Превъзмогнах желанието си да подреждам нещата всеки път на различно място и проблемите изчезнаха
Това май беше записано като препоръка към съпругата на гърба на брачното свидетелство, ама кой да чете ...
- Публикувана: 10 юни 2009, 11:07 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2010, 14:43 ч.
Скъпа, къде са ми чорапите или кой ми с*а в гащите?
Превъзмогнах желанието си да подреждам нещата всеки път на различно място и проблемите изчезнаха
Това май беше записано като препоръка към съпругата на гърба на брачното свидетелство, ама кой да чете ...
Днес милото изпадна в истерия, защото му подреждах,,ШКАФЧЕТО''................НЕ МИ ПИПАЙ ЧОРАПИТЕ 
Не стига , че се опитвам да въведа някакъв ред ами и се дразни
Не стига , че се опитвам да въведа някакъв ред ами и се дразни
А ти що пък му пипаш чорапите?
Аз съм разделила максимално териториите и всеки да си прави каквото си знае в неговата. За бельо и чорапи всеки разполага с огромно чекмедже, моето си редя, а в неговото изобщо не се интересувам какво се случва
хаха,редовният въпрос-``къде са ми чорапите`` ,и ``къде ми е хавлията`` 
?
а аз се постарах,когато подредих гардероба неговата преградка е на нивото на очите и ръцете му,отляво бельо,отдясно тениски,отпред пликче с коплектовани по чифтове чорапи....мислех ,че това ще реши проблема ама не!въпроса се задава автоматично преди/след излизане от банята,и то се провиква още от вратата!ще рече човек че е дошъл на гости!а ние живеем у тях,с майка му.
веднъж както си седяхме ние с нея двечките пред телевизора в хола,и нашия човек току се провиква-`къде са ми чорапите`?!и аз спокойно се провиквам-ми питай у комшиите!
майка му изпадна в неистов смях,чак се търкаляше по дивана
,аз след нея също,а той нещастен и мърморещ влиза при нас с вече обути чорапи.
ама да не помислите че от тогава не е питал?всеки път си пита човека!навика е втора природа!
?а аз се постарах,когато подредих гардероба неговата преградка е на нивото на очите и ръцете му,отляво бельо,отдясно тениски,отпред пликче с коплектовани по чифтове чорапи....мислех ,че това ще реши проблема ама не!въпроса се задава автоматично преди/след излизане от банята,и то се провиква още от вратата!ще рече човек че е дошъл на гости!а ние живеем у тях,с майка му.
веднъж както си седяхме ние с нея двечките пред телевизора в хола,и нашия човек току се провиква-`къде са ми чорапите`?!и аз спокойно се провиквам-ми питай у комшиите!
майка му изпадна в неистов смях,чак се търкаляше по дивана
,аз след нея също,а той нещастен и мърморещ влиза при нас с вече обути чорапи.ама да не помислите че от тогава не е питал?всеки път си пита човека!навика е втора природа!
. Опита се да ми предложи сценария за него, ама го отхвърлих веднага. 
О, колко хубава петъчна тема. Търкалям се от смях, защото не съм "сама" в забавленията удома - имало и други момичета с разсеяни мъже. Аз се уча да не се дразня принципно, но понякога на въпроса "Къде са ми чорапите" отговарям "Пробвай в хладилника" 
, а милото не му е смешна моята шега и май се засяга. Затова спрях с бъзиците
Иначе за шкафчето и подребата - same shit - всичко му е пред очите, но все "нямам тениски"
, а милото не му е смешна моята шега и май се засяга. Затова спрях с бъзиците Иначе за шкафчето и подребата - same shit - всичко му е пред очите, но все "нямам тениски"
Превъзмогнах желанието си да подреждам нещата всеки път на различно място и проблемите изчезнаха
Това май беше записано като препоръка към съпругата на гърба на брачното свидетелство, ама кой да чете ...
Диалози от сорта :
-Къде са ми чорапите?
-Ми погледна ли в гардероба, горното чекмедже?
-Аааааа, намерих ги!
Това е ежедневие.Не че не си седят в горното чекмедже винаги, но на другия ден пак го гледаме тоя филм
Най-големият ми кошмар е като съм боолна, с температура, боли ме всичко и съпружието трябва да сготви
Е тогава е голямото изпитание!-Къде е тигана, в коя тенджера да сложа вода, коло вода, а и сол ли трябва, а тя солта къде е,дометено пюре ли?ама то как изглежда?ииии сега и друго да съм сложел, само с домати не става ли?Не ли тия чинии, ама ти много претенциозна бе, какво като са малки и плитки, ще си досипваме, ааа соса да се изсипвал викаш, а?Не се бях замислил...
И това за едни спагети най-прости.Ми колкото и да ми езле ставам и си ги правя, че ще прегракна ептен ако ги сготви мъжа ми (ако намери тенджерата, коато не си мени местоположението от години....).
И най-странното от всичко - като ми е криво и ми е писнало и на поредното "къде са ми тениските" отговоря- " в хладилника", благоверния само изсумтява, врътва се и си ги намира абсолютно безпогрешно!Но явно изисква концентрация и напрежение, а в къщи е време за релакс и "скъпа, глези ме!".
самурайка, не се движи по линията на най-малкото съпротивление. Щом като му е по-лесно да те пита отколкото да си напъне мозъчните клетки, много ясно, че ще пита. Щом като пита всеки път и накрая ти сготвиш, пак същото. 
Щом скоквате с готовност всеки път като мъжете ви поискат нещо, те така си се научават. На хубавото бързо се свиква. Мислете и за себе си и за тях. На всеки мъж е по-приятна компанията на разговорлива, весела и доволна от живота си жена, отколкото на жена, която постоянно мрънка и се оплаква
Щом скоквате с готовност всеки път като мъжете ви поискат нещо, те така си се научават. На хубавото бързо се свиква. Мислете и за себе си и за тях. На всеки мъж е по-приятна компанията на разговорлива, весела и доволна от живота си жена, отколкото на жена, която постоянно мрънка и се оплаква
самурайка, не се движи по линията на най-малкото съпротивление. Щом като му е по-лесно да те пита отколкото да си напъне мозъчните клетки, много ясно, че ще пита. Щом като пита всеки път и накрая ти сготвиш, пак същото.
Щом скоквате с готовност всеки път като мъжете ви поискат нещо, те така си се научават. На хубавото бързо се свиква. Мислете и за себе си и за тях. На всеки мъж е по-приятна компанията на разговорлива, весела и доволна от живота си жена, отколкото на жена, която постоянно мрънка и се оплаква
Щом скоквате с готовност всеки път като мъжете ви поискат нещо, те така си се научават. На хубавото бързо се свиква. Мислете и за себе си и за тях. На всеки мъж е по-приятна компанията на разговорлива, весела и доволна от живота си жена, отколкото на жена, която постоянно мрънка и се оплаква
Съгласна съм напълно
Подчинявам се на тази типична мъжка разсеяност само докато е в рамките на забавното. Стане ли прекалено - оставям го да се оправя. Пък какво толкова може да стане? Най-много да ходи без чорапи
. Аз съм по-малка от него, пък сама се оправям, сигурна съм че и той може. Ами - може, повярвай ми, само го пробвай. Затварям си очите и хич не ми пука; така няколко пъти и глей как се оправя сам А нас жените, понеже си ни тресе майчинския инстинкт и преди да сме раждали и все се мъчим да обгрижваме, и накрая до там се стига. Не забравяй, че не си му гледачка, а той не е детенце и може да се оправя и сам. Аз от това се ръководя и много често се правя че не чувам и не забелязвам разни работи
Гага мАГА това , че си по- малка от мъжа си е нормалното, ненормалното е обратното. Не само , че 99 % не успяват да се отбият от майката, остава и да съм по- голяма от него. Сега имам втори брак, първия беше с 3 години по-рано роден, втория е с 12 . Казвам по рано роден , защото това е биологична случайност , а не полза. Баща ми също е неспособен да се справя при наличие на жена до него., девер ми също.Съседа е същия. Но се пада 1 на милион , които може. Дядо ми , бог да го прости не беше от конфекцията. Никога не е натежал на баба ми с вечните си елементаризми, къде ми е ........ Работеше до 78 години, даже е бръснал умрели да свържат двата края и да изплати апартамента.
Искам да ви кажа, че преди години в началото на брака ни много се дразнех от безпорядъка на мъжа ми. От това, че ме пита за всяко нещо, което си продължава и до днес...
Но се научих да го приемам такъв. За това казах по-горе че ми е смешно. Надживях го това с чорапите и всичко, за което може да се сетите.
Гледам да не се дразня, а като се случи бързо го обръщам на майтап или подигравка с него и ми е много по-добре.
В крайна сметка, ние жените трябва да се пазим за хубави неща свързани със съжителството ни с мъже.
Но се научих да го приемам такъв. За това казах по-горе че ми е смешно. Надживях го това с чорапите и всичко, за което може да се сетите.
Гледам да не се дразня, а като се случи бързо го обръщам на майтап или подигравка с него и ми е много по-добре.
В крайна сметка, ние жените трябва да се пазим за хубави неща свързани със съжителството ни с мъже.
Гага мАГА това , че си по- малка от мъжа си е нормалното, ненормалното е обратното.
Естествено че е нормално; споменах го единствено защото понякога на шега го свеждам като аргумент, за да не му помагам
. Майтап, разбира се. 
хаха,редовният въпрос-``къде са ми чорапите`` ,и ``къде ми е хавлията`` ?
................................
ама да не помислите че от тогава не е питал?всеки път си пита човека!навика е втора природа!
................................
?................................
ама да не помислите че от тогава не е питал?всеки път си пита човека!навика е втора природа!
................................
Все едно живеем с един и същи мъж
Това са ми любимите въпроси. Но за хавлията му намерих чалъма. Като видя, че се запътва към банята аз изчезвам. Така мъж ми се принуди да си взима хавлията като тръгва за натам. Иначе рискува като се провикне на излизане мен да ме няма и да си я взима гол.
Но наистина е влудяващо да пита всеки път: "къде ми е хавлията?"
Вярно е че ако търсим след подреждането И трудно намираме и нещата които са ни пред очите. Просто защото когато търсим нещо го търсим на МЯСТОТО КЪДЕТО СМЕ ГО ОСТАВИЛИ ПОСЛЕДНО. Ако не е там, просто не можем да го видим. Тъпо или не ..тва е!
а, кой според теб определя реда в къщата?
не е ли ТАЗИ която подрежда?
ако, е ТЯ, то тогава ТОЙ следва да си ги слага там, където им е мястото, а не където му харесва, за да може после да си ги намира
Препоръчани теми