането по гардеробите е мое задължение, като навляза в чужди води да сготвя нещо например, тогава пък аз питам 
и при нас е така. Като влезна в кухнята и ставам по-ниска от тревата. А той вече с високо самочувствие започва да нарежда...ама как незнаеш къде седи еди - какво си. Всеки си има територия и здраво я брани
Малее немоа да повярвам колко са еднакви всичките 
1 към 1 са и мойте ( свекър, мъж и син) Нищо не си намират щото аз съм го прибирала пък те го били оставили на кухненската маса преди 8 месеца 
Случка от вчера около 12.30 ч на обяд - аз сервирала масата и седнала го чакам а той решава, че ще си зарежда телефона и се почва:
той - Душа каде е зарядното ?
аз - Едикаде си ...... отгоре на нощното шкафче както винаги на 5 см от телефона му.
След 3 мин.
той - Ей пак си ми го прибирала. Ела малко (отивам). Що не внимаваш гледай как си ми го изкривира (жакчето)...... Как може да си толкова невнимателна, как може хич да не пазиш техниката и тн (продължило поне 5 мин)
Невъзмутимо се върнах на масата в кухнята
Той - Дай си твойто зарядно от новия телефон
Казвам му каде е включено а той решава че трябва да го включи на неговото си място.
Той - Ела ми го дай .
Аз - Сега няма да стане
Това се оказа груба грешка щото измъкна големия разклонител отзад бюрото
10 минутно мълчание почна леко да ме притеснява ( помислих си че сам прецакала и мойто зарядно)
Той - Душкоооо имаме ли ток ???
Ток нямахме целия град от сутринта .....
1 към 1 са и мойте ( свекър, мъж и син) Нищо не си намират щото аз съм го прибирала пък те го били оставили на кухненската маса преди 8 месеца Случка от вчера около 12.30 ч на обяд - аз сервирала масата и седнала го чакам а той решава, че ще си зарежда телефона
и се почва:той - Душа каде е зарядното ?
аз - Едикаде си ...... отгоре на нощното шкафче както винаги на 5 см от телефона му.
След 3 мин.
той - Ей пак си ми го прибирала. Ела малко (отивам). Що не внимаваш гледай как си ми го изкривира (жакчето)...... Как може да си толкова невнимателна, как може хич да не пазиш техниката и тн (продължило поне 5 мин)
Невъзмутимо се върнах на масата в кухнята
Той - Дай си твойто зарядно от новия телефон
Казвам му каде е включено а той решава че трябва да го включи на неговото си място.
Той - Ела ми го дай .
Аз - Сега няма да стане
Това се оказа груба грешка щото измъкна големия разклонител отзад бюрото
10 минутно мълчание почна леко да ме притеснява ( помислих си че сам прецакала и мойто зарядно)
Той - Душкоооо имаме ли ток ???
Ток нямахме целия град от сутринта .....
Аре , аре. И вие сте като от един ... правени. Хеле пък що се касае за техниката. Прав е човекО със зарядните. Всичкото жени имате пословична немърливост към всякаква техника по-сложна от кухненски черпак, която немарливост клони към рецидивна деструктивност. И винаги като преебете нещо по колата/телевизора/компютъра прибягвате до импердсоналната форма "Слънцеее....еди какво си не работи", - Що бе ? , "Миии не знам ТО се счупи" 
И като тръгне човек да ви инструктира защо,как и как не да се ползва нещо се почва "Ти сега на умен ли се правиш? Ако не можеш да го оправиш ми кажи, а не ми чети лекция" и т.н. Е за тва се отказах да обяснявам на дама,защо не трябва да се кара на 2-ра при 5000 оборота.
И като тръгне човек да ви инструктира защо,как и как не да се ползва нещо се почва "Ти сега на умен ли се правиш? Ако не можеш да го оправиш ми кажи, а не ми чети лекция" и т.н. Е за тва се отказах да обяснявам на дама,защо не трябва да се кара на 2-ра при 5000 оборота.
. Е за тва се отказах да обяснявам на дама,защо не трябва да се кара на 2-ра при 5000 оборота.
Я пусни тема : "Жени, пътища, автомобили...." Ще падне смях 
. Е за тва се отказах да обяснявам на дама,защо не трябва да се кара на 2-ра при 5000 оборота.
Я пусни тема : "Жени, пътища, автомобили...." Ще падне смях Не няма да падне смях, а ще падне поредната порция тривии. Жени и коли в едно изречение нямат място камо ли на пътя,но това не е новина.
когато се нанесох при мъжа ми всяка негова дрешка беше на различно място,мръсни дрехи,дрхи обличани по веднъж,чисти дрехи,всичко беше на един голям куп на пода...трябваше доста да рови,за да намери два еднакви чорапа...първоначално не смеех да се меся в неговия си хаос,но аз не съм свикнала да виждам такава бъркотия,та чак да не си намирам чорапите и подредих всичко по шкафове и на закачалки.и се почна!понеже работим заедно,той ми идва един ден ядосан и намусен и ми показва,че си е обул банския си,защото боксерките му били изчезнали а те са си на сигурно място в шкафа,както и другите му неща...и оттогава:"къде са ми тениските?","къде са ми боксерките,няма ги тука",всякъкви такива,и най-важното-от навик или просто за да ми прави напук,винаги като се върнем отнякъде тениската се хвърля на земята има вече кош за пране,но за него такова чудо не съществува!и вече като тръгне да рови по шкафове и кутийки знам какво търси и просто му го тиквам в ръцете не за друго,а просто за да не се мъчи 
а те са си на сигурно място в шкафа,както и другите му неща...и оттогава:"къде са ми тениските?","къде са ми боксерките,няма ги тука",всякъкви такива,и най-важното-от навик или просто за да ми прави напук,винаги като се върнем отнякъде тениската се хвърля на земята има вече кош за пране,но за него такова чудо не съществува!и вече като тръгне да рови по шкафове и кутийки знам какво търси и просто му го тиквам в ръцете не за друго,а просто за да не се мъчи 
Отваря шкафа поглежда и култовата фраза "няма го". Отивам аз отварям и то пред очите ми Препоръчани теми